Макс Ерлих
Прераждането на Питър Прауд (22)

Глава двадесета

Главата му още не можеше да се оправи, когато Бентли го остави пред „Съмит Плаза“.

Влезе вътре и видя, че Една е дежурна на телефоните. Познатата гледка го поободри. Беше му дошло до гуша от всичките тези разсъждения, твърде много беше задълбал в свръхестественото и необикновеното. Имаше нужда малко да си почине от тези неща. Зажаднял беше за ежедневните простички неща, без разтърсващи последствия.

— Е, добре дошли!

— Благодаря ти, Една. И аз се радвам да се върна у дома.

— Липсвахте ни. Добре ли пътувахте?

— Чудесно.

— Търсиха ви много хора.

Тя се пресегна към полицата със съобщения и му подаде цял куп розови бележки.

Книгата по астрология стоеше отворена пред нея.

— Какъв е хороскопът ми за днес, скъпа?

— Момент, да проверя. Вие бяхте Везни, нали така?

— Точно така.

— Аз много харесвам Везните — отбеляза тя. — Обикновено са много интересни хора — и твърде чувствителни. Нямате представа какви са някои от другите зодии! — Тя разлисти книгата и намери необходимата й справка. Зачете се за миг и после каза: — О, господи, това не може да не ви заинтересува.

— Умирам от любопитство.

— Марс и Нептун наближават петия ви слънчев дом. Нептун е в третия дом, неутрализирайки Марс. Това е подходящ момент да проучите финансовите си сделки и да разширите полето си на действие. Не пропускайте да проверите дали текущата ви застраховка, договори и всички останали документи са сключени правилно. Откликнете на първата възможност да се изявите като оратор…

— Не бих казал, че е много въодушевяващо.

— О — каза тя, — не съм свършила. Сега идва най-интересното. Животът ви ще се промени изцяло. Скоро ще срещнете своята нова любов. Това ще бъде изключително силно преживяване. Очаква ви ново бъдеще.

— А — възкликна той, — това вече е друго нещо, Една.

Той й се усмихна и се отправи към асансьора. Хороскопът му за днес беше добър с едно малко изключение — искаше си старата любов.

Апартаментът миришеше на застояло. Дръпна завесите и отвори прозорците. Долу три-четири момичета се излежаваха на шезлонги и дюшеци около басейна във вътрешния двор. Днес те са прекрасни водни нимфи, приличащи се на калифорнийското слънце. Но какви ли са били някога? Прислужници на Клеопатра? Придружителки на Наполеоновите войници? Придворни дами на кралица Елизабет I? Кралици или слугини?

Изруга наум. Вече не можеше да види човек, без да се занимава с миналия му живот. Трябва да престане.

Набра номера на Нора, но никой не се обаждаше. Беше страшно уморен след всичко, което се бе случило — пътуването, разговорът с Бентли на летището.

Излегна се на кушетката дори без да си разопакова багажа. Унесе се бързо и заспа. Явиха му се два съня — Сънят с къщата и Сънят с тениса. Когато се събуди, вече се здрачаваше. Отиде до телефона и отново набра номера на Нора. Този път тя си беше у дома.

— Нора, Пит се обажда.

— О, ти си се върнал. — Гласът й звучеше хладно и далечно. — Надявам се, че си прекарал добре.

— Слушай, аз го намерих. Намерих града…

— Моите поздравления.

— Казва се Ривърсайд, в Масачузетс.

— Много хубаво.

Той помълча малко.

— Ти май все още не ми вярваш.

— Защо, разбира се, че ти вярвам, скъпи.

— Нека да вечеряме заедно довечера, а, Нора?

— Съжалявам, но имам среща.

— Тогава утре вечер?

— Не — отвърна тя, — тогава също съм заета.

— Да, ясно. Много си заета.

— Да, много.

— Тогава друг път. Ще ти се обадя пак.

— Непременно ми се обади, Пит. Някой друг път.

Той затвори и си каза — това е то. Странното бе, че не му липсваше особено. Засмя се.

„Скоро ще срещна нова любов. Щом Една го казва, не може да не стане.“

На другия ден се срещна с ръководителя на катедрата и получи разрешение да проведе само занятията през първите четири седмици от семестъра, а останалите да остави на асистента си. Оправда се с някакви спешни проучвания, които трябвало да направи около племената от изток. Ръководителят на катедрата не беше много доволен от това, но накрая се съгласи, макар и неохотно, разбира се, при условие че Питър се върне навреме за изпитната сесия.

Времето се влачеше много бавно. Той водеше занятията, ходеше на сбирките, работеше по книгата си. Но всичко това не го интересуваше. Тялото му беше в Лос Анджелис, но останалото се намираше на три хиляда мили оттук. От време на време му се искаше да напусне преждевременно и да се качи на първия самолет за Ривърсайд, пък ако ще и цялата му кариера да пропадне заради това. Все още успяваше да се удържи. Междувременно халюцинациите му продължаваха. Както винаги Сънят с езерото го спохождаше най-често и го вълнуваше най-силно. Пет от сънищата обаче не се появяваха изобщо, сякаш бяха прогонени от нещо. Сънят за града, Сънят с кулата, Сънят с дървото, Сънят за Котън Матер и колкото и да беше странно — Сънят със затворническата килия.

Той сподели това с Хол Бентли. Парапсихологът му каза:

— Не знам какво точно е това. Може би е някакво изкупление — освобождаване, предизвикано от превръщането му в действителност или от допир с него, дори и най-незначителен допир. Видял си улиците на този град. Бил си на мястото на кулата. Видял си и статуята на пуритана. Щом осъществиш контакт с предмета на съня, и халюцинацията изчезва.

— Но как ще обясниш изчезването на Съня със затворническата килия? Той също престана да се появява.

— Я ми го разкажи отново.

— Намирам се в някаква затворническа килия и броя пари.

— Може би си бил на това място, без да го познаеш.

— Не. Никога не съм виждал никакъв затвор в Ривърсайд.

— Много странно. Това е единствената халюцинация, която звучи неправдоподобно. Искам да кажа, че никой обикновено не брои пари в затворническа килия.

Озадачаваше го и още нещо — езерото; беше го видял, но Сънят с езерото продължаваше да го измъчва.

И тогава изведнъж се сети за дисертацията на Ед Донън „Донесенията“. Ирокезите с техните обичаи за гадаене на сънищата, лечебната сила на пречистването. Сънуваш ли нещо, после трябва да го изживееш, да го превърнеш в действителност. Мъжът от племето на сенеките, който сънувал, че си купува куче в Квебек — на другата сутрин той отива чак в Квебек и наистина си купува куче. Онзи хурон, който сънувал, че враговете го измъчват, на другия ден кара съплеменниците си да го измъчват. Ако не го направиш, се разболяваш. Ондин-нонк.