Агата Кристи
Убийството в „Ориент експрес“ (24)

ГЛАВА I
КОЙ ОТ ТЯХ?

Когато Поаро влезе във вагон-ресторанта, мосьо Бук и доктор Константин разговаряха, Бук изглеждаше подтиснат.

— Ето го — каза директорът, когато видя Поаро. Приятелят му седна и той прибави: — Ако разкриете този случай, драги мой, наистина ще повярвам, че съществуват чудеса.

— Този случай ви безпокои, а?

— Безпокои ме естествено. Нищо не мога да разбера от него.

— Съгласен съм с вас — каза докторът. Погледна с интерес към Поаро.

— Откровено казано — продължи той, — не виждам какво възнамерявате да направите сега.

— Така ли? — възкликна замислено Поаро. Извади табакерата си и запали една от своите тънки цигари. Погледът му беше замечтан.

— За мен именно това е интересното в този случай — каза той. — Ние не можем да следваме нито един от нормалните пътища. Тези хора, чиито показания взехме — дали казват истината, или лъжат? Нямаме други начини да разберем освен тези, които можем да измислим сами. А това е упражнение на мозъка.

— Много добре, но имате ли с какво да започнете? — попита Бук.

— Току-що ви казах. Имаме показанията на пътниците и на собствените си очи.

— Хубави показания! Нищо не ни казват. Поаро поклати глава.

— Не съм съгласен, приятелю. Показанията на пътниците ни дават няколко интересни точки.

— Наистина ли? — подхвърли скептично Бук. — Не можах да го забележа.

— То е, защото не сте слушали.

— Е добре, кажете ми… какво съм пропуснал.

— Ще се спра само на един пример — първите показания, които чухме — показанията на младия Мъкуийн. Според мен той каза нещо доста значително.

— За писмата ли?

— Не, не за писмата. Доколкото си спомням, думите му бяха: „Пътувахме. Мистър Ратчет искаше да види света. Пречеше му незнанието на езици. Длъжността ми беше повече на разводач, отколкото на секретар.“

Той погледна най-напред лицето на доктора, а след това лицето на Бук.

— Какво? Още ли не разбирате? Това е непростимо, защото ви се представи още един случай преди малко, когато той каза: „Ако човек говори само добър американски, лесно могат да го излъжат.“

— Искате да кажете, че… — Бук изглеждаше все още озадачен.

— А, искате да ви го кажа съвсем ясно. Добре! Господин Ратчет не е говорел френски. Но когато кондукторът се отзова на позвъняването му миналата нощ, някакъв глас му каза на френски, че е станала грешка и няма нужда от него. Освен това използуваният израз е напълно идиоматичен, а не такъв, какъвто би избрал човек, който знае само няколко думи френски. „Се n’est rien. Je me suis trompe.“

— Вярно! — извика възбудено Константин. — Трябваше да обърнем внимание на това. Спомням си, че когато ни повторихте думите, вие наблегнахте на тях. Сега разбирам нежеланието ви да приемете за достоверно доказателство очукания часовник. В един без двайсет и три минути Ратчет е бил вече мъртъв…

— И този, който е говорил, е бил убиецът! — завърши изразително Бук.

Поаро вдигна ръка в знак на несъгласие.

— Нека не бързаме толкова. И нека не приемаме повече от това, което всъщност знаем. Струва ми се, че спокойно можем да кажем, че по това време, в един часа без двайсет и три минути, някакво друго лице е било в купето на Ратчет и че въпросното лице или е било французин, или е могло да говори добре френски.

— Много сте предпазлив, стари приятелю.

— Трябва да се напредва стъпка по стъпка. Ние нямаме истински доказателства, че по това време Ратчет е бил мъртъв.

— Имаме вика, който ви е събудил.

— Да, това е вярно.

— В известно отношение — каза замислено Бук — това откритие не изменя много нещата. Вие сте чули някой да се движи в съседното купе. Този някой не е бил Ратчет, а другият човек. Без съмнение той е измил кръвта от ръцете си, поразтребил е след престъплението, изгорил е обвинителното писмо. После е изчакал всичко да утихне и когато е сметнал, че е безопасно и няма никой наоколо, заключил е отвътре вратата на Ратчет и е сложил резето, отключил е междинната врата към купето на мисис Хюбърд и се е измъкнал оттам. Всъщност всичко е точно така, както си мислехме — с тази разлика, че Ратчет е бил убит около половин час по-рано, а часовникът е бил нагласен на един и четвърт, за да създаде алиби.

— И то не кой знае какво алиби — рече Поаро. — Стрелките на часовника показваха един и петнайсет минути — точно времето, когато неканеният посетител всъщност е напуснал мястото на престъплението.

— Вярно — потвърди Бук леко объркан. — Какво тогава ви говори часовникът?

— Ако стрелките са били нагласени — казвам ако, — в такъв случай времето, което те са били нагласени да показват, трябва да има някакво значение. Естествената реакция би била да заподозрем всеки, който има сигурно алиби за това време — в нашия случай един и петнайсет минути.

— Да, да — каза докторът — Правилно разсъждение.

