Уолтър Скот
Пиратът (30)

ГЛАВА XXIX

От таз старица всички се боят,

но идват пак от нея да узнаят

чие сърце с любов ще им отвърне,

коя завистница от злоба ще се пукне,

къде крадец се крие с свойта плячка

и как добитъка да излекуват.

А таз гадателка е луда, знайте,

но хитра и умее да накара

глупците тайните си да издават

и после като тайни им ги връща.

Старинна пиеса

Норна като че ли имаше пълно право да иска юдалерът да й се отблагодари за подобреното здравословно състояние на дъщеря му. Тя още веднъж отвори прозореца, а Мина, избърсвайки сълзите си, пристъпи с нежна доверчивост към баща си, хвърли се на шията му и помоли прошка за безпокойствата, които му бе причинявала напоследък. Излишно е да добавяме, че веднага й бе простено с такъв пламенен, макар и малко груб изблик на бащинска обич и толкова много горещи прегръдки, като че Магнус току-що я бе изтръгнал от ноктите на смъртта. А когато я пусна от обятията си, Мина се хвърли на шията на сестра си да й се извини повече с целувки и сълзи, отколкото с думи за своенравното си поведение напоследък. А в това време юдалерът сметна за редно да изкаже благодарността си на домакинята, чието изкуство се бе оказало така чудотворно. Но едва успя да изрече: „Многоуважаема сроднице, аз съм само един обикновен стар норвежец…“ — и Норна го прекъсна, като сложи пръст на устните си.

— Около нас витаят сили — каза тя, — които не бива да чуват глас на простосмъртен, да гледат изблици на чувствата му… понякога те въстават и против мен, тяхната върховна повелителка, защото все още нося човешка плът. Затова благоговей пред тях и мълчи. Аз, която с делата си съм се издигнала над светската суета с нейните всекидневни нужди и жалко милосърдие, аз, която съм лишила от живот този, който ми го е дарил, и стоя самотна на скала, неизмеримо висока, откъсната от земята, опряна само на малка нейна частица, по която стъпват моите презрени нозе, единствена аз съм способна да се справя е тези мрачни сили. Затова не бой се, но сдържай чувствата си и нека тази нощ бъде за теб време за пост и молитва.

Преди началото на заклинанието юдалерът не смееше да се противи на волята на пророчицата. От само себе си се разбира, че сега, когато явно всичко бе завършило успешно, той беше още по-малко склонен да се противи. Ето защо седна мълчаливо и взе една лежаща наблизо книга като последно средство да избегне скуката, а доколкото беше известно, никога не бе прибягвал до книга за такава цел. Тя се оказа тъкмо по вкуса му — добре известният труд на Олаус Магнус за нравите на древните северни народи. За нещастие книгата беше на латински, а юдалерът знаеше много по-добре датски и холандски. Но пък беше великолепното издание от 1555 г. с изображения на бойни колесници, риболов, военни упражнения и сцени от домашния бит на скандинавците, отпечатани от гравюри на медни плочи, така че познанията, които не можеха да се придобият чрез четене поради непознаване на езика, се почерпваха чрез окото, което, както е добре известно на стари и млади, може да доставя развлечение, ако не и дори нещо по-хубаво.

В това време двете сестри седяха прегърнати, притиснати една о друга, като две цветчета на едно стъбло, сякаш се страхуваха да не би някаква нова, непредвидена причина да предизвика взаимно отчуждаване и охлаждане на едва що възстановените сестрински чувства. Норна беше седнала срещу тях, като ту се навеждаше над дебелата пергаментова книга, в която я завариха вдълбочена, ту поглеждаше вторачено сестрите, и суровата, студена тържественост на лицето й се смекчаваше от непривично за нея нежно внимание. Всичко беше потънало в грабен покой и тишина, и Бренда още не бе успяла да дойде на себе си и да си отговори на въпроса, дали и останалите часове от вечерта нямаше да минат така, когато изведнъж тази спокойна сцена бе нарушена от влизането на джуджето Паколет, или, както го наричаше юдалерът, Никълъс Стръмпфър.

