Ерин Уот
Пясъчен замък (20)

Глава 20
Ела

Казвайте каквото щете за Джордан, но това момиче е страшно сериозно в работата си. Цяла седмица търпя уроци по танци два пъти дневно — една сутрин и една след училище. И макар да тренираме на едно и също игрище и салон с футболния отбор, нямам време дори да погледна Рийд, камо ли да говоря с него.

За капак имам само три дни да науча хореография, която момичетата са упражнявали месеци наред. Джордан толкова ме притиска, че като се прибера вечер, усещам крайниците си като желе. Рийд ми се присмива, защото всеки път, докато говорим по телефона, притискам пакет с лед върху някоя част от тялото си. Но Стив мисли, че е чудесно. Все ми повтаря колко е горд да ме види как се раздавам в танците.

Ако знаеше истинската причина за целия ми труд, щеше удар да получи.

Петък сутрин е последната ни официална репетиция преди мача вечерта. Едно от момичетата, Хейли, ме дръпва настрани, след като приключваме.

— Адски си добра в танците. Ще ми се да останеш в отбора и след като Лейла се оправи — подшушва ми тя.

Изчервявам се от гордост, отвътре. Иначе свивам безгрижно рамене.

— Съмнявам се. Джордан няма да понесе да се навъртам около нея, стига да е абсолютно наложително.

— Е, Джордан е глупачка — казва тя с усмивка.

Опитвам да потисна пръхтенето от смях, но ми се изплъзва. Звукът привлича навъсените погледи на Рейчъл Коен и Ший Монтгомъри, по-голямата сестра на Савана.

— Какво си шушукате вие двете? — пита Ший подозрително.

— Нищо — отвръща Хейли и се усмихва.

Добре, харесвам това момиче. Не е Вал, но е по-готина, отколкото си мислех. Както и повечето от момичетата. През последните три дни научих, че властта на Джордан над гадните момичета всъщност се отнася само за Ший, Рейчъл и Аби, бившето гадже на Рийд. За щастие, Аби не е в отбора, но понякога идва да гледа репетициите, което е супернеприятно.

Не харесвам Аби, и то не само защото е бивша на Рийд. Твърде пасивна е. Носи се наоколо като вечната жертва, винаги е с изражение на тъжна сърна и говори едва доловимо. Понякога си мисля, че само се преструва, а дълбоко в себе си има нокти, с които може да се съревновава с Джордан.

Насред постланите на пода сини дюшеци Джордан плясва с ръце, силният звук отеква в стените на салона.

— Автобусът тръгва в пет — съобщава тя. — Ако някой закъснее, тръгваме без него — поглежда ме.

Ха. Сякаш бих закъсняла. Възнамерявам да съм там по-рано, просто за да съм сигурна, че автобусът няма да потегли без мен. Малко се тревожа, че внезапният прилив на доброта от страна на Джордан не е истински, че изобщо не иска услуга от мен, а е замислила нещо гадно за вечерта.

Въпреки това ще опитам късмета си. При положение че Стив непрекъснато ме следи, това е единствената възможност да остана с Рийд насаме.

— Ще се видим после — сбогува се Хейли десет минути по-късно, когато излизаме от женската съблекалня.

Махвам й за довиждане и се запътвам към паркинга, където Рийд ме чака до колата. Паркирал е джипа до моето място. Ще ми да живеех у Роял и да пътуваме заедно към къщи, но ще се възползвам от всеки откраднат момент с него, до който успея да се добера.

Притегля ме към себе си, щом стигам до него.

— Беше толкова секси вътре — прошепва с дрезгавия си глас. — Обожавам тези малки шорти за танци.

Тръпки пълзят по гърба ми.

— И ти беше секси.

— Лъжкиня. Дори веднъж не ме погледна. Джордан висеше над теб като сержант над новобранец.

— Гледах те с душата си — заявявам тържествено.

Хили се, а после ме целува.

— Още не мога да повярвам, че Стив ти е позволил да останеш през нощта.

— Нито пък аз — признавам. Връхлита ме тревога. — Каза ли на Калъм къде ще бъдеш вечерта? Май не подозира, че ще останеш в хотела.

— И да подозира, не е споменавал — свива рамене. — Излъгах го, че с Истън ще нощуваме у Уейд. Понеже не искаме да караме пияни към къщи, тъй като вероятно ще се наливаме с алкохол след купона.

