Макс Ерлих
Прераждането на Питър Прауд (21)

Глава деветнадесета

Когато Питър свърши, Бентли помълча малко и каза:

— Не знам какво да кажа след всичко това, Пит. Още не мога да го възприема.

— Аз също.

— Твоят случай е наистина уникален. Ти си живото доказателство на идеята за прераждането. И ти, и аз го знаем. Но ние сме единствените — поне засега. Знам колко претенциозно звучи, но сега най-важното е да те опазим жив и здрав, докато намерим начин да го докажем. Би трябвало да те изолираме от страх да не се разболееш. Трябва да ти забраня да караш кола. Животът ти е безценен. Ти си като бомба с милиони пъти по-голяма мощност от всички атомни бомби на света. — Гласът му затрепери: — Господи! Главата ми ще се пръсне. Един-единствен човек, а би могъл да взривиш света, да промениш живота на цялото човечество. Но ти, естествено, знаеш всичко това.

— Е, просто не бих го изразил по този начин.

— Хубаво помисли за това.

— Ужасно ме е страх. Какво да правя?

— Същото, което си започнал вече. Върни се в Ривърсайд, открий кой си бил преди. Намери останалите доказателства. Едва когато съберем всичко необходимо, можем да си позволим да го разгласим. И тогава вече всеки да се оправя както намери за добре.

— Опитвам се да си представя какво ще стане, когато хората разберат, че…

— Трудно е да се каже. Можем само да гадаем. Допускам, че отначало всички ще претърпят огромен травмиращ шок. След първоначалното стъписване ще настъпи нечувана веселба. После всички масово ще се освободят от страха си. Край на празнотата, на безнадеждността, която измъчва всички ни с мисълта, че независимо как си изживял живота си, всички ги чака едно — да се превърнат отново и завинаги в прах и пепел. Смъртта и ужасът от нея ни тормози от деня на раждането ни. Но когато хората разберат, че това не е краят, Господи Исусе Христе, кой знае какво ще стане тогава?

Бентли продължаваше:

— Пред всички ще се разкрие новият смисъл на живота, не само на собствения ни живот, но на живота на близките ни, на любимите ни същества. Всички, за които този живот е само едно страдание, няма да се боят да умрат.

Може би дори ще се радват да посрещнат смъртта, знаейки, че в следващия си живот може да са по-щастливи. Това може да породи вълна от самоубийства сред хората от този род — онези с нелечими болести и недъзи. Ако умре любимият ни човек, то болката от загубата няма да е толкова голяма. Възможно е дори човешката алчност за власт и богатство да намалее, когато хората осъзнаят, че натрупаните през този им живот богатства няма да им донесат нищо през следващия. Ако хората осъзнаят кармическата същност на прераждането, ще разберат, че единственото, което важи в следващото ни прераждане, е или доброто, което сме направили, или злото, което сме причинили. В зависимост как си живял този живот в следващия ще бъдеш възнаграден или наказан. Философията „око за око, зъб за зъб“ навярно ще бъде изличена от лицето на света. Хората ще се стараят да натрупат плюсове за следващия си живот.

Ще забравят омразата помежду си и ще станат състрадателни и добри, ще се обичат един друг.

Бентли завърши:

— Но това е все още въпрос на далечното бъдеще. Да поговорим за сега.

— Кой ще ни повярва?

— Да, хубав въпрос. Ще ни трябват доказателства. Засега разполагаме със записите в банковия сейф, записите на твоите халюцинации още преди да знаеш, че Ривърсайд съществува. Имаме и свидетели по въпроса: Стауб, Сам Гудман, дори и приятелката ти… как й беше името?

— Хейнс, Нора Хейнс.

— Да, от тази страна няма да имаме никакви проблеми. Най-важното е да успеем да докажем твоята предишна самоличност. Най-добре ще е, ако успееш да се срещнеш с хора, които са те познавали в предишния ти живот.

— Марша например.

— Да, Марша. Ако успееш да я откриеш. Ако е жива все още. И други. Намери начин да докажеш, че знаеш за тях неща, които никой друг не може да знае освен ти в миналото си прераждане. Може би не е зле да направим запис на станалото до този момент и да го предадем на съхранение в друга банка.