Норна стрелна с унищожителен поглед натрапника, който, сякаш да усмири гнева й, вдигна ръце и издаде някакъв клокочещ звук, след което веднага премина към обичайния си начин за разбиране чрез различни бързи знаци с пръсти, на които господарката му отговаряше също тъй бързо. Девойките, които дори не бяха чували за такова изкуство, като видяха сега прилагането му от две толкова странни същества, съзряха в този своеобразен диалог нещо като магия. А когато разговорът завърши, Норна се обърна към Магнус Тройл с недостижимо високомерие и рече:

— Нима, мой сроднико, си се забравил дотам, че си донесъл земна храна в къщата на Рейм-кенара и подготвяш в обиталището на Силата и Отчаянието цяла трапеза, гощавка, дори пиршество?… Мълчи! Не отговаряй! — предупреди тя. — Трайността на току-що приложеното лечение зависи от твоето мълчание и покорство — един поглед или една дума към мен може да направи положението на тази девойка още по-лошо!

Тази заплаха възпря като с магия езика на юдалера, колкото и да му се искаше да то развърже, за да оправдае поведението си.

— Елате всички е мен — заповяда Норна, тръгвайки към вратата — и никой да не поглежда назад — тази стая не остава празна, макар че ние, простосмъртните, я напущаме.

Тя излезе, а юдалерът даде знак на дъщерите си да я последват и да изпълняват всичките й заповеди. Прорицателката вървеше с бърза крачка пред гостите си, спущайки се по стръмнината (това название би било по-подходящо, отколкото обикновена стълба), която водеше към долното помещение. Когато Магнус и дъщерите му влязоха там, завариха слугите си ужасени от присъствието и държането на Норна от Фитфул Хед.

Дотогава те се бяха занимавали да приготвят от донесените провизии хубава студена вечеря, тъй като знаеха, че юдалерът, чийто апетит настъпваше с редовността на приливите и отливите, може скоро да пожелае да се подкрепи; а сега гледаха уплашени и омаяни как Норна грабеше блюдо след блюдо и с дейно участие на прилежния Паколет изхвърляше съдържанието им през грубия отвор, служещ за прозорец, и от скалата, на която се издигаше старата бъра, всичко отиваше в океана, който бушуваше и се пенеше долу. Вифда (сушено говеждо), шунка и солена сланина политаха едно след друго в пустото пространство, пушените гъски хвръкваха отново във въздуха, а сушената риба се връщаше в океана, тоест в родната си стихия, където обаче нито едните можеха да летят, нито другите да плуват; и опустошението ставаше толкова бързо, че юдалерът едва можа да спаси от унищожение сребърната си чаша; ала голямата кожена манерка с бренди, предназначена да осигури любимата му напитка, бе запратена собственоръчно от Паколет подир останалата част от вечерята, отправяйки при това такава злорадна усмивка към огорчения юдалер, като че въпреки личната си слабост към алкохола по-голямо удоволствие му доставяше да гледа мъката и изумлението на Магнус Тройл, отколкото да опита с него от приятната напитка.

Гибелта на манерката с брендито изчерпа търпението на Магнус и кипнал от яд, той изрева:

— Виж какво, сроднице, това разсипничество е безумие! Къде и с какво според теб ще вечеряме сега?

— Където желаете — отвърна Норна — и с каквото желаете… само не и в моя дом и с храната, с която го осквернихте. Не ме гневете повече и се махайте всички оттук! И без друго се задържахте твърде много, а с това можете да навлечете нещастие не само на мен, но и на себе си.

— Как така, сроднице — каза Магнус, — нима ще ни изгониш в такава късна доба, когато дори шотландец няма да затвори вратата си за странник?… Опомни се, мадам, вечен позор ще падне върху нашия род, ако тази твоя буря ни накара да вдигнем котва и да излезем в открито море с толкова оскъдни припаси.

