Агата Кристи
Искрящ цианкалий (21)

ГЛАВА ОСМА

Старши инспектор Кемп не беше в много добро настроение.

През последния половин час бе разпитвал един уплашен шестнадесетгодишен заек, който поради високото положение на чичо си Чарлз се надяваше някой ден да достигне нивото, изисквано от „Люксембург“, за да стане келнер там. Засега беше само един от шестимата помощници, които тичаха насам-натам с престилки около кръста, за да се отличават от по-висшата разновидност келнери, и чиято главна задача беше да са виновни за всичко, да донасят и отнасят, да сервират кифлички с масло и непрекъснато да слушат съскане на френски и италиански, а от време на време и на английски. Чарлз, както подобава на издигнал се човек, беше далеч от мисълта да показва снизхождение към кръвен роднина и ругаеше, кълнеше и крещеше на момчето дори повече от останалите. Въпреки това, Пиер се надяваше един ден да стане ни повече ни по-малко главен келнер в някой шик ресторант.

В момента обаче, кариерата му изглежда беше блокирана и доколкото успя да разбере, го подозираха не в какво да е, ами в убийство.

Кемп не го остави намира, докато със съжаление не се убеди, че момчето е направило само това, което казва — вдигнало е една дамска чанта от пода и я е сложило на масата до чинията.

— Точно отивам със соса при мистър Робърт, а той вече е станал нетърпелив, и младата дама си бутна чантата от масата. Тъкмо ставаше да танцува. Аз я вдигнах и я сложих на масата, а мистър Робърт ми махаше ядосано с ръка. Това е всичко, господине.

И това наистина беше всичко. Кемп ядосано го пусна да си върви. За малко да му каже: „И да не съм те видял друг път да правиш така!“

От мислите му го извади сержант Полък, който му съобщи, че са се обадили от пропуска, където някаква млада жена питала за него или по-скоро, за инспектора, занимаващ се със случая в „Люксембург“.

— Коя е тя?

— Казва се Клой Уест.

— Да се качи — махна с ръка Кемп примирено. — Мога да й отделя десетина минути. След това идва ред на мистър Фарадей. Нищо няма да му стане, ако се наложи да почака малко. Такива като него се изнервят от подобни неща, а това при нас е полезно.

Когато мис Клой Уест влезе в кабинета, инспектор Кемп изведнъж бе обзет от усещането, че я е виждал някъде. След малко обаче, това чувство го напусна. Да, беше абсолютно сигурен, че не я е срещал никога, но все пак у нея имаше нещо смътно познато и това го измъчваше.

Мис Уест беше двадесет и петгодишна и много хубава — висока, с кестенява коса. Контролираше дикцията си твърде внимателно и определено беше нервна.

— Е, мис Уест, какво мога да направя за вас? — попита я Кемп оживено.

— Прочетох във вестника за това, което се е случило в „Люксембург“… За човекът, които е умрял там.

— Мистър Джордж Бартън? Да? Вие познавахте ли го?

— Не, не съвсем. Не в истинския смисъл на думата.

Кемп я огледа внимателно и се отказа от първоначалното си заключение за нея.

Клой Уест изглеждаше много зтънчена и добродетелна — чак до крайност. Той я подкани учтиво:

— Моля ви най-напред да ми кажете името и точния си адрес. Трябва да знам с кого разговарям, нали?

— Клой Елизабет Уест, „Меривейл Коурт“ номер 15, Мейда Вейл. Актриса съм.

Кемп я погледна още веднъж с ъгълчето на окото си и реши, че наистина е такава. Вероятно с постоянна работа — въпреки облеклото си, тя имаше вид на усърден и трудолюбив човек.

— Е, слушам ви, мис Уест.

— Когато прочетох за смъртта на мистър Джордж Бартън и че… че полицията разследва случая, реших, че е по-добре да дойда и да се срещна с вас. Говорих и с приятелката си и тя ме посъветва същото. Според мен едва ли има нещо общо, но все пак… — мис Уест замълча.

— Дали има нещо общо ще преценим ние, мис Уест — каза инспектор Кемп любезно. — Обяснете ми за какво става дума.

— В момента нямам ангажимент — започна да говори мис Уест.

Инспектор Кемп едва не каза „в почивка сте“, за да покаже, че знае как се изразяват колегите й, но се въздържа.

— Името ми го има в почти всички агенции, а снимката ми беше публикувана в „Спотлайт“… Предполагам, че мистър Бартън я е видял там. Той ми се обади и ме помоли да направя нещо за него.

— Какво?

— Каза ми, че е поканил хора на вечеря в ресторант „Люксембург“ и че иска да изненада гостите си. Показа ми една снимка на жена и каза, че иска да се дегизирам като нея. Много сме си приличали и без това, така ми каза.

На Кемп му просветна. Снимката на Розмари. Беше я виждал на бюрото в стаята на Джордж в къщата на площад „Елвастън“. Ето защо Клой Уест му се бе сторила позната. Тя наистина приличаше на Розмари Бартън — приликата не беше поразителна, но все пак двете имаха много общо помежду си.

— Донесе ми и една рокля. Трябваше да я облека за вечерта. Тук е. От сивозеленикава коприна. Трябваше да си направя прическа като на жената от снимката и да подсиля някои черти с грим. Каза ми да отида в „Люксембург“ по време на вариететната програма и да седна на масата на неговата компания. Щяло да има свободно място за мен. Покани ме там на обяд и ми показа къде ще бъде.

— А защо не спазихте уговорката, мис Уест?

— Защото някъде около осем часа вечерта някой… мистър Бартън, ми се обади и каза, че всичко се отлага. Каза, че ще ме предупреди, когато му дойде времето. На следващата сутрин прочетох във вестника съобщението за смъртта му.

— Много разумно е, че дойдохте при нас, мис Уест — каза инспектор Кемп. — Благодаря ви за това. Помогнахте ни да разберем защо е имало празен стол. Между другото, преди малко казахте, че ви се е обадил „някой“ и чак след това „мистър Бартън“. Защо?

— Защото в началото си помислих, че не е мистър Бартън. Гласът му звучеше различно.

— Беше мъжки глас, нали?

— Да, така мисля. Беше доста пресипнал, сякаш беше настинал.

— И каза само това?

— Само това.

Кемп й зададе още няколко въпроса, но не научи нищо повече.

— Значи това е бил грандиозният „план“ на Джордж Бартън — обърна се той към сержанта, когато Клой Уест си отиде. — Ето защо всички казваха, че след програмата е гледал втренчено празния стол и е имал разсеян вид. Просто планът му се е объркал.

— Значи не смятате, че сам той й се е обадил да не идва?

— Не разбира се. Не съм толкова сигурен дали и гласът е бил мъжки. По телефона пресипналостта може да те прикрие много добре. Както и да е, напредваме. Повикай мистър Фарадей, ако е дошъл.