Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder on the Orient Express [=Murder in the Calais Coach], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 124 гласа)

Информация

Корекция
ira999 (2008)
Допълнителна корекция
Boman (2008)
Сканиране
Darko

Издание:

Агата Кристи. Убийство в „Ориент експрес“

 

Преводач Александър Хрусанов

Редактор Красимира Тодорова

Художник Стефан Кънчев

Коректор Антоанета Димитрова

 

Дадена за печат на 28. II. 1990 г. Излязла от печат януари 1991 г.

Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,50. Цена 7.90 лв.

 

Фирма „ФАР“, София, 1991

ДФ „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. Murder on the Orient Express

Collins, London, 1937

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от anelia)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство в Ориент Експрес (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство в Ориент Експрес
Murder on the Orient Express
АвторАгата Кристи
Първо издание1934 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаКучето на смъртта
СледващаНезавършен портрет
Убийство в Ориент Експрес в Общомедия

Убийство в Ориент Експрес е роман на Агата Кристи с главен герой белгийският детектив Еркюл Поаро. За първи път е публикуван във Великобритания през 1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името Murder in the Calais Coach, за да се избегне евентуалното объркване с романа на Греъм Грийн Orient Express, публикуван през 1932 г.

Резюме на сюжета

„Убийство в Ориент експрес“ е най-известният криминален роман в света, а екранизацията му е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. Еркюл Поаро пътува с Ориент експрес, но малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Посвещение

Агата Кристи посвещава книгата на втория си съпруг археолога Макс Малоун. Писателката му посвещава още три книги: Загадката на Ситафорд, Ела и ми кажи как живееш, и последната ѝ написана книга Задната врата на съдбата.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murder on the Orient Express в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ЧАСТ ТРЕТА
ЕРКЮЛ ПОАРО СЕ ОБЛЯГА НАЗАД И МИСЛИ

ГЛАВА I
КОЙ ОТ ТЯХ?

Когато Поаро влезе във вагон-ресторанта, мосьо Бук и доктор Константин разговаряха, Бук изглеждаше подтиснат.

— Ето го — каза директорът, когато видя Поаро. Приятелят му седна и той прибави: — Ако разкриете този случай, драги мой, наистина ще повярвам, че съществуват чудеса.

— Този случай ви безпокои, а?

— Безпокои ме естествено. Нищо не мога да разбера от него.

— Съгласен съм с вас — каза докторът. Погледна с интерес към Поаро.

— Откровено казано — продължи той, — не виждам какво възнамерявате да направите сега.

— Така ли? — възкликна замислено Поаро. Извади табакерата си и запали една от своите тънки цигари. Погледът му беше замечтан.

— За мен именно това е интересното в този случай — каза той. — Ние не можем да следваме нито един от нормалните пътища. Тези хора, чиито показания взехме — дали казват истината, или лъжат? Нямаме други начини да разберем освен тези, които можем да измислим сами. А това е упражнение на мозъка.

— Много добре, но имате ли с какво да започнете? — попита Бук.

— Току-що ви казах. Имаме показанията на пътниците и на собствените си очи.

— Хубави показания! Нищо не ни казват. Поаро поклати глава.

— Не съм съгласен, приятелю. Показанията на пътниците ни дават няколко интересни точки.

— Наистина ли? — подхвърли скептично Бук. — Не можах да го забележа.

— То е, защото не сте слушали.

— Е добре, кажете ми… какво съм пропуснал.

— Ще се спра само на един пример — първите показания, които чухме — показанията на младия Мъкуийн. Според мен той каза нещо доста значително.

— За писмата ли?

— Не, не за писмата. Доколкото си спомням, думите му бяха: „Пътувахме. Мистър Ратчет искаше да види света. Пречеше му незнанието на езици. Длъжността ми беше повече на разводач, отколкото на секретар.“

Той погледна най-напред лицето на доктора, а след това лицето на Бук.