— И той е съгласен да пиете навън? — мръщя се. — След цялата реч, дето ти държа, че не бива да се замесваш в неприятности?

— Стига да не се бия, не го вълнува особено какво правя — пак свива рамене. — Виж, за онова със секса…

Поглеждам го с досада.

— Ти реши, че ще чакаш, докато съм готова. Е, готова съм. Единствената причина да не правим секс е, ако ти не искаш.

Хвърля ми яден поглед.

— Знаеш, че умирам да го направя.

— Супер. Значи сме на една вълна. — Вдигам се на пръсти и го целувам радостно.

Ръката на Рийд се затяга около мен, а после усещам как напрежението му бързо се изпарява. Навит е. Слава Богу. Очаквах да се съпротивлява, да се прави на почтен и прочие.

Престорената ми веселост се превръща в истинско удоволствие.

— Трябва да вървя. Стив иска да вечеряме, преди автобусът да тръгне.

Рийд ме перва по дупето, докато минавам край колата.

— Ще се видим после — подвиква.

— Знаеш си — обръщам се да му се усмихна.

 

 

Футболният мач е в град Гибсън, на два часа път от Бейвю. Много се надявах да отида с Вал с колата, но както не особено учтиво ми обясни Джордан, всички от отбора по танци пътуват заедно, без изключение.

Затова Вал кара моята кола, а аз се возя с отбора.

Макар че ужас ме обземаше при мисълта да стоя два часа в автобус с Джордан и приближените й, пътуването се оказа изненадващо весело.

— Още не мога да повярвам, че наистина си била стриптийзьорка — изръсва Хейли от седалката до прозореца. Настоя да седнем заедно и аз не се противих особено. — Не мога да си представя да се събличам пред непознати. Твърде срамежлива съм.

— Не съм сваляла всичките — страните ми горят. — В клуба, в който работех, не трябваше да си чисто гол. Само по прашки и лепенки за зърна.

— И все пак. Много съм стеснителна. Беше ли забавно?

— Не беше ужасно. Парите бяха прилични, а бакшишите — супер.

— Да — обажда се Джордан присмехулно, — сигурна съм, че всичките банкноти, напъхани в гащите ти, са били, колко, двайсет долара?

Наежвам се.

— Двайсет долара са много, когато работиш, за да се издържаш — отвръщам остро.

— Е, поне сега се къпеш в мангизи — пърха с мигли тя. — Убедена съм, че Рийд ти плаща поне стотачка за услугите.

Показвам й среден пръст, но не й отговарям. Няма да оставя тази злобарка да развали доброто ми настроение. Най-сетне се измъкнах от зоркото око на Стив и съм на път да прекарам нощта с гаджето си. Джордан да го духа.

Колкото и да не ми се вярва, няколко от момичетата се застъпват за мен.

— Ха! Рийд не й дава и пукната пара — обажда се от седалката зад мен брюнетката, май Маделин се казваше. — Това момче е влюбено до полуда, В-Л-Ю-Б-Е-Н-О с главни букви. Трябва да видите как я гледа по време на обяд.

Отново се изчервявам. Мислех, че само аз забелязвам как ме гледа Рийд.

— Много сладко — изрича сухо Джордан. — Убиецът и стриптийзьорката се обичат. Като във филм по „Лайфтайм“.

— Рийд не е убил никого — намесва се друго момиче със също толкова сух тон. — Всички го знаем.

Смаяна, се извръщам към нея. Наистина ли смята така, или само ме иронизира?

— Да — обажда се още едно момиче. — Със сигурност не е.

— А дори да е, на кого му пука? Лошите момчета са секси — продължава първото и вирва вежди.

— Убиецът си е убиец — присмива се Джордан, но забелязвам, че отровата в гласа й е изчезнала. Изглежда почти… замислена.

За щастие, разговорът приключва, защото пристигаме. Автобусът спира на паркинга зад „Гибсън Хай“ и всички слизаме, нарамили спортните си саковете. Само аз нося и чанта за пренощуване.

Надавам писък, когато виждам позната кола, паркирана в другия край.

— Изпреварила си ни! — викам на Вал, която скача през покрива и ме пресреща на половината път.

— Колата ти е създадена да развива скорост, бейби — казва и мята ръце в прегръдка. — Беше страхотно да натискам газта по магистралата. Имаш ли време да се отбием до хотела, преди да почнете да загрявате? Искам да ти дам нещо.

— Почакай. Ще питам Сатаната.

