Сидни Шелдън
Непознат в огледалото (23)

21

Беше времето на Тоби Темпъл. На четиридесет и две години той притежаваше целия свят. Шегуваше се с крале, играеше голф с президенти, но милионите му бирени почитатели знаеха, че бе един от тях. Техният избраник, който доеше свещените крави, осмиваше високопоставените и разклащаше основите на установения ред. Обичаха го и също така вярваха, че той ги обича.

Говореше за майка си във всичките интервюта, все повече я оприличаваше на светица. Само така можеше да сподели успеха си с нея.

 

 

Тоби се сдоби с красиво имение в Бел Еър. Къща в стил Тюдор с осем спални, огромно стълбище и ръчно изработена английска облицовка. Вътре имаше киносалон, игрална зала, винарска изба, голям басейн, къщичка за прислугата и две постройки за гости. Купи разкошна къща в Палм Спрингс, стадо състезателни коне и трио лакеи. Тоби ги наричаше и тримата „Мак“, а те го обожаваха. Изпълняваха поръчения, возеха го, намираха му момичета по всяко време на денонощието, пътуваха с него, правеха му масажи. Каквото и да пожелаеше господарят, тримата „Мак“ бяха винаги готови да го доставят. Бяха шутовете на Националния Шут. Тоби имаше четири секретарки, които се занимаваха само с огромния поток писма на почитатели.

Личната му секретарка беше двайсет и една годишна русокоса хубавица на име Шери. Тялото й бе правено от секс маниак. Тоби настояваше тя да ходи е къси поли и нищо под тях. Спестяваше им много време.

 

 

Премиерата на първия му филм мина изключително добре. Сам Уинтърс и Клифтън Лоурънс бяха в залата. След прожекцията всички отидоха в „Чейсън“ да обсъдят филма.

Тоби се зарадва на първата си среща със Сам след подписването на договора.

— Щеше да ти излезе по-евтино, ако тогава беше отговарял на обажданията ми — каза Тоби на Сам и обясни как се е мъчил да се свърже.

— Това ми бил късметът — отвърна Сам със съжаление.

Сега в „Чейсън“ Сам се обърна към Клифтън Лоурънс.

— Ако не искаш майка си и баща си, съм готов да направя нов договор за три филма с Тоби.

— Само майка си. Ще ти се обадя утре сутринта — каза агентът и погледна часовника си. — Трябва да бягам.

— Къде отиваш? — попита Тоби.

— Имам среща с друг клиент. Имам още клиенти, драги.

Тоби го погледна странно и каза:

— Разбира се.

Отзивите на другия ден бяха потресаващи. Всички критици предричаха, че Тоби Темпъл ще бъде също толкова голяма звезда в киното, каквато беше в телевизията.

Тоби изчете всичко и се обади на Клифтън Лоурънс.

— Поздравления, драги — каза агентът. — Видя ли „Рипортър“ и „Варайъти“? Това не са статии, а любовни писма.

— Аха. Светът е буца кашкавал, а аз съм голям дебел плъх. Какво повече бих могъл да искам?

— Казах ли ти, че един ден светът ще бъде твой, Тоби? Ето, че стана. Имаш го целия — в гласа на Лоурънс се четеше дълбоко задоволство.

— Клиф, искам да поговорим. Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се. В пет съм свободен и…

— Имам предвид сега.

Леко колебание, след което Клифтън каза:

— Имам ангажименти до…

— Е, щом си толкова зает, зарежи — и Тоби затвори.

След минута секретарката на Клифтън Лоурънс се обади и съобщи:

— Господин Лоурънс е на път към вас, господин Темпъл.

 

 

Клифтън Лоурънс седеше на дивана в къщата на Тоби.

— За Бога, Тоби, знаеш, че никога не съм толкова зает, щом става въпрос за тебе. Откъде да знам, че искаш да ме видиш днес? Нямаше да поемам други ангажименти.

Тоби мълчеше и го гледаше как се поти. Клифтън прочисти гърлото си и продължи:

— Хайде! Знаеш, че си любимият ми клиент, нали така?

„Това е истина — помисли си Клифтън. — Аз го направих. Той е мое създание. Радвам се на успеха му повече от самия него.“

Тоби се усмихна.

— Наистина ли, Клиф? — виждаше напрежението, което се излъчваше от цялото тяло на агента. — Тъкмо бях започнал да се съмнявам.

— Какво говориш?

— Имаш страшно много клиенти. Понякога ми се струва, че не отделяш толкова внимание за мен.

— Не е вярно. Отделям повече време…

— Искам да работиш само с мен, Клиф.

