Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (23)

Глава 22

Бележки по изгнанието на Флора

— Флора вярва, че Фредерик я е изоставил и я е накарал да се откаже от наследството си от чиста злоба. (Това е много добро!)

— След като е похарчила последните си два пенса за коричка хляб, тя скита по улиците на Англия опърпана, умираща от студ, гладна. Почти умираща? Да. Припада насред едно поле от светлосини камбанки макове.

— Мила майко, притисни ме към гръдта си и ме спаси от жестоката несправедливост на този жесток свят — прошепна тя и по порцелановата й буза се търкулна сълза.

— призрак на майката?

Обичното лице затрептя над нея, толкова близо и все пак извън обсега на треперещите й пръсти.

— Благословът на Рая ще те пази; мое прескъпо дете, и ще те спаси от безсърдечната интимност на брака без любов.

— Повече от глада, повече от жаждата, повече от студа, това, което тласкаше уморения й живот към неговия край я тласкаше към смъртта беше мисълта, че мъжът, който трябваше да бъде за нея самото земно щастие, мъжът, чиято любов трябваше да изпълва сърцето и мислите й, се бе оказал неверник.

— Неверник? Може би не.

— Злодей. Женкар. Развратник.

— Негодник?

— Този, когото тя боготвореше отдавна, се бе оказал само един безполезен идол. И точно тази жестокост разби нежното сърце на това създание, пречупи духа му, радостта, която му носеха приятелите и семейството му. Сега, паднала по-ниско от най-долната кръчмарска прислужница…

— Кръчмарска прислужница?

Миа се изкъпа, облече се и се измъкна от спалнята си, без да чуе и звук от съпруга си.

— Лельо Миа! — изкрещя Чарли, когато тя отвори вратата към детската стая. — Виж какво прави Доби!

Той стоеше подпрян на облегалката на канапето, вдигнал във въздуха парче хляб, а една рошава възглавница го буташе крака.

— Уча Доби да се търкаля. Погледни само!

Той погледна към кучето в краката си и заповяда:

— Претърколи се, Доби, претърколи се!

Доби седна и погледна към него, задъхан от готовност.

Миа зачака, но нищо не се случи.

— Ще го схванеш, стари друже — успокои Чарли кучето и пусна хляба в отворената му уста.

— Как спаха Доби и Уинки снощи? — осведоми се Миа.

— Много се радват, че са с мен — похвали се Чарли. — Преди са били на майката на херцога и Негова светлост казва, че са били самотни. Оставих ги да спят в леглото при мен и изобщо не бяха самотни.

Очевидно и Чарли не беше.

Миа се приближи и го целуна по темето. Помнеше колко добре подстригани и парфюмирани бяха винаги кучетата на херцогинята, винаги пременени с яркоцветни панделки. Една година след смъртта й бяха станали значително по-рошави и никъде не се виждаха панделки.

Уинки хукна към нея, затова тя клекна и го почеса зад ушите. Той имаше тънки крачета, като кафявите пури, които пушеха конярите, когато не бяха на смяна. Възрастта бе добавила бяло тук и там, но очите му все още бяха блестящи и бодри.

— Седни, миличък — обърна се Миа към Чарли. — Може да паднеш, особено ако Доби пак почне да те бута по краката.

— Опитвам се да стоя прав колкото може по-дълго. Така ще стана по-силен. Така казва херцогът.

Миа седна, а Уинки подскочи и се сви на топка в скута й.

— Сега може да поседна — склони Чарли.

Тя потупа мястото до себе си, той вдигна Доби, приближи се и се настани.

— Господин Гонт смята, че ще е най-добре да не ги пускаме в салона, но навсякъде другаде могат да ходят с мен. Помисли си само: онзи стар иконом ги е карал да спят в градинската барака миналата година, цялата! — възмути се Чарли, галейки ушите на Доби.

— Това не е било много мило от негова страна — съгласи се Миа. — Доколкото разбирам, ти си ги спасил от избата за картофи.

Чарли кимна.

