Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder on the Orient Express [=Murder in the Calais Coach], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 124 гласа)

Информация

Корекция
ira999 (2008)
Допълнителна корекция
Boman (2008)
Сканиране
Darko

Издание:

Агата Кристи. Убийство в „Ориент експрес“

 

Преводач Александър Хрусанов

Редактор Красимира Тодорова

Художник Стефан Кънчев

Коректор Антоанета Димитрова

 

Дадена за печат на 28. II. 1990 г. Излязла от печат януари 1991 г.

Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,50. Цена 7.90 лв.

 

Фирма „ФАР“, София, 1991

ДФ „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. Murder on the Orient Express

Collins, London, 1937

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от anelia)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство в Ориент Експрес (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство в Ориент Експрес
Murder on the Orient Express
АвторАгата Кристи
Първо издание1934 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаКучето на смъртта
СледващаНезавършен портрет
Убийство в Ориент Експрес в Общомедия

Убийство в Ориент Експрес е роман на Агата Кристи с главен герой белгийският детектив Еркюл Поаро. За първи път е публикуван във Великобритания през 1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името Murder in the Calais Coach, за да се избегне евентуалното объркване с романа на Греъм Грийн Orient Express, публикуван през 1932 г.

Резюме на сюжета

„Убийство в Ориент експрес“ е най-известният криминален роман в света, а екранизацията му е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. Еркюл Поаро пътува с Ориент експрес, но малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Посвещение

Агата Кристи посвещава книгата на втория си съпруг археолога Макс Малоун. Писателката му посвещава още три книги: Загадката на Ситафорд, Ела и ми кажи как живееш, и последната ѝ написана книга Задната врата на съдбата.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murder on the Orient Express в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА VII
САМОЛИЧНОСТТА НА МЕРИ ДЕБЕНХЕМ

Тя не носеше шапка. Главата й беше отметната предизвикателно назад. Вчесаната назад коса, извивката на ноздрите й напомняха скулптура върху носа на кораб, който храбро се бори с развълнувано море. В този момент беше красива. Погледът й се спря на Арбътнот за миг — само за миг.

— Искали сте да ме видите? — обърна се тя към Поаро.

— Исках да ви попитам, мадмоазел, защо ни излъгахте тази сутрин?

— Защо съм ви излъгала? Не разбирам какво искате да кажете.

— Скрихте факта, че по време на трагедията в семейство Армстронг сте живели в къщата им. Казахте ми, че никога не сте били в Америка.

Той я видя как потръпна и как после се съвзе.

— Да — каза тя, — вярно е.

— Не, мадмоазел, не е вярно.

— Не ме разбрахте. Искам да кажа, вярно е, че съм ви излъгала.

А, признавате го?

Устните й се свиха в усмивка.

— Разбира се. След като сте ме разкрили.

— Поне сте откровена, мадмоазел.

— Струва ми се, че не ми остава нищо друго.

— Това е така, разбира се. А сега, мадмоазел, мога ли да ви попитам за причината на тези отклонения от истината?

— Струва ми се, причината е очевидна, мосьо Поаро.

— За мен не е очевидна, мадмоазел.

— Аз трябва сама да си изкарвам прехраната — каза тя с тих, равен глас, в който имаше примесени нотки на твърдост.

— Искате да кажете…

Тя вдигна очи и го погледна в лицето.

— Какво знаете вие, мосьо Поаро, за борбата да намерите и запазите някое прилично място! Какво ще помислите за едно момиче, което е било задържано във връзка с убийство, чието име и може би снимки са били публикувани в английските вестници — мислите ли, че някоя мила, обикновена англичанка от средната класа би пожелала да наеме това момиче за гувернантка на дъщерите си?

— Не виждам защо не — ако нямате вина.

— О, вина — не става въпрос за вината, а за лошата слава! Досега, мосьо Поаро, аз съм успявала в живота. Била съм у приятни хора, плащали са ми добре. Нямах намерение да рискувам положението, до което съм стигнала, без целта да си заслужава това.

