Ерин Уот
Пясъчен замък (24)

Глава 24
Ела

Със Стив тъкмо довършваме вечерята, когато телефонът ми вибрира — съобщение от Рийд. Налага се да използвам цялата си воля, за да не грабна телефона и да го прочета, но знам, че няма как да го направя пред Стив. Представа няма, че петък вечер (и почти целия следобед в събота) съм била в леглото с Рийд, а аз нямам намерение да го уведомявам.

— Ще видиш ли кой е? — пита той и оставя кърпичката си. И троха не е останала в чинията му. Откакто живея при Стив, разбрах, че има вълчи апетит.

— По-късно — отвръщам разсеяно. — Сигурно е Вал.

— Тя е добро момиче — кимва той.

Според мен с Вал са си разменили най-много десет думи, но щом я одобрява, съм съгласна. Защото за Рийд и дума не може да става.

Едва се сдържам да не взема телефона. Воля. Нужна ми е воля.

Обаче умирам да разбера какво пише в съобщението. Днес не видях Рийд в училище, дори и на обяд. Знам, че е бил там, защото вече не е отстранен, пък и го мярнах на игрището по време на тренировка. Мисля, че ме отбягва, но нямам представа защо. Когато попитах Истън, той просто сви рамене и отвърна: „Плейофи“.

Сякаш това обяснява защо Рийд не ми е звънял или писал от неделя вечер. Разбирам, че отборът изцяло се е съсредоточил върху спечелването на шампионата, но Рийд никога не е допускал футболът да го отклони от връзката ни.

Чудя се дали сексът не му е харесал. Обаче не е така. Знам кога едно момче е увлечено по мен, а през уикенда Рийд бе изпълнен със страст.

Значи има нещо друго. Със сигурност.

— Нещо против да отида в стаята си? — подпитвам, а после се ругая за проявеното нетърпение да се махна.

Напоследък нещата със Стив… напредват. Все така не иска да се виждам с Рийд, но май е доволен, че съм в отбора по танци, и е изключително мил с мен, откакто се върнах от Гибсън. Не искам да застраша крехкото доверие, което градим, с признания, че го лъжа за Рийд.

— Домашни? — пита и се хили.

— Цял тон — лъжа. — И всичките са за утре.

— Добре, залавяй се. Ще бъда горе, ако ти потрябвам.

Опитвам се да изглеждам напълно спокойна и чак в коридора ускорявам крачка. Вече в стаята, едва не поглъщам екрана на телефона.

Може ли да те видя довечера?

Пулсът ми се ускорява. Боже. Да. Определено искам. Не само защото ми липсва, но и понеже искам да разбера защо ме отбягва.

Но що се отнася до Рийд, правилата на Стив са ясни. Тоест, не мога да се виждам с него извън училище.

Да! Но как? С. няма да ме пусне. Вечерният ми час е 10.

Отговорът на Рийд направо ме смайва.

Вече съм го измислил. Кажи му, че имаш среща довечера.

Объркана, бързо отивам в банята и пускам водата и тогава звъня на Рийд. Дано водата да заглуши гласа ми, в случай че Стив мине покрай стаята ми.

— С кого имам среща? — изсъсквам, когато Рийд вдига.

— С Уейд — отвръща. — Но не се тревожи, не е истинска среща.

Бърча чело.

— Значи искаш да излъжа Стив, че имам среща с Уейд довечера?

— Да. Не би трябвало да е проблем, нали? Все пак той ти забрани да се срещаш с мен. А не да не излизаш с никого.

Вярно.

— Добре — изричам бавно, чудейки се как да уредя тая работа. — Може пак да опитам с обратната психология.

Рийд се киска.

— Не, сериозно говоря, гениално е. Ще му кажа, че някой ме е поканил на среща, но никак не ми се ходи, защото още не съм преодоляла чувствата си към теб — изричам и се ухилвам на отражението си в огледалото в банята. — Бас ловя, че ще ме моли да изляза с Уейд.

— Това е гадно. Харесва ми — хили се пак Рийд. — Пиши ми дали е свършило работа. Уейд ще те вземе в седем. Ще те доведе тук и после ще те върне до хотела преди вечерния час.

— Уейд какво печели от това? — питам подозрително. Рийд се колебае и разбирам, че с право съм мнителна. — О, не, какво си му обещал?

— Вал — признава Рийд. — Обещах му да поговориш с нея да му прости.

— Не знам дали е възможно — потискам тежко въздъхване.

— Били са заедно през уикенда — отбелязва Рийд.

— Да, и после се самобичуваше. — Точните й думи бяха: „Аз съм такова тъпо, тъпо парче!“ — Не иска да е една от играчките на Уейд.

— Не е — уверява ме той. — Сериозно, не съм виждал Уейд Карлайл да си навлича толкова неприятности за мацка. Наистина я харесва.

— Да не го казваш само за да се видим довечера?

— Няма такова нещо. Честно, скъпа. Знаеш, че не бих допуснал приятелката ти да бъде наранена. Уейд иска да оправи нещата. Чувства се зле заради начина, по който се е държал с нея.

Подпирам се на тоалетката и прибирам кичур коса зад ухото си.

