Майкъл Кан
Заговорът „Ханаан“ (36)

Глава 35

— Мистър Ричардсън може да ви приеме сега.

Изправих се.

— Благодаря — казах аз, минах покрай бюрото на секретарката и влязох в офиса на Измаел Ричардсън.

Той бе седнал зад дъбовото си бюро и отбелязваше нещо в бележника. Погледна ме и се усмихна.

— Здравей, Рейчъл. Заповядай, седни.

Седнах.

— Дойдох да ви предам доклада си за случая „Ханаан“.

— Чудесно. — Той се наведе напред и натисна бутона за вътрешна връзка на телефона си. — Джун, не ме свързвайте с никого, докато мис Голд не си отиде.

После се облегна назад на кожения си стол с висок гръб, постави лакти на облегалките и подпря леко брадичката си с юмруци.

— Кажи ми какво си открила.

— За начало — ковчега. Вчера — казах аз.

— Чудесно.

— Вътре имаше кучешки скелет — продължих. — Но съм сигурна, че Греъм Маршал не е заровил вътре куче.

Ричардсън повдигна веждите си в израз на учудване.

— Това е дълга история, Измаел. — Успях да се обърна към него само по малко име.

— Нека да я чуя.

Започнах да му обяснявам какво съм разбрала за разработката за Ханаан на Греъм Маршал през 1985 година. Описах малката брошура на Амброуз Шпрингер — „Лютарията на Ха наан“, връзката й с колежа „Барет“ и предците на Маршал.

Споменах за липсващия речник с допълнителната дефиниция на Ханаан, разказах за спомените на Хелън Марстън за тайните действия на Маршал през 1985 година. Описах четирите вестникарски статии, открити след дешифрирането на кода на файла с името на Ханаан. Продължих със забележителната година 1985: навършването на триста години от провеждането на първата лотария в Ханаан и тридесет години от ужасната смърт на сестрата и майката на Маршал. Обясних как Маршал е съхранявал данните за Ханаан в компютъра на „Ботълс и Канс“, как е отпечатал съдържанието на файла точно преди да зарови ковчега.

— Маршал е желаел някой да разкрие какво е направил — продължих аз. — Съставил е тази странна добавка към завещанието си, за да принуди фирмата да разследва и евентуално да извърши ексхумация на ковчега. Ние направихме точно това, което той е искал. Само че някой ни изпревари за ковчега.

Измаел Ричардсън стисна брадичката си.

Въздъхнах и се загледах в трите карикатури на стената зад бюрото му, нарисувани с молив и мастило.

— Що се отнася до задачата, основно тя е изпълнена — ако не се интересувате какво наистина е имало в ковчега и дали наистина мистър Маршал си е провеждал своя собствена лотария на Ханаан. Попечителският фонд е излишен. Вие бихте могли да изпълнявате целта на добавката към завещанието, ако семейството желае. Просто ликвидирайте попечителския фонд и платете за постоянна грижа и поддръжка от страна на гробището. Заплаща се еднократна вноска от хиляда долара.

Облегнах се назад и зачаках.

Ричардсън най-накрая прочисти гърлото си.

— Сигурно разбираш, Рейчъл, че аз намирам това… че аз трудно мога да повярвам в тази лотария на Ханаан. Дори ако предположим, че Греъм е участвал в този престъпен план, осъществяването е твърде трудно. Той не би могъл да направи всичко това сам. Как, за бога, би могъл Греъм Маршал да извърши саботаж на самолет? — Ричардсън поклати глава. — Честно казано, не си го представям да се промъква в изоставен склад и да поставя плик, пълен с пари в стар скрин. Абсурдно е.

— Знам. Съгласна съм. Но нека предположим, че Маршал е наел изпълнители. Установил е еднопосочна система за връзка с тях, без те да знаят как да се свържат с него или дори кой е той. Веднъж вече това е правено. Спомняте ли си убийството „Барфийлд“?

Ричардсън кимна. Гледаше през прозореца към езерото.

— Това би изисквало известен капитал. — промърмори той. — Предполагам, че не е било голям проблем за Греъм.

Отново ме погледна.

— Кой е откраднал ковчега?

— Мисля, че е някой от тази фирма, Измаел.

— Кой? — Ричардсън се наведе напред. — И защо?

Обясних му за цифрите на дъното на ковчега и как това ме е довело обратно в „Абът и Уиндзър“, за да попадна на таксуваните записи за изразходваното време по разрешаването на личния въпрос на Греъм Маршал.