— Предпоследната вечер, през нощта, двамата с херцога отидохме в кухните, защото винаги така правим. Взехме си нещо за ядене, защото раста.

— Винаги така правите ли? — повтори Миа. — Ти познаваш Негова светлост само от два дни, Чарли!

— Е, може би не всеки ден. Но го направихме у нас, в Карингтън Хауз, и снощи също. — Той замълча. — Предполагам, че сега това е нашият дом, лельо Миа?

Миа прочисти гърло.

— Засега — съгласи се немощно тя.

— Херцогът каза, че Доби и Уинки приличали на космати яйца.

Той вдиша Доби за предните лапи, наведе се и потърка нос в муцуната му.

— Сега вече не си космато яйце, нали, стари друже?

Доби послушно го облиза и излая тихо.

— Постарай се да не му даваш да те ближе по устата — каза Миа, подгъна крака под себе си и премести Уинки в сгъвката на лявата си ръка. — Тези кучета са по-малки, отколкото беше ти, когато се роди.

— Наистина ли? — Чарли се опитваше да избегне ентусиазираното ближене на Доби и се кикотеше като луд.

— Ти имаше кръгло коремче. Херцогът е прав: ако нямаше толкова много козина, Уинки нямаше да е кой знае колко по-голям от яйце. От някое голямо яйце, разбира се.

— Може би щраусово — подсказа й Чарли. — Тъкмо четях за тях. Щраусът е огромна птица, която не може да лети. Неговите яйца са най-големи от яйцата на всички птици.

— Къде може да се види щраус?

— Не помня. В Бъркшър не. Майка ми там ли е била, когато съм се родил?

Миа отвори уста и я затвори. Чарли още ли беше на тази възраст, в която хората намираха бебетата под листата на някоя зелка?

— Искаш ли да видиш как мога да накарам Доби да танцува? — попита племенникът й, вече забравил въпроса си. — Виж това!

Уинки беше заспал, затова Миа спря да го гали.

— Мисля, че трябва да отида за малко до конюшните, Чарли. Дали не трябва да поработиш върху съчинението, което пишеш за свещеника?

— Не, искам да дойда с теб в конюшните — отговори Чарли и пусна краката на Доби. — Искам да видя онзи див арабски кон, който обича само теб. Мери — това е прислужницата, назначена за детската стая — ми разказа всичко за него. Името му означава буря или нещо подобно. Ще го яздя. Някой ден.

На Миа й се зави свят. Чарли си мислеше да язди Джафер? Не и докато тя още дишаше.

Той подскочи и пъхна патерицата си под мишница.

— Хайде да тръгваме! Уинки и Доби също могат да дойдат.

— Уинки задряма — каза Миа и премести малкото пухкаво куче на мекия диван, преди да стане.

— Да, защото е по-възрастен — съобщи й Чарли. — Уинки е на възраст да бъде дядо. Херцогът казва, че майка му е довела Доби, за да бъде приятел на Уинки.

— Вие тримата защо не изчакате тук, а аз ще повикам някой лакей да те свали долу — предложи Миа.

— Аз сам мога да сляза по стълбите — заяви Чарли, отиде до вратата и я отвори. — Хайде, лельо Миа!

Сърцето й се сви. Той щеше да се вкопчи в парапета и да започне да слиза заднешком, стъпало по стъпало, мъчително бавно. Можеше да мине цял час, преди да стигне долу. Миа копнееше за чаша чай и закуска.

— Ти закуси ли? — попита тя.

— Още не — отговори Чарли, трополейки по коридора.

Стълбището се извиваше в изящен полукръг.

— Сигурен ли си, че не искаш да повикам някой лакей, Чарли? Тези млади мъже ще те пренесат долу само за секунда.

Чарли поклати глава.

— Много съм голям за това. Негова светлост така каза.

— Така ли каза? — Какво не беше казал Негова светлост?

— Можеш да ме чакаш долу — нареди Чарли. В този момент самият той звучеше досущ като херцог.

Растеше. „Това е съвсем естествено“ — каза си Миа. Чарли издаде нова заповед:

— Доби, ти иди с леля Миа.