— Мълчи и си върви — рече Норна. — Достатъчно ви е, че получихте това, за което дойдохте. При мен няма подслон за простосмъртни, няма нищо за задоволяване на човешки нужди. Под тази скала има бряг с най-ситен пясък, поток с вода, бистра като Килдингийския извор, а по камъните — червени водорасли, хранителни като Гиодинските, а добре знаете, че Килдингийският извор и Гиодинските водорасли лекуват всички болести, освен чума^[1].

— А ти разбери — отговори юдалерът, — че предпочитам да ям гнили морски водорасли като скорец или солено тюленово месо като жителите на Бърафорт, или миди и охлюви като нещастните селяци в Строма, отколкото да отчупя къшей бял хляб или да сръбна червено вино в къща, където им се свиди да ме нагостят… И все пак — възпря се той сам — върша грях, върша голям грях, братовчедке, като ти говоря така и те укорявам, загдето постъпваш според твоите обичаи, вместо да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Но виждам, че губиш търпение… ей сега вдигаме платна… А вие, негодници — обърна се той към слугите си, — дето сте се разбързали, когато никой нищо не иска от вас, пръждосвайте се веднага оттук и гледайте да уловите понитата, защото виждам, че тази нощ ще трябва да си търсим друго пристанище, ако не искаме да си легнем и с празни стомаси, и на гола земя.

Слугите на Магнус, и без това вече достатъчно уплашени от буйствата на Норна, не чакаха втора заповед от строгия си господар и побързаха да се измъкнат колкото се може по-скоро от жилището й, а юдалерът, уловил под ръка дъщерите си, тъкмо се канеше да ги последва, когато Норна извика: „Стойте!“ Те се подчиниха и отново се обърнаха към нея. Тя протегна ръка на Магнус и добродушният юдалер веднага я стисна в огромната си длан.

— Магнус — каза тя, — налага се да се разделим, но вярвам, че не ми се сърдиш?

— Разбира се, че не, братовчедке — отвърна добродушният юдалер, като почти заекваше, толкова бързаше да покаже своето благоразположение, — не ще и питане. Аз никога не съм желал зло никому, а още по-малко на моя роднина, която със съветите си много пъти ми е помагала като лоцман да се преборя с вълните на живота, както бих прекарал кораб между Суона и Строма през всички дълбочини, течения и водовъртежи на Пентланд Фърт.

— Достатъчно — рече Норна, — а сега на добър час и приеми от мен благословията, която имам право да ти дам, и нито дума повече!… Девойки — додаде тя, — елате да ви целуна по челото.

Мина, водена от пламенното си въображение, се подчини на вещателката с благоговение, а Бренда поради естествената плахост на характера си — със страх. После Норна ги отпрати и след две минути те се озоваха зад моста, на скалистата площадка пред старата бъра на пиктите, избрана от тази самотница за жилище. Нощта — защото вече се бе свечерило — беше необикновено ясна. Ведър здрач, озаряващ далеч навътре морето, заместваше лятното слънце; през краткото му отсъствие и вълните сякаш спяха, упоени от него — с такъв слаб и сънлив плясък се влачеха една след друга и се разбиваха в подножието на скалата, на която стояха нашите познати. Пред тях се възправяше мрачната крепост, която в тази еднообразна нощна сивота изглеждаше стара, безформена и масивна като канарата, която й служеше за основа. Нито сянка, нито звук не показваха, че я обитават човешки същества, само през една от грубо издяланите бойници мъждееше слабото пламъче на светилник, на което прорицателката, изглежда, продължаваше своите тайнствени нощни занимания; то пронизваше полумрака с тънък светлинен лъч, който скоро се сливаше и губеше н него, усамотен в околното пространство като старицата и нейния слуга, единствените обитатели на това уединено място, сред заобикалящата ги пустош.

