Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маджипур (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Majipoor Chronicles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗАМЪКЪТ НА ЛОРД ВАЛЪНТАЙН ІІІ: МАДЖИПУРСКИ ХРОНИКИ. 1993. Изд. Камея, София. Серия „Фантастика Камея“, No.3. Сборник свързани новели. Превод: Владимир ГЕРМАНОВ [Magipoor Chronicles, by Robert SILVERBERG ()]. Художник: Филип ДЕСЕВ. С карта. Печат: Полиграфски комбинат, София. Формат: 17 см. Страници: 336. Цена: 27.98 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ПЕТ
ПУСТИНЯТА НА ОТКРАДНАТИТЕ СЪНИЩА

Значи легендата за Ариок е прикрила истината, както толкова много други като нея. Защото, пречупен през призмата на времето, той се бе превърнал в капризна и гротескна фигура, в клоун, способен на неочаквани и странни постъпки. А ако изповедта на лорд Калинтан означава нещо, това изобщо не е било така. Един страдащ човек се е стремял към свободата и е избрал странен начин да я постигне, но в никакъв случай не е бил клоун или луд. Хисун, сам затворен в Лабиринта и копнеещ за свежия въздух навън, изведнъж открива в понтифекс Ариок сродна душа — брат по дух, живял преди хиляди години.

Той не ходи в Регистъра на душите дълго време. Тези тайни пътувания в миналото му влияят твърде силно — в главата му все още са живи късчета от душите на Тесме, Калинтан, Синабор Лавон и капитан Еремойл, а когато всички те едновременно напомнят за себе си, на него му е трудно да открие истинския Хисун — товаго е обезпокоило. След година и половина той е приключил напълно с данъчните документи и се е установил толкова солидно в Архива, че му поверяват нова задача — да проучи разположението на групите от коренното население по територията на съвременен Маджипур. Хисун знае, че лорд Валънтайн е имал проблеми с метаморфите, че именно заговор на променящите се го е свалил от трона му при странните събития преди няколко години. И помни, защото бе дочул какво говорят големите при посещението си в замъка, че лорд Валънтайн възнамерява по-пълноценно да приобщи метаморфите към живота на планетата, ако това е възможно. Хисун си дава сметка, че статистическите данни, които трябва да събере, са свързани по някакъв начин със стратегията на коронала и това му доставя вътрешно удоволствие.

Дори му дава повод да се усмихва иронично. Защото той е достатъчно умен, за да разбере какво става с Хисун — момчето от улицата. Онова хитро и жизнено хлапе, което бе привлякло вниманието на коронала преди седем години, сега е млад бюрократ — преобразен, опитомен, цивилизован, уравновесен. „Така да бъде — мисли той. — Човек не може вечно да е на четиринадесет години и неизбежно настъпва времето, когато трябва да изостави улиците и да стане полезен член на обществото.“

Въпреки всичко, той чувства загубата на момчето, което е бил. Нещичко от палавостта му все още кипи в него — но не достатъчно. Улавя се, че се отдава все повече на задълбочени мисли, касаещи същността на обществото на Маджипур — органичната връзка между политическите сили, отговорността, която предполага властта, свързването на съществата в хармоничен съюз, основаващ се на чувството им за дълг. Четирите власти на империята — короналът, понтифексът, Господарката на острова и Кралят на сънищата… „Как — чуди се Хисун — могат да функционират толкова добре заедно?“ Дори в това удивително консервативно общество, в което почти нищо не се е променило в продължение на хиляди години, хармонията между властите изглежда невероятна — баланс на сили, който би трябвало да е вдъхновен от Божествения. Хисун няма образование, няма и към кого да се обърне, за да попълни знанията си по тези въпроси. Но затова пък съществува Регистърът на душите, а там се пази цялото бурно минало на планетата. Неговата голяма жизнена енергия може да се освободи с едно натискане на копче и е безразсъдство да не проучи тази съкровищница на познанието след като го вълнуват подобни въпроси. Затова Хисун още веднъж фалшифицира документи, още веднъж се промъква покрай скудоумните пазачи, още веднъж натиска копчетата… Но сега той не търси развлеченията и удоволствието от забранения плод, а иска да разбере еволюцията на политическите институции на планетата. „Колко сериозен млад човек си станал“ — казва си той, когато ослепителните многоцветни светлини изпълват ума му и тъмното, напрегнато присъствие на друго човешко същество — отдавна мъртво, но завинаги неподвластно на времето — изпълва душата му.