Кучето подрипваше около краката му, без да му обръща внимание.

Миа вдигна Доби, въздъхна и заслиза по стъпалата.

Трябваше да поговори с Вандър. Той се държеше с Чарли с нехайно безразличие, сякаш нейният племенник беше като всяко друго момче.

Когато се приближи към средата на стълбището, там, където започваше извивката, Миа погледна назад да види как напредва Чарли и установи, че той още е на върха и маха на един лакей в преддверието долу.

— Това е Робъртс — изкрещя той. — Побързай, лельо Миа, или ще те изпреваря!

Преди Миа да отговори, Чарли пъхна патерицата си под мишница, преметна крак през парапета и профуча покрай нея.

Миа изпищя и изтърва Доби. За щастие кученцето се приземи на краката си, залая лудо и заподскача надолу по стъпалата с развени уши. От своя страна Миа бе спряла да диша и сърцето й се блъскаше, но видя, че Робъртс умело хваща Чарли.

Тя се свлече на едно стъпало и притисна ръка към сърцето си. Отдолу Чарли подскачаше по черно-белия мраморен под, сякаш допреди секунди едва не си разби главата. Или не си загуби живота.

— Не се тревожи — обади се един дълбок глас зад нея.

Миа вдигна глава. Гърлото й беше толкова стегнато, че не можеше да проговори. Вандър мушна ръка под лакътя й и й помогна да стане.

— Децата винаги се държат по-здраво, отколкото си мислят родителите им. Да отидем ли при него?

Миа не можеше да отговори. Трябваше да поговори с Чарли много строго. От този момент нататък му беше забранено да докосва парапета. Ако повтореше това упражнение, тя щеше да направи нещо… нещо много сериозно. Като например да го заключи в детската стая.

Веднага щом й хрумна тази мисъл, Миа я прогони. Чарли и без това прекарваше прекалено много време на закрито. Кожата му беше бяла като порцелан.

Осъзна, че Вандър все още я държи за ръката. Пулсиращата тревога бе изместена от усещането за топлината на неговия допир.

— Извинявай — промълви дрезгаво тя. — Бях ужасена от това… от Чарли и не чух какво каза.

— Казах само, че племенникът ти е смело момче. Много се гордея с него.

— Ти… ти се гордееш с него.

Вече бяха стигнали най-долното стъпало. Чарли беше излязъл през вратата, която Гонт държеше отворена, и ги чакаше на най-горното от трите каменни стъпала, които водеха към алеята.

Той се обърна, озари ги с дяволита усмивка и изкрещя:

— Вижте ме!

И преди Миа да си поеме дъх, той пусна патерицата си и скочи.

Миа отново изкрещя и замръзна на място. Когато Чарли се приземи, десният му крак не можа да издържи тежестта му, той падна и удари лицето си в калдъръма.

— Господи! — провикна се Миа и се втурна по стъпалата.

Вандър я изпревари и когато тя стигна до Чарли, той вече бе приклекнал над него и внимателно го обръщаше. На челото на момчето тъмнееше кървава резка, а очите му бяха затворени.

Прободе я страх, когато очите му не се отвориха веднага.

— Чарли — каза Вандър. — Плашиш леля си. Отвори очи.

Миа коленичи до него.

— Миличък?

— Боли — каза Чарли и миглите му се повдигнаха.

Сърцето й отново започна да бие. Това беше гласът, с който детето й говореше, когато се ожулеше, удареше си крака, навехнеше китката, с която бе омекотило падането си. Чарли падаше още откакто се бе изправил на крака… но Миа никога не го бе виждала да прави преднамерено нещо опасно, както днес.

Два пъти днес.

Гласът на Вандър беше сериозен и заповеднически:

— Погледни ме, Чарлс Уолъс.

Чарли обърна глава и погледна към него.

— Това беше извънредно глупаво. Нямаше откъде да знаеш дали кракът ще издържи тежестта ти и беше възможно да получиш мозъчно сътресение или да се убодеш лошо с патерицата си. А това, че опита подобно нещо под погледа на леля си, показва пълно незачитане към нея. Много съм разочарован.