— Какво? Още ли не разбирате? Това е непростимо, защото ви се представи още един случай преди малко, когато той каза: „Ако човек говори само добър американски, лесно могат да го излъжат.“

— Искате да кажете, че… — Бук изглеждаше все още озадачен.

— А, искате да ви го кажа съвсем ясно. Добре! Господин Ратчет не е говорел френски. Но когато кондукторът се отзова на позвъняването му миналата нощ, някакъв глас му каза на френски, че е станала грешка и няма нужда от него. Освен това използуваният израз е напълно идиоматичен, а не такъв, какъвто би избрал човек, който знае само няколко думи френски. „Се n’est rien. Je me suis trompe.“

— Вярно! — извика възбудено Константин. — Трябваше да обърнем внимание на това. Спомням си, че когато ни повторихте думите, вие наблегнахте на тях. Сега разбирам нежеланието ви да приемете за достоверно доказателство очукания часовник. В един без двайсет и три минути Ратчет е бил вече мъртъв…

— И този, който е говорил, е бил убиецът! — завърши изразително Бук.

Поаро вдигна ръка в знак на несъгласие.

— Нека не бързаме толкова. И нека не приемаме повече от това, което всъщност знаем. Струва ми се, че спокойно можем да кажем, че по това време, в един часа без двайсет и три минути, някакво друго лице е било в купето на Ратчет и че въпросното лице или е било французин, или е могло да говори добре френски.

— Много сте предпазлив, стари приятелю.

— Трябва да се напредва стъпка по стъпка. Ние нямаме истински доказателства, че по това време Ратчет е бил мъртъв.

— Имаме вика, който ви е събудил.

— Да, това е вярно.

— В известно отношение — каза замислено Бук — това откритие не изменя много нещата. Вие сте чули някой да се движи в съседното купе. Този някой не е бил Ратчет, а другият човек. Без съмнение той е измил кръвта от ръцете си, поразтребил е след престъплението, изгорил е обвинителното писмо. После е изчакал всичко да утихне и когато е сметнал, че е безопасно и няма никой наоколо, заключил е отвътре вратата на Ратчет и е сложил резето, отключил е междинната врата към купето на мисис Хюбърд и се е измъкнал оттам. Всъщност всичко е точно така, както си мислехме — с тази разлика, че Ратчет е бил убит около половин час по-рано, а часовникът е бил нагласен на един и четвърт, за да създаде алиби.

— И то не кой знае какво алиби — рече Поаро. — Стрелките на часовника показваха един и петнайсет минути — точно времето, когато неканеният посетител всъщност е напуснал мястото на престъплението.

— Вярно — потвърди Бук леко объркан. — Какво тогава ви говори часовникът?

— Ако стрелките са били нагласени — казвам ако, — в такъв случай времето, което те са били нагласени да показват, трябва да има някакво значение. Естествената реакция би била да заподозрем всеки, който има сигурно алиби за това време — в нашия случай един и петнайсет минути.

— Да, да — каза докторът — Правилно разсъждение.

— Трябва да обърнем малко внимание и на времето, по което неканеният посетител е влязъл в купето. Кога е имал възможността да го стори? Ако не допуснем съучастничеството на истинския кондуктор, има само един момент, когато той е могъл да влезе — докато влакът е бил на Винковци. След тръгването от Винковци кондукторът е седял с лице към коридора и докато всеки от пътниците едва ли би обърнал внимание на един кондуктор от спалните вагони, единственото лице, което би забелязало измамника, е истинският кондуктор. Но по време на престоя във Винковци кондукторът е на перона и наоколо няма никакъв човек.

— И съгласно предишните ни разсъждения този човек трябва да е един от пътниците — заключи Бук. — Връщаме се на мястото, откъдето тръгнахме. Кой от тях?

Поаро се усмихна.

— Направих един списък — каза той. — Ако желаете да го видите, може би ще освежи паметта ви.

Докторът и Бук се загледаха съсредоточено в списъка. Беше написан грижливо и методично по реда, по който бяха разпитвани пътниците:

ХЕКТОР МЪКУИИН — американски поданик. Легло № 6. Втора класа.