— Трябва да обърнем малко внимание и на времето, по което неканеният посетител е влязъл в купето. Кога е имал възможността да го стори? Ако не допуснем съучастничеството на истинския кондуктор, има само един момент, когато той е могъл да влезе — докато влакът е бил на Винковци. След тръгването от Винковци кондукторът е седял с лице към коридора и докато всеки от пътниците едва ли би обърнал внимание на един кондуктор от спалните вагони, единственото лице, което би забелязало измамника, е истинският кондуктор. Но по време на престоя във Винковци кондукторът е на перона и наоколо няма никакъв човек.

— И съгласно предишните ни разсъждения този човек трябва да е един от пътниците — заключи Бук. — Връщаме се на мястото, откъдето тръгнахме. Кой от тях?

Поаро се усмихна.

— Направих един списък — каза той. — Ако желаете да го видите, може би ще освежи паметта ви.

Докторът и Бук се загледаха съсредоточено в списъка. Беше написан грижливо и методично по реда, по който бяха разпитвани пътниците:

ХЕКТОР МЪКУИИН — американски поданик. Легло № 6. Втора класа.

Мотиви: Произтичащи, може би от връзката му с починалия.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (От полунощ до 1:39 потвърдено от полковник Арбътнот, a от 1:15 до 2:00 потвърдено от кондуктора)

Улики срещу него: Никакви.

Подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

КОНДУКТОРЪТ ПИЕР МИШЕЛ — френски поданик.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Видян от Е. П. в коридора по времето, когато е говорил гласът ог купето на Ратчет в 12:37. От един часа през нощта до 1:16 потвърдено от другите двама кондуктори.)

Улики против него: Никакви.

Подозрителни обстоятелства: Намерената униформа на кондуктор от спалните вагони е в негова полза, тъй като, изглежда, е била предназначена да хвърли подозрение върху него.

 

ЕДУАРД МАСТЕРМАН: английски поданик. Легло № 4. Втора класа.

Мотиви: Възможно е да произтичат от връзката с починалия, на когото е бил прислужник или подозрителни обстоятелства.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Антонио Фоскарели.)

Улика против него: Никакви, освен че той е единственият мъж с подходяща височина и фигура, който може да облече униформата на кондуктор от спалните вагони. От друга страна, малко вероятно е той да говори добре френски.

 

МИСИС ХЮБЪРД — американска поданица. Легло № 3. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта — никакво потвърждение.

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Версията на човека в нейното купе се потвърждава от показанията на Хардман и жената Шмит.

 

ГРЕТА ОЛСОН — шведска поданица. Легло № 10. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Мери Дебенхем.)

Забележка: Тя последна е видяла Ратчет жив.

 

ПРИНЦЕСА ДРАГОМИРОВА — натурализирана френска поданица. Легло № 14. Първа класа.

Мотиви: Била е близка позната на семейство Армстронг и кръстница на Соня Армстронг.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора и прислужницата.)

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

ГРАФ АНДРЕНИ — унгарски поданик. Дипломатически паспорт. Легло № 13. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора — не се покрива периодът от 1 до 1:15 часа.)

 

ГРАФИНЯ АНДРЕНИ — както по-горе. Легло № 12.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Взела трионал и заспала. (Потвърдено от съпруга й шишенце с трионал в шкафчето й.)

 

ПОЛКОВНИК АРБЪТНОТ — английски поданик. Легло № 15. Първа класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Говорил с Мъкуийн до 1:30 часа. Отишъл в собственото си купе и не го е напускал. (Потвърдено от Мъкуийн и кондуктора.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Чистачката за лула.

 

САЙРЪС ХАРДМАН — американски поданик. Легло № 16.

Мотиви: Няма известни такива.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. Не е напускал купето. (Потвърждава се от Мъкуийн и кондуктора.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Никакви.

 

АНТОНИО ФОСКАРЕЛИ — американски поданик. (Италианец по рождение.) Легло № 5. Втора класа.

Мотиви: Няма известни такива.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Едуард Мастерман.)

Улики против него или подозрителни обстоятелства: Никакви, с изключение на това, че използуваното оръжие, може да се каже, би подхождало на темперамента му. (Цитирам мосьо Бук.)

 

МЕРИ ДЕБЕНХЕМ — английска поданица. Легло № 11. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от Грета Олсон.)

Улики против нея или подозрителни обстоятелства: Дочутият от Е. П. разговор и отказът й да даде обяснения за него.

 

ХИЛДЕГАРДЕ ШМИТ — германска поданица. Легло № 8. Втора класа.

Мотиви: Никакви.

Алиби: От полунощ до 2 часа през нощта. (Потвърдено от кондуктора и господарката й.) Легнала си, била събудена от кондуктора жъм 12:38 часа и отишла при господарката си.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Показанията на пътниците се подкрепят от твърдението на кондуктора, че никой не е влизал или излизал от купето на мистър Ратчет между полунощ и 1 часа през нощта (когато той е бил в съседния вагон) и от 1:15 часа до 2 часа.

— Този документ, нали разбирате — каза Поаро, — е само кратко изложение на показанията, които чухме, подредени за удобство по този начин.

Бук му го върна с гримаса.

— Не, не дава никакви пояснения — отвърна той.

— Може би това ще е повече по ваш вкус — каза Поаро с лека усмивка, като му подаде втори лист хартия.