Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (63)

Девета глава
Парите променят човека. Колко струва кутия с дъвки? Кражбата. „Сред вълните — пам-па-рам, корабът ни ще отплува“

Последният лъч отдавна беше потънал зад върховете на парковите дървета.

— Хайде, качвай се бързо в багажника! — нетърпеливо нареди Гошко, като попипваше издутите си джобове. — Целият си вир-вода, няма как да те возя на рамката. Влизай в коша. И да не чувам котарашки глас!

Умореният Туфо разтърси мокра козина и се пъхна в металното кошниче отзад. То беше направено да превозва дребни покупки, но сега спокойно можеше да побере един опашат пътник.

Когато се намести добре, котаракът дръпна момчето за ризата: Готов съм!

— И аз съм готов! — обяви важно Гошко. — Внимание! Включвам крачния двигател!

И завъртя педалите по посока на големия булевард. При всяко по-енергично поклащане от джобовете му долиташе монетен звън.

„Виж го ти! — мислеше Туфо. — Щом прибра паричките, и гласът му се промени — започна да командва съвсем по капитански…“

— Сега с тези парички — обади с още по-важен глас Гошко — ще купим цяла кутия дъвки. Ще ги разделим с Косьо. И даже на теб ще дадем една!

„Голяма щедрост, няма що — промърмори под мустак Туфо. — Как да му кажа, че хич не ми трябва? Веднъж ядох дъвка и два дни ме боля коремът!“

Велосипедът направи плавен завой по широкото и бляскаво кръстовище, премина на жълт светофар и внезапно спря в тиха уличка.

Котаракът надигна глава и съгледа светещото прозорче на дървената будка, в която се продаваха вестници и дъвка. Тя беше по-голяма от кучешка колиба и по-малка от двукрилен гардероб. Зад прозорчето се виждаше лицето на седнал човек, който в момента уморено се прозяваше.

— Спи му се на човека — рече Туфо и също се прозина. — Май че е късно вече. Сигурно предаването „Лека нощ, деца!“ отдавна е свършило…

— Пристигнахме, значи, при дъвките! — обади се бодро Гошко и подпря велосипеда на крайпътно дърво. — А ти, вместо да лапаш мухи, кротувай в коша. След пет минути се връщам!

Туфо обидено се сви в металната мрежа. „Не лапам мухи, а просто се прозявам!“, искаше да отвърне той, но момчето тракна отгоре му капака и затича към светещото прозорче. От дрехите му пак долетя стотинков звън.

Котаракът любопитно проследи как Гошко изпразва един по един джобовете си и как човекът отсреща, преглътнал прозявката си, внимателно брои монетите. От вече преброените стотинки будкаджията правеше дълги хартиени фишеци, които надписваше с химикалка.

„Тази работа едва ли ще свърши скоро — си каза рижият котарак. — Не е лошо да изкарам една дрямка, докато чакам.“

Обърна се на другата страна и подложи лапа под ухото…

Но тъкмо притваряше очи, дочу наблизо глас:

— Ама че късметлия излязох! Какъв подарък ми е приготвил Денонощният магазин! Чака-рака, чака-рака, хей!

Докато Туфо се досети какво точно става, една тъмна фигура яхна колелото и завъртя педалите. Всичко стана с тиха бързина. Котаракът само за миг зърна отдалечаващата се будка.

А там продължаваха да броят стотинките…

Едва сега Туфо проумя горчивата истина, че Косьовият велосипед е откраднат. Просто беше грабнат от чужди ръце и завъртян от чужди крака, за да тръгне в неизвестна посока — и то пред очите му! Но какво можеше да направи Туфо в този момент, кого да повика на помощ? Капакът на кошничето беше здраво залостен, а по тъмните тротоари не се виждаха хора.

Постепенно Туфо осъзна истината, че освен Косьовия велосипед, е откраднат и самият той — въпреки че крадецът не подозираше това. Очевидно човекът, яхнал седлото, сега имаше една мисъл в главата си: как да избяга по-бързо от мястото на кражбата…

„На ти захвърлено съкровище, на ти кутия с дъвки! — мислено се скара на Гошко котаракът. — Ето какво направи твоята магнитна въдица! Правилно казваше Косьовият баща, че чуждите пари носят нещастие…“

Захапа отчаяно мустак и втренчи поглед в бягащия назад асфалт. Уличките, по които минаваха, бяха непознати на О Туфо, но човекът на седлото явно знаеше къде отива — умело правеше завой след завой, без да намалява скоростта. Освен това се оказа, че крадльото има в джоба си транзистор. Когато излязоха от заплетените улички и поеха по широко шосе, човекът щракна копчето и отпред звънна песен: „Ще отидем с тебе на море и ще си прекараме добре!…“ Песента от транзистора понякога заглъхваше, но тогава се извисяваше веселият глас на крадливия велосипедист: „Сред вълните — пам-па-рам, корабът ни ще отплува!“

Туфо изтръпнал слушаше тези думи. Къде е решил да го отмъкне този непознат човек? Какъв ли кораб, пълен с крадльовци като него, ги очаква на морския бряг?