Коуди Макфейдън
Тъмната страна (38)

38.

Греховете на Майкъл и Франсис Мърфи

Майкъл клекна зад завесата и внимателно, изключително внимателно допря ухо до едната от стените на изповедалнята. Вътре беше госпожа Стивънс с русата коса и огромните гърди. Госпожа Стивънс специализираше в сладострастни грехове, което я правеше доста интересна разказвачка.

Майкъл затвори очи и отвори едва уста. Отне му известно време, но след малко гласовете зад дървената преграда станаха по-ясни.

— Не мога да спра да се докосвам, отче.

Последва кратко мълчание. Майкъл си представи как свещеникът прикрива въздишката си.

— Къде се докосваш, дете мое?

Дълбоко вдишване.

Този въпрос й харесва, помисли си Майкъл.

— Между краката, отче. Под гащичките ми и между устните на путката ми.

Устата на момчето се отвори още повече. Що за уличница използваше думата „путка“ в изповедалня?

Скастри се за собственото си лицемерие. Лицемерието беше форма на гордостта, а гордостта беше грях. В интерес на истината, цялото това нещо го възбуждаше изключително много. Само като си представеше госпожа Стивънс (с русата коса и огромните гърди) как се докосва там долу, по дяволите, само като си представеше гащичките й и… Това доста тревожеше въображението му.

Разбира се, трябваше да изповяда всичко в изповедалнята. Трябваше да признае — отново, че се крие зад завесата, за да подслушва споделянето на най-съкровените моменти на хората. В този случай можеше да добави и своите похотливи мисли към греховете си.

Всичко това се усложняваше още повече от факта, че свещеникът, на когото трябваше да се изповядва, беше негов баща. Не просто отец, отца и отче, а собственият му татко. Нямаше начин обаче. Изповядването беше задължително и Майкъл никога нямаше да си позволи да го пренебрегне, независимо каква беше цената. Стореше ли го, щеше да си осигури еднопосочен билет към вечните адски огньове. Майкъл вярваше в ада. Никоя тайна не струваше толкова скъпо, че да отиде в него.

Едно от многото неща, за които се възхищаваше на баща си, беше способността му да разграничава работата си като свещеник и задълженията си като родител. Той никога не направи дори най-малкия намек, че има някакво лично мнение относно нещата, които Майкъл изповядваше.

Докато момчето слушаше все по-цветущото описание на госпожа Стивънс за греха й от мастурбирането (влажна, влажна, шепти тя, много, много влажна), изпита голямо възхищение и обич към баща си. Той беше най-добрият човек, когото познаваше, най-честният, най-почтеният. Всичко беше въпрос на характер и Франк Мърфи беше пример за това. На него не му беше необходима свещеническата якичка, за да го докаже.

Баща му беше причината да желае да стане свещеник. Той беше причината да иска да влезе в семинарията девствен. Ако беше честен със себе си (а Майкъл ценеше честността повече от всичко останало), тази клетва опростяваше много нещата в настоящия момент. Никога нямаше да опознае женска ласка, така че наистина ли беше чак толкова лошо да се потопи в света на госпожа Стивънс и влажните й бели гащички? Само едно бързо мръснишко надникване?

Не е толкова лошо, не, помисли си Майкъл, но пак си е грях и трябва да се изповяда.

Понякога се изумяваше от търпението на баща си. Госпожа Стивънс не му звучеше като човек, който се разкайва за действията си. Всъщност му звучеше доста възбудена. Дори на тринайсет, Майкъл беше наясно, че тя използва този момент, за да съгреши още повече, възползваше се от възможността да се изповяда на един красив и самотен свещеник. Вероятно гащичките й вече се бяха подмокрили.

Космите около слабините й са руси като косата й и лъщят, докато тя пъшка…

Този образ едновременно го отврати и развълнува.

— Кой е вътре?

Шепотът щеше да му изкара ангелите, ако не я беше усетил, че идва. Беше почти невъзможно да не я усети, както го усещаше и тя. Майкъл не знаеше защо е така. Може би защото бяха близнаци.

