Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (31)

Глава 30

Може би от всички сълзи, които бе изплакала по време на краткия си брак, не й бяха о станали повече. А може би съществуваше скръб, прекалено горчива за сълзи. Светът бе направил Миа на парчета, на късчета и я бе захвърлил на пътя.

Човешките късчета не могат да плачат.

Тя напусна Ръдърфорд Парк с ръкописа си, както и с една чанта, пълна с творенията на мадам Дюбоа. Дори остави Чарли, като го увери, че веднага щом може, ще изпрати да го доведат. Щеше да е друго, ако отиваше направо в Карингтън Хауз, но според Едуард не бе препоръчително да го прави, докато сър Ричард все още бе попечител на имота. Не можеше да обърква и разстройва Чарли, като го повлече към някаква странноприемница заедно с Едуард, особено когато сър Ричард все още представляваше заплаха. Вместо това остави Сюзан да се грижи за него.

През първите няколко минути, докато каретата им трополеше по пътя, Миа мълчаливо се взираше през прозореца и напразно се мъчеше да се стегне. Това нейно предателско сърце крещеше, настояваше да спре каретата и да се върне при Вандър. Да го умолява да я задържи, да го прелъсти, ако трябва…

Никаква гордост ли нямаше? Вандър бе взел своите четири нощи и след това й бе обърнал гръб. В душата й се бореха скръб и ярост, но отчаянието заплашваше да спечели и да я повлече със себе си.

Едуард се наведе напред и сложи ръка на коляното й.

— Бях в затвора, Миа, но нито един миг от престоя ми там не беше по-болезнен от този разговор с херцога. Съжалявам за всичко случило се.

— Вандър просто вдигна ръце от мен — промълви Миа. Гласът й секна и тя си пое дълбоко въздух. — Дори не се опита да спори. За него съм била само колет, получен по грешка.

— За някои мъже брачният обет не означава толкова много, колкото за жените — каза внимателно Едуард.

Струваше й се, че в гърдите й е зейнала дупка — кладенец от болка, който стигаше обратно до пренебрежителното отношение на баща й и отказа на брат й дори да я вземе предвид като възможен подходящ настойник на Чарли.

Същевременно цялото тяло я болеше при мисълта, че може никога повече да не види или да не докосне Вандър. Това беше немислимо. Невъзможно. Той не можеше просто да я е предал на Едуард.

Но беше.

— Той изобщо не ме попита какво мисля — промълви Миа. В гласа й звучеше болка. Намрази съжалението в очите на Едуард, затова добави: — Бяхме женени само за около седмица и през повечето време той се държа ужасно с мен. Ще го преодолея.

Не беше вярно. Никога нямаше да го преодолее.

— Но той е мъжът, за когото си написала онази поема. Поемата, за която ми разказа.

— Да.

— Зарадва ли се, когато не се появих пред олтара?

Гласът му беше сигурен и спокоен както винаги.

Отново я прониза чувство на вина.

— Не! Разбира се, че не! Обичах… искам да кажа, обичам те. Просто…

— Резултатът беше това, че се омъжи за него.

— Нямах друг избор! — провикна се тя, обви ръце около тялото си и преглътна сълзите си.

Но нима Едуард не беше прав? Нима не се беше втурнала при Вандър при първа възможност? По някакъв начин би могла да намери джентълмен, готов да се ожени за нея. Ако се случеше най-лошото, би могла да се омъжи за някой напълно непознат и да плати на сър Ричард да не я съди.

— Много съжалявам, че заради мен едва не си загинал — добави Миа и гърлото й се сви от срам. — Чувствам се ужасно заради това, което ти е причинил сър Ричард. И се чувствам още по-ужасно, задето нямах повече вяра в теб.

Едуард стана, премести се до нея и обви ръка около раменете й.

— Струва ми се изненадващо, че херцогът е готов да се откаже от теб.

Думите му предизвикаха нов прилив на отчаяние в тялото й, но някаква заблудена част от нея пожела да защити Вандър.

— Преди аз да го изнудя, никой никога не го е принуждавал да прави нещо против волята си. Постоянно ми повтаряше, че не притежавам качествата, които би искал да види у съпругата си.

Ръката на Едуард я притисна по-здраво.

— Той е абсолютен глупак. Но трябва да знаеш, че в мига, в който те направя моя, никога няма да се откажа от теб. Аз никога няма да бъда толкова глупав.

Миа затвори очи, пое си въздух и остави думите му да я обгърнат. Би трябвало да я накарат да се почувства облекчена. Вместо това я накараха да изпита само още по-дълбоко отчаяние.

Най-накрая тя преглътна новите сълзи и вдигна глава.

— Истината е, че го обичам — промълви Миа. Думите излязоха с усилие от устните й.

Почувства как Едуард се сковава, но забързано продължи:

— Така че е по-точно да се каже, че аз съм глупачката, защото знаех какво мисли за мен. Какво изпитва към мен.

Истината беше, че жена като нея изобщо не трябваше да поглежда към красив и богат херцог.