— Изчакай да й се обадя и да видя дали ще иска да говори с него. Ако откаже, ще трябва да уважим желанието й. — Дори да означава, че Уейд няма да участва в схемата довечера. Макар че се надявам все пак да ни помогне дори без уговорката за Вал.

Тонът на Рийд става сериозен.

— Постарай се да стане, скъпа. Аз… — последва пауза. — Наистина трябва да те видя.

Предупредителни звънчета звънтят в съзнанието ми, когато затварям. Да не би да къса с мен?

Не, разбира се, че не. Това е лудост.

Но тогава защо бе толкова разстроен? И защо не ме потърси в училище?

Оставям страховете си настрана и звъня на Вал.

 

 

Вал се съгласява. Малко съм изненадана от готовността й да говори с Уейд; предполагам, не съжалява за случилото се през уикенда, макар че сутринта в училище доста мрънкаше.

Сега остава да обработя Стив и не губя време да го сторя. Минавам покрай стаята, която използва за кабинет, нарочно влача крака и се преструвам, че говоря по телефона.

— Не съм готова за това! — казвам на висок глас. — Уф. Затварям ти. До скоро, Вал.

А после въздишам шумно.

Естествено, Стив веднага излиза от кабинета.

— Всичко наред ли е? — пита загрижено.

— Да — смотолевям. — Вал се държи тъпо.

— И защо? — Усмивка заиграва на устните му.

— Иска да… — нарочно спирам. После мрънкам. — Нищо. Забрави. Отивам в кухнята. Жадна съм.

Стив се подхилва и ме следва до долу, а аз се надявах точно на това.

— Можеш да говориш с мен, нали знаеш? Аз съм ти баща, имам мъдрост за раздаване. И то много.

— Сега говориш като Вал — завъртам очи аз. — И тя се опитваше да ми предложи „мъдростта“ си — правя кавички във въздуха.

— Разбирам. За какво?

— Става дума за момчета, ясно? — Отивам до хладилника да си взема шише с вода. — Не ти се слуша за това.

Присвива очи.

— Вече не излизаш с Рийд? — казва го като въпрос, но и двамата знаем, че е по-скоро молба.

— Не. Това приключи. — Стягам челюст. — Благодарение на теб.

— Ела…

— Все тая, Стив. Схванах. Не искаш да се виждам с Рийд. И не го правя. Ти спечели, ясно?

— Не става дума за печелене или губене — въздиша той с досада. — Става дума, че искам да те предпазя — слага длани на гранитния плот. — Това момче може да влезе в затвора, Ела. И никак не е за пренебрегване.

— Както и да е — мънкам пак. После изпъвам рамене и го поглеждам изпитателно. — А да излизам с куотърбека на училището? Сигурно много би ти харесало, нали? — питам с отвращение. — Естествено, че е така, стига да не е Рийд.

— Не разбирам — мига той.

— Уейд Карлайл ме покани на кино довечера — обяснявам мрачно. — За това спорехме с Вал. Според нея трябва да ида, но аз отказах.

Челото на Стив се набръчква. Погледът му става замислен, а после проницателен.

— Отказала си — повтаря.

— Да, отказах му — Удрям бутилката в плота. — Още си падам по Рийд, ако не си разбрал.

Добре премерения блясък в очите му се засилва.

— Понякога най-добрият начин да забравиш някого, е да излезеш с друг.

— Чудесен съвет — свивам рамене. — Много жалко, че няма да го направя. Не се интересувам от Уейд Карлайл.

— Защо не? Той е от добро семейство. Участва в училищния отбор — вирва вежда. — Не го разследват за убийство.

„Той е мъжка курва. Пада си по най-добрата ми приятелка. И е най-добрият приятел на Рийд.“

Има милион причини да не изляза с Уейд, но заради Стив се правя, че го обмислям.

— Предполагам. Но аз почти не го познавам.

— Не е ли това целта на срещата? — контрира ме той. — Да опознаеш някого? — Събира длани и преплита пръсти. — Мисля, че трябва да идеш.

— Откога? — предизвиквам го. — Нали не искаше да си имам гадже, помниш ли?

— Не, не искам да излизаш с Рийд — поправя ме Стив. — Виж, Ела, обожавам момчетата на Роял, аз съм им кръстник, за бога, но откакто майка им почина, не са наред. Сякаш нямат глави на раменете си и смятам, че не ти влияят добре.

Взирам се предизвикателно в него.

— Според мен не ти трябва сериозна връзка на тези години. Предпочитам да се огледаш, преди да се вречеш във вечна любов на Рийд Роял — изрича сухо.

Мълча.

— Уейд Карлайл… Спомена, че иска да те заведе на кино?

Кимвам плахо.

— Довечера?

Отново кимвам.

Стив също кимва.

— Стига да се върнеш до единайсет, добре.

О, значи сега е единайсет. Как така вечерният час беше десет, когато бях с Рийд. Съм с Рийд. Още сме заедно, за бога. Просто Стив не знае.

— Не знам — правя се, че се чудя.

— Помисли си — насърчава ме той и се запътва към вратата. — Ако решиш да отидеш, просто ми кажи.

Изчаквам да излезе от кухнята и чак тогава се ухилвам. Едва се сдържам да не изтанцувам танца на радостта. Обаче изваждам телефона от джоба си и пиша на Рийд:

Стана. Кажи на У. да бъде в 7.