Няколко минути пътниците, така внезапно и ненадейно прогонени от убежището, където разчитаха да пренощуват, стояха мълчаливи, погълнати всеки в собствените си мисли. Мина, от чието съзнание не излизаше тайнственото утешение, което бе получила, напразно се мъчеше да извлече от думите на Норна някакъв по-ясен и разбираем смисъл. А юдалерът още не се бе съвзел от необикновеното: изгонване, и то при обстоятелства, които не му позволяваха да го възприеме като обида; във всички други отношения тази постъпка беше толкова потресаваща за него, отзивчив и гостоприемен по природа, че гневът му все още напираше, само не знаеше как да му даде израз. Бренда първа пи накара да се опомнят, като запита къде ще отидат и как ще пренощуват. Този въпрос, зададен просто, но е известна тревога в гласа, напълно промени хода на мислите на баща й и затрудненото положение, в което така неочаквано се бяха озовали, изведнъж му се видя толкова смешно, че се разкикоти, докато от очите му рукнаха сълзи, скалите около него закънтяха, а спящите морски птици се събудиха, стреснати от гръмовитите взривове на неудържимия му, сърдечен смях.

Дъщерите на юдалера, мъчейки се да втълпят на баща си, че с тази своя разюздана веселост има опасност да раздразни Норна, с общи усилия се напрегнаха да го отведат по-далеч от нейното жилище. Колкото и малки да бяха техните сили, Магнус, омаломощен от буйния смях, не можа да им се възпротиви и се остави да го отмъкнат на значително разстояние от бърата; а после, когато се отскубна от ръцете им и седна, по-право се строполи, на един голям камък, за щастие озовал се край пътя, той отново прихна и се смя така дълго и от душа, че смутените му и разтревожени дъщери се уплашиха да не би това непрекъснато превиване да е признак на нещо по-лошо.

Най-после смехът секна, секнаха и силите на юдалера. Той изпъшка тежко, избърса очите си и като едва се сдържаше да не избухне пак в гороломен кикот, каза:

— Ех, кълна се в костите на свети Магнус, мой предшественик и съименник, да ме беше видял някой как щях да се пукна от смях, щеше да си помисли, че да те изгонят навън в такава късна доба е просто някаква остроумна шега. Седяхме си ние, готвехме се да пренощуваме спокойно и бях уверен, че както винаги ще получа хубава вечеря и чаша вино — и хоп, докато се усетим, ето ни навън! И след всичко туй горката Бренда задава с печален глас нерадостния въпрос: „Какво ще правим и къде ще спим?“ Откровено казано, ако някой от тези негодници, дето се престараха с приготовленията си, та ядосаха горката жена, не изкупи греха си, като ни намери някакво удобно пристанище от подветрената страна, не остава нищо друго, освен да използуваме светлата нощ и да поемем курс обратно към Бъра-Уестра, пък каквито и трудности да срещнем, все ще се оправим. Само се тревожа за вас, момичетата ми, за себе си не бера грижа, защото неведнъж съм бивал на път с много по-оскъдна дажба дори, отколкото сме сега… Поне да бях запазил някой и друг залък за вас и капчица за себе си, тогава нямаше защо да се вайкаме.

И двете сестри побързаха да уверят юдалера, че никак не са гладни.

— О, много добре тогава — каза Магнус. — В такъв случай и аз ще забравя, че съм гладен, макар че имам вълчи апетит. А забелязахте ли как злобно ми се хилеше този негодник Никълъс Стръмпфър, когато най-злодейски запокити хубавия ми нанц в солената вода! Зъбеше се, мошеникът с мошеник, като тюлен на камък… Да не ме беше страх от гнева на нашата клета роднина Норна, кълна се в мощите на свети Магнус, дето почиват в Къркуол, щях да запратя този изрод с дървена глава подир манерката си!

