Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (27)

Глава 26

Бележки по новия гардероб на Флора

Флора е покрусена и унизена, когато разбира, че шивачката я смята за кокалеста.

— Труфилата на външността са без значение — обърна се тя към дамата.

— Pas pour les hommes^[1] — отвърна мрачно французойката. Коментарът й прозвуча неясно заради иглите в устата й.

Флора знаеше, че никой достоен мъж не би обърнал внимание на такива глупости. И все пак…

— Може ли да оправите деколтето на тази рокля? — попита умолително тя. Роклята беше от бял плисиран муселин и не оставяше никакво съмнение, че Флора не притежава почти никакви женски дадености.

Модистката измърмори нещо за свински уши.

— така дали ще се получи? Сигурно не.

Но все пак интересна мисъл.

Мъжете наистина ли харесват големи бюстове?

Вандър бе призовал на помощ целия си самоконтрол, за да не се хвърли към Миа сега, когато корсета й вече го нямаше. Съпругата му бе пребледняла и видимо трепереше, но свали шнура на ризата си. За миг затвори очи и смъкна дрехата край раменете си.

Вандър потисна стона си. Изпитваше отчаяно желание да я докосне, сякаш бе животно във форма на херцог.

Бялата риза падна и разкри гърди, по-красиви от всичко, което можеше да си пред стави: пълни и гладки, със зърна като зрели череши.

Миа леко се размърда, ризата падна от ръцете й, задържа се за миг около хълбоците й и се свлече на пода. Тя остана съвсем гола.

Неговата съпруга.

Неговата херцогиня.

— Проклет вечен ад! — промълви дрезгаво Вандър, неспособен да намери думи.

Миа завъртя очи.

— Няма нужда да ми правиш такива пищни комплименти.

— Много си красива, херцогиньо.

Виждаше, че Миа мисли за това, но бе завладян от страст, която надмогваше всичко друго, и не можеше да чака комплиментите му да успокоят страха й. Вдигна я, положи я на леглото и легна на една страна до нея.

— Може ли да те докосна?

— Не. — Миа говореше напълно сериозно.

Той прокара ръка по крака й и я насочи право към най-сладката част от нея. В мига, в който я докосна, Миа се обля в пот, а от гърлото й се изтръгна стон.

Извън себе си от желание, той легна върху нея, надигна се и проникна в нея. Нямаше предварителна игра, нежни предразполагащи ласки — само бързо, съпроводено с пот движение, от което по крайниците му потече удоволствие, опушено и горещо като пламнала трева.

Херцогът задържа ръцете си далеч от гърдите й, защото Миа не му бе разрешила, но по някаква причина това направи всичко още по-лудешко.

Вместо това Вандър подпря ръце на леглото до раменете й и наведе глава над гърдите й. Можеше да се закълне, че всеки път щом ги погледнеше, зърната й се втвърдяваха все повече.

Дъската на леглото се блъсна в стената. Пак и пак. А Миа откликна на порива му. Галеше тялото й, ръцете й се плъзгаха по задните му части и стискаха бедрата му, подканваха го да продължава.

Той се спря неподвижно.

— Сега може ли да докосна гърдите ти?

— Не!

— Ще ти хареса — обеща й Вандър.

С внезапно движение се завъртя и тогава Миа се озова отгоре му.

Насладата я бе помела и тя бе позволила на коравото тяло на Вандър да й доставя удоволствие, докато самата Миа милваше, галеше и целуваше всички части от него, които можеше да достигне.

Но както винаги когато станеше дума за гърдите й, тя се стресна, овладя се, застана нащрек. Погледна надолу и видя, че са изхвръкнали напред и стърчат като глобуси.

— Погледни ме — заповяда Вандър.

Тя неохотно се подчини. Изражението му бе на човек, който не е на себе си… човек, който е в екстаз.

— Гърдите ти са съвършени — изхриптя той. — Меки, щедри, зърната ти са като ягоди в очакване на устните ми. Няма да те докосна. Но сега искам да ги целуна.

Преди да го спре, устните му се сключиха над зърното й и от донякъде изпълнено със срам опасение Миа се озова понесена от буря от усещания, които бяха толкова силни, че тя неволно започна да пулсира около члена му. Вандър изстена на глас.

Големите му ръце стиснаха хълбоците й и я притеглиха надолу. Нов тласък. Косата на Миа напада по лицето му. С всяко засмукване на зърната й отчаяната горещина, която бушуваше у нея, нарастваше, сякаш бе кипяща тенджера, която всеки момент ще се пръсне.

През цялото време Вандър й обясняваше с пресипнал глас какво прави, какво мисли за зърната й, за гърдите й.

Миа му повярва. И когато му даде всичко, когато тялото й започна да се мята и пак да се мята, до безкрай, негово във всеки смисъл на думата, усещането, че всичко това е съвсем правилно, отекна до дъното на душата й.

Тя го обичаше.

Никога не бе спирала да го обича.

Приятната привързаност, която съществуваше между нея и Едуард, не беше любов. Това безумно, диво поглъщане на тялото на другия, потно и истинско — това беше любовта.

— Вандър! — извика Миа, готова да му каже.

Той обаче не слушаше. Отново се обърна в леглото и силата, мускулите и тежестта му се стовариха върху нея. Тласъците му станаха още по-силни; когато стигна до върха, той изкрещя и лудешкото разюздано удоволствие в гласа му запрати тялото й в нова спирала, докато накрая Миа започна да се гърчи в конвулсии срещу него.

В това пространство на нажежена до бяло радост нямаше Вандър и Миа: те бяха едно, задъхани, крещящи, движещи се заедно в първичен танц, стар като самата земя.

Беше диво, неприкрито блаженство.

Когато Вандър се отдръпна, никой от тях не проговори. Той я привлече към себе си; замаяна, Миа се сгуши до рамото му.

Беше му дала всичко, беше се отказала от тялото си. А той на свой ред й беше предал своето.

Бяха консумирали брака си.