Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (3)

Втора глава
Дупката е изчезнала. Изкачване без асансьор. Котаракът се хваща за опашката си

Спряха пред една висока ограда, зад която се чуваха странни звуци — пронизителни свирки и песни, радостни и гневни гласове.

Туфо погледна оградата смаян. Зад нея имаше нещо огромно и страшно. Не му се продължаваше нататък.

— Сигурен ли си, че търсим точно това място? — прошепна смутено той.

— Да. Тук някъде беше дупката — отвърна новият му приятел, като се оглеждаше наоколо.

Мръдна синкавия си мустак и започна да помирисва едно по едно сивите ребра на оградата.

Когато стигна до завоя, спря. После бързо се върна, подвил умърлушено опашка.

— Дупката е изчезнала — рече той. — Безследно. Трябва да гледаме мача отгоре.

— Как така отгоре? — трепна Туфо и вдигна глава към пухкавите облаци, плуващи в синевата.

— Ей на това дърво отсреща. Виждаш ли го?

И Мастиления котарак протегна лапа към голямата акация, надвесила клони над оградата.

— Аха, доста високо ми изглежда — промърмори Туфо. — Асансьорът работи ли?

— Работи. Но само на 30 февруари! — озъби се Мастиления котарак и подскочи на едно място. — Нямаме време за шеги — да вървим, че мачът е започнал.

Миг след това двамата приятели бяха под дървото.

Синият котарак се втурна първи — заби нокти в кората на старата акация и пъргаво се покатери чак до върха.

Подскочи и Туфо, запълзя бавно нагоре, но още нестигнал първия клон и — пъъър! — пързулна се обратно на земята.

— Вече виждам всичко! — извика отгоре Мастиления котарак. — Хайде нашите!

„Какво ли чак толкова вижда?“ — помисли си задъханият Туфо завистливо.

Любопитството удвои силите му.

Засили се пак и започна да се катери — внимаваше да стъпва там, където беше минал неговият приятел. Стигна до първия клон, после подскочи на втория, продължи нагоре и накрая пред очите му блесна просторният стадион, препълнен с хиляди хора.

— Урааа! И аз виждам всичко! — извика Туфо и вдигна гордо двете си лапи.

В този момент тънкият клон му се изплъзна и Туфо усети, че пада надолу, към шумното множество от хора.

И понеже нямаше крила, се хвана за опашката си.