В това време слугите се върнаха с понитата, уловени много бързо, тъй като тези умни животни не бяха намерили нищо привлекателно в пасищата, където ги пуснаха на свобода, затова не се възпротивиха на подканата да се подчинят отново на седлото и юздата. Значително се (подобриха и шансовете на пътниците, като разбраха, че припасите, които бяха натоварени на едно от понитата, не са напълно загубени — за щастие една малка кошница се бе спасила от гнева на Норна и Паколет благодарение на ловкостта, с която един от слугите бе успял да я улови и отнесе. Същият слуга, чевръст и буден момък, забеляза на брега, на не повече от три мили от бърата и на около четвърт миля от правия път, една изоставена скио, или рибарска колиба, и предложи да се настанят в нея до сутринта, тъй че и понитата да си починат, и младите дами да пренощуват, предпазени от студения нощен въздух.

Когато избегнем големи и страшни опасности, ние се пропиваме — или би трябвало да се пропием — със сериозни мисли, съответствуващи на риска, на който сме били изложени, и с благодарност за закрилата на провидението. Но малко неща могат да повдигнат духа на човека така естествено и безобидно, както неочаквано явилата се възможност да се избавим от някакви неприятности в живота, като например в сегашния случай. Юдалерът, спокоен вече, че дъщерите му няма да се измъчват от умора, а той — от прекомерен апетит и малко храна, пришпори понито си и понесен през полумрака, подхвана норвежки песнички така бодро и весело, като че ли бе излязъл на нощна разходка за собствено удоволствие. Сегиз-тогиз Бренда му припяваше, а към тях присъединиха по-грубите си гласове и слугите, защото е това време на по-непринудени отношения такава постъпка не се смяташе за нарушение на етиката. За Мина, разбира се, това беше още непосилно, но и тя се стараеше да участвува някак във всеобщото веселие и противно на държането си след съдбоносната утрин, е която завърши празникът на свети Йоан, като че ли пак наблюдаваше с интерес всичко наоколо и отговаряше вежливо и с охота на въпросите за здравословното й състояние, с които юдалерът от време на време прекъсваше пеенето си. Така нощният поход продължаваше в по-добро настроение, отколкото сутринта, когато бяха поели по същия път, а и сега трудностите им се виждаха лесно преодолими при мисълта, че ще намерят подслон и приятна нощна почивка в изоставената колиба, която вече не беше далеч и очакваха да заварят тъмна и пуста.

Ала този ден на юдалера било писано да греши неведнъж в сметките си.

— Но къде е колибата ти, Лори? — обърна се той към умния слуга, за когото споменахме преди малко.

— Трябва да е нататък — отговори Лорънс Сколи, — в началото на воу… но, дявол да го вземе, ако това е същото място, значи някои вече са ни изпреварили… Да даде бог и свети Ронан тези хора да бъдат сговорчиви!

Наистина в изоставената колиба имаше светлина, и то доста силна, защото прозираше през пролуките между камъните и корабните отломки, от които хижата беше построена, така че приличаше на ковачница нощем. Магнус и спътниците му тутакси бяха обзети от суеверието, разпространено между всички шетландци.

— Това са трау — каза един.

— Вещици — промърмори друг.

— Сирени — прошепна трети, — чуйте само как диво пеят!

Всички се спряха. Действително се чуваха звуци на някаква музика, които Бренда с малко треперлив глас, но с нотка на дяволитост определи като свирене на цигулка.

— Цигулка или зъл дух — отвърна юдалерът, който макар и да вярваше в такива нощни видения, наплашили спътниците му, всъщност никак не се боеше от тях, — цигулка или зъл дух, все едно ми е, ала да пукна, ако позволя на някаква си вещица да ме лиши за втори път от вечеря!

Като рече това, той слезе от коня, стисна здраво в ръка вярната си сопа и се запъти към колибата, последван само от Лорънс; другите слуги останаха на брега при дъщерите му и понитата.