Той отлепи ухо от изповедалнята с неохота. Направи го изключително внимателно, за да не изскърца дървото. Обърна се към близначката си и се усмихна.

— Госпожа Стивънс.

Сестра му направи физиономия.

— Тази курва? Какво ти харесва толкова много да я слушаш? Да не би да ти надървя пипито? — подигра му се тя.

— Не — възпротиви се шепнешком Майкъл. — Разбира се, че не.

Франсис само се усмихна. В тази усмивка се криеше всичко. Майкъл знаеше, че лъгането беше друго от нещата, които не минаваха между тях.

Той въздъхна и сви рамене.

— Ще се изповядам.

— Добре.

Имаше още едно нещо, което двамата споделяха и в което Майкъл беше абсолютно сигурен, както беше сигурен във вярата си, че никога няма да се промени — обичта на сестра му към него независимо от всичко.

— Да се махаме оттук — прошепна той.

Те се отдалечиха от изповедалнята като изпипани крадци. Върнаха се обратно в общата си стая. Тя беше малка. За някои можеше да е мрачна и неприветлива, но за тях беше дом.

Стаята беше разделена от завеса, която можеха да дръпнат, когато имаше нужда. Баща им я сложи, когато на Франсис започнаха да й растат гърди.

— Това е стена — каза им той. — Стена без врата. Когато я затворите, само онзи, който я е дръпнал, може да я отвори. Разбирате ли?

— Да, татко — съгласиха се двамата, без наистина да разбират нуждата от завеса по онова време.

Сега я разбираха по-добре. Понякога Майкъл мастурбираше нощем, когато Франсис заспеше. Бореше се с тази нужда, но тя беше непреодолима. Представяше си, че се е скрил на тайно място, вътре в някаква тъмна пещера, и си мислеше за сестра си, която беше само на една ръка разстояние и все пак недостижима. Опитваше се да е тих, но знаеше, че понякога пъшка по-силно, отколкото трябва. Дали го чуваше в тези моменти? Навярно. Да. Може би го чуваше.

Както я чуваше и той. Късно през нощта, когато сестра му си мислеше, че е заспал, долавяше тихите й въздишки и приглушени стонове и осъзнаваше, че се докосва. В началото беше шокиран, после го завладя любопитство и накрая нещо, на което не искаше да се поддава.

Никога не би докоснал Франсис, не и след милион години, но веднъж й призна нещо.

— Никога няма да правя секс — каза й той. — Но… ако смятах да правя, щеше да е с жена като теб, Франсис.

— Знам — отвърна му тя и му се усмихна. — Чувствам се по същия начин.

Някои можеха да определят това като извратено, но те го наричаха „обич“ и внимаваха да не затънат по-надълбоко. Освен това нищо не се беше случило.

Франсис смяташе да стане монахиня. Такъв беше планът. Самата мисъл, че щяха да се разделят, беше трудна, много трудна, но не беше ли страданието едно от нещата, които Бог изискваше от вярващите?

Имаше си причина за всичко, двамата бяха сигурни в това. Баща им също имаше сестра близначка. Той не беше влязъл в семинарията девствен. Беше спал с жена и тя беше забременяла от него. След това беше починала при раждането. Беше трудно, но както с всяко друго нещо, баща им преодоля трудностите, които Бог му изпращаше. Беше ги отгледал и беше убедил Църквата да го приеме в семинарията. Леля Мишел, неговата близначка, се грижеше за тях, докато той беше в нея. Когато се завърна като ръкоположен свещеник и ги взе обратно при себе си, леля Мишел отиде в метох и стана монахиня.

Животът им беше необикновен, бяха наясно с това, но баща им беше добър баща. Той беше мил, мъдър и строг, но справедлив. Научи ги да обичат Бог повече от всичко, но също така настоя да изпитват вярата си с интелект, като ги прати не в частни, а в нормални училища, и ги изложи на грешния свят извън стените на църквата им.