Клифтън се усмихна.

— Шегуваш ли се?

— Не. Говоря сериозно — видя как усмивката напуска лицето на Клифтън. — Смятам, че съм достатъчно важен да имам собствен агент. И като казвам собствен агент, нямам предвид някой, който няма време за мен, защото трябва да се грижи за дузина други. Това е като групов секс, Клиф — някой винаги артисва надървен.

Клифтън го изгледа за момент и каза:

— Налей по нещо за пиене.

Докато Тоби отиде до бара, Клифтън разсъждаваше. Знаеше къде е истинския проблем. Не беше нито егоизма на Тоби, нито чувството му за собствена значимост.

Всичко се дължеше на самотата. Тоби бе най-самотният човек, когото Клифтън познаваше. Беше го гледал как купува десетки жени, как се опитва да купи приятели с разточителни подаръци. Никой не можеше да вади портфейл в негово присъствие. Клифтън си спомни как един музикант веднъж каза:

— Няма нужда да купуваш любов, Тоби. Всички те обичат и така.

Тоби намигна и отговори:

— Струва ли си да рискувам?

Музикантът никога повече не бе нает за шоуто на Тоби.

Искаше всичко от всички. Имаше потребност, която нарастваше заедно с успеха му.

Клифтън чуваше, че Тоби лягал едновременно с шест момичета, за да удовлетвори жаждата си. Но, естествено, не се получаваше. На Тоби му трябваше едно момиче, което не можеше да открие. Затова играеше с количество.

Постоянно имаше изгаряща нужда от хора около себе си.

Самотата. Нямаше я само, когато се изправеше пред публиката, когато слушаше аплодисментите и чувстваше любовта. „Всичко е толкова просто, наистина — помисли Клифтън“. Когато не бе на сцената, Тоби мъкнеше публиката със себе си. Постоянно бе заобиколен от музиканти, клоуни, писатели, танцьорки, пропаднали комици — всички, които успееше да привлече в орбитата.

Сега желаеше Клифтън Лоурънс. Целия.

Клифтън имаше десетина други клиенти, от които не печеше общо толкова, колкото от участието на Тоби в нощни клубове, телевизионни предавания и кино, тъй като договорите, които успя да сключи бяха феноменални. Въпреки това, той не взе решението си заради парите. Направи го, защото обичаше Тоби Темпъл, който имаше нужда от него. Същата нужда изпитваше и Клифтън. Спомни си колко еднообразен бе животът му преди Тоби да влезе в него. Нямаше никакви нови предизвикателства от години. Осланяше само на стари величия. Мислеше за електричеството около Тоби, за веселието и смеха, за дълбоката дружба, която ги свързваше.

Когато Тоби се върна с чашите, Клифтън вдигна своята и каза:

— За нас двамата, драги.

 

 

Настъпи сезон на успехи, веселие и забави. Тоби бе вечно „на линия“. Хората очакваха от него да ги забавлява. Актьорът може да се скрие зад думите на Шекспир, Шоу или Молиер, певецът може да разчита на помощ от Гершуин, Роджърс, Харт или Коул Портър. Но комедиантът бе гол. Единственото му оръжие бе собственото остроумие.

Импровизациите на Тоби Темпъл скоро станаха известни в цял Холивуд. На парти, посветено на един от най-старите основатели на студио, някой попита Тоби:

— Наистина ли е на деветдесет години?

Тоби отвърна:

— Да. Когато стане на сто, ще го разделят на двама по петдесет…

На друга вечеря, известен лекар, обслужващ много от звездите разказа дълъг и скучен виц пред група комедианти.

— Докторе — примоли се Тоби, — не ни забавлявай, спасявай ни!

Един ден в студиото докараха лъвове за някакъв филм. Когато Тоби ги видя в камиона, се провикна:

— Християни, имате още десет минути!

 

 

Номерата му станаха легенда. Негов приятел католик попаднал в болница за дребна операция. Докато се възстановявал, красива сестра спряла до леглото му и го погалила по челото.

— Изглеждате толкова добре. Такава нежна кожа.

— Благодаря ви, сестро.

Тя се навела над него и започнала да оправя възглавниците. Гърдите й се търкали в лицето му. Човекът пряко волята си започнал да получава ерекция. Когато стигнала до одеалата, сестрата го докоснала с ръка. Щял да умре от срам.

— Какво е това? — казала тя. — Боже!

Отметнала завивките и извадила твърдия му пенис.

