Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (12)

Трета глава
Бягай, но мисли за обратния път. Повредата не е във вашия телевизор. Наказанието

Така и никой не разбра къде изчезна днес рижият котарак. Когато Косьо се завърна от игра, първата му работа беше да попита:

— Какво прави Туфо?

Дядо му тъкмо слагаше автомобилни лепенки по ярешката кожа на гайдата.

— Бели прави — отвърна намръщен той. — Спука ми гайдата и сега се е потулил някъде, за да не яде бой.

— Ще отида да го потърся — каза Косьо и се втурна навън.

Обиколи двора, надникна в лятната кухня и под сайванта, провери под стълбището, излезе на улицата. Вече свечеряваше и улицата, осветена от жълтите прозорци, беше пуста. Косьо се повъртя малко пред портата, но заръмя ситен дъжд и той бавно се прибра вкъщи.

— Никакъв го няма — рече той натъжен. — А вън започна да вали…

— Сигурно се е свил в някой ъгъл и чака да ми мине ядът — отвърна дядо му и сложи пред него чиния с пържена наденица. — А сега хапни. Наденицата ще ти хареса, аз съм я правил.

Вечерята наистина беше много вкусна и гладният Косьо за малко забрави своя четириног приятел. Но когато седнаха пред телевизора с дядо си, изведнъж през главата му мина една мисъл:

— Дядо, а да не би да е тръгнал пеша за София?

— Кой да е тръгнал? — не разбра дядо му.

— Туфо, кой. Какво му пречи да тръгне по шосето обратно?

— А, Туфо ли? Не го мисли за толкова глупав. Къде ще тръгне в дъжда, като си има покрив?

Дядото почти налучка истината. Той беше прав, че Туфо е някъде наблизо, само че котаракът не беше под покрива, а на покрива. Когато бягаше по водосточната тръба нагоре, той съвсем не правеше най-простата котарашка сметка, че трябва след това да слиза на земята.

Опита се на няколко пъти да мине по обратния път, но ноктите му се запързаляха по мокрите керемиди и той, разтреперан от страх и студ, реши да остане на покрива.

Започна да обикаля комина, над който стърчаха някакви разперени метални пръчки.

— Дядо, с телевизора става нещо! — извика Косьо и побутна стареца, който дремеше на стола си.

— Кой влиза? — трепна дядо му.

— Никой не влиза. А в те-ле-ви-зо-ра, казвам, се появи някаква повреда. Погледни!

И наистина — на екрана трептеше странна картина: от единия край към другия тичаха чудати фигури с по десет глави, в ъгъла подскачаха електрически пуканки, а точно в средата се мяташе дебела черна линия.

— Такова нещо не се е случвало досега — промърмори дядо му и стана. — Може да се е повредила някоя част.

Приближи до телевизора и се ослуша:

— Вътре нещо тропа. Я по-добре да го загася.

Щракна ключа, но тропането продължи.

— Дядо, звукът идва отгоре! — извика Косьо и посочи тавана.

— Дали пък не е паднала антената — рече замислено дядо му и се запъти към пруста. Взе чадъра, взе от шкафа електрическо фенерче и излезе навън. Последва го и Косьо, наметнат презглава с една стара мушама.

Дядото насочи електрическия лъч към комина. На антената, под тънките нишки на дъжда, се люлееше едно жълто-червено кълбо и въртеше металните пръчки във всички посоки.

— Това е кълбеста мълния. На такова ми прилича — рече Косьовият дядо.

— Чакай, чакай. Кълбото има опашка. Туфо! — извика момчето.

— Пак ли този разбойник? — разгневи се дядото и тръгна да търси стълба.

Като чу да произнасят името му, Туфо остави на мира телевизионната антена и с радостно мяучене се запързаля по стрехата. Щом опряха стълбата на покрива, той се спусна пъргаво по дървените стъпенки, профуча край дядото и внука и се скри в къщата.

— Само да ми паднеш! — викаше след него ядосаният старец и въртеше във въздуха мокрия чадър. А Косьо вървеше до него с наведена глава и си мислеше: „Няма да му се размине на моя приятел. Този път ще има наказание.“

И не се излъга. Само след минута Туфо беше хванат за врата и хвърлен в тъмния килер, където имаше един стар сандък и няколко дъски, подпрени в ъгъла.

— Тук ще седи, докато свърши ваканцията! — размаха пръст срещу него Косьовият дядо. — Никакво излизане вън!

Туфо измяука жално.