— На този свят има много повече хора, които не вярват в Бог, от онези, които вярват — каза им той. — Ако искате да разпространявате Божието слово сред неверниците, първо трябва да ги разберете. Разбирането води до състрадание, състраданието води до любов, а любовта е най-добрият начин един грешник да приеме Бог в сърцето си.

Майкъл и Франсис го послушаха и заедно излязоха във външния свят. Гледаха на него като двама войници, изпратени на мисия. Постоянно бяха заедно, трудно се социализираха, но не бяха недружелюбни. Бяха толкова красиви, че хората лесно им прощаваха странностите. Отказите на Майкъл побъркваха момичетата, а незаинтересоваността на Франсис убеждаваше момчетата, че тя е най-желаното създание на земята.

На училище нямаха истински приятели, само познати, но това не беше проблем за тях. Бяха доволни от пътя, който се разкриваше пред двама им, и нямаха никакви съмнения относно бъдещето си.

Баща им и леля Мишел бяха близнаци и бяха станали свещеник и монахиня. Франсис и Майкъл бяха близнаци и щяха да споделят същата съдба. Какво друго можеше да бъде това освен знак от Бога?

Седнаха на леглата, за да си пишат домашните. Майкъл с неудобство установи, че все още има ерекция. Образът на госпожа Стивънс беше доста ярък в главата му. Погледна близначката си и с ужас установи, че тя също го гледа.

Тя знае. Тя винаги знае.

Това го възбуди, отврати и го изпълни с вина и нещо по-мрачно.

На лицето й играеше лукаво изражение. Тя се усмихна и посегна към завесата. Преди да я дръпне, му каза:

— Обещай утре да отидеш да се изповядаш.

Той преглътна и кимна.

— Обещавам.

— Обичам те, Майкъл.

— И аз те обичам.

Франсис дръпна завесата.

* * *

Майкъл и Франсис бяха на шестнайсет, когато всичко се промени.

Нямаше никакви показатели, че светът им е напът да се срине. Светът — и Бог — бяха странни и жестоки, Майкъл беше наясно с това и го приемаше, но накрая го усети и на плещите си.

Спеше, когато гласовете го събудиха. Огледа се и видя, че Франсис още спи. Години по-късно се чудеше защо е бил събуден в този момент. Според него Бог го беше извадил от съня, защото Бог имаше план.

Гласовете не бяха силни, но звучаха разтревожени. Също така бяха странни, тъй като часът беше два сутринта. Баща му си лягаше в 21:30 и се будеше в 4:30.

Майкъл стана и отиде до вратата. Долепи ухо на нея, както беше правил толкова много пъти в стената на изповедалнята. Затвори очи и се заслуша.

Единият от гласовете принадлежеше на жена и му беше познат, макар да не можеше да се сети откъде. Другият беше на баща му.

— Те не трябва да научават! — шепнеше той. — Няма никаква причина да разбират. Това беше нашият грях, нашата тайна. Те са добре, здрави са и планират да водят живот, отдаден на Бог. Защо да ги обременяваме с това?

— Бог ми проговори, Франк. Прекарах изминалите шестнайсет години в молитви и в молби да ми прости. Протрих си коленете от молене. Най-накрая ми отговори. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми само една дума: ИСТИНАТА. Чух я със сърцето си, чиста като камбанен звън. Бог е любов, Франк, помниш ли? Любовта може да се появи само от истината. В началото се съгласих да го пазим в тайна, защото се срамувах. Бях сигурна, че Бог никога няма да ми прости. Но той ми проговори и ми обеща, че ще го направи. Само трябва да му се подчиня и да кажа истината.

— Причуват ти се разни неща! Наистина ли смяташ, че Бог би желал да опропасти живота им, като им кажеш истината, като им кажеш, че ти си тяхна майка!

Майкъл отдръпна глава от вратата, сякаш я беше опрял в нагорещено желязо.

Какво каза той?

Майка. Думата беше майка.

Колко пъти в миналото бяха питали баща си относно майка си?

Той им отговаряше, че е починала при раждането. Казваше им, че сега е с Бог и че тя е причината да стане свещеник. Душата й сега почиваше в мир.

