Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (25)

20
Софи

Кан, февруари

Зимата дойде с мистрала^[1], който прескочи Алпите, донесе студ от Сибир и овърша Лазурния бряг. Свирепият студ и безмилостните му пориви опустошиха празните цветни полета и спящите маслинови горички. Лошото време понякога продължаваше няколко дни, понякога — повече от седмица. В тези дни се криех в лабораторията, а след това край огъня слушах воя на вятъра под стрехите и потъвах в някоя хубава книга.

Коледа ми донесе изненада — писмо от Джеймс и картичка от дъщеря му. Дъщерята, за която не беше споменал нито дума. Мъжете също си имат свои тайни, както изглежда. През ума ми мина мисълта, че той не бе по-различен от мистрала. Влезе в живота ми като торнадо, разбърка всичко и го обърна с главата надолу, след което утихна и се изпари, все едно никога не е бил тук. Липсваше ми неговото присъствие, липсваха ми компанията, смехът, връзката, която се зароди между нас в мига, в който той влезе в моя бутик, преследвайки Грейс Кели. Оттогава си обменихме няколко писма, но аз усещах, че има още много неизказани неща, ненаписани върху листа хартия.

Погълната от новите аромати, не усетих кога отмина зимата — много по-бързо, отколкото ми харесваше. Наслаждавах се на този муден сезон. Това беше времето, когато можех да стоя по-дълго в лабораторията си, можех да експериментирам с нови комбинации от ухания, да изследвам нови възможности и да градя планове за пролетта и предстоящото лято. Тази година сезонът щеше да бъде по-натоварен от всякога. След като пуснем новата линия, аз трябваше да обиколя универсалните магазини и да ги убедя да продават парфюмите, като занеса мостри на всеки, когото познавах. Вероятно щях да помоля Люсиен да организира парти, за да отпразнуваме появата на парфюма на пазара, макар че ми се искаше да го направя сама, без неговото участие или помощ. Започнах да натискам бутоните на калкулатора с върха на молива си, за да пресметна цената за стотен път. Намръщих се, подпрях брадичката си с ръка и мислите ми се върнаха към деня на Страшния съд. Денят, когато трябваше да подпиша документите, изпратени ми от Майкъл Ливър. Без значение как изглеждаха нещата, този ден вече ми изглеждаше неизбежен.

Пощальонът прекъсна мислите ми, като остави три писма на бюрото ми.

— Бонжур, мадмоазел Дювал. Надявам се, че денят ви е хубав.

— Какво ми носиш днес? Още сметки ли?

— Не мога да знам, защото не чета пощата на другите хора, но както изглежда за вас има нещо от Калифорния — той ми намигна.

— Калифорния! — повторих и посегнах към плика с нетърпение. Това започна да се превръща в редовна кореспонденция.

Разкъсах плика.

Морган Хъджинс

MGM Студио

Холивуд, СА 90067

 

Скъпа мис Дювал,

Пиша ви от името на мис Грейс Кели, тъй като тя е много заета със снимките на следващия си филм „Висше общество“. Както вече без съмнение знаете, тя ще се омъжи за негова светлост принц Рение от Монако.

Ние се опитваме да координираме детайлите, свързани с церемонията и тържествата, които ще се проведат в Монако през април. За събитието мис Кели е поръчала козметика от „Макс Фактор“, но също така иска да поръча един нов аромат за сватбения си ден. Имам удоволствието да ви съобщя, че тя би искала „Дювал“ да разработи този специален парфюм за нейния сватбен ден.

Надяваме се, че ще приемете това предложение. Ако сте съгласна, моля да ни изпратите потвърждението си с телеграма, както и няколко образци и мостри. Както можете да предположите, има много други парфюмерийни фирми и къщи, които ще се радват да получат подобно предложение, ако вие откажете или не сте в състояние да спазите крайния срок. Ако вашият аромат бъде избран от мис Кели, ние ще искаме клауза за изключителна собственост върху него до сватбата, след което мис Кели ще се радва парфюмът да бъде произведен за широко разпространение.

Мис Кели ме помоли изрично да ви изпратя нейните поздрави и очаква скоро да ви види в Монако.

