Коуди Макфейдън
Тъмната страна (30)

30.

— Добре дошла у дома, пътнице — промърморвам си под носа, когато влизам през вратата.

Думите не ми се струват толкова безполезни, колкото предния ден. Изповедта остави чувствата ми изцедени, но не по лош начин. Това вътре в мен не е черна дупка, а по-скоро празна маса, която чака да бъде подредена.

Какво да сложа на теб? Нов сервиз или наследени стари прибори?

Може би по малко от двете.

Обаждам се на Томи.

— Здрасти — вдига той.

— Да не спеше?

— Не. Всъщност си мислех за теб.

— Това е добре, защото вече съм готова да говорим и трябва да ти споделя нещо. Можеш ли да дойдеш? Бони ще остане в Алън и Елейна.

— Глупав въпрос — отвръща Томи. — Ще се видим след малко.

* * *

Мъжът, който се появява на прага на вратата ми, е по-разпуснат от всякога. Гаджето ми не е маниак на тема външен вид — никога не съм си го представяла да прекарва половината си време пред огледалото, но винаги е сресан, избръснат и мирише на сапун. Точно сега брадата му е набола, всеки косъм на косата му като че ли е решил да прави какво си иска, а на ризата му има малко петно от храна. Пресягам се и го докосвам по бузата.

— Добре ли си? Изглеждаш ужасно.

— Чаках да ми се обадиш.

Отстъпвам назад смаяна.

— Заради мен ли е това?

Усмивката му е крива.

— Да си силен и издръжлив, е клише, Смоуки. Аз съм латино, ние показваме открито чувствата си. Или обичаме с цялото си сърце, или въобще не го правим. — Томи свива рамене. — Понякога е проблем.

Отново погалвам бузата му, изумена от мисълта, че е изгубил съня и спокойствието си заради мен.

Изненадана си, защото доста дълго време смяташе, че си безполезна, любезно отбелязва моят приятел гласът. Вероятно ще се съгласи, че си такава, когато му споделиш разкритата пред отец Йейтс тайна.

— Искаш ли бира? — питам аз.

— Да, но ако пия, трябва да остана да спя на дивана ти. Няма да ми е първата за тази вечер. Докато идвах насам, бях добре, но не се знае как ще съм след това.

Усмихвам му се.

— Ще рискувам.

Вземам по бира за двама ни от хладилника и се разполагам на дивана със свити под тялото ми крака. Започвам да дращя етикета на бутилката с нокът.

— Трябва да ти разкрия нещо, Томи. Не е никак хубаво. Опасявам се, че след като го направя, вече няма да ме искаш.

Той ме гледа с големите си тъмни очи и отпива замислен от бирата си.

— Наистина ли трябва да ми го кажеш?

Намръщвам се.

— Какво имаш предвид?

— Не е проблем да пазим някои от тайните си. Няма нужда да знам всичко за миналото ти, за да те обичам сега.

Ръката, с която държа бутилката, потреперва едва.

— В основи съм съгласна с това. Но трябва да ти споделя. Това нещо ме кара да се чувствам… — Търся правилните думи. — Имам чувството, че не съм жената, за която ме мислят всички.

Просто, сбито. Томи отпива отново от бирата, оставя бутилката на масичката за кафе, взема моята от ръката ми и я нарежда до другата. Хваща ме за ръцете и ги стиска в капана на своите. Поглежда ме в очите.

— Разкажи ми тогава — приканва ме той.

Правя го. Разказвам му всичко. Как се чувствах, когато лежах в онова болнично легло в мрака. Желанието да умра. Егоистичната ми проява да убия бебето, за да не ми пречи да си пусна един куршум в главата. Томи ме слуша, докато говоря. Не промълвява, не пуска ръцете ми, не се извръща. Когато приключвам, не проговаря за известно време.

— Кажи нещо — прошепвам аз.

Вдига ръцете ми до устните си и ги целува бавно. Не го прави по онзи сексуален начин, нито дори прочувствено, а нежно и приятно. Целува кокалчето на всеки от пръстите ми и завършва с палеца. Обръща ги и целува дланите ми със сухи устни, след което проследява линиите им с пръст. Прибира един кичур от косата ми зад ухото и се усмихва.

— Обичам те, Смоуки. Може би очакваше нещо различно, но това чувствам. Нуждая се от теб и те искам цялата. Искам всичко от теб, всеки сантиметър, всеки белег, всяка перфектна част и всичките дефекти.

— Сигурен ли си? Не съм лесна, Томи. През последните две години си казвах поне десет пъти, че съм приключила с миналото си и с онова, което ми се случи. Вече съм много по-добре, така е, но винаги намирам по нещо гадно отпреди, което чака да ме спипа. Ами ако това никога не се промени? Искаш ли да обичаш жена, която ще продължи да живее с частици от миналото си?

— Ти си тази, която си, заради всичко случило се в живота ти до този момент, Смоуки. Не само заради хубавите неща. Обичам жената, която си сега.

— А Бони?

— Нея също я обичам и тя го знае.

— Така ли?