Вал се киска, а аз избързвам през тълпата момичета и потупвам Джордан по рамото. Всъщност отборът ръководи треньор Кели, но само по документи. Джордан се разпорежда тук.

— Какво? — пуфти тя.

— Кога ще загряваме? С Вал ще останем в града през нощта и искаме да оставим багажа си в хотела.

Джордан разиграва сценка как проверява часа в телефона си, но после въздиша.

— Добре. Но до седем и трийсет да си тук. Мачът започва в осем.

— Да, сър — отдавам й чест подигравателно и хуквам към Вал.

Стигаме до хотела за три минути. Представлява просторна триетажна сграда с малки дворчета за стаите на приземния етаж и тераси за горните. Изглежда чисто, с Вал проучихме района онлайн и установихме, че е безопасен.

Регистрираме се на рецепцията, качваме се по стълбите до стаята на третия етаж и оставяме чантите си на бежовия килим. Изваждам телефона си и виждам, че имам съобщение от Рийд, което гласи, че футболният отбор е пристигнал преди около час и скоро започват да загряват.

— Трябва да се връщам — признавам неохотно, а Вал се пльосва на едно от двойните легла.

— Още не, първо трябва да отвориш това!

Разкопчава раницата си и изважда розов плик на райета с надпис „Виктория’с Сикрет“.

Въздишам.

— Какво си направила? — питам укорително.

— Каквото всяко добро протеже би сторило — усмихва се широко тя. — Искам да съм сигурна, че най-добрата ми приятелка тази вечер ще я огрее.

Любопитството ме подтиква да се взема плика. Ровя в розовата хартия и откривам комплект сутиен и гащи с моя размер; нямам представа откъде Вал знае точно коя чашка нося. Сутиенът е с половин чашка и е с цвят слонова кост, с тънки презрамки, красива дантела и почти няма подплънки. Гащите са със същия цвят, шепа дантела в слонова кост, от която се изчервявам.

— О, Боже. Кога ги взе?

— Днес след училище. Накарах леля да ме закара до мола.

При мисълта как госпожа Карингтън придружава Вал, за да ми купят бельо, пребледнявам.

— Не се тревожи, остави ме и си тръгна — бързо ме успокоява Вал. — Взех си „Юбер“ на връщане. — Харесва ли ти?

— Обожавам ги — признавам и плъзвам пръсти по дантеления ръб на сутиена. Изведнъж гърлото ми се стяга. Никога не съм имала истинска приятелка, а сега ми се струва, че съм спечелила от приятелската лотария. — Благодаря ти.

— Ще ми благодариш по-късно — отвръща тя засмяна. — Рийд ще се побърка, като те види с това.

Бузите ми отново пламват.

— Между другото, очаквам подробности. Пише го в кодекса на най-добрите приятели.

— Ще си помисля — въртя очи и прибирам мръснишкото бельо в плика. — Но това важи и за двете. И аз очаквам подробности.

— Подробности за кое?

— Ти и Уейд.

— Няма аз и Уейд — усмивката й изчезва.

— Така ли? — Извивам вежди. — Тогава защо кара три часа, за да го гледаш как играе футбол?

— Не дойдох заради него — въздъхва, раздразнено. — Дойдох заради теб!

— Аха, макар че няма да те видя тази вечер, защото ще бъда с Рийд?

— Някой трябва да пази гърба ти по време на мача — намусва се Вал. — Ами ако Джордан крои нещо?

— И двете знаем, че мога да се справя с Джордан — устните ми се извиват. — Така че, защо просто не си признаеш? Дошла си заради Уейд.

— Това е първият мач от плейофите и е на чужд терен — негодува тя. — „Астор Парк“ се нуждае от голяма подкрепа.

— О, сега си настроена за овации? — избухвам в смях. — Боже, Вал, ужасен лъжец си.

Показва ми среден пръст.

— Знаеш ли какво? Не те харесвам в момента — но се смее.

— Няма проблем — отвръщам мило. — Може да запълниш нормата си за харесване с Уейд, защото, ами… и двете знаем, че си падаш по него.

Хвърля възглавница по мен. Хващам я с лекота и я мятам обратно към Вал.

— Само те дразня — уверявам я. — Ако харесваш Уейд, страхотно. Ако ли не, пак е страхотно. Подкрепям те във всичко, което правиш.

Тонът й се смекчава и в гласа й се долавя пропукване, когато изрича:

— Благодаря ти.