Тази истина кънтеше в ума й, замайваше я. Миа не беше дарена с виолетови очи и стройна фигура. Дори не беше особено мила по характер. Никой не й беше оставил тайно наследство.

Нито едно от тези неща не беше по вина на Вандър. Тя го принуди да я приеме, а после се люби с него — но той просто се беше съвкупил с нея. Четири нощи.

И все пак бе проявил такава всеотдайност в леглото! Кой мъж на негово място би преодолял гнева си от изнудването, би простил на съпругата си за престъпното й поведение и би консумирал брака им с такава нежност?

Вандър беше добър човек и заслужаваше някоя много по-добра от нея. Следващата му херцогиня можеше да има или да няма виолетови очи, но трябваше да е също толкова прощаваща и всеотдайна, колкото него.

Миа треперливо си пое въздух. Щеше да преодолее тази болка. Чувстваше я също толкова остро, колкото когато умря брат й, но това беше абсурдно.

Имаше едно нещо обаче, което трябваше да направи ясно. Нямаше да продължи да допуска грешки, освен това сега Чарли беше спасен от сър Ричард.

— Не мога да се омъжа за теб — промълви тя и се обърна с лице към Едуард. — Съжалявам. Аз просто… Съжалявам за всичко. Когато се сгодихме, не знаех, че още обичам Вандър, но след като живях с него и бях негова съпруга, няма да е правилно да се омъжа за теб. Някой ден ще намериш жена, която е много по-добра от мен.

— Какво имаш предвид? — попита той и се намръщи.

— Истинска дама — обясни Миа и през тялото й премина тръпка, когато си спомни как се държа в конюшните с Вандър. Насили се гласът й да прозвучи ентусиазирано. — Някоя красива, която ще ти подхожда много повече!

Сега звучеше като селски стопанин, който се опитва да продаде недохранено прасе.

— Така и не можах да те накарам да се погледнеш в огледалото — измърмори Едуард и поклати глава.

Миа погледна надолу. Идеята на мадам Дюбоа за корсаж се бе оказала почти само корсет с покритие от тюл.

— Не говоря само за гърдите ти — поясни Едуард със спокойния дистанциран глас на учен, — макар че са дяволски красиви. Ти си прекрасна, Миа. Всичко у теб е прекрасно: духът ти, смехът ти, лицето ти, тялото ти.

Миа порозовя.

— Никога досега не си ми казвал нещо подобно.

— В затвора разполагах с много време за размисъл.

Тя потръпна при мисълта къде е бил и само успя да се усмихне треперливо. Едуард пое ръцете й в своите и повдигна едната към устните си.

— С този брак е свършено, Миа. Омъжи се за мен, и ще отгледаме Чарли в къща, пълна с книги и деца и онази любов, която расте и се задълбочава с годините.

— Това звучи прекрасно — промълви Миа и успя да се усмихне с разтреперани устни. — Благодаря ти. Но не мога да се омъжа за теб. Аз наистина те обичам, но… но повече като брат, Едуард.

Очите му станаха по-тъмни.

— Сега може и да ме чувстваш просто като близък познат, но те уверявам, че с времето помежду ни ще се породи различна връзка.

Затворът беше променил Едуард. Сега беше по-мускулест и у него се долавяше свирепост, която Миа не си спомняше. Навремето изглеждаше като професор. Но дори със счупен нос си оставаше много привлекателен мъж.

— Не ми отговаряй сега — рече той, преди Миа да успее да каже нещо. — Сега не е моментът да вземаш решения.

— Много добре — отговори тя. Започваше да се чувства като чайник, който всеки момент ще кипне. Сега в гърдите й се надигаха не само сълзи, а и гняв.

По време на брака им Вандър й каза неща, които я нараниха, но каза и други неща. Накара я да се почувства красива. Смееше се на шегите й. Не прояви дори най-леко отвращение, когато разбра, че Миа и Лусибела са една и съща личност. Всъщност остана запленен от писането й.

Навремето баща й и брат й омаловажаваха романите й. Едуард я подкрепяше, но не проявяваше интерес. Вандър може и да се подиграваше на героите й, но слушаше внимателно и правеше предложения, макар че нито едно от тях не беше полезно.

Той я накара да се почувства така, сякаш бе постигнала нещо. Накара я да се почувства ценена.

Но всичко е било лъжа.

Едуард се наведе и докосна с устни нейните. Преди да може да го спре, целувката стана по-страстна. Миа застина и му позволи да продължи. Не усети никаква реакция. Нищо. Едуард се бе измъкнал от затвора, беше се върнал при нея — а тя, с цялата си неблагодарност, изпитваше към него единствено привързаност.

Някога си мислеше, че любовта ще дойде след сватбата. Но нейната любов към Едуард никога нямаше да се превърне в пожар, помитащ всичко по пътя си. Никога нямаше да унищожи всичките й илюзии за нея самата и за света и да я повали гола на земята. Да я превърне в жена, пламнала от желание.

Това никога нямаше да й се случи пак.

Сега сълзите й потекоха.