Един ден спряха да го питат, но не спряха да се чудят.

Защо гласът на тази жена му звучеше толкова познат?

— Какво става?

Майкъл се стресна. Франсис беше застанала до него. Осъзна, че се е разтреперил.

— Майкъл?

Тя уви ръка около кръста му, притисна се в него и отпусна буза върху рамото му. Той продължи да трепери, но дори в страха си усещаше малките й гърди върху гърба си. Скастри се наум.

Страстта е дяволско творение, а дяволът е неуморен.

— Т-татко се кара с някого. С някаква жена. Чух го да казва, че ни е майка.

Усети как сестра му застина.

— Какво?

Майкъл искаше да се обърне. Искаше да се обърне и да каже на Франсис да забрави, да се връщат в леглата, да се събудят на следващата сутрин и да осъзнаят, че всичко е било просто сън. Само че точно сега не можеше да се обърне. Сестра му щеше да види похотта му.

Дяволът е неуморен…

— Чух го. Слушай.

Франсис не се отдръпна от него, докато се опитваше да чуе. Майкъл се зачуди колко умел е Сатаната. Той беше ужасен от мисълта какво можеха да чуят, разгневен от чутото, малко замаян от опитите си да чуе още, без да иска да чува повече, и за капак на всичко нито за миг не спря да мисли за малките гърди, опрени в гърба му, и онова, което вероятно (просто вероятно) бяха зърната им. Луцифер можеше да се разхожда и в същото време да дъвче дъвка, нямаше съмнение в това.

— Забранявам ти! — прошепна гневно баща им.

Настъпи тишина.

Гласът на жената беше спокоен, сигурен, уверен. Майкъл все още не можеше да го разпознае, тъй като шепотът го прикриваше.

— Не можеш да ми забраниш да изпълня волята на Бог, Франк. Аз съм тяхна майка и Бог ми каза, че е време да научат истината.

Майкъл осъзна, че има нещо много грешно, когато Франсис изпъшка. Тя зарови лице в гърба му и простена. Беше ужасена. Откъсна ръце от него и се отдръпна назад. Той се обърна и видя, че лицето й е бяло като мляко, а очите й бяха толкова ококорени, че имаше чувството, че ще изскочат от очните й ябълки. Беше захапала юмрука си, за да потисне напиращите стонове. Тя размаха треперещ пръст към вратата, но не можеше да изрече нищо смислено.

— Франсис? Какво има?

Сестра му извади юмрука от устата си. Майкъл се стъписа, като видя колко силно го беше захапала, толкова силно, че на места имаше кръв.

— Тя… — прошепна ужасена Франсис. — Не разпознаваш ли гласа й? — Започна да си дърпа косата. Част от нея се откъсна от скалпа й. — Не разпознаваш ли гласа й?

Майкъл я сграбчи за китките, за да спре да се наранява. Обичаше косата й. Тя и очите й я правеха толкова красива.

— Франсис! Вземи се в ръце!

Тя освободи китката си от хватката му и седна до стената. Сви колене до гърдите си и подпря чело на тях. Започна да се клати напред-назад.

— Върви да погледнеш и ще разбереш.

Майкъл едва я чу.

Но нещо започна да изплува от едно много дълбоко и мрачно място. Нещо, което предизвика мазната пот на челото му.

Той погледна за последно сестра си и отвори вратата. Закрачи по коридора към гласовете, които се носеха от параклиса. Потта направо се лееше от него. Побягна, защото мрачното нещо изплуваше безпощадно и Майкъл искаше да стигне там, преди да излезе на повърхността, за да му докаже, че греши, греши, греши…

Той връхлетя в параклиса бос, по бельо, плувнал в пот и треперещ като гол човек в снежна буря.

Нещото изплува на повърхността. Смееше се.

Видя ли? — попита го то. — Виииииидя ли хее хее хее хее?

Видя. Видя баща си, възвишения и почтен отец Франк Мърфи, да стои до жената, която твърдеше, че е майка им.

Тази жена беше монахиня и Майкъл я познаваше много добре.

Тя беше леля им Мишел.