— Осмелявам се да кажа, мадмоазел, че по този въпрос моята преценка би била по-добра от вашата.

Тя повдигна рамене.

— Например вие можехте да ми помогнете по въпроса за установяване на самоличността.

— Какво искате да кажете?

— Възможно ли е, мадмоазел, да не сте познали в лицето на графиня Андрени по-малката сестра на мисис Армстронг, на която сте преподавали в Ню Йорк?

— Графиня Андрени ли? Не. — Тя поклати глава. — Може да ви се вижда невероятно, но не я познах. По времето, когато я познавах, тя беше още съвсем малко момиче, разбирате ли? Това беше преди повече от три години. Вярно е, че графинята ми заприлича на някого — бях озадачена. Но видът й е толкова чуждестранен — никак не можех да предположа, че това е малката американска ученичка. Вярно е, че я погледнах само повърхностно при влизането й във вагон-ресторанта. Повече внимание обърнах на дрехите й, отколкото на лицето й… — Мис Дебенхем се усмихна слабо. — Това е присъщо на жените! А освен това имах достатъчно собствени грижи.

— Няма ли да ми кажете вашата тайна, мадмоазел? Гласът на Поаро беше мек и увещаващ.

— Не мога… не мога — отвърна тя с нисък глас. И внезапно, съвсем неочаквано, тя захлупи лице в опънатите си ръце и заплака сърцераздирателно. Полковникът скочи и застана неловко до нея.

— Аз… виж…

Той млъкна, обърна се и изгледа кръвнишки Поаро.

— Ще строша проклетите ти кокали, мръсен дребосък! — извика той.

— Моля ви, мосьо — запротестира Бук.

Арбътнот отново се беше обърнал към момичето:

— Мери… за бога… Тя скочи.

— Няма ми нищо. Всичко е наред. Вече нямате нужда от мен, нали, мистър Поаро? Ако ви трябвам, елате да ме намерите. О, каква идиотка, каква идиотка съм!

Тя излезе бързо от вагона. Преди да я последва, Арбътнот се обърна още веднъж към Поаро:

— Мис Дебенхем няма нищо общо с тази история… нищо, чувате ли? И ако някой я безпокои или й досажда, ще се разправя с мен.

Той излезе.

— Обичам да гледам разгневени англичани — подхвърли Поаро. — Толкова са забавни. Колкото повече са развълнувани, толкова по-малко сдържат езика си.

Но мосьо Бук не се интересуваше от емоционалните реакции на англичаните. Беше изпълнен с възхищение от приятеля си.

— Драги, вие сте прекрасен! — извика той. — Още едно чудотворно предположение. Това е забележително.

— Невероятно е как се сещате за тези неща! — каза с възхищение и доктор Константин.

— О, този път заслугата не е моя. Това не беше предположение. Графиня Андрени всъщност ми го каза.

— Как? Невъзможно!

— Спомняте ли си, че я попитах за нейната гувернантка или компаньонка? Бях вече решил, че ако Мери Дебенхем е замесена в тази работа, тя сигурно е била член на домакинството в качеството на нещо подобно.

— Да, но графиня Андрени описа съвсем различен човек.

— Точно така. Висока жена на средна възраст с червена коса — всъщност точната противоположност на мис Дебенхем във всяко отношение, и то дотолкова противоположно, че да бъде съвсем ясно. Но после трябваше бързо да измисли някакво друго име и тук несъзнателната асоциация на представите я издаде. Тя каза мис Фрийбоди, спомнете си.

— Да?

— Е добре, може би не знаете, че в Лондон има един магазин, който се нарича — поне доскоро се наричаше така — „Дебенхем и Фрийбоди“. Името Дебенхем й се въртеше в главата, графинята потърси веднага някакво друго име и първото, за което се сети, беше Фрийбоди. Естествено аз я разбрах веднага.

— Ето още една лъжа. Защо ни излъга?

— Вероятно пак от лоялност. Това затруднява нещата.

— Господи! — възкликна разгорещено мосьо Бук. — Нима всички в този влак лъжат?

— Това скоро ще разберем — каза Поаро.