Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder on the Orient Express [=Murder in the Calais Coach], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 124 гласа)

Информация

Корекция
ira999 (2008)
Допълнителна корекция
Boman (2008)
Сканиране
Darko

Издание:

Агата Кристи. Убийство в „Ориент експрес“

 

Преводач Александър Хрусанов

Редактор Красимира Тодорова

Художник Стефан Кънчев

Коректор Антоанета Димитрова

 

Дадена за печат на 28. II. 1990 г. Излязла от печат януари 1991 г.

Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,50. Цена 7.90 лв.

 

Фирма „ФАР“, София, 1991

ДФ „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. Murder on the Orient Express

Collins, London, 1937

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от anelia)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство в Ориент Експрес (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство в Ориент Експрес
Murder on the Orient Express
АвторАгата Кристи
Първо издание1934 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаКучето на смъртта
СледващаНезавършен портрет
Убийство в Ориент Експрес в Общомедия

Убийство в Ориент Експрес е роман на Агата Кристи с главен герой белгийският детектив Еркюл Поаро. За първи път е публикуван във Великобритания през 1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името Murder in the Calais Coach, за да се избегне евентуалното объркване с романа на Греъм Грийн Orient Express, публикуван през 1932 г.

Резюме на сюжета

„Убийство в Ориент експрес“ е най-известният криминален роман в света, а екранизацията му е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. Еркюл Поаро пътува с Ориент експрес, но малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Посвещение

Агата Кристи посвещава книгата на втория си съпруг археолога Макс Малоун. Писателката му посвещава още три книги: Загадката на Ситафорд, Ела и ми кажи как живееш, и последната ѝ написана книга Задната врата на съдбата.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murder on the Orient Express в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА VIII
СЛУЧАЯТ С ОТВЛИЧАНЕТО НА АРМСТРОНГ

Завариха мосьо Бук да довършва един омлет.

— Помислих, че ще е най-добре да се сервира веднага обедът във вагон-ресторанта, а след това пътниците е го освободят и мосьо Поаро ще може да проведе в него разпита. Междувременно наредих на нас тримата да донесат храна тук.

— Чудесна идея — каза Поаро.

Никой от тримата не беше гладен и те скоро приключиха с храненето, но мосьо Бук прояви интерес към темата, която занимаваше мислите на всички, едва когато започнаха да пият кафето.

— Е? — попита той.

— Открих самоличността на жертвата. Зная защо се е наложило той да напусне Америка.

— Кой е той?

— Помните ли да сте чели за малката Армстронг. Това е Касети — човекът, който уби малката Дейзи Армстронг.

— Да, спомням си. Потресаваща история — въпреки, че не мога да се сетя за подробностите.

— Полковник Армстронг беше англичанин — кавалер на ордена „Виктория“. Всъщност половин американец понеже майка му беше дъщеря на В. К. Ван дер Хал — милионер от Уол стрийт. Той се ожени за дъщерята на Линда Арден, най-прочутата американска трагична своето време. Живееха в Америка и имаха едно дете момиченце, което боготворяха. На тригодишна възраст това момиченце беше отвлечено и за връщането му бе поискана необикновено голяма сума. Не ще ви досаждам с всички последвали усложнения. Ще мина на право на момента, когато след плащането на огромната сума от двеста хиляди долара бе намерено мъртвото тяло на детето, което е било убито най-малко две седмици преди това. Обществото настръхна от негодувание. Последва нещо още по-лошо. Мисис Армстронг очакваше второ дете. Вследствие на сътресението тя роди преждевременно мъртво дете и самата тя умря. Съпругът й бе съкрушен и се самоуби.

— Господи, каква трагедия! Спомних си всичко каза Бук. — Ако не се лъжа, имаше и още един смъртен случай, нали?

— Да — една нещастна гувернантка, французойка или швейцарка. Полицията беше убедена, че момичето знае нещо за убийството. Отказаха да повярват на истеричните й отрицания. Накрая в пристъп на отчаяние, бедното момиче се хвърли от един прозорец и се уби. Впоследствие бе установено, че тя не е имала никакво съучастие в престъплението.

— Неприятно е да се помисли дори — каза мосьо Бук.

— Около шест месеца по-късно този човек, Касети, беше арестуван като главатар на бандата, която бе отвлякла детето. Тази банда използувала същите методи и преди. Когато имало изгледи полицията да попадне на следите им, убивали жертвата си, скривали трупа и продължавали да измъкват колкото могат повече пари, преди да се разкрие престъплението. А сега ще ви изясня още нещо, приятелю. Това престъпление е бил извършил самият Касети! Но благодарение на голямото си богатство и на тайното влияние, което е имал върху някои личности, той бе оправдан, като се позоваха на някаква процедурна грешка. Независимо от това той щеше да бъде линчуван, ако не беше така ловък да се изплъзне. За мен сега е ясно какво се е случило. Той е променил името си и е напуснал Америка. Не се е занимавал с нищо — пътувал е из чужбина и е живял от рентите си.

— Ах, какво животно! — Тонът на мосьо Бук изразяваше искрено отвращение. — Не съжалявам, че е мъртъв, никак!

— Съгласен съм с вас.

— Въпреки всичко не беше необходимо да го убиват в „Ориент експреса“. Има и други места за това.

Поаро се усмихна леко. Той разбираше, че мосьо Бук има предубеждения в това отношение.

— Въпросът, който трябва да си зададем сега, е следният — каза той. — Дали това убийство е дело на някаква съперническа банда, която Касети в миналото е измамил, или е лично отмъщение?

Той разказа за няколкото думи, които беше открил върху овъгленото късче хартия.

— Ако предположението ми е правилно, тогава писмото е било изгорено от убиеца. Защо? Защото в него се споменава думата „Армстронг“, която е ключът за загадката.

— Има ли някой жив от семейството Армстронг?

— Това за нещастие не зная. Спомням си, че четох за някаква по-млада сестра на мисис Армстронг.

Поаро продължи и изложи общите заключения, до които бяха стигнали с доктор Константин.

Мосьо Бук се оживи при споменаването на повредения часовник.

— Това, изглежда, ни дава много точно времето на престъплението.

— Да — каза Поаро. — Много удобно е.

В гласа му имаше странна нотка, която накара другите двама да го изгледат с любопитство.

— Вие казвате, че сам сте чули Ратчет да говори на кондуктора в един без двайсет?

Поаро разказа точно какво се беше случило.

— Е добре — каза мосьо Бук, — това поне доказва, че Касети или Ратчет, както ще продължа да го наричам, е бил сигурно жив в един без двайсет.

— Един без двайсет и три, ако искаме да бъдем точни.

— Тогава да се изразим официално — в дванадесет часа и тридесет и седем минути мистър Ратчет е бил жив. Това поне е факт.

Поаро не отговори. Той седеше и гледаше замислен пред себе си.

На вратата се почука и влезе сервитьорът от вагон-ресторанта.

— Вагон-ресторантът е вече свободен, мосьо — съобщи той.

— Да вървим — предложи Бук и стана.

— Мога ли да присъствувам? — попита доктор Константин.

— Разбира се, драги докторе. Освен ако мосьо Поаро няма никакви възражения.

— Съвсем не. Съвсем не — отвърна Поаро. След кратки, взаимни любезности от рода на „След вас, господине“, „Но не, след вас“ те напуснаха купето.