— Нямаше да има никаква разлика, дори да не го бях видяла — промълви Миа с треперещ глас. — Трябва да обещаеш, че никога повече няма да направиш нещо толкова опасно, Чарли. Никога!

Чарли седна и разтърка деформирания си крак.

— Никога няма да заякна, ако не изпробвам силите си — каза нацупено той.

— Вярно е — съгласи се Вандър, — но трябва да го правиш интелигентно. Преди това кракът ти трябва да заякне достатъчно, за да издържи тежестта ти. Помниш ли когато ми каза, че ако се поклониш, ще се прекатуриш?

Чарли кимна и долната му устна се издаде напред по начин, от който през сърцето на Миа премина вълна от любов. Когато беше двегодишен, същото това изражение се изписваше на лицето му почти всеки ден, докато се мъчеше да проходи. Лекарите твърдяха, че никога няма да успее, но сгрешиха.

— Ти знаеше как да паднеш и да се превъртиш. Точно толкова уверен трябва да бъдеш, преди да поемеш какъвто и да било риск.

Вандър вдигна Чарли на крака.

— Мислиш ли, че можеш да вървиш?

— Да! — отговори категорично Чарли и се облегна на него.

Миа избърса драскотината на челото му с кърпичка. После вдигна патерицата му и му я подаде.

В гърлото й напираха сълзи и тя копнееше да го прегърне здраво, но инстинктът й подсказваше да не казва нищо. Чарли се нуждаеше от съвета на голям мъж, а никой не беше по-мъжествен от Вандър. Херцогът отново приклекна и прокара ръка по крака на Чарли.

Миа се изправи и се извърна настрана. Вандър се бе навел над Чарли без никакъв признак, че го смята за куц или за деформиран по някакъв начин и това… за сърцето на Миа това беше също толкова опасно, колкото и любовният акт.

Всъщност то разби защитата й така, както не би могло нищо друго. Тя реши да се върне в къщата.

Една голяма ръка се обви около китката й.

— Къде отиваш?

Чарли намести патерицата си и се облегна на нея, изпробвайки крака си.

— Нали каза, че отиваме в конюшните, лельо Миа! Не бива да се връщаш.

— Ти страшно ме уплаши — каза Миа. Думите се изтръгнаха от устните й против волята й.

Вандър тихо рече:

— Извини се, Чарли. Голям късметлия си, че някой те обича така, както леля ти. Едно от задълженията на всеки мъж е да се опита да не плаши хората, които го обичат.

За миг Чарли се замисли, а после каза:

— Съжалявам, лельо Миа.

Пусна патерицата си, подскочи и обви ръце около кръста й.

По бузата на Миа се плъзна сълза. Тя срещна очите на Вандър над главата на Чарли и се усмихна треперливо.

— Здрасти, здрасти!

Шишо излетя през входната врата и се понесе по стъпалата. Тази сутрин носеше черно палто, под което се виждаше жилетка в крещящо пурпурно. В ръката си държеше пурпурен бастун с голям камък на върха и го размахваше като човек, който няма никакви грижи.

Нито пък главоболие от погълнатата цяла бъчва бренди, което, честно казано, й се стори цяло чудо.

— Това трябва да е мастър Чарли! — изрева той.

Чарли се отдръпна от Миа и го зяпна с благоговение.

— Виж само! — възкликна Шишо. — И на двамата ни трябва допълнителен крак.

Той размаха елегантния си бастун.

— Това не е патерица — отбеляза високомерно Чарли.

Шишо го завъртя във въздуха.

— Не, защото с него мога да правя това. Ти с твоя можеш ли? — и пак го завъртя.

Чарли се засмя — висок момчешки смях. Вкопчен с една ръка в ръкава на Миа, той взе патерицата си и се опита да я завърти. Никой не се учуди, когато тя изтрополи на земята.

Минута по-късно Шишо караше Чарли да се залива от смях, като му обещаваше да го научи как да я върти на дланта си.

