Ерин Уот
Пясъчен замък (30)

Глава 30
Рийд

Прибирам се след тренировка и заварвам Ела, свита на леглото си; облечена е с нещо, дето прилича на стария ми анцуг, и с късо потниче. Изненадан съм да я видя.

— Стив знае ли, че си тук? — питам, притеснен.

Кимва.

— Пробутах му, че трябва да уча за теста по химия с Истън. — Учебникът й по химия е до нея, но Истън го няма.

— Наистина ли имаш да учиш, или си търсиш повод? — ухилвам се.

— Не, наистина трябва да уча — отвръща печално. — Но и двамата знаем, че глупавият ти брат няма да ми помогне. Прецених, че ако уча тук, поне ще те виждам. Обаче Стив е долу, тъй че трябва да сме тихи.

Отивам до леглото и я целувам бързо.

— Изчакай да облека нещо и ще дойда да ти помогна. Миналата година имах химия, така че помня всичко.

Преди да вляза в банята, тя сяда на леглото.

— Чакай. Трябва да ти кажа нещо.

Хвърлям поглед към потника й, който почти липсва. Като знам, че ми остават само няколко седмици с Ела, огънят пламти все повече.

— Можеш ли да ми го съобщиш без горнище?

— Не — ухилва се.

— Хубаво. Така да бъде. — Скачам на леглото, обръщам се по гръб и преплитам пръсти на корема си. — Какво има?

Покашля се.

— Трябва да заведеш Джордан на зимния бал.

Светкавично се изправям.

— Луда ли си? — взирам се в нея, смаян. — Дори не знаех, че ще ходим. Надявах се да правим нещо друго. Само ние двамата. — Ненавиждам зимния бал.

— Мислех, че всички ходят. — Ела мята телефона си към мен. — Виждаш ли?

Взимам го и преглеждам новините на „Астор Парк“ в Инстаграм, пълно е със снимки от подготовката за бала. Всички са обсебени от танците и съм благодарен, че вниманието им не е изцяло насочено към Ела и братята ми, предвид делото ми.

— Момичетата ходят, защото това е събитието на срока. Момчетата ходят, за да ги огрее след това — изръсвам без заобикалки.

— Готино. Е, не се налага да спиш с Джордан след танците. Уговорката беше да я заведеш на празненството и нищо повече.

— Уговорка? — спирам да следя мисълта й, защото потникът й се е надигнала и виждам кожата над талията й.

— Срещу това да съм част от отбора по танци и да отида на мача.

— Значи това си й обещала? — сподавям стон. — Да я заведа на зимния бал?

— Не, трябваше да й върна услугата.

— Защо иска да иде с мен? Мислех, че ме мрази.

— Не вярвам да те мрази. Просто търси слава. Отиваш с нея, за да те развежда наоколо като куче на каишка. Нещо като Красавицата и Звяра.

— Тя е звярът, нали?

Ела отговаря с леко дръпване на зърното ми. Което боли, мамка му.

— О, и иска да я коронясат за „Кралица Снежинка“ или някаква подобна глупост — добавя. — Твърди, че ако е с теб, шансовете й ще се увеличат.

Хващам пръстите й и ги слагам на устните си.

— Не искам да ходя на бала с Джордан. Ако ще ходя, ти ще държиш каишката.

— Аз не държа каишки.

— Принадлежа на теб. — Слагам ръката й на врата си. — Всички в „Астор Парк“ го знаят.

Лицето й става очарователно розово.

— И аз принадлежа на теб. Но сключих сделка.

— Защо изобщо изплащаш този дълг? Нищо не те задължава.

Плъзва пръсти по ключицата ми и тръпки минават по гърба ми.

— Защото сделката си е сделка. Държа на думата си.

— Споразуменията с дявола не се броят.

— Ако не го направиш, ще изпорти на Стив, че съм го излъгала за мача — признава Ела и отдръпва ръката си. — И заплаши, че ще го убеди да ме премести в друго училище. Дори в друг щат.