— Дали хората ще повярват обаче дори и при тези мерки, които предлагаш?

— Не, разбира се. Не всички. Няма значение с какви доказателства разполагаш, дори и да са научно доказани и неоспорими, винаги ще се намерят скептици, които да твърдят, че всичко това е измама, мошеничество. Светът е пълен с хора, у които песимизмът и мазохизмът са дълбоко вкоренени. Те изпитват подсъзнателна омраза и страх от живота, те от сърце желаят животът да се прекъсне веднъж завинаги. Ще има и други, разбира се…

— Какви други?

— Хора със закоравели мозъци и предразсъдъци, с положение в обществото, което в никакъв случай не биха изоставили току-тъй — Църквата например. Ти ще поставиш началото на една нова религия, Пит, а Църквата няма да се предаде толкова лесно. Но прераждането без съмнение ще се превърне в нова религия. Освен това имам предвид и онези учени, които смятат, че щом едно нещо не може да бъде начертано или показано в епруветка, или доказано чрез математическо уравнение, то не съществува. Също и всички психиатри и психолози, които само се присмиват на новите психонауки. Да си призная, с нетърпение очаквам да ги поразтърся малко. Така че естествено е да има и невярващи. Но милионите истински вярващи ще ги пометат. А те ще бъдат милиони, милиарди… Но да оставим това засега. Аз бих могъл с дни да мечтая за този миг. Кога смяташ да се върнеш обратно в Ривърсайд?

— Още не знам. Скоро.

— Как така?

— Трябва да уредя някои неща — да говоря с ръководителя на катедрата в университета. Имам часове през пролетния семестър.

— О, господи — възкликна Бентли, — след всичко това как можеш да се безпокоиш за някакви си часове в университета?

— Поел съм задължението.

— На твое място бих се върнал още утре в Ривърсайд. Там е истинското ти задължение. Но както и да е. Идеята за прераждането е чакала хиляди години, още няколко седмици няма да променят кой знае какво. — Той помълча и попита: — Откъде смяташ да започнеш, когато се върнеш там?

Обсъдиха с Бентли възможностите, които предлагаха Сънят за тениса и Сънят с къщата. Бентли се съгласи.

— Мисля, че ще успееш.

— Да, но може и да ударя на камък.

— Не — каза Бентли, — мисля, че ще намериш точно каквото търсиш.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото смятам, че е предвидено да стане така, предначертано е.

Питър го изгледа неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Не мога да ти обясня точно, Пит. Аз не съм религиозен, но всичко, което ти се е случило, ми изглежда, както и ти сам каза, някак предопределено. Все едно че Божият пръст те е почукал по рамото; избрали са те да предадеш тази необикновена новина. Също като… като пророк.

Пророк. Сети се за Върна Бърд и по гърба му полазиха тръпки.

— Хол, след като така и така сме захванали тази тема, нека предположим, че стане така, както ти казваш. Но по света има милиарди хора. Защо тъкмо аз, Питър Прауд?

— Нямам представа. На този въпрос не мога да ти отговоря. Може би са изтеглили името ти като на томбола. Но мога и аз да ти задам един въпрос. Преди около две хиляди години защо тъкмо онзи обикновен дърводелец от Назарет?

Те мълчаха дълго време. Пътници влизаха и излизаха от бара. Приглушените разговори заглъхваха и се усилваха. От време на време се чуваше смях. Гласът от високоговорителите непрекъснато се обаждаше. Пристига полетът от еди-къде си, заминава полетът за еди-къде си, последно повикване за не знам кой си полет, моля господин Еди-кой си да се яви на гишето за информация.

Бентли се размърда.

— Мисля, че не е зле вече да си вземеш багажа. Аз ще намеря кола и…

— Почакай малко, Хол. Седни. — Бентли се върна на мястото си и впери поглед в Питър. — Трябва да обсъдим още нещо.

— Какво?

— Ако всичко стане така — тогава какво ще стане с мен? Какво ще стане с личния ми живот?

— Сигурен съм, че и сам можеш да се досетиш.

