Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder on the Orient Express [=Murder in the Calais Coach], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 124 гласа)

Информация

Корекция
ira999 (2008)
Допълнителна корекция
Boman (2008)
Сканиране
Darko

Издание:

Агата Кристи. Убийство в „Ориент експрес“

 

Преводач Александър Хрусанов

Редактор Красимира Тодорова

Художник Стефан Кънчев

Коректор Антоанета Димитрова

 

Дадена за печат на 28. II. 1990 г. Излязла от печат януари 1991 г.

Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,50. Цена 7.90 лв.

 

Фирма „ФАР“, София, 1991

ДФ „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. Murder on the Orient Express

Collins, London, 1937

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от anelia)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство в Ориент Експрес (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство в Ориент Експрес
Murder on the Orient Express
АвторАгата Кристи
Първо издание1934 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаКучето на смъртта
СледващаНезавършен портрет
Убийство в Ориент Експрес в Общомедия

Убийство в Ориент Експрес е роман на Агата Кристи с главен герой белгийският детектив Еркюл Поаро. За първи път е публикуван във Великобритания през 1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името Murder in the Calais Coach, за да се избегне евентуалното объркване с романа на Греъм Грийн Orient Express, публикуван през 1932 г.

Резюме на сюжета

„Убийство в Ориент експрес“ е най-известният криминален роман в света, а екранизацията му е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. Еркюл Поаро пътува с Ориент експрес, но малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Посвещение

Агата Кристи посвещава книгата на втория си съпруг археолога Макс Малоун. Писателката му посвещава още три книги: Загадката на Ситафорд, Ела и ми кажи как живееш, и последната ѝ написана книга Задната врата на съдбата.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murder on the Orient Express в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА VI
ВТОРИ РАЗГОВОР С ПОЛКОВНИК АРБЪТНОТ

Полковник Арбътнот беше явно обезпокоен, че го викат повторно във вагон-ресторанта. Когато влезе и седна, на лицето му се изписа неприятно изражение.

— Е? — каза той.

— Много се извинявам, че ви безпокоя за втори път — рече Поаро. — Но ми се струва, че има някои данни, за които бихте могли да ни осведомите.

— Наистина ли? Не вярвам.

— Най-напред виждате ли тази чистачка за лула?

— Да.

— Ваша ли е?

— Не зная. Не слагам инициалите си по своите чистачки.

— Известно ли ви е, полковник Арбътнот, че сте единственият човек сред пътниците във вагона Истанбул—Кале, който пуши лула?

— В такъв случай сигурно е моя.

— Знаете ли къде беше намерена?

— Нямам никаква представа.

— Беше намерена до трупа на убития. Полковник Арбътнот повдигна вежди.

— Можете ли да ни кажете, полковник Арбътнот, как е могла да попадне там?

— Ако питате дали аз съм я изпуснал там, отговорът е — не, не съм.

— Влизали ли сте изобщо в купето на мистър Ратчет?

— Дори не съм говорил с този човек.

— Никога не сте говорили с него и не сте го убили? Веждите на полковника отново се повдигнаха иронично.

— Ако го бях убил, едва ли щях да ви осведомя за този факт. Но всъщност не съм го убил.

— А, добре — измърмори Поаро. — Това не е от значение.

— Извинете?

— Казах, че това не е от значение.

— О! — Арбътнот имаше вид на поразен. Той се вгледа неспокойно в Поаро.

— Защото, разбирате ли — продължи дребният човек, — чистачката за лула не е от значение. Самият аз мога да се сетя за единайсет други чудесни обяснения за присъствието й там.

Арбътнот го гледаше втренчено.

— Всъщност исках да ви видя по съвсем друг въпрос. Може би мис Дебенхем ви е уведомила, че дочух няколко думи, които тя ви каза на гарата в Кония.

Арбътнот не отговори.

— Тя каза: „Не сега. Когато всичко свърши. Когато остане зад нас.“ Знаете ли за какво са се отнасяли тези думи?

— Съжалявам, мосьо Поаро, но съм длъжен да не отговоря на въпроса ви.

— Защо?

— Ще ви предложа да попитате самата мис Дебенхем за значението на тези думи — каза твърдо полковникът.

— Вече го сторих.

— И тя ви отказа?

— Да.

— В такъв случай дори на вас би трябвало да бъде напълно ясно, че устните ми ще бъдат запечатани.

— Не искате да издадете тайната на една дама?

— Можете и така да го наречете, ако ви харесва.

— Мис Дебенхем ми каза, че се отнасяло до нейна лична работа.

— Тогава защо не повярвате на думите й?

— Защото, полковник Арбътнот, мис Дебенхем е, така да се каже, силно подозрителна личност.

— Глупости! — възрази разгорещено полковникът.

— Не са глупости.

— Нямате каквито и да било улики против нея.

— Нито дори факта, че мис Дебенхем е била гувернантка в семейство Армстронг по времето, когато са отвлекли малката Дейзи Армстронг?

За миг настъпи мъртва тишина. Поаро кимна леко.

— Виждате ли — каза той, — ние знаем повече, отколкото предполагате. Ако мис Дебенхем е невинна, защо тогава скри този факт? Защо ми каза, че никога не е била в Америка?

Полковникът се прокашля.

— Не е ли възможно да грешите?

— Не греша. Защо ме излъга мис Дебенхем? Полковник Арбътнот повдигна рамене.

— Най-добре е да попитате самата нея. Но аз продължавам да мисля, че грешите.

Поаро повиши глас и извика. Един от сервитьорите дойде от другия край на вагон-ресторанта.

— Идете да попитате англичанката от № 11 дали ще има добрината да дойде тук.

— Добре, мосьо.

Сервитьорът излезе. Четиримата мъже седяха и мълчаха. Лицето на полковник Арбътнот сякаш бе изрязано от дърво — сковано и безизразно.

Сервитьорът се върна.

— Дамата ей сега ще дойде, мосьо.

— Благодаря.

След една-две минути Мери Дебенхем влезе във вагон-ресторанта.