Това с училището ще го преживея, особено след като няма да ме има от януари нататък. Но друг щат? Няма начин. Това означава, че Ела няма да идва да ме вижда. Пък и братята ми се нуждаят от нея, както и тя от тях. Това е нейното семейство. Не заслужава да бъде отделена от него.

Не се и съмнявам, че Стив е способен на толкова драстични мерки. Откакто баща ми му съобщи за споразумението, е по-благосклонен Ела да идва тук, но не иска да сме гаджета. Това е повече от ясно. Ако разбере, че съм отнел девствеността й след онзи мач, ще ме убие.

Ела изпъва гръб и увива крак около кръста ми.

— Трябва да го направиш, Рийд. Моля?

Едно нещо научих за Ела, и то е, че ако си науми нещо, няма как да я накараш да размисли. Толкова е упорита. Ще изпълни уговорката с Джордан независимо на каква цена, а цената май не е чак толкова ужасна.

Хващам я за кръста и я задържам на място.

— Има ли подробности около уговорката? Какво очаква от мен?

Ела взима телефона си и проверява съобщенията си.

— Иска да си облечен с нещо. Не помня какво беше.

— Да не си се съгласила, преди да ме попиташ? — питам.

— Не, кълна се. Казах й, че съм съгласна, ако и ти си съгласен. — Слага ръце на гърдите ми. Започва да движи бедрата си.

Очите ми се затварят рязко, но се чувам, че й отговарям.

— Винаги носим костюми. Какво, по дяволите, може да иска да нося? — Нова мисъл изскача в главата ми. Отварям внезапно очи. — Ти ще ходиш ли, или ще ме оставиш в ръцете на Джордан?

— Няма да те оставя. Мислех да ида с Уейд. Вал няма да ходи, така че ще го наглеждам.

Охо, как ли пък не. Въобще не ми допада този сценарий.

— Уейд не може да си държи оная работа в гащите — ръмжа.

— Знам. Защо, мислиш, Вал няма да отиде?

— Тоест, предполага се, че аз ще ида с жената демон, а ти ще се размотаваш с момчето, чиято цел е да изчука всяко момиче по Атлантическото крайбрежие?

— Имай малко повече вяра в приятеля си — смъмря ме. — Уейд знае, че не бива да ме сваля.

— Дано — отвръщам навъсено.

Навежда се да ме целуне, но се отдръпва, преди да й пусна език.

— Значи, ще го направиш?

— Да, ще го направя — негодувам. — Но още не мога да повярвам, че нямаш нищо против да заведа Джордан на бала.

— Е, поне не е Аби — мърмори и тя. — Ще понеса да идеш с Джордан, защото знам, че я мразиш, но ако си с Аби, доста ще се притесня.

— Защото е бившето ми гадже?

— Да.

— Но след като е бившето ми гадже, значи не искам да излизам с нея, нито сега, нито в бъдеще.

— По-добре да си остане бивше — казва гърлено.

Изсмивам се неволно.

— Харесвам ревнивата Ела. — Нещо друго ми хрумва. Балът е след два дни, а Ела за първи път го споменава. — Имаш ли рокля?

— Не може ли да си купя някоя от мола?

— О, скъпа. Още не си наясно, а? — Вдигам я от възбудения си член и я оставям на леглото. Отивам до гардероба и изваждам суитчър. — Облечи го. Ще говорим с баща ми.

— Сега? Всички магазини са затворени.

Стои, без да помръдне, затова й нахлузвам суитчъра.

— Зимните танци са като бал на стероиди. Мацките харчат повече пари за рокли, отколкото някои момчета за коли. — Набутвам ръцете й в ръкавите и ги навивам. — Не искам да си имаш неприятности.

