Ерин Уот
Пясъчен замък (17)

Глава 17
Рийд

Най-страхотният уикенд в живота ми. Без майтап.

Цялата събота преговарях с Халстън Гриър за подробностите по случая ми. Адвокатът ми твърди, че ДНК-то, намерено под ноктите на Брук, е моето и е най-изобличаващото доказателство, с което ченгетата разполагат. Призна, че обяснението ми как Брук ме е одраскала от яд, може и да не убеди заседателите, в случай че се стигне до съд, особено пък в комбинация със записа от камерите.

Дори не си спомням, че ме е одрала. От случката помня само, че искаше да й дам пари, аз й се изсмях, тя размаха ръка пред лицето ми, но не ме докосна. Олюля се. Хванах я и я отблъснах. Сигурно тогава ме е закачила.

Което прави всичко това пълна глупост. Не съм убил.

Само защото ноктите й не са се врязали в кожата ми, не означава, че не ме е одрала. Предложих да се подложа на детектор на лъжата, но Гриър каза, че дори всичко да мине успешно, резултатите от полиграф не се приемат в съда. А ако се издъня, полицията може да пусне резултатите в пресата и ще ме разпънат на кръст.

В неделя се мотах из къщата, понеже Ела ми липсваше, и то не защото искам да я опъна, както си мисли Стив. Липсва ми компанията й, смехът й и остроумните й упреци. Стив я държа цял уикенд, така че успяхме само да си пишем и да се чуем по телефона няколко пъти. Мразя, че вече не живее с нас. Мястото й е тук. Дори татко смята така, но когато го притиснах да говори със Стив, той просто сви рамене и каза: „Той й е баща, Рийд. Нека просто видим как ще потръгне“.

Когато най-сетне идва понеделник, тръпна в очакване. Вече мога да тренирам, но треньорът настоя само да тичам, без да установявам физически контакт, а и не бе сигурен дали ще бъда на терена в петък. Още е бесен заради сбиването ми с Рони миналата седмица.

Като говорим за Рони, нещастникът няколко пъти дойде до пейката, за да ме тормози, наричайки ме под нос „убиец“, та треньорът да не го чуе.

Пукната пара не давам за мнението му. Само мнението на близките ми и на Ела е важно за мен, а никой от тях не вярва, че съм убиец.

— Отиваш в неправилна посока — казва Ийст, ухилен, докато прекосяваме южния терен след тренировка. — Нямаш ли биология?

Имам, но не отивам натам. Ела тъкмо ми писа да се срещнем пред шкафчето й. То е в крилото с по-малките ученици, срещуположно на сградата на завършващите.

— Трябва да отида някъде — успявам да изрека и брат ми лукаво извива вежди.

— Ясно. Поздрави на сестричката.

Разделяме се при входната врата, Ийст хуква за първия час, а аз крача по коридора към шкафчетата на по-малките. Потаен шепот гъделичка гърба ми, докато вървя. Чувам думите „полиция“ и „гаджето на баща му“.

Другите момчета сигурно щяха да се изчервят от срам или да се покрият, но на мен не ми пука за хлапетата. Подминавам ги с изпънати раменете и високо вдигната глава.

Лицето на Ела грейва, щом ме зърва. Спуска се към мен, а аз я улавям с лекота и заравям лицето си в шията й, вдишвам сладкия й аромат.

— Здравей.

— Здравей — отвръща с усмивка. — Липсваше ми.

— И ти ми липсваше — изплъзва ми се стон. — Нямаш представа колко много.

Съчувствие изпълва очите й.

— Още ли си разстроен заради срещата с адвоката?

— Малко. Но сега не ми се говори за това. Искам да правя това.

Целувам я, а тя издава най-възбуждащия звук върху устните ми. Нещо като скимтене, примесено със стенание от щастие. Плъзвам езика си само за да чуя отново този звук. Тя го прави и тялото ми се изопва.

— Аха.