— Предполагам, че съществуват два възможни сценария — продължих аз. — При първия един от тези четирима адвокати разкрива какво е извършил мистър Маршал и решава да си присвои мрежата, когато Греъм прекратява действията си. Ако Маршал е подозирал подобно нещо, това би обяснило следата, която е оставил, като е написал тези цифри в ковчега.

Поклатих глава.

— Но при този сценарий възникват проблеми. Ако мъжът реши да използва системата на Ханаан за свои собствени цели, трябва да изчака, докато Маршал почине, и да трепери от страх да не би той да разбере какво е направил. Но откъде този човек би могъл да знае кога ще умре Маршал?

— Той имаше сериозни проблеми със сърцето — каза Ричардсън.

— Знам. Вдовицата му ми каза, че е било вероятно изкуствената му клапа да е дефектна. Но въпреки това той би могъл да поживее още двайсетина години. Дотогава историята за Ханаан ще е отдавна забравена.

— Ти каза, че съществува и друг сценарий — вметна Ричърдсън.

Кимнах утвърдително.

— Вторият е още по-ужасен. Той предполага мистър Маршал да си е имал помощник. Тук, във фирмата. Помощник или последовател, когото той е подготвил. Ако е така, може Маршал да е почнал да се съмнява в него. Сигурно се е тревожел, че последователят му може да използва системата на Ханаан за свои собствени цели. Тогава какво би могъл да направи Маршал, за да го спре? Не може да отиде в полицията, защото ще го обвинят в престъпни действия — дори и да предположим, че ги убеди да му повярват. Вместо това може би Маршал е оставил ключа към загадката в ковчега с надеждата, че ще разкрием кой е последователят му и ще го спрем, преди да е разиграл ново теглене на лотарията.

Замислих се за момент.

— Може Маршал дори да е заровил в ковчега уличаващи този човек документи.

— Додсън? — промърмори Ричърдсън. — Пембертън? Чарлс? Голдберг?

— Тези четиримата са най-вероятните заподозрени. Или поне трима от тях. Не мога да повярвам, че Бени има нещо общо с това — защото иначе неприятностите на Джо Оливър щяха да са цвете в сравнение с тези на Синди и моите.

Ричардсън бе искрено изненадан.

— Но защо трябва да краде ковчега?

— Не ковчега. Само документите. Който и да го е направил, си е мислел, че документите ще го уличат в престъпни деяния. Може просто да се е страхувал, че разкриването на лотарията на Ханаан ще попречи на по-нататъшните му планове за нея. Той сигурно е разбрал за добавката към завещанието. Щом Маршал почина, той се е промъкнал, разкопал тайно гроба, унищожил доказателствата, за които мислел, че са единствени. Грешката му е, че не е върнал ковчега на мястото му още същата нощ, та когато фирмата го извади, да от крие само кучешкия скелет в него.

Ричардсън се намръщи.

— Харлан Додсън научи за добавката към завещанието преди ограбването на гроба.

— Истина е. Знаеше, че фирмата ме е наела да разследвам случая — казах аз, обмисляйки отново. — Сигурно това го е подтикнало да действа, преди да е намерил скелет, който да сложи в ковчега.

Ричардсън поклати глава.

— Харлан Додсън? Не мога да повярвам. Но не мисля, че е някой от останалите. — Той замълча за момент. — Маршал сигурно би бил първият човек, който ще повярва, че животът е една огромна лотария. Но ако продължи по-нататък, ще реши, че щом човешкият живот се управлява от шанса, човек може и да ръководи късмета.

И двамата замълчахме.

— Ако следваме твоята логика — каза накрая той, — излиза, че Маршал е имал мотив. Това е ужасно и, честно казано, трудно за вярване. Мислел е, че негов прародител е бил от Ханаан, Масачузетс. 1985 година е била от особено значение за него. Но какви са мотивите на последователя му?

— Не знам — рекох аз. — Завист? Власт?

Замълчах за момент.

— Това, което става сега, е твърде далеч от версията на Маршал за лотарията на Ханаан — продължих аз. — Няма никаква връзка със сегашните събития.

Замислих се за малко.

— Това вече не е лотария.

— Тогава какво е?

Поколебах ce.

— Предополагам, знаете, че мистър Маршал не е починал в офиса си?

Ричардсън кимна.

Разказах му за претърсването на апарамента ми. Обясних му за опита за убийство на Синди и завърших с писмото за шантаж и видеокасетата на Синди и Джо Оливър.

— Някой навън или тук вътре има седем застрашителни видеокасети и мрежа от изпълнители, годна да действа още години наред и да шантажира хората.