— Боже, Вал бе права. Вие наистина имате специално облекло за всичко. Откъде да взема роклята, ако не от мола? Та нали там е мястото, където има много, много дрехи на разпродажба?

— Не знам откъде да я купиш, но татко вероятно знае.

На долния етаж откриваме татко и Стив в кабинета.

Двамата са се надвесили над някакви листове, приличат на схема на самолет.

— Имаш ли минута? — питам, след като почуквам на вратата.

Стив сипе огън и жупел, като вижда Ела с моите дрехи.

— Нищо не е станало — чувствам се длъжен да обясня. — Говорехме си за зимния бал и Ела спомена, че няма рокля.

— Значи ще ходите заедно? — пита баща ми, надзъртайки към нас над листовете.

— Как ли пък не — подхвърля Стив сковано.

Ела поглежда злобно към баща си.

— Няма да ходим заедно. Рийд ще заведе Джордан Карингтън, а аз ще съм с Уейд.

— Добре — Стив мигом се успокоява.

Прикривам недоволството си.

— Както и да е, на Ела й трябва рокля — смотолевям.

— Толкова ли е важно? — пита тя с досада. — Имам рокли.

— Не знам — казва замислено баща ми. — Но преди няколко години бях помощник на бала и видях доста дизайнерски рокли. Щом Рийд твърди, че ти трябва рокля, значи ти трябва — потърква брадичката си и се обръща към Стив. — Излизаше с онази жена… Пати, Пеги…

— Пери Мендес — довършва Стив. — Да, беше собственичка на „Бейвю бутик“.

— Все още е. Видях я на една вечеря на Търговската камара преди няколко седмици. Защо не проверим дали ще може да съдейства? — Татко дава знак на Ела да иде до бюрото. — Седни и разгледай уебсайта на Пери. Харесай си някоя рокля и ще ти я вземем.

— Какво да търся? — Ела сяда.

— Възможно най-изящното — препоръчвам. — Това е страна на грандиозните шествия.

Минава през няколко снимки и накрая спира на една страница.

— Тази ми харесва.

Не виждам за коя говори, защото закрива екрана с ръка.

— Запази снимката, ще я изпратя на Пери — обещава баща ми.

— Благодаря.

— Казах ти, че татко ще се справи — ухилвам се.

Ела става и двамата се отправяме към вратата, но острият глас на Стив ни спира:

— Къде отивате?

— Горе в стаята ми. Не се тревожи, Истън е там — отвръща Ела, вече прекрачила прага.

— Оставете вратата отворена — намръщва се Стив. — На новото ти гадже няма да му хареса, ако разбере, че се мотаеш с Рийд.

Татко свъсва вежди, а аз поглеждам Ела с недоумение. „Ново гадже?“ Какви, за бога, ги е наговорила на Стив?

Ела ме завлича нагоре и ми обяснява по пътя.

— Стив си мисли, че Уейд е новото ми гадже, защото ме заведе на онази измислена среща. И явно сега официално сме двойка, щом ще ходим заедно на бала.

— Не сте двойка — припомням й.

— Не думай.

Щом оставаме насаме, не губя време и свалям суитчъра й; започвам да я целувам, за да й припомня с уста с кого точно излиза.

— Не оставихме вратата отворена — продумва.

— Знам — отвръщам срещу гърдите й. — Искаш ли да спра?

— В никакъв случай.

Имаме пет минути да се натискаме, защото Истън влетява през вратата.

— Нищо не прекъсвам, нали? — пита без капка угризение. — Чух, че гледам телевизия с вас.

Ела мята възглавница в лицето му, но се отмества да му направи място. Натискам дистанционното. Екранът светва, а момичето ми се сгушва под ръката ми.

Не ми остава много време до затвора. Да бъда една вечер с Джордан не е най-добрият начин да прекарам това ценно време, но ще трябва да го преглътна. Заради Ела.

Защото целта ми през останалите ми седмици е да правя Ела Харпър щастлива всяка секунда.