Агата Кристи
Убийството в „Ориент експрес“ (28)

ГЛАВА V
МАЛКОТО ИМЕ НА ПРИНЦЕСА ДРАГОМИРОВА

Когато графът и графинята си отидоха, Поаро погледна другите двама.

— Виждате ли — подхвърли той, — напредваме!

— Чудесна работа — каза възторжено Бук. — Що се отнася до мен, аз дори и насън не бих подозрял граф и графиня Андрени. Да си призная, мислех, че не са замесени в случая. Няма съмнение — предполагам, че тя е извършила престъплението. Доста печално. Но няма да я гилотинират. Има смекчаващи вината обстоятелства. Няколко години затвор — това ще е всичко.

— Вие сте напълно сигурен във вината й, така ли?

— Драги приятелю, наистина не може да има съмнение в това, нали? Мислех, че вашето успокояващо поведение цели само да заглади нещата, докато ни освободят от снега и полицията се заеме със случая.

— Вие не вярвате в твърдението на графа… на честната му дума… че жена му е невинна?

— Драги мой — естествено, какво друго би могъл да каже? Той боготвори жена си. Иска да я спаси! Лъже много добре — с маниерите на голям благородник, но може ли това да бъде друго освен лъжа?

— Ами знаете ли, идва ми на ум нелепата мисъл, че е възможно да казва истината.

— Не, не. Спомнете си носната кърпа. Носната кърпа решава окончателно въпроса.

— О, не съм толкова сигурен за носната кърпа. Не забравяйте, винаги съм казвал, че има две възможности по въпроса за собствеността на носната кърпа.

— Въпреки това…

Мосьо Бук млъкна. Вратата в края на вагона се отвори и принцеса Драгомирова влезе във вагон-ресторанта. Тя дойде право при тях и тримата мъже станаха.

Принцесата заговори на Поаро, без да обръща внимание на другите:

— Струва ми се, мосьо — каза тя, — че при вас има една моя носна кърпа.

Поаро изгледа победоносно другите двама.

— Тази ли е, мадам?

Той извади малкото парче батиста.

— Тази е. Ето моя инициал в ъгъла.

— Но мадам, това е буквата „X“ — каза господин Бук. — Вашето малко име, простете, е Наталия.

Тя го изгледа хладно.

— Вярно е, мосьо. Инициалите на моите носни кърпи са винаги с руски букви. Латинската буква „Х“; на руски „Н“.

Бук беше поразен. Имаше нещо в тази неукротима стара дама, което го караше да се вълнува и чувствува неудобно.

— При разпита тази сутрин вие не ни казахте, че носната кърпа е ваша.

— Не ме попитахте — отвърна сухо принцесата.

— Моля, седнете, мадам — каза Поаро.

Тя въздъхна.

— Май ще е по-добре да седна. Настани се на стола.

— Не е необходимо да се нрави голяма история от това, господа. Вашият следващ въпрос ще бъде — как моята носна кърпа се е намерила до трупа на убития, нали? Отговорът ми е, че нямам никаква представа.

— Наистина ли нямате никаква представа?

— Никаква.

— Ще ме извините, мадам, но доколко можем да вярваме в истинността на отговорите ви?

Поаро каза тези думи много тихо. Принцеса Драгомирова отвърна с презрение:

— Предполагам, че казвате това, защото не ви уведомих, че Хелена Андрени е сестрата на мисис Армстронг.

— Всъщност вие преднамерено ни излъгахте по този въпрос.

— Разбира се. Пак бих постъпила по същия начин. Майка й беше моя приятелка. Аз вярвам, господа, в лоялността към приятелите, семейството и класата.

— И не вярвате в полагането на всички усилия за подпомагане на правосъдието, нали?

— В този случай аз смятам, че правосъдието… че е било дадено правосъдие в точния смисъл на думата.

Поаро се наведе напред.

