Съмърсет Моъм
Луна и грош (16)

XVI

Това, което последва, доказа, че мисис Стрикланд е жена с характер. Дори и да страдаше, тя го прикри. Бе достатъчно проницателна, за да разбере, че светът бързо се отегчава от вайкания и предпочита да си спести гледката на нещастието. Колкото пъти се появеше в обществото — а приятелите й от състрадание се надпреварваха да я развличат, — тя се държеше със съвършено достойнство. Беше храбра, но не натрапливо беше весела, но не до нескромност и проявяваше повече готовност да слуша за неволите на другите, отколкото да обсъжда своите. Когато заговореше за мъжа си, показваше, че го съжалява. Отношението й към него отначало ме озадачи. Но един ден тя ми каза:

— Вижте какво, убедена съм, че грешите. Чарлс не е сам. Както разбрах от някои източници, които не мога да назова пред вас, той не е напуснал Англия сам.

— В такъв случай той има истинска дарба да прикрива следите си.

Тя погледна встрани и леко поруменя.

— Това, което имам предвид, е, че ако някой спомене пред вас за това и ви каже, че мъжът ми е избягал с жена, моля ви да не му противоречите.

— Разбира се, че няма.

Тя заговори за друго, сякаш въпросът беше съвсем маловажен за нея. Скоро открих, че между приятелките й се разпространява една чудата история — че уж Стрикланд бил запленен от някаква френска танцьорка, която видял за пръв път на сцената на театър „Емпайър“ и после придружил до Париж. Не можах да си обясня как бе възникнала тази версия, но колкото и да е странно, тя будеше съчувствие към мисис Стрикланд и същевременно допринасяше за нейното добро име в обществото. А то не беше без значение за професията, която тя бе решила да упражнява. Полковник Макандрю не беше преувеличил, когато казваше, че тя ще остане без пукната пара, така че сега й се налагаше да започне да изкарва прехраната си колкото може по-скоро. Науми си да се възползува от познанствата си с толкова много писатели и без да губи време, се зае да учи стенография и машинопис С образованието, което имаше, тя обещаваше да стане отлична машинописка, а нейната история правеше намерението й затрогващо. Приятелите й обещаха да й изпращат работа и да я препоръчват на свои приятели.

Семейство Макандрю, които нямаха деца и бяха добре материално, поеха издръжката на децата и на мисис Стрикланд й оставаше да се грижи единствено за себе си. Тя даде апартамента си под наем и продаде мебелите. Настани се в две малки стаи в Уестминстър и започна нов живот. Беше толкова усърдна в работата си, че за успеха на нейното начинание нямаше никакви съмнения.