Звучно покашляне ни разделя. Обръщам се и кимам учтиво на учителката зад нас.

— Госпожице Уолъс. Добро утро.

— Добро утро, господин Роял — устните й се изпъват в права линия. — Госпожице Харпър. Май е време да влезете в час.

Кимвам отново и хващам Ела за ръка.

— Тръгваме — уверявам намусената учителка. — Сега ще заведа Ела дотам.

Двамата бързо се отдалечаваме от шкафчето, но не я водя в час, както обещах. В края на коридора свивам вляво. Щом се озоваваме извън полезрението на госпожица Уолъс, издърпвам Ела в първата празна класна стая, която намирам. Една от стаите по музика на по-малките, която изцяло е затъмнена от тежки златисти завеси.

— Какво ще правим? — сумти Ела, но се смее.

— Ще довършим онова, което започнахме там — отвръщам и ръцете ми вече са върху тънката й талия. — Една целувка не стига.

Каквото и да е, никога не стига с това момиче. Не знам как съм живял без нея досега. Тоест, излизал съм с други момичета. Спал съм с някои от тях. Но винаги съм бил ужасно придирчив. Никоя не е задържала интереса ми повече от седмица, две, понякога дори не повече от ден или час.

Не и Ела. Тя влезе под кожата ми в мига, в който я срещнах, и още е там, в кръвта ми, в сърцето ми.

Устните ни отново се срещат и целувката сега е по-гореща от предишната. Езикът й е в устата ми, а ръцете ми са на задника й, и когато започва да движи ханш върху чатала ми, загубвам представа за околния свят.

— Ела тук — изричам едва доловимо и я завличам до бюрото на учителя.

Тя скача отгоре, а аз на мига се намествам в пространството между бедрата й. Обгръща кръста ми с крака, а после и двамата се търкаме един в друг. Толкова е възбуждащо. Дори повече от обикновено, защото сме в училище и чувам как отекват стъпки нагоре-надолу по коридора.

— Не бива да го правим тук — прошепва тя задъхано.

— Вероятно не. Кажи ми да спра. Предизвиквам те. — Няма да правим секс, но не мога да не я прегръщам и знам, че ще я накарам да се чувства добре. Определено я поставям на първо място, но не по начина, по който баща й иска. Какво пък, майната му на Стив.

Отново се засмива.

Плъзвам ръка под полата й и й намигам.

— Как да не обичаш лесния достъп?

Хиля се стреснато.

— Какво? — свъсвам вежди.

— Не се тревожи — усмихва се широко тя, а после, когато пръстите ми я намират, надава вик от удоволствие.

Вместо да ме отблъсне, се извива към ненаситната ми ръка. Нейните ръце са също изпълнени с желание; разкопчава ризата ми.

— Имам нужда да те докосна — изрича.

Не се оплаквам. Допирът от малките й, топли длани върху голите ми гърди изпраща гореща вълна по гърба ми. Никога не сме се закачали в училище, но Стив не ни дава възможност да се виждаме навън. И веднъж не ме е допуснал да отида до хотела, откакто Ела се премести.

Целувките ни стават по-влажни, по-бързи. Плъзвам пръст в нея и стена над устните й. Искам да я накарам да свърши преди часа, за да си мисли за мен цял ден. Може да го повторя на обяд, да я заведа в тоалетната, която Уейд нарече „Зоната за свалки“.

Вратата се отваря широко и стаята се потапя в светлина.

С Ела се отделяме един от друг, но не достатъчно бързо. Високият сивокос учител по музика, който стои на прага, отлично вижда как ръката ми излита изпод полата й. Разкопчаната ми риза и подутите ни устни.

Въздиша неодобрително.

— Приведете се в приличен вид — казва строго. — Ще се видите с Берингър.

Мамка му.

