Коуди Макфейдън
Тъмната страна (13)

13.

Минава 20:30 часът. Алън, Аткинс и аз сме седнали в сепаре в задната част на „При Дени“. Няма много посетители, но сервитьорката ни е изморена. Дарява ни с половинчата усмивка, докато ни налива кафе в чашите, но не се опитва да подхваща разговор с нас. Предполагам, че е свикнала да сервира на ченгета.

Винилови сепарета и дървени маси. Има ли нещо по-американско?

Аткинс ни осигури екземпляр от файла по случая, в който е пълно със снимки от местопрестъплението. Изчаквам сервитьорката да се отдалечи на безопасно разстояние, и отварям папката, за да ги разгледам.

— Грозна работа — казвам аз.

— Но спретната — отбелязва Аткинс.

Коментарът му е доста намясто. Прав е. Гледам една от снимките на Розмари. Била е красива жена. На снимката е гола и лежи по гръб на леглото си. Краката й са затворени. Главата й е извита назад и очите й са ококорени. Една ивица засъхнала кръв започва от дясната й ноздра, продължава под ъгъл по бузата й до челюстта. Неприятна гледка, но може да е още по-лоша. Няма никакви следи от сексуално насилие. Освен кръвта от носа, прободната рана и синината от дясната й страна тялото на Розмари е непокътнато.

— Няма гняв — отбелязва Алън.

— Да — съгласявам се аз.

Сексуалната психопатия не е просто проява на обикновен гняв. Тя е проява на ярост от страна на жесток и умопобъркан човек. Проникването не е достатъчно, изисква се разрушение. Не виждам нищо от това на тези снимки. Сексът не е мотивът тук. Затварям папката и отпивам от кафето си.

— Криминолозите не намериха нищо — казва Аткинс.

— Не съм изненадана. Този извършител е много добре организиран и опитен. За него това е работа, която трябва да свърши, и той я върши безцеремонно. От начало до край. В подобни случаи няма много за намиране.

— Тогава как ги хващате?

Понякога не успяваме, жужат цикадите.

— Като разберем защо прави това. И като се надяваме, че е времето ще се подхлъзне и ще ни остави следа.

— Това не е много успокоително.

Дарявам го с най-мрачната си усмивка.

— Няма нищо успокоително в работата ни, Аткинс, наясно си с това.

Усмивката му отново се завръща, макар и мрачна като моята, и той вдига тост с чашата си кафе.

* * *

Двамата с Алън пак сме на магистралата и пътуваме към дома. Той кара. С Аткинс се разделихме с обещания, но с нищо конкретно.

— Искаш ли да отидем у нас, за да вземеш Бони?

Поглеждам часовника си. Почти 22:30 часът е.

— Не. Остави ме пред нас. Ще дойда да я прибера утре. Обмислям да се обадя на Кали и Джеймс, но се сещам, че при тях минава един часът. Не искам да ги будя, в случай че са успели да заспят.

— Последните няколко дни бяха много щури — отбелязва Алън.

— Определено.

Поглежда ме.

— Вече получи ли някакви прозрения?

Поклащам глава.

— Не. Имам нужда от малко сън и време да премисля всичко. Много неща ме тревожат в този случай.

— Като например?

— Мисля, че този извършител убива от много време и е станал доста добър в работата си. Смятам, че е методичен и организиран и че няма да се подхлъзне скоро.

— Вече го направи. Разкри съществуването си пред нас.

— Така е, но това беше с цел. Все още си играем на котка и мишка.

Алън се усмихва едва.

— Винаги се държиш цинично в началото на случай. В крайна сметка ще заловим нашия човек.

— Тогава ми позволи да бъда песимистично настроена засега.

Той се засмива. Мобилният ми телефон иззвънява. Духът ми веднага се повдига, когато виждам кой е.

Томи Агилера ми е гадже от малко повече от две години. Той е бивш агент от тайните служби, който в момента работи като частен охранител и детектив. Запознахме се, докато още беше на старата си длъжност. Бяха го назначили да пази един младеж, който се оказа сериен убиец. Наложи се Томи да го застреля и в последвалата политическа буря моите показания бяха единственото, което му помогна да излезе сух от цялата работа. Тогава ми каза, че ако някога имам нужда от каквото и да е, да му се обадя.

Няколко години по-късно напусна тайните служби. Все още не знам защо. Вероятно ще ми каже, ако го попитам, но никога не съм го правила и той не е предлагал да си разкрие душата. Томи не е от онези студени хора, просто е лаконичен до безобразие.

Възползвах се от предложението му да ми помогне по време на един от случаите ми. Дойде в дома ми, за да го провери за бръмбари (каквито, в интерес на истината, намери заедно с GPS тракер на колата ми). Не беше планирано, но го целунах и изненадващо той също ми отвърна.

Съпругът ми беше мъртъв само от шест месеца, тялото ми беше белязано, чувствах се грозна отвън и отвътре и много ме болеше. Томи ме взе в обятията си и ме накара да се почувствам отново желана. Това беше задоволително както в духовно, така и във физическо отношение. Томи е прекрасен човек, а и е страшно парче.

Той е с латински произход, със задължителната черна коса, мургава кожа и дълбоки очи. Не е някое красиво мамино синче — има белег на лявото слепоочие и издадена челюст. Ръцете му са груби като на строителен работник, а тялото му е като на танцьор. Томи е много привлекателна гледка, когато е без дрехи. Сексът с него може да бъде груб, нежен и по средата. Той е истинска наслада под завивките.

— Здрасти — вдигам аз.

— Здрасти. Все още ли си извън града?

— Не. В момента пътувам към нас.

— Искаш ли компания?

— Да, моля. Навит ли си да ми разтриеш краката? Трябва да разпусна малко.

— Разбира се. След малко ще се видим.

Затварям и без да се усетя, съм започнала да си тананикам. Спирам се засрамена и поглеждам скришом към Алън. За него сякаш съществува само пътят отпред, но след малко проговаря:

— Струва ми се, че този човек те прави щастлива.

— Нищо му няма — отговарям аз.

— Хмм.

Поглеждам приятеля си.

— Какво „хмм“?

— Не ми е работа, Смоуки, но ми се струва, че трябва да бъдеш по-открита в това отношение. Заслужаваш да бъдеш щастлива, а той вероятно заслужава да узнае, че те кара да се чувстваш по този начин.

Изненадана съм от неочакваното раздразнение, което се надига в мен. На езика ми вече се появява хаплив отговор, но съумявам да го сподавя.

— Ще го обмисля — промърморвам.

— Хей — смъмря ме нежно Алън, сякаш слага приятелска ръка под брадичката ми и ме кара с неохота да го погледна в очите. — Просто си говорим. Харесва ми да те виждам усмихната заради мъж, това е всичко.

Раздразнението се изпарява. Въздишам.

— Мисля, че и на мен ми харесва.