Мотиви: Произтичащи, може би от връзката му с починалия.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (От полунощ до 1:39 потвърдено от полковник Арбътнот, a от 1:15 до 2:00 потвърдено от кондуктора)

Улики срещу него: Никакви.

Подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

КОНДУКТОРЪТ ПИЕР МИШЕЛ — френски поданик.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Видян от Е. П. в коридора по времето, когато е говорил гласът ог купето на Ратчет в 12:37. От един часа през нощта до 1:16 потвърдено от другите двама кондуктори.)

Улики против него: Никакви.

Подозрителни обстоятелства: Намерената униформа на кондуктор от спалните вагони е в негова полза, тъй като, изглежда, е била предназначена да хвърли подозрение върху него.

 

ЕДУАРД МАСТЕРМАН: английски поданик. Легло № 4. Втора класа.

Мотиви: Възможно е да произтичат от връзката с починалия, на когото е бил прислужник или подозрителни обстоятелства.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Антонио Фоскарели.)

Улика против него: Никакви, освен че той е единственият мъж с подходяща височина и фигура, който може да облече униформата на кондуктор от спалните вагони. От друга страна, малко вероятно е той да говори добре френски.

 

МИСИС ХЮБЪРД — американска поданица. Легло № 3. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта — никакво потвърждение.

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Версията на човека в нейното купе се потвърждава от показанията на Хардман и жената Шмит.

 

ГРЕТА ОЛСОН — шведска поданица. Легло № 10. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Мери Дебенхем.)

Забележка: Тя последна е видяла Ратчет жив.

 

ПРИНЦЕСА ДРАГОМИРОВА — натурализирана френска поданица. Легло № 14. Първа класа.

Мотиви: Била е близка позната на семейство Армстронг и кръстница на Соня Армстронг.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора и прислужницата.)

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

ГРАФ АНДРЕНИ — унгарски поданик. Дипломатически паспорт. Легло № 13. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора — не се покрива периодът от 1 до 1:15 часа.)

 

ГРАФИНЯ АНДРЕНИ — както по-горе. Легло № 12.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Взела трионал и заспала. (Потвърдено от съпруга й шишенце с трионал в шкафчето й.)

 

ПОЛКОВНИК АРБЪТНОТ — английски поданик. Легло № 15. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Говорил с Мъкуийн до 1:30 часа. Отишъл в собственото си купе и не го е напускал. (Потвърдено от Мъкуийн и кондуктора.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Чистачката за лула.

 

САЙРЪС ХАРДМАН — американски поданик. Легло № 16.

Мотиви: Няма известни такива.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Не е напускал купето. (Потвърждава се от Мъкуийн и кондуктора.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

АНТОНИО ФОСКАРЕЛИ — американски поданик. (Италианец по рождение.) Легло № 5. Втора класа.

Мотиви: Няма известни такива.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Едуард Мастерман.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Никакви, с изключение на това, че използуваното оръжие, може да се каже, би подхождало на темперамента му. (Цитирам мосьо Бук.)

 

МЕРИ ДЕБЕНХЕМ — английска поданица. Легло № 11. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Грета Олсон.)

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Дочутият от Е. П. разговор и отказът й да даде обяснения за него.

 

ХИЛДЕГАРДЕ ШМИТ — германска поданица. Легло № 8. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора и господарката й.) Легнала си, била събудена от кондуктора жъм 12:38 часа и отишла при господарката си.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Показанията на пътниците се подкрепят от твърдението на кондуктора, че никой не е влизал или излизал от купето на мистър Ратчет между полунощ и 1 часа през нощта (когато той е бил в съседния вагон) и от 1:15 часа до 2 часа.

— Този документ, нали разбирате — каза Поаро, — е само кратко изложение на показанията, които чухме, подредени за удобство по този начин.

Бук му го върна с гримаса.

— Не, не дава никакви пояснения — отвърна той.

— Може би това ще е повече по ваш вкус — каза Поаро с лека усмивка, като му подаде втори лист хартия.