— Боже мой — въздъхна Ричардсън и раменете му се приведоха. — Казваш, че младата дама е жива?

Кимнах в потвърждение.

Лицето на Ричардсън постепенно прежълтя. Пред очите ми той се превърна в един стар човек. Наблюдавах го как драска кръгове на листа пред себе си. Накрая той ме погледна.

— Какво можем да направим, за да го спрем?

— Вие и полицията имате два начина, за да му попречите — казах аз. — Единият е мъжът от метрото, другият са тези четирима адвокати от разпечатката за таксуваното време. Мисля, че трябва да подхвърлите на полицията първата следа. Разкажете им за разработената схема за шантаж, засягаща някои много известни адвокати. Помолете ги да бъдат дискретни и да го държат в тайна. Аз знам името и адреса на мъжа от метрото. Казва се Росино. Бих могла да бъда добър свидетел. Ще дам показания, които ще са достатъчни на полицията да го арестува. Полицията може да успее да накара Росино да проговори. Тогава той би могъл да опише мъжа, организирал лотарията. Дори Росино да не проговори, полицията може да го задържи в предварителен арест за малко. Да ни даде известно време. Що се отнася до адвокатите — Додсън, Пембертън, Чарлс и ох, Бени, — някой трябва да ги разпита какво са вършили за Греъм през 1985 година. Аз не трябва да съм този човек. Ако някой от тях наистина е замесен, той ще стане подозрителен, ако ги попитам аз. Те знаят, че се занимавам с наследството на Греъм.

Замълчах, като обмислях плана.

— Трябва да измислите разумна причина за въпроса, който ще им зададете. Няколко подвеждащи инструкции също биха свършили работа.

— Как така? — попита той.

— Един от тях трябва да е върнал ковчега обратно и е поставил в него кучешкия скелет. Накарайте го да мисли, че идеята му е сполучила. Трябва сякаш случайно да се изпуснете, че моето разследване приключи. Кажете на Харлан, че може да действа по-нататък и да ликвидира попечителския фонд, ако семейството е съгласно. — Замълчах за момент. — Вече трябва да върнем Синди Рейнолдс при живите, но тайно. Който и да го е направил, си мисли, че тя е мъртва. Трябва да накараме полицията да я охранява и да си мълчи за нея колкото се може по-дълго.

Ричардсън премисляше нещо. Наведе се напред и натисна копчето за вътрешна връзка.

— Да, мистър Ричардсън — изрече гласът на секретарката.

— Джун, кажи на Ърл Уудс да дойде веднага при мен. После се опитай да се свържеш по телефона с Фред Даниелс в главния офис. — Ричардсън се обърна към мен, като възбудата му нарастваше, докато говореше: — Ърл е административният директор на фирмата. Ще го уведомя, че се опитваме да обхванем делата на Маршал и че искаме да разберем дали времето, което са таксували тези четирима адвокати през 1985 година по личния въпрос на Маршал, не е приписано към сметката на някой клиент. Ще му поискам писмен доклад утре сутринта. Ърл сам ще се досети, че трябва лично да поговори с всеки от четиримата. Ще видим какво ще открие.

Секретарката на Ричардсън звънна, за да му каже, че Фред Даниелс е на телефона. Ричардсън вдигна слушалката и веднага влезе в ролята на управляващ съдружник на „Абът и Уиндзър“. Той постепенно поведе разговора към целта и след няколко шегички и напомняния на Фред Даниелс за трудността при откриването на чиновническите престъпления и желанието на ФБР да се бърка в делата на чикагската полиция и да си приписва заслугите за разкриването на престъпленията попита Даниелс дали може да помогне в един деликатен случай, в който са замесени адвокати, свързани с Демократическата партия. Даниелс се съгласи да говори с шефа на полицията, който да назначи специален човек за този случай.

Ричардсън затвори телефона.

— Ще се обадя на шефа на полицията след половин час — каза той. — Мисля, че това време ще е достатъчно на Даниелс. Имаш ли предпочитания към някой детектив?

Замислих се за момент.

— Какво ще кажете за Кевин Турели? Той е в отдела за разследване на убийства.

Ричардсън кимна и си отбеляза името на Турели в бележника.

— Ще поискам мистър Турели директно да контактува с теб, Рейчъл. Отсега нататък ще ме държиш в течение на всичко. Решен съм да държа под строг контрол този случай. — Той погледна към календара си. — Свободна ли си утре следобед около два часа?

— Мисля, че да.

— Ще запазя сепаре в дневния клуб. Нека да се срещнем там.