Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (33)

Трета глава
Да заобиколиш метлата. Знания с горчица. Първо бягство от час

Сега трябваше да се вмъкне по някакъв начин в училището. Вратата на притихналата сграда се разтваряше примамливо, но пред нея се въртеше пъргава лелка с дълга метла в ръце.

Котаракът не обичаше метлите. От собствен опит знаеше, че когато му мине метла път, го очакват различни неприятности: я удар по гърбината, я подритване с прашна обувка, я някоя лоша дума. Въпреки че обичаше да минава напряко, прекият път към науката му се видя абсолютно невъзможен.

Затова трябваше да потърси обиколни пътища.

И веднага се досети за дървото.

Високата топола стърчеше до училищната сграда и нейните белезникави клони почти докосваха стъклата на прозорците. Ако един съобразителен котарак се покатереше на тополата, той можеше да обхване с поглед няколко класни стаи едновременно. Ако котаракът имаше и добър слух, то още първият учебен ден можеше да му донесе ценни плодове.

Туфо беше чувал, че не само ябълките и крушите, но и плодовете на знанието зреят нависоко. Така казваше Косьовият баща, когато момчето донесеше вкъщи лоша бележка.

Но сега на Туфо му предстоеше да събира тези плодове по голите клони на тополата. Това беше трудна задача.

Най-напред трябваше да пресече пустия двор, без да го забележи лелката с метлата.

Туфо се престори, че училището въобще не го интересува, хукна след едно прелитащо врабче, после направи завой в противоположна посока. И когато усети под лапите си нападали есенни листа, легна върху тях и започна да се търкаля.

Рижият цвят на козината се сливаше с цвета на разпилените листа и това го правеше невидим.

Вдигна глава и видя, че до набелязаната цел остава съвсем малко. Олющеният ствол на дървото, целият нашарен от ученически имена, се изправи пред очите му. Туфо направи последен скок и заби острите си нокти в имената.

Разкривените букви, издълбани някога с джобно ножче, му помогнаха да изпълзи по ствола: от КРАСИ стъпи на ИВАН, от ИВАН изпълзя на ЖОРЖ, но особено му помогна МАРИЕЛА, до която беше издълбано сърце, прободено от стрела…

По-нататък стволът белееше като неизписан лист — нямаше кой да изрязва букви на такава височина. А и на Туфо вече не му трябваше да се катери по букви — беше стъпил на първия клон.

Сърбеше го ухото, но не се почеса, за да не падне. Заби нокти в кората на дървото и протегна глава. От височината на първия клон се виждаха две стаи — кабинетът по география и стаята на училищния лекар. Туфо естествено не знаеше тяхното предназначение и затова хвърляше поглед ту към едната, ту към другата. Първото нещо, което му направи впечатление, беше голямата шарена топка, сложена на висока поставка. Възрастен човек в кафяв костюм стоеше до топката и я бодеше с дълга пръчка…

„Сигурно иска да я спука! — помисли си Туфо. — Няма ли си друга работа?“

Но топката се въртеше невредима на поставката, а човекът обясняваше:

— Ето, сами можете да се уверите, деца — над две трети от цялата земна повърхност е покрита с морета. Най-голям воден басейн на Земята е безбрежният Тихи океан, който мие…

— Само първите десет номера! — обади се строг женски глас. — Чувате ли, ученици — ще влизате един по един, без да се блъскате, и ще събличате дрехите си до кръста!

Туфо ококорен обърна глава към десния прозорец и съгледа жена в бяла престилка, сложила ръка върху голия гръб на доста дебело момче. Котаракът трепна изненадан — това беше ученикът, който го замери с копчето. Какво ли прави тук?

— Дишай дълбоко! — долетя отново гласът на жената в бяла престилка.

— В дълбините на океана — обясняваше левият прозорец. — Запомнете, че най-значителната дълбочина е измерена в така наречената Марианска падина.

— По-малко храна! И повече движение! — съветваше десният прозорец.

— Движенията на топлите течения влияят на климата. На някои северни острови могат да виреят…

— Уголемени сливици! — прозвуча женският глас отдясно.

— В тази полярна област лятото идва…

— По три пъти на ден! — уточняваше прозорецът отдясно. — И нищо газирано.

Левият прозорец продължаваше:

— Температурата на въздуха през месец юли, както казах…

— Кажи „А“! — настояваше женският глас.

— „А“, както знаете, е гласна буква. Съгласната „Д“ в края на думата се чува като „Т“.

Туфо се видя в чудо. Умори се да върти глава ту наляво, ту надясно. Само едно успя да разбере от цялата неразбория — този клон от науката не е за него.

И той реши да премине на по-горния клон на дървото.

Тук началото беше твърде обещаващо: нито шарена топка, нито бяла престилка се мяркаха през прозорците. Туфо опря гръб на гладкия ствол и погледна към отсрещната стая. Къдрокосо момиче с червена кордела стоеше пред черната дъска и разказваше звънко:

— Така нашият прославен цар Калоян разбил войските на латинския император Балдуин Фландърски, а него самия затворил във висока кула на Търновската крепост. Тази кула и досега се нарича…

— Хипотенуза! — внезапно се обади съседният прозорец. — Остава да измерим дължината й…

А друг глас започна монотонно да диктува:

— В синьото небе премина тъмната сянка на планински орел.

Туфо изтръпна. Но не от тъмната сянка на орела, а от тъмния смисъл на думите, които забръмчаха около него. Значи и на този клон нямаше да научи кой знае колко. На всичко отгоре острият му слух вече долавяше и други гласове от останалите етажи на училището. Думите заваляха като есенен дъжд:

— Внимание! Запазете тишина…

— А бурята пее свойта зла песен…

— Госпожо, Петър ме боде с карфица!…

— Правият ъгъл…

— на личното местоимение…

— мъти яйцата си…

— върху корен квадратен!

— Да му сложа ли горчица?! — извика един прозорец, където се намираше училищният бюфет.

— И да се пие на гладен стомах! — отново напомни за себе си лекарската стая.

Хаосът в душата на любознателния Туфо порасна до краен предел. По гърба му пролазиха хладни тръпки, засърбяха го и двете уши.

„Е, стига ми за днес. Главата ми се наду от толкова много знания!“ — прошепна на себе си котаракът и бързо се спусна по гладкия ствол.

Стъпи на асфалта и хукна с бясна скорост към изхода.

Още преди да влезе в училищната сграда, той направи първото си бягство от час.