Директорът се обажда на родителите ни. Бесен съм, когато татко и Стив пристигат в чакалнята пред кабинета на Берингър. Откога директорът вика тежката артилерия за две хлапета, които са се натискали в училище? Случва се непрекъснато. Уейд прави секс тук, за бога.

Обаче скоро ми става ясно. Първото нещо, което Стив прави, след като връхлита вътре, е да стисне ръката на Берингър и да изрази благодарността си.

— Благодаря, че ми се обади. Опасявах се, че нещо подобно може да се случи.

На стола до мен Ела е червена като домат. Очевидно е засрамена, но има и пламък в очите й. Гняв. И тя като мен знае, че Стив е виновен за случващото се. Сигурно е накарал учителите да ни държат под око.

— Ставай — нарежда Стив на Ела. — Прибираш се с мен вкъщи.

— Не! — вика тя. — Няма да ме изведеш пак от училище. Повече няма да изпускам часове, Стив.

— Преди малко изпусна часа — тонът му е леден. — Франсоа ме уведоми, че си закъсняла с десет минути за първия час.

Ела замълчава.

Татко също е необичайно тих. Гледа ме с неразгадаемо изражение. Не на неодобрение, нито на разочарование. Изобщо не мога да разбера.

— Такова поведение е неприемливо — фучи Стив. — Тук е място за учене.

— Да, така е — съгласява се хладно Берингър. — Уверявам ви, господин О’Халоран, че тези номера няма да бъдат толерирани.

— Наистина ли? — зяпвам. — Но нямате против Джордан Карингтън да залепи осмокласничка с тиксо за входа?

— Рийд — предупреждава ме баща ми.

— Какво? — обръщам се към него. — Знаеш, че е така. Джордан извърши физическо насилие над друг ученик, а той — посочвам грубо директора — си затвори очите. С Ела ни хващат да се натискаме като всички нормални тийнейджъри и…

— Нормални тийнейджъри? — повтаря Стив и се изсмива остро. — Имаш изслушване в съда тази седмица, Рийд! Предстои ти обвинение в убийство.

Гняв протича през мен. Исусе. Не е нужно да ми напомня. Наясно съм колко съм прецакан в момента.

После осъзнавам какво каза.

— Какво изслушване? — питам баща си.

— Ще го обсъдим, когато се прибереш от училище. — Чертите му се изопват.

— Може да го обсъдите на път за вкъщи — намесва се Берингър. — Отстранявам Рийд от училище за два дни.

— Какво, по дяволите? — настоявам ядосано.

— Езикът — срязва ме директорът. — И ме чу. Отстранен си за два дни. — Поглежда Стив. — Ела може да остане в училище, ако сте съгласен.

След дълъг, напрегнат момент Стив кимва.

— Приемам. Стига той да не е тук, нямам против тя да остане.

Стив произнася „той“ така, сякаш съм преносител на ебола или нещо подобно. Не схващам. Наистина. Със Стив никога не сме имали проблеми. Не бяхме близки, но не е имало враждебност между нас. Сега във въздуха витае такова напрежение, че едва дишам.

— Решено. — Берингър заобикаля бюрото. — Господин Роял, оставям Рийд под вашата опека. Ела, може да се върнеш в час.

Тя се замисля, но Стив я удостоява със суров поглед и бързо се отправя към вратата. Точно преди да излезе, ме поглежда с най-тъжните и гневни очи на планетата. Почти съм сигурен, че и аз я гледам така.

Щом тя излиза, Стив извръща намръщеното си лице към мен.

— Стой далеч от дъщеря ми, Рийд.

— Тя ми е гадже — отвръщам през зъби.

— Вече не. Помолих те да се държиш почтително и когато си помислих, че ще го направиш, не бях далеч от идеята да се срещате. След случилото се сутринта, вече не съм съгласен. — Обръща се към баща ми. — Децата ни току-що се разделиха, Калъм. Ако видя или чуя, че пак са заедно, ще трябва да си поговорим.

След това излиза ядно от кабинета и затръшва вратата след себе си.