— Ужасно съжалявам, сестро — започнал да заеква той. — Аз…

— Няма защо да съжалявате. Това е страшен кур — казала тя и се плъзнала надолу.

След шест месеца разбрал, че курвата била пратена от Тоби.

Като слизал от асансьора един ден, се обърнал към един от големите шефове в телевизията с думите:

— А, между другото, Уил, как се оправи с онова обвинение за разврат?

Вратата се затворила и шефът останал вътре с пет души, които го изгледали мрачно.

Когато дойде време за преговори по новия договор, Тоби взел една дресирана пантера със себе си. Отворил вратата на Сам Уинтърс по средата на някаква среща.

— Агентът ми иска да говори с теб — казал, набутал пантерата вътре и затворил вратата.

Когато по-късно разправяше историята, каза:

— Трима от пичовете вътре почти получили инфаркт. Цял месец се бориха с миризмата на пантерска пикня в стаята.

Разполагаше с екип от десет автори, работещи за него. Шефове им бяха О’Ханлън и Рейнгър. Постоянно се оплакваше от текстовете. Веднъж назначи курва в авторския екип. Когато разбра, че писателите прекарват повече време в спалнята, отколкото на работа, я уволни. Друг път докара латернаджия с маймунка на работно съвещание. Това бе унизително и обидно, но О’Ханлън и Рейнгър го преглъщаха, защото Тоби превръщаше материала им в чисто злато. Бе най-добрият в бизнеса.

Щедростта му бе безбожна. Подаряваше на служителите и приятелите си златни часовници и запалки, пълни гардероби и пътувания до Европа. Винаги мъкнеше огромни суми със себе си, плащаше всичко в брой, включително и за двата Ролс-Ройса. Имаше лека ръка. Всеки петък пред къщата му се редяха десетки начинаещи, за да се ръкуват. Веднъж Тоби каза на един от редовните:

— Какво правиш тук? Тъкмо прочетох във „Варайъти“, че са ти дали филм.

Човекът го погледна и каза:

— По дяволите, не изпращат ли известие две седмици преди това?

 

 

Милиони истории се разказваха за него, почти всички бяха истина. Веднъж един от авторите закъснял за съвещание — непростим грях.

— Съжалявам за закъснението — извинил се той. — Детето ми бе прегазено от кола тази сутрин.

Тоби го погледнал и казал:

— Донесе ли вицовете?

Всички били шокирани. След съвещанието един от авторите споделил с О’Ханлън:

— Това е най-студенокръвното копеле на света. Огън да те гори — вода ще ти продава.

Тоби изпратил самолет за най-голямото светило в мозъчната хирургия да оперира момчето и платил всички болнични сметки. На бащата казал:

— Ако споменеш за това пред някого, излиташ моментално.

 

 

Работата единствена помагаше на Тоби да забрави самотата. Само тя му носеше истинска радост. Ако представлението вървеше добре, Тоби бе най-забавната компания на света. Обратно — ако нещо не вървеше, той бе демон, нападаше всичко, което му попаднеше, с изригвания на дивашкото си остроумие.

Имаше ужасно чувство за собственост. На едно съвещание хвана главата на Рейнгър с две ръце и каза:

— Това е мое. Принадлежи на мен.

В същото време мразеше писателите, защото имаше нужда от тях, а не искаше да изпитва нужда от никого. Отнасяше се към тях с презрение. На заплата правеше ракетки от чековете им и ги хвърляше във въздуха. Уволняваше ги при най-малкото провинение. Веднъж един от тях влезе загорял от слънцето. Тоби го уволни незабавно.

— Защо го направи? — попита О’Ханлън. — Той е един от най-добрите.

— Ако беше работил както трябва, нямаше да има време да почернее.

Друг донесе вицове за майката и изхвърча веднага. Ако някой гост в предаването му получеше големи овации, Тоби казваше:

— Ти си страхотен! Искам те всяка седмица в това предаване — после поглеждаше към продуцента. — Чу ли?

Продуцентът разбираше, че този актьор не бива да се появява никога повече там.

 

 

Тоби беше кълбо от противоречия. Бе ревнив към успеха на другите комици, докато не се случи следното събитие. Един ден излезе от залата за репетиции и мина покрай гримьорната на Вини Търкъл, едновремешен комедиен актьор с повече от западаща кариера. Бяха го взели да води първата, драматична част на телевизионно предаване и той вярваше, че това е връщането му на екрана. Когато Тоби влезе в гримьорната, видя Вини да лежи мъртвопиян на пейката. Режисьорът на предаването се приближи и каза:

— Остави го, Тоби. Той е свършен.

— Какво е станало?

