Коуди Макфейдън
Тъмната страна (34)

34.

— Не разполагаме с потвърждение за двайсет и една жертви — казва Джезабел. — Или защото не можем да се свържем със семействата, или просто защото няма семейства, с които да се свържем. Онези, които успяхме да разпитаме, потвърдиха. Всичките са били католички.

Вътрешно вече знаех това, но значението му ме удря с всичка сила след това потвърждение. Сядам в свободния стол до бюрото на Алън и известно време просто се взирам в написаните на дъската имена.

— Уха — изричам аз.

— Направих малко проучване — отговаря Джеймс. — Никога не е имало нарушаване на католическата изповед от този мащаб. — Сигурна съм в това — промърморвам.

Сещам се за отец Йейтс, който крачеше неспокойно в църквата миналата вечер, и чрез това му действие в главата ми изниква образът на папата.

Ненавиждам този случай. Заради него влязох в пряк контакт с директора на ФБР, името ми беше съобщено на президента на Съединените щати и съм сигурна, че съвсем скоро ще стигне до ушите и на папата.

Ставам и се обръщам към всички.

— Работили сме над подобни тежки случаи, привлекли публичното внимание и преди, но тук сме на изцяло нов терен. Не стигаме доникъде. Доникъде. Не искам да говорите за него със съпрузи и партньори, дори не казвайте на кучето си, ако имате такова. Ясно?

Всички кимат. Никой не показва несъгласие. Може би всички са осъзнали, че това е наложително.

— Джеймс, искам ти, Кали, Алън и Джезабел да останете тук и да претърсите базата с данни, която направи. Съставете списък на църквите, които жертвите вероятно са посещавали.

— Къде отиваш, сладкишче? — пита Кали.

— При Джоунс, за да му съобщя лошите новини.

* * *

— Сигурна ли си за това? — пита заместник-директорът.

— Да, сър. В момента отсяваме информацията. От местопрестъплението в къщата на Кавано научихме, че Проповедника обича да използва наблюдателна техника. От семействата, с които успяхме да се свържем, получихме пълно потвърждение, че жертвите му са били католички. Как иначе би научил тайните им? Освен това той ни заведе там.

— Какво имаш предвид?

— Онази бележка в дневника на Лиза Рийд. Какво колекционирам? Това е въпросът и това е ключът. След това ни каза в първия видеоклип, че всичко, което ни е необходимо, за да го заловим, е точно там, във видеоклиповете. Освен това изненадата при повечето от жертвите е автентична — изглеждат шокирани да научат, че той вече знае тайните им, а не го разпознават.

Това го пропуснах преди и се скастрям вътрешно за него. Всички са смятали, че тайните им продължават да бъдат тайни. Защо не се сетих по-рано?

Дали защото бях прекалено разтревожена заради своята?

Заместник-директорът не проговаря известно време. Слага ръце зад главата си и се заглежда в нищото замислен.

— Това е политически кошмар, Смоуки. Не че принципно ми пука, но в този случай ще ни попречи да заловим този тип. Ако отидем с тежката артилерия в някоя католическа църква, ще ни кажат да си го начукаме.

— Да — съгласявам се аз. — Свещеници, които опипват момченца? Лошо, лошо, лошо. Подслушвателни устройства в изповедалните? Уха. Мисля, че трябва да им покажем, че сме на тяхна страна. Да ги направим наши съюзници, а не врагове.

Джоунс се намръщва.

— Как предлагаш да се случи това?

— Доколкото ни е известно, тук не става въпрос за цяла Америка. Ще работим върху проблема на местно ниво, като за него ще знаем само моят екип, вие и директорът. Никой друг. Директорът ще се свърже с някого в Църквата, който има достатъчно власт, за да поговори с колегите си. Ще ни уреди достъп, а ние ще пазим всичко в тайна. Няма нужда дори да разясняваме на местните свещеници проблема, ако не искат да го правим.

— Ами отец Йейтс?

— Той няма интерес да раздухва случилото се, повярвайте ми. А и е лоялен към Църквата и предполагам, че висшестоящите му знаят това.

— Идеята ти може и да сработи — съгласява се Джоунс.

— Ще сработи. Съмнявам се Католическата църква да е по-различна от всяка друга бюрокрация, когато се стигне до някои неща. Хората бранят достатъчно отдадено териториите, бюджетите и работата си, за да позволят на някакъв проблем да се изпречи на пътя им. Бих се обзаложила дори, че няма да искат папата да разбира за това.