— Виждате ли затруднението ми, мадам? Дори по този въпрос за носната кърпа — трябва ли да ви вярвам? Или вие прикривате дъщерята на вашата приятелка?

— О! Виждам какво искате да кажете. — По лицето й плъзна мрачна усмивка. — Е, господа, това мое твърдение лесно може да се докаже. Ще ви дам адреса на фирмата в Париж, която прави моите носни кърпи. Ще трябва само да им покажете въпросната кърпа и те ще ви уведомят, че е била направена по моя поръчка преди малко повече от година. Носната кърпа е моя, господа. Тя стана.

— Има ли още нещо, за което искате да ме питате?

— Вашата прислужница, мадам, дали е познала носната кърпа, когато й я показахме тази сутрин?

— Сигурно я е познала. Значи, е видяла кърпата и не е казала нищо? Е, добре, това показва, че и тя може да бъде лоялна.

Принцесата кимна леко и излезе от вагон-ресторанта.

— Значи, така — измърмори тихичко Поаро. — Когато попитах прислужницата дали знае на кого принадлежи носната кърпа, забелязах у нея съвсем леко колебание. Двоумеше се да признае ли, че е на господарката й, или не. Но как се съгласува това с моята странна основна идея? Да, може би е така.

— Ах! — възкликна Бук с характерен жест. — Каква ужасна стара дама!

— Възможно ли е тя да е убила Ратчет? — попита Поаро доктора.

Той поклати глава отрицателно.

— Тези удари, които са били нанесени с голяма сила и са проникнали в мускулите, никога не биха могли да бъдат нанесени от човек с толкова крехка физика.

— А по-слабите удари?

— По-слабите — да.

— Мисля за случилото се тази сутрин, когато й казах, че нейната сила се крие във волята, а не в ръцете — каза Поаро. — Тази забележка беше нещо като клопка. Исках да видя дали ще погледне дясната или лявата си ръка. Тя не направи нито едното, нито другото. Погледна и двете си ръце. Но ми даде странен отговор. Каза: „Не, няма сила в тях. Не зная дали да съжалявам, или да бъда доволна.“ Странна забележка. Потвърждава убеждението ми по отношение на престъплението.

— Но това не решава въпроса за човека, който си служи с лявата ръка.

— Не. Между другото, забелязахте ли, че граф Андрени държи носната си кърпа в десния вътрешен джоб на сакото?

Бук поклати глава. Мислите му се занимаваха с изумителните разкрития през току-що изминалия половин час. Той измърмори:

— Лъжи… и пак лъжи… Поразен съм от количеството лъжи, които ни се казаха тази сутрин.

— Остават още лъжи за разкриване — подхвърли весело Поаро.

— Така ли мислите?

— Ще се разочаровам много, ако не е така.

— Това двуличие е ужасно — каза мосьо Бук, — но изглежда, че ви се нрави — прибави той с укор.

— Това двуличие има следното предимство — поясни Поаро. — Ако изправите пред истината някого, който ви е излъгал, той обикновено признава — често пъти просто от изненада. За да се произведе нужният ефект, трябва само да отгатнете правилно. Това е единственият възможен начин в този случай. Вземам поред всеки пътник, разглеждам показанията му и си казвам: „Ако еди-кой си лъже, то в коя точка от показанията си лъже и каква е причината за лъжата?“ И си отговарям, че ако лъже — ако, забележете това, — той би могъл да лъже само поради тази причина и в тази точка. Ние направихме това с голям успех при графиня Андрени. Сега ще продължим и ще се опитаме да приложим същия метод към няколко други лица.

— А да предположим, приятелю, че вашите догадки се окажат погрешни.

— Тогава един човек поне ще бъде напълно освободен от подозрение.

— Аха! Процес на елиминиране.

— Точно така.

— И с кого ще се заемем сега?

— Ще се заемем с нашия „пука сахиб“, полковник Арбътнот.