Лус Габас
Палми в снега (23)

С благодарност

На Хусто Болекиа Болека, гвинейски интелектуалец от буби етноса; преподавател в Катедрата по Френска филология на Университета на Саламанка; автор на многобройни статии, книги, есета, лингвистични и социолингвистични трудове, специалист по буби език, култура и антропонимия; поет и историк. Благодаря му, че прегледа романа ми, в който има по нещо от темите, в които той е експерт. Той направи необходимите корекции на диалозите и фразите на буби и пичинглиш (за този език съм ползвала речника, който са носили баща ми и дядо ми, изданието от 1919 година, което чете Килиан по време на първото си пътуване). Благодаря му и за уточненията, свързани с традициите на народа буби, както и за проверката на историческите и политическите събития, споменати в романа. Благодаря му, че беше така любезен да ми позволи да ползвам разказа му „Wewéöbiaarö“, който Фернандо Лаха разказва на Даниела. Но най-вече искам да му благодаря за топлите думи, с които изрази удоволствието, което му е доставило това пътуване от Пасолобино до Биоко.

На Исмаел Ламора и Мари Пе Солана, живели дълги години на Фернандо По, и на Хосе Антолин, работил в телевизията на острова след обявяване на независимостта, за всички спомени от този период.

На Луис Асеведо за това, че доближи Сампака до моите планини, и за постоянството му в поддръжката на имението.

На Хосе Мария Мур за това, че ме запали да опозная миналото, и за свежите новини от пътуването му в Гвинея, нещо, за което дължа благодарност и на Хосеан Вилялабеитиа.

На Маруха де Сан Лукас за това, че ми помогна с въпросите, свързани с модата и менютата от миналите епохи.

На Фернандо Гарсия Химено за това, че следи стриктно всички подробности и описания на една епоха, която без него би потънала в забвение.

На Ана Корел, Педро Агуавива и Фелиса Феррас за уместните им забележки по първата чернова.

На Рамон Бадия Видал за мъдрите, проницателни и своевременни съвети, без които романът нямаше да стигне до добър край. Но най-вече за помощта му да мина по хълма на треската без страх.

И на последно място на моята издателка, Ракел Хисберт, за това, че повярва на този проект и ми предостави изключителната възможност книгата да види бял свят. Благодарение на нея мога да посветя романа — в знак на почит — на всички, живели там, и на потомците им; както и на онези оттам, които е трябвало да съжителстват с тези оттук, и на техните потомци.

Надявам се да се научим да се разбираме по-добре.