— По твоите думи изглежда, че приличат на нас — казва заместник-директорът, като в шегата се крие огромна доза истина.

— Просто оцеляване на видовете на равнище групов организъм, това е всичко.

— Така е.

— Бездруго този подход ми харесва повече. Работата на Проповедника обърна всичко с главата надолу. Той смята, че е пророк, който проповядва истината и кара хората да мислят, говорят и мечтаят за Бог. Колкото по-малко хаос му позволим да създаде, толкова по-добре ще се чувствам.

— Съгласен. А сега ще се обадя на директора.

* * *

— Дават те по новините — казва ми Джезабел, когато се връщам обратно в офиса.

— Радвам се, че няма телевизор тук.

Тя се усмихва.

— Не се тревожи, мога да го включа на компютъра. — Посочва монитора на Алън. — Може ли?

— Разбира се.

Тя натиска няколко клавиша и въвежда парола. Миг по-късно се появява друг десктоп.

— Всъщност това, което виждате, е моят компютър. Контролирам го дистанционно. — Джезабел отваря някаква програма и на екрана се появява видеоплейър. Картината тръгва.

Журналистката изглежда позната.

— Тя беше в дома на Кавано — казвам аз, когато се сещам откъде я познавам. — Умната.

Онази, която ни забеляза да пристигаме и накара оператора си да ни заснеме.

Гледам как слизаме от колата. Новинарката започва да коментира.

— В този спокоен краен квартал на Бърбанк тази сутрин е намерено мъртво в леглото си десетгодишно момиче. Не след дълго полицията се появи на мястото, което, разбира се, не е изненадващо. Изненадваща е обаче появата на тази жена: агентката от ФБР Смоуки Барет.

— Хей, ами за мен защо не каза нищо? — шегува се Алън.

— Специален агент Барет стана известна в Калифорния, а и в цяла Америка преди почти три години, когато самата тя се превърна в жертва на нападение в дома си. Джоузеф Сандс, сериен убиец, когото Барет преследваше, смени мястото си със своята преследвачка. Той влезе в дома й посред нощ, уби съпруга й и десетгодишната й дъщеря, след което изнасили и обезобрази агент Барет.

Моя снимка с белезите и всичко останала се появява на екрана.

— Агент Барет се възстанови и продължи да работи за ФБР — ход, който мнозина оспорваха в началото. Споровете обаче бързо заглъхнаха заради постигнатите резултати. Агент Барет си вършеше работата много добре. Това ни води до най-важния в случая въпрос: защо най-известният преследвач на серийни убийци в Южна Калифорния е в дома на семейство Кавано? Единственото заключение, което мога да направя, е, че смъртта на десетгодишната Валъри Кавано е свързана с мъжа, който се нарича Проповедника.

Следва обобщение на делата на серийния убиец заедно с обещанието му да убие дете, ако не го хванем първи.

— Извадихме късмет, че все още не са гледали клипа на Валъри — казва Кали.

Сещам се за обещанието на Проповедника, че ще намери начин да разпространи истината въпреки опитите ни да го спрем. Не бих се осланяла, че този късмет ще продължи още дълго.

— Докъде стигнаха клиповете на Проповедника? — питам Джезабел.

— Далеч. Вече са по целия свят. Водят се много дискусии относно истината, религията, темите, за които говори той. Има изненадващ брой последователи.

— Последователи? — учудва се Алън. — Какво, мамка му, има да се следва? Та той е убиец.

— Не е чак толкова шокиращо — намесва се Джеймс. — В думите му има много истина, която е актуална не само за католиците. Той проповядва тоталитаризъм във вярата, да се отдадеш изцяло на Бог. Подобни неща винаги ще срещат подкрепа сред вярващите. Екстремизмът и фанатизмът вървят ръка за ръка с религията. Винаги е било така.

— Освен това са направили връзката между теб и семейство Рийд — съобщава Джезабел. — Някой е бил достатъчно мил, за да осведоми журналистите, че ти и екипът ти сте били във Вирджиния.

— Природата на звяра — казва Алън.

— Някой от тях споменал ли е католическата връзка на жертвите?

— Не, само тази с Проповедника.

— Добре.