Искрено ваш

Морган Хъджинс

Пресаташе на мис Кели, Студио MGM

Поръчка за сватбата на Грейс! Изпищях от радост, притиснах писмото към гърдите си, сетне се разплаках, но сълзите бяха от облекчение и радост. Това бе спасението, което търсех и от което се нуждаех! То щеше да рекламира нашето име и да увеличи силно продажбите. То щеше да спаси „Дювал“. Милата Грейс! Тя не знаеше колко много означава това за мен. Тя ми даваше голям, истински шанс, при това точно навреме, и аз вече знаех кой е идеалният парфюм за нея. „Дом“ — моето специално, луксозно ухание, все още нямаше официално име. Сега вече знаех точното име, с което щях да го нарека — „Coeur de Princesse“! „Сърцето на принцесата“.

В главата ми се блъскаха хиляди подробности и аз започнах да крача нервно напред-назад. Трябваше да тествам формулата, която отлежаваше в главата ми през последните няколко месеца. Както доброто вино се нуждае от отлежаване, за да се намери хармонията между всички елементи. Нямаше да имам много време, за да я коригирам и изгладя, след като сватбата бе насрочена за април. Трябваше също така да работя и върху мъжкия одеколон. Може би това щеше да бъде придружаващ аромат за принца? Защо не? В съзнанието ми се надпреварваха идеи.

— Натали! — Грабнах чантата си и изтичах в магазина, стискайки писмото в ръката си. — Няма да повярваш! Трябва да направя парфюм за сватба! Сватбата на принцеса! Виж!

Натали ме погледна объркано, прочете бързо писмото, разсмя се и протегна ръце към мен.

— О, Софи! Това е невероятно!

— Нали! Това е… това… — Тъй като не можех да говоря, само се разсмях; не бях на себе си от радост. — Ще ти се обадя по-късно от фабриката.

Целунах я по бузата и излязох в студения следобед. Бризът откъм морето се завихри и ме обгърна в прегръдката си, като понесе мислите ми насам-натам, изпълнени с възбуда и ентусиазъм. По-късно същата вечер, след като прекарах часове наред във фабриката, навлякох любимите си вълнени чорапи и един стар халат, и си сипах малка чашка пастис. Денят беше успешен във всяко отношение. Характеристиките на одеколона се очертаваха все по-отчетливо и колкото по-близо стигах до формулата му, толкова повече си мислех за Джеймс. Но продуктът все още не можеше да бъде представен като част от новата линия. „Сърцето на принцесата“ пък беше перфектен и вече бе влязъл в производството. Другата седмица щеше да бъде готов, за да изпратя една мостра на Грейс. Молех се да го хареса. Ако избереше друг парфюм, всичко щеше да отиде по дяволите. Взех чашата и се загледах в огъня, който гореше в камината. Не, това не биваше да се случва.

Потърсих тетрадката в чантата и я отворих в скута си. Наведох глава над страниците и вдъхнах дълбоко. Мирисът на стара, прашна хартия и изтъркана кожа достигна до обонянието ми. Разлистих най-ранните записки на татко. Можех да видя тъмните му очи, игриво блестящи от вълнение и почти можех да чуя гласа му, когато ме хвана за ръка и ме въведе в нашия бутик за първи път.

— На тази стена ще сложим полици, за да изложим флаконите ни с парфюми — каза той, ръкомахайки с дългите си тънки пръсти. Имаше ръце на аристократ. — А тук ще съхраняваме красиви кутии за опаковка и подаръчни торбички с нашата емблема върху тях.

— А ти къде ще работиш, татко? — попитах.

Той ме помъкна покрай щанда и ми показа офиса. Потупвайки с кожения си бележник върху бюрото, каза:

— Аз ще правя моите магии тук, през туристическия сезон. Но ще ми трябва помощник. Мислиш ли, че ще можеш да ми помагаш, когато пораснеш?

О, боже! Това беше всичко, което исках — да бъда през цялото време с татко, да науча всичките му тайни.

— Да! Искам да науча всичко!

Той се разсмя, разроши косата ми и ме сложи на коляното си. Ароматът на одеколона му ме обгърна като облак.

Сега, докато гледах огъня, бях поразена от спомена за одеколона за след бръснене на татко, в който имаше нотки на канела и ухание на полиран махагон. Вдъхновена, посегнах към химикалката и записах бележките си. Доволна от спомена си, прошепнах: „Благодаря ти, татко“.

Одеколонът, моят последен продукт от новата линия, съставена от три различни ухания, щеше да се казва „Спомен“ в чест и памет на баща ми и на един друг мъж, който премина през живота ми за кратко, но остави своя отпечатък pour toujours^[2].

Завинаги.