— Мога, но бих искал да го чуя и от теб.

Бентли се поусмихна.

— Страхувах се, че рано или късно ще стигнем и до този въпрос.

— Нека поговорим и за това.

— Добре. Можем да направим няколко сигурни извода. Първо, щом всичко се разчуе, ти ще станеш световна знаменитост, противоречива фигура. В сравнение с теб Брайди Мърфи ще е едно нищо. За мнозина ти ще си централната фигура на този век, на всички векове. Ти ще си новият пророк, човекът, разгадал загадката на смъртта. Ти ще си новият Месия.

Сигурно ти звучи доста помпозно и наистина е така. Но е невъзможно да се преувеличи. В известен смисъл за мнозина ти ще си основателят, ако не и пророкът, на една нова вяра. За други ще си лъжец и измамник. За трети ще си нещо подобно на самия Сатана, защото искаш да разрушиш цялата идея за Рая след смъртта, както и останалите идеи, на които се крепи християнската религия. Ти ще бъдеш едновременно най-великият герой и най-лошият злодей.

На Питър му прилоша. Зави му се свят.

— Хол, още не мога да се осъзная. Само дето стомахът ми се бунтува.

— Защо?

— Страх ме е. Всичко това никак не ми харесва. Инстинктите ми подсказват да го отмина, да го забравя. Да не се забърквам в нищо.

— Нямаш друг избор.

— Как така?

— Ти вече не принадлежиш на себе си — обясни Бентли. — Вече си стигнал твърде далеч, не можеш да се откажеш. Длъжен си да продължиш. Разбирам как се чувстваш, Пит. Но разбери и ти — личният ти живот вече няма никакво значение. Важно е само онова, което знаеш и имаш да кажеш.

Платиха сметката и излязоха от бара. На излизане Бентли видя, че по устата на Питър играе лека усмивка, но очите му си оставаха сериозни.

— Напомняй ми по-често, че трябва да карам внимателно. Много, много внимателно.

 

 

На тръгване от летището движението беше толкова натоварено, че бяха принудени да карат долепени до калниците на околните коли. Питър си припомни последното си идване на летището. Тогава движението бе спряно от стотиците невръстни младежи с боядисани лица и яркожълти роби. Те биеха барабани, тракаха с кастанети и скандираха Харе Кришна. Бяха се събрали да посрещнат своя гуру, Върховния човек, Господаря на господарите, Първоизточника на всички първоизточници, Абсолютната истина за всички истини, Съвършенството на всички стремления към съвършенство.

Това бе част от нарастващото влияние на окултизма. Повечето от тези дечурлига вече бяха опитали всички психеделични наркотици, знаеха всичко по въпроса за мисловното общуване и биха прегърнали всяка идея, която твърди, че четвъртото измерение съществува. От наркоманията до религиозната зависимост нямаше и една стъпка разстояние. Този Ренесанс на мистиката обаче се радваше на голяма популярност не само сред децата — възрастните също бяха пощурели по мистиката. Всеки търсеше някакъв отговор на въпросите си. Хората навред се тормозеха от същите нерешими въпроси. Можем да пратим хора на Луната, но за да измъкнем хората си от Виетнам, ни бяха необходими много години. Знаем как да взривим цялото човечество, но не можем да се отървем от плъховете в бедняшките квартали. Можем да покорим и най-високия връх на земята, но не можем да опазим дори и най-централните си улици и площади от бандити.

За култопоклонниците всичко това беше безсмислено. За тях единственото смислено нещо бяха идеите и действията, породени от вярата или чувствата. Братя, всички ние сме пленници в затвора на техниката и технологиите. Мозъците ни са компютризирани. А каква полза имаме от това? Никаква. Този свят е пустиня. Затова обръщаме погледите си другаде, там, в отвъдното, защото нищо друго не ни остава.

Навремето Питър се беше трогнал от начина, по който поклонниците на Кришна бяха посрещнали своя пророк. Великия Гуру, Върховния Човек, Абсолютната истина за всички истини. Но сега тази мисъл го накара да потръпне: господи, та това би могъл един ден да бъде самият той.