— Момчетата в училище ще се влюбят в този номер — увери го той. — Ще трябва да ти намерим патерица с подходящ баланс, разбира се. Не се тревожи, аз познавам всички майстори на бастуни в Лондон. Озовал си се в най-подходящото семейство на света, синко!

— Ще отидем ли в конюшните? — попита Вандър.

— Не му обръщай внимание — намигна Шишо на Чарли. — Той ми е племенник, но хората му отделят прекалено много внимание, откакто стана херцог. Това отрови ума му. И така, мислиш ли, че можеш да ме биеш до конюшните? Те са точно зад завоя на пътеката.

— Мога, разбира се! — провикна се Чарли. — Но трябва да ми позволиш да започна пръв, защото съм по-малък.

— Не мислиш ли, че аз трябва да съм с предимство, защото съм по-дебел?

— Не! — отговори Чарли. — И аз заслужавам повече време, защото кракът ми не е наред.

— На мен пък не ми е наред тялото — възрази безмилостно Шишо. — Изобщо не мога да пия толкова, колкото преди. Никакво предимство по тази линия.

— Е, добре тогава! — оповести триумфално Чарли. — Аз съм сирак!

— Аз също! — възкликна Шишо и размърда бухналите си вежди. — О, добре де, ще ти дам малко преднина. Само от добро сърце!

Чарли се ухили и хукна, мятайки се от крак на крак с максимална бързина. Доби го последва с луд о лаене.

— Чудесно момче! — отсъди Шишо и потупа Миа по ръката. Изчака Чарли да мине половината път и пое след него.

— Правилно ли съм разбрал? — попита Вандър. — Ти си водила племенника си в конюшните, за да го запознаеш с Джафер, най-свирепия кон, който притежавам?

— Джафер изобщо не е свиреп! — възрази Миа. Опитваше се да не мисли колко много иска Вандър да пусне ръката й и да я целуне. Да я целуне така, както снощи.

Той погледна към нея и вдигна вежда.

— Ако трябва да избирам първия кон за Чарли, не бих избрал Джафер.

— Първия кон за Чарли ли? В никакъв случай! Трябва да поговорим за това. Никога не съм качвала Чарли дори на Ланселот. Той никога не би могъл да язди истински кон. Може би някое пони, съвсем малко пони. — Тя посочи някъде до кръста си.

— Няма толкова малки понита. Имаш предвид някое голямо куче.

Тя долови развеселената нотка в гласа му и се намръщи.

— В такъв случай трябва да се научи да язди на Ланселот. Съвсем сериозно говоря.

— Аз също. Чарли трябва да тръгне на училище и аз смятам да се погрижа дотогава да е станал най-добрият ездач в „Итън“. Ще изпратим с него някой чистокръвен кон, та всички момчета да видят колко е добър.

Миа рязко си пое въздух.

— И за това трябва да поговорим. Чарли не може да отиде на училище. В никакъв случай в пансион!

— Разбира се, че може.

Вандър просто не разбираше. Не беше гледал как Чарли расте, не беше виждал колко жестоки бяха с него другите хора, та дори и родната му майка. Миа погледна напред и видя, че Шишо и Чарли са изчезнали зад завоя, който водеше към конюшните.

— Чарли не може… — започна тя.

Но млъкна, когато срещна погледа на Вандър. Беше притворил очи и в дълбините им искреше съкрушително познание. Познание за нея, затова, което бяха направили предишната нощ, за допира й и вкуса й, за звуците, които издаваше.

Хладният самоконтрол в погледа му бе изчезнал, изместен от еротичен плам, който тя едва бе започнала да вкусва, макар че тялото й реагира моментално.

— На Чарли ще му хареса в „Итън“.

Вандър сложи ръце върху нейните и я привлече към себе си.

— Тази сутрин си излязла от стаята ми, без да ми кажеш „добро утро“.

— Ти спеше — възрази Миа.

— Следващия път ме събуди. — Изражението му накара коленете й да омекнат. — Така, както виждам аз нещата, това все още е част от моята нощ.

— Твоята нощ ли?

— Моята първа нощ.