Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
WizardBGR (2023)

Издание:

Автор: Георги Константинов

Заглавие: Приключенията на Туфо Рижия пират

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Българска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Художник на илюстрациите: Борис Стоилов

Коректор: Красимира Станева

ISBN: 978-954-26-0364-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2689

История

  1. — Добавяне

Един дълъг ден

Първа глава
Запознаване. Първо бягство. Мастиления котарак

tufo.png

Туфо никога не беше плавал в океана. Никога не беше нападал търговски кораби и рибарски лодки, за да отнеме скъпоценния им товар. Не пиеше ром, не беше едноок и нямаше дървен крак.

Напротив, Туфо си имаше четири крака като всички котараци по света. И беше израснал на шестнадесетия етаж, в апартамент с хладилник, телевизор и голяма библиотека.

Но едно не можеше да се отрече — Туфо беше риж. Като листата на дърветата есенно време, като картата на Средна Азия. Беше и храбър, най-храбрият котарак в жилищния блок — не го беше страх от асансьора и вървеше по парапета на балкона, без да му мигне окото.

Ако се беше родил на някой тихоокеански остров, Туфо непременно щеше да стане пират, и то пират от най-прославените.

Но той нямаше такава изключителна съдба. Израсна в една кутия за луксозни обувки и не пиеше ром, а мляко. Всяка сутрин остреше ноктите си в мокета, но нямаше с кого да влезе в единоборство.

Обичаше приключенията, но никога не беше ходил по-далече от парка, и то не сам, а носен в най-обикновена пазарска чанта. В нея той стоеше изправен като на капитански мостик — очите му внимателно се взираха в зелените клони, а острите му уши трепваха при всеки близък и далечен шум.

Освен пиратско име, Туфо имаше и пиратско сърце.

Затова тази сутрин избяга от къщи.

Видя вратата открехната и тихо се измъкна в коридора на етажа. След това се втурна по стълбите надолу като рижа светкавица.

Когато излезе на асфалтираната улица, пред очите му всичко се въртеше. Беше пробягал стъпалата на шестнадесетте етажа за по-малко от минута.

Пред него проблясваше и шумеше денят — висок и необятен, без стени и прозорци, изпълнен със звънко чуруликане и далечен тътен. Туфо погледна с едно око назад и безшумно затича към близките дървета.

Паркът го посрещна с хиляди звуци и миризми, отвсякъде го дърпаха неизвестни посоки. Туфо се поколеба за секунда, мръдна ушите си енергично и хукна напред. Този път му беше познат, макар че беше минавал по него твърде рядко, и то не сам, а носен от четвъртокласника Косьо в пазарска чанта. Русият Косьо беше най-добрият му приятел, но рано тази сутрин замина на училище…

Пък и трябва ли приятелят да те носи на ръце, когато ти сам си имаш здрави крака?

Сега Туфо летеше свободен и лек подобно шхуна в открито море. Пред него гъстите храсти прииждаха и прошумяваха като зелени вълни, но той ги заобикаляше ловко, без да губи нишката на избраната посока. Чувстваше, че нещо властно го вика, че някъде го чакат събития, които не можеха да станат без него.

И не се излъга.

„Ти не си сам“ — каза му един вътрешен глас.

А знае се, че всеки вътрешен глас е по-правдив и от десет външни гласа.

Туфо спря своя бяг между дърветата и внимателно се огледа. Встрани от него, под изсъхнал къпинов храст, стоеше наежен друг котарак, който безшумно го наблюдаваше. Котаракът беше син на цвят и в очите му проблясваха розови пламъчета.

— Къде си хукнал като бесен, рижльо такъв? — просъска той.

Това съскане би прогонило даже змия-очиларка, но Туфо не загуби хладнокръвие.

— Тичам, за да не посинея от студ! — отвърна обидено той и вирна опашка. Виж ти какви работи стават в живота — тъкмо си решил да потичаш на воля в гората и — хоп! — появява се някакъв син котарак, който ти разваля изведнъж настроението. Идеше му да скочи и да ухапе нахалника по синьото ухо.

— Много си нервен! — като помълча малко, каза примирително другият.

— Нервен съм. А ти си син като патладжан! — продължи да вири опашка ядосаният Туфо.

— Цветът ми е снежнобял, ако искаш да знаеш. Но днес има мач и момчетата от нашата улица ме боядисаха със синьо мастило, та дано сините победят. Всяка събота ме боядисват така — обясни умърлушено непознатият.

— Къде има мач? — попита Туфо и се огледа.

— Не тук, разбира се — ухили се Мастиления котарак. — На стадиона! — После дружелюбно приближи: — Искаш ли да отидем? Зная една дупка в оградата. Ще излезем точно на сектор „А“.

— Това е моят любим сектор — рече малко неуверено Туфо, защото изобщо не знаеше какво означава думата „сектор“. — Съгласен съм!

— Тогава след мен! — извика Мастиления котарак и хукна по тънката пътека, криволичеща между дърветата. А след него затича Туфо с щръкнали уши и разтупкано сърце. Досещате се сами, че той никога досега не беше ходил на футболен мач.