Запознавам всички с разговора ми със заместник-директора и предложението ми ние да се справим с проблема относно изповедите.

— Вероятно това е най-добрият ход — съгласява се Алън. — Духовниците са малко докачливи за скандалите.

— Майка ми е католичка — обажда се неочаквано Джеймс. — Обича да ходи да се изповядва. Новината, че някой я е подслушвал през това време, би я убила. Големият въпрос сега е как го прави?

— Приключвайте със списъка с църквите.

* * *

— Агент Барет?

Отговарям на обаждане на мобилния ми телефон от номер, който не разпознавам.

— Да?

— Безпокои ви кардинал Адам Рос. Архиепископ на Лос Анджелис?

— О, здравейте, кардинале. — Намръщвам се. — „Кардинал“ правилната форма на обръщение ли е?

— Да, добре е. Както и Адам, ако желаете.

— Да се придържаме към „кардинал“. Как мога да ви помогна?

— Мисля, че въпросът е как можем взаимно да си помогнем, агент Барет. Преди около десет минути получих обаждане от директора на ФБР. Много обезпокоително обаждане. В момента пътувам с колата си към офиса ви. Ще ми отделите ли малко време?

Маниерите на този човек са безупречни въпреки очевидното напрежение в гласа му. Очаквах властен и надменен мъж, а получих олицетворение на любезността.

— Ще ви очаквам, кардинале.

* * *

Джоунс подсвирква.

— Това беше доста бързо. Приключих разговора си с директора преди около половин час.

— Как мина?

— Съгласен е с плана ти. Каза никога да не го разгласяваме, ако това е възможно.

— Познавате ли кардинал Рос, сър?

— Никога не сме се срещали. Не съм от хората, които обичат да ходят на църква, но ако е на бързо набиране на директора, значи е много властен човек. Отнасяй се добре с него.

— Правя го, сър, докато и другите се отнасят добре с мен.

* * *

— Кардиналството не е ли една от стъпките, които трябва да направиш, за да станеш папа? — пита Кали.

— Технически погледнато, всеки мъж католик, който отговаря на условията, може да стане папа — отвръща Джеймс. — Но на практика тази чест е запазена за кардиналите. Последния път, в който някой друг различен от кардинал е бил избран за папа, е било през 1378-а.

— Как се става кардинал? — питам аз.

— Папата ги назначава. Наричат ги „принцове на Църквата“. Очевидно това е голяма чест и се оказва след дълги години на служба. Първо ставаш свещеник, после вероятно помощник-епископ, после епископ и накрая архиепископ — позиция, която също се назначава от папата. Кардиналите се избират от архиепископите. Те са най-влиятелните хора в Католическата църква след самия папа. Те избират нов папа, когато старият почине. Понастоящем са само 180–200, което е много, много малък процент на глава от населението, като се има предвид размерът на Католическата църква. Грубо се падат по един-двама кардинали на осем-девет милиона католици.

— Предполагам, че имат пряка връзка с папата? — питам аз.

— Да.

Това ми дава много по-ясна представа за човека, който се качва с асансьора към офиса ни, за да се види с мен. Той ще е умен, упорит и свикнал да раздава нареждания. Най-важното за нас и за целите ни е, че този мъж може да взема решения и да дава заповеди, които другите ще послушат.

Надявам се да не е задник.

— Мислиш ли, че носят нещо под робите си? — пита Кали.

— Панталони, скъпа, всички носим панталони.

Обръщаме се по посока на гласа, който е плътен баритон и напълно характерен за един кардинал.

Адам Рос е изключително висок, около метър и деветдесет и пет. Много е слаб, макар и не нездравословно. Косата му е сива. Лицето му е издължено и се вписва чудесно с височината му; макар да не е грозно, то носи следите на годините. Според мен е минал шейсетте. Очите му са тъмни и ни гледат с определена тежест и сериозност. Облечен е в семпли черни дрехи, типични за духовниците: панталони, риза, сако и бялата якичка, от която виси голям сребърен кръст. Простотата на облеклото му обаче не може да попречи на силното му присъствие. Човекът изпълва помещението.

Явно е дошъл сам, което ме изненадва.

Протягам ръка.

— Добре дошли, кардинале.

Той се ръкува с мен и ми се усмихва. Държи ръката ми малко по-дълго от необходимото и оглежда белезите ми.

— Благодаря ви, че ме приехте.