— Нали знаеш, че запазената му марка е високия, писклив глас. Започнахме репетиции и всеки път, когато си отвореше устата, всички започваха да се смеят. Това го съсипа, стареца.

— Той разчиташе на тази роля, нали? — попита Тоби.

Режисьорът сви рамене.

— Всеки разчита на всяка роля.

Тоби заведе Вини Търкъл в къщата си и остана със стария актьор, докато изтрезнее.

— Това е най-добрата роля, която си имал в живота си. Не мислиш да я провалиш, нали?

Вини нещастно поклати глава.

— Вече я провалих, Тоби. Не мога да я заснема.

— Кой ти каза, че не можеш? — настояваше Тоби. — Ти ще я направиш по-добре от който и да е в тоя свят.

Старецът отново поклати глава.

— Те ми се смяха.

— Много ясно. И знаеш ли защо? Защото си ги карал да се смеят през целия си живот. Те очакват от теб да бъдеш смешен. Но ако издържиш, ще ги спечелиш. Ще ги утрепеш.

Прекара целия ден да възстанови самочувствието на Вини Търкъл. Вечерта се обади на режисьора в дома му.

— Търкъл е готов. Няма за какво да се тревожиш.

— Знам, че няма — отвърна режисьорът. — Аз го смених.

— Ще го върнеш пак — каза Тоби. — Трябва да го снимаш.

— Не мога да рискувам, Тоби. Пак ще се напие и…

— Знаеш ли какво ще направим — предложи Тоби. — Ти го задръж. Ако след първата репетиция пак не го искаш, аз ще го заместя без пари.

Настъпи пауза, след която режисьорът каза:

— Ей, сериозно ли говориш?

— Заложи си задника.

— Това е сделка — бързо отговори режисьорът. — Кажи на Вини да бъде на репетиция в девет сутринта.

Когато шоуто бе излъчено, стана хитът на сезона. Критиците отличиха само играта на Вини Търкъл. Той спечели всички награди, които даваше телевизията и пред него се откри нова кариера на драматичен актьор. Изпрати скъп подарък на Тоби, за да изрази благодарността си. Тоби го върна с бележка „Не го направих аз. Ти го направи.“ Това беше Тоби Темпъл.

 

 

След пет месеца Тоби подписа с Вини Търкъл договор за скеч в неговото предаване. Вини парира една от смешните фрази на Тоби, и от този миг Тоби започна да му подава грешни реплики, да спира шегите му и да го унижава пред четиридесет милиона зрители.

Това също беше Тоби Темпъл.

 

 

Някой попита О’Ханлън що за човек е Тоби Темпъл, а той отговори:

— Помниш ли филма на Чарли Чаплин, където се среща с милионера. Когато милионерът е пиян, е първо приятелче на Чаплин. Когато е трезвен, го изхвърля на улицата. Това е Тоби Темпъл, само че без пиенето.

 

 

По време на съвещание с шефовете на телевизията, един от младите служители не промълви дума. По-късно Тоби каза на Клифтън Лоурънс:

— Мисля, че той не ме харесва.

— Кой?

— Онова момче на съвещанието.

— Какво ти пука? Той е трийсет и втори асистент. Никой.

— Не ми каза и дума — проплака Тоби. — Не ме харесва и това е.

Тоби бе така разстроен, че Клифтън Лоурънс си направи труда да открие служителя. Обади се на стъписания човек посред нощ и каза:

— Какво против имаш Тоби Темпъл?

— Аз? Та аз мисля, че той е най-забавният човек в целия свят!

— Ще ми направиш ли тогава една услуга, драги. Обади се и му го кажи.

— Какво?

— Обади се на Тоби и му кажи, че го харесваш.

— Ама, разбира се. Утре първо това ще направя.

— Обади се сега.

— Три часът сутринта е!

— Няма значение. Той те очаква.

Когато служителят се обади на Тоби, слушалката бе вдигната веднага. Чу гласът на Тоби да казва:

— Здрасти.

Младежът преглътна и каза:

— Аз… Аз се обаждам да ти кажа само, че си страхотен.

— Благодаря ти, приятел — каза Тоби и затвори.

 

 

Свитата на Тоби нарасна. Понякога се обаждаше посред нощ на приятелите си да играят карти, будеше О’Ханлън и Рейнгър за извънредни съвещания. Често прекарваше цяла нощ у дома в гледане на филми с тримата „Мак“, с Клифтън Лоурънс и половин дузина начинаещи звезди и кандидати.

И колкото повече хора събираше около себе си, толкова по-самотен се чувстваше.