— Преди няколко месеца ми каза, че ме обича. Гледахме анимационни и тя изтърси от нищото: „Томи, нали знаеш, че те обичам?“. — Гаджето ми поклаща глава развеселен. — Дори не отмести поглед от телевизора. Отвърнах, сякаш не е кой знае какво, че знам и че и аз много я обичам. Продължихме да си гледаме детските, сякаш нищо не се беше случило.

— Уха — ухилвам се аз. — Покрил си всички бази.

Томи отново се заема да върти ръцете ми в своите. Неговите са груби, с мазоли и с прекалено големи кокалчета като на боксьор.

— Аз съм свестен тип, Смоуки. Не изневерявам. Предимно съм честен. Лоялен. Но си имам своите моменти. Понякога мога да бъда арогантен, самодоволен. Не се случва често, но гарантирам, че мога да те побъркам.

— Наясно съм, че не си перфектен, Томи. Не е нужно да го правиш.

— Нека довърша. Не взимам наркотици и не пуша, но веднъж или два пъти на година обичам да се напивам здравата. Може би не е правилно, но го правя. Това е един от пороците ми. Никога не си ме виждала такъв.

— Сигурна съм, че ще го преживея някак си.

— Аз също, но трябва да знаеш за това. Когато се напия, много се разгонвам, но сексът е егоистичен и ще полудея, когато ми кажеш, че не искаш да спиш с пияница. На следващата сутрин ще се чувствам зле.

— Какво друго?

Томи мълчи и проследява линиите на дланите ми отново и отново.

— Убил съм петима души по време на работата си, Смоуки. Поне в два от тях останах доста доволен. Не говоря за обикновено удовлетворение, а за истинска наслада. — Поглежда ме отново. — Може би този ми недостатък ме тревожи най-много от всички други.

Оглеждам внимателно този мъж и намирам доста от себе си в него. В моите очи Томи винаги е бил силен, но нежен, трудно се ядосва и мисли, преди да действа. Тези неща са такива, но също така има малко диващина в себе си, обича да си цапа ръцете с лепкавата кръв на враговете си и изпитва удоволствие от това.

— От личен опит ти казвам, че няма нужда да се тревожиш, добре си.

— Това си повтарям и аз.

— Аз също. — Погледите ни се срещат отново. — Обичам те, Томи.

Изричането на самите думи ми носи огромно облекчение. През цялото време си мислех, че съм летяла, а всъщност съм била премазана под огромна тежест. Това не е любовта, която споделяхме с Мат. Бившият ми съпруг ме срещна, преди да стана убийца, познаваше ме от дете, с него беше първата ми целувка. Той беше спасителното ми въже от външния свят, той и Алекса, и това беше нещо много красиво.

Оттогава животът ме съсича здраво с брадвата си. Части от мен бяха ампутирани или осакатени. Сторих ужасни неща на хора, които си ги заслужаваха, и изпитвах прекалено голямо удоволствие в онези моменти. Наблюдавах чудовища и те ме наблюдаваха. Те не се промениха. Но аз? Сега вътре в мен живее едно малко чудовище и се съмнявам, че някога ще успея да се отърва от него.

Томи вижда това в мен и в себе си и споделя бремето. Мракът е като наркотик, отнемането на живот те кара да се чувстваш всесилен и заради това понякога линията между доброто и злото е микроскопична.

— Е, яко тогава — отвръща той и се ухилва на собственото си разкритие.

— Имам още една изненада за теб — казвам аз. — Може да не ти хареса.

— Каква?

— Искам всичко, Томи. Пълната програма. Искам отново да имам дом. Това, което се опитвам да кажа, е, че докато цялата тази любов съществува, трябва да живеем заедно.

Той примигва насреща ми изненадан. За момент ме изпълва страх. Устните му бързо се изкривяват в усмивка. Целува ме.

— Мога да се съглася с това.

Мой ред е да примигам насреща му.

— Наистина? Просто ей така?

— Заедно сме от две години, Смоуки. Не бих нарекъл ситуацията ни пришпорване.

— Прав си. Значи това е „да“?

— Разбира се, че е „да“.

Томи хваща лицето ми в ръцете си и ме целува с цялата страст, която не споделяхме известно време.

Оставам без дъх и се възбуждам.

— След като се изяснихме по темата с любовта, може ли вече да се заемаме с чукането? — изръмжавам аз.

— Толкова си романтична — промърморва Томи, целува ме по врата и опипва гърдите ми.

Хващам го за главата и го принуждавам да ме погледне.

— Сериозна съм, Томи. Последните два дни бяха ужасни. Нямам нужда от нежна любов тази вечер. Искам да ме чукаш като разгонена котка.

Томи отговаря на молбата ми с действия. Взема ме на ръце и ме отнася в спалнята. Хвърля ме безцеремонно на леглото и започва да се съблича. Правя същото, обзета от нужда и от простичкото желание за близост.

В рамките на половин час използвам Божието име светотатствено често — докато искам още, още, още — но предвид обстоятелствата едва ли Той има нещо против.