Представям му останалата част от екипа ми. Той оглежда офиса ни с известен интерес.

— Значи тук хващате убийците.

— Опитваме се, да.

Кардиналът отива до дъската и разглежда имената. Крачи около бюрата и кима одобрително.

— Най-важната работа често се върши в скромна обстановка. — Той ни поглежда и се усмихва. — Преди някой да се е обидил, не казвам, че офисът ви е лош. Това беше комплимент.

— Ние сме обикновени хорица — изрича Кали.

— Мисля, че това ви изказване е едновременно истина и лъжа, агент Торн. Вие сте изключително съсредоточени в една-едничка ужасна цел, но определено разбирате сложността на злото по-добре от мен.

Кали се ухилва.

— Струва ми се, че преувеличавате.

Кардиналът се засмива. Смехът му е приятен. Богат и несъзнателен.

— Рисковете на професията. Уверявам ви, че не съм бил нечестен в преценката си.

— Много мило, но може ли да минем на въпроса? — намесва се Джеймс.

Той облича в думи собствените ми мисли, макар и с повече враждебност, отколкото ми се иска. Кардинал Рос се съгласява, без да показва обида или нещо подобно.

— Разбира се. Вашият директор ми се обади. Запозна ме с подозренията ви, че този човек поставя подслушвателни устройства в изповедалните. Съжалявам, че се налага да попитам, но бихте ли ми обяснили как стигнахте до това заключение?

Разказвам му за Проповедника, като отново пропускам оставените в раните кръстове. Споменавам му за разговора с отец Йейтс и безмълвното му потвърждение относно Розмари Зоненфелд. Кардинал Рос потрива чело, когато приключвам, и изглежда много, много обезпокоен.

— Имате ли нещо против да поседна?

Алън му дава стол.

— Разбирам и съм съгласен, естествено. Няма друг начин, по който е можел да разбере. Това е наистина ужасно, ужасно, ужасно. Ако се разчуе, ще разтърси много сериозно вярата.

— Сигурен ли сте, че всъщност не се тревожите от още бъдещи съдебни дела, заведени срещу вас? — пита подигравателно Джеймс. — Църквата ви свърши чудесна работа в укриването на педофили през годините.

— Джеймс! — скастрям го аз.

Кардиналът вдига ръка.

— Недейте, агент Барет. Определено заслужавам да бъда смъмрен по този въпрос. Никога не съм укривал педофил, но членове на моята Църква са го правили и това е много унизително. Притесненията ми не са свързани с публичността, независимо какво си мислите. Тук става въпрос за вяра. Някой от вас някога изповядвал ли се е?

— Аз — бързам да отговоря. — Когато бях малка.

Алън по никакъв начин не показва, че лъжа.

— Аз не съм — признава Кали. — Но това е хубаво, защото бих накарала някой беден свещеник да се изчерви.

Джеймс не отговаря.

— Можете ли да си представите как ще се почувствате, ако разберете, че някой друг освен вашия свещеник и Бог е слушал? Ще се разрази огромен скандал — това ще е нарушаване на най-основния, красив и доверен бастион на католицизма. Свещениците биха умрели, преди да нарушат неприкосновеността на изповедта.

— Кардинале — прекъсвам го аз, — не сме тръгнали на кръстоносен поход. Няма нужда да разгласяваме този факт. Нуждаем се единствено от вашето сътрудничество и достъп.

— Ще ги получите, разбира се. Няма как да не ги получите, но оценявам уверението ви. Истината е, че това ще се разчуе рано или късно. Сигурен съм, че някой друг ще стигне до същите заключения като вас. Но вие ще ми осигурите време.

— Няма да е лошо, ако заловим отговорника за всичко това — отбелязвам аз.

— Не мога да отрека, че сте прави. Какво искате да направя?

— Подготвихме списък на всички жертви и свързахме географските им местоположения с близките църкви. Трябва да се обадим във всяка една от тях и да разберем дали тези жертви са ги посещавали. След като потвърдим, ще говорим със свещеника й и ще видим дали си спомня нашия човек.

— Веднага мога да ви осигуря трима души от екипа си. Те могат да се обаждат на свещениците и да им казват да ви сътрудничат, след което можете да разговаряте с тях.

Примигам насреща му изумена.

— Това ще е чудесно.

— Ще го уредя веднага.