Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (30)

Глава 29

По-късно на следващата сутрин, докато каретата се приближаваше към Ръдърфорд Парк, Вандър преднамерено прогони от мислите си цялата страст на нощта, която бяха прекарали двамата с Миа.

Свършено беше. Неговите четири нощи бяха употребени… използвани.

Като съпруг на Миа можеше да изиска още нощи; можеше да откаже да й позволи да се срещне с Едуард Рийв. Някаква свирепа част от него, която не се интересуваше от правилно и грешно, искаше да я заключи в спалнята му. Проклятие, тя беше негова!

Но една друга част не можеше да пренебрегне факта, че Миа многократно бе изяснила, че обича Рийв и е останала съкрушена, когато той я е напуснал пред олтара. Поиска този временен брак с Вандър единствено като отчаян опит да опази Чарли.

Но Рийв не я беше напуснал. Мъжът, когото Миа обичаше, се беше върнал.

А Вандър не беше мъж, който можеше да приеме жена, влюбена в друг.

По всички правила би трябвало да подготви Миа за вероятността годеникът й да ги очаква, когато се приберат у дома. Трябваше да й обясни, че Рийв не я е изоставил пред олтара. Нещо повече, че е рискувал живота си, за да се върне при нея.

Но неуправляемата част от него — онази, в която нямаше нищо джентълменско — се противеше на тази мисъл. Проклятие, Рийв може би нямаше да пристигне днес! Може би щеше да му остане още една нощ с нея.

Каретата спря пред входната врата. Прислужници забързаха да ги посрещнат. Вандър слезе от каретата и каза просто:

— Ще настаня Джафер и другите коне в конюшните, херцогиньо, и идвам направо в къщата.

В крайчетата на устата на Миа потрепна усмивка — спомен за заниманията им от снощи. През тялото на Вандър се плисна топлина и се събра ниско долу. Едва не посегна към нея, едва не я придърпа в прегръдките си.

Вместо това се обърна, изруга приглушено и се отдалечи.

След като стигна в конюшните, установи, че Рийв наистина е пристигнал преди няколко часа. Когато конете отново се озоваха в сигурните ръце на Мълбъри, той се запъти обратно към къщата. Въпреки всичко, за което знаеше, че е истина, в гърдите му пулсираше лека надежда.

Но когато Гонт отвори вратата на салона, Вандър изстина при гледката, която го посрещна: Миа ридаеше неудържимо в прегръдките на Едуард Рийв.

Главата на съпругата му бе сгушена до гърдите на новодошлия, а ръцете й стискаха палтото му. Главата на Рийв бе наведена над Миа и той шепнеше нещо. Ръцете му я обгръщаха здраво, собственически.

Всяка частица от съществото на Вандър отблъскваше това, което виждаха очите му. Обзе го ярост, която едва успя да потисне; едва успя да овладее импулса да убие мъжа, който докосваше съпругата му.

Но точно там беше работата: тя всъщност не му беше съпруга. За Миа Вандър беше само временен съпруг. Средство за постигане на определена цел.

Ако преди бе изпитвал и капка съмнение как да действа, тази сцена го накара да вземе решение. Вандър знаеше по-добре от всеки друг, че е невъзможно да задържиш жена, която обича друг мъж. Миа беше обичала годеника си. Все още го обичаше, както ставаше ясно от нежната им среща.

Рийв беше сянка в брака им още от самото начало. Сега се беше върнал от мъртвите, беше се измъкнал от затвора, за да се върне при жената, която обичаше. Такъв романтичен обрат беше достоен за перото на Лусибела Деликоза.

Миа не забеляза, че Вандър е влязъл, но Рийв вдигна глава и погледите им се срещнаха. Ако си бе направил труда да си представи годеника на Миа, Вандър щеше да нарисува във въображението си някакъв мършав учен, професор с очила, изгърбен от прекалено много четене и твърде малко физическа активност. Страхливец, избягал от действителността, която го задължаваше да отгледа увредено дете.

Рийв обаче беше едър колкото Вандър. Носът му очевидно е бил счупен неотдавна и това му придаваше вид на боксьор. Торн обаче го бе описал като гениален и Рийв притежаваше онази неопределима самоувереност на професор от Оксфорд, която показваше, че Торн е прав.

Той очевидно забеляза готовността за убийство в погледа на Вандър и присви очи. Това бяха очи на човек, току-що избягал от затвор, предназначен за най-свирепите затворници в кралството. Това беше мъж, готов да се бие до смърт за своята жена.

Проклятие, нищо чудно! Всеки мъж би се сражавал за Миа.

Тя вдигна глава и сложи ръка на бузата на Рийв.

— Просто не мога да понеса мисълта колко много си изстрадал — промълви с треперещ глас. — Чувствам се ужасно, задето изобщо те запознах със сър Ричард! Ако не бях аз, всичко това нямаше да се случи.

Рийв прошепна нещо, което Вандър не дочу, а Миа се дръпна от обятията му и ръцете й се отпуснаха край тялото.

— Вандър, няма да повярваш какво се случи! — извика тя. — Това е Едуард Рийв и се оказа, че той не ме е изоставил. Ужасният вуйчо на Чарли го е хвърлил в затвора по фалшиви обвинения и той едва не е загубил живота си.

От гърдите й се изтръгна ново ридание.

— Едва не е умрял!

Вандър измина последните няколко крачки, които ги разделяха, и се поклони.

— Рийв — каза той с равен глас.

— Ваша светлост — отговори Рийв и отвърна на поклона му след преднамерено забавяне, точно толкова, колкото да превърне жеста в предизвикателство.

Миа като че ли не усещаше битката на воли, която вибрираше във въздуха между двамата мъже. Лицето й беше изтерзано, очите — пълни със сълзи.

— Вандър, това е ужасно: Едуард е избягал от затвора точно когато са щели да го пратят в Ботъни Бей. — Преглътна с усилие и сълзите й отново потекоха. — И за всичко съм виновна аз!

Рийв изрече очевидното.

— Вината е на сър Ричард, а не твоя, Миа.

Това, че й говореше на малко име, за Вандър бе обявяване на война.

— Можели са да ти извадят окото! — възкликна Миа и докосна синината на лицето на Рийв. — Само като си помисля, че е можело да умреш в затвора, без никой да узнае къде си.

От устните й се изтръгна ново ридание и тя закри устата си с кърпичка.

Вандър я гледаше и усещаше как във вените му потича ледено спокойствие. Той не искаше съпруга, която плаче заради болката на друг мъж. На хартия Миа беше негова, но сърцето й принадлежеше на Рийв.

— Чувствам се така ужасно, задето нямах вяра в теб! — промълви Миа и се усмихна на Рийв с треперещи устни. — Но цялата история е толкова невероятна! Трябва да признаеш, че звучи като някой от моите романи.

— Напълно очаквам един ден да видя приключенията си по книжарниците — отговори Рийв и се обърна към Вандър: — Родителите ми все още са на път към Индия с надеждата да ме открият там. Доколкото разбирам, знаете, че вашият човек от „Боу Стрийт Ранърс“ беше този, който научи истината. Успял да ме проследи до Шотландия и се опитвал да реши как да действа, когато аз избягах от затвора. Много съм задължен и на двама ви. Той много ми помогна да отклоня пазачите от следите си.

Вандър видя как Миа сбърчва вежди и изруга наум.

— Човекът на Вандър ли? — промълви тя и кърпичката й падна на пода. — За бога, какво говориш, Едуард?

— Наех един човек от „Боу Стрийт Ранърс“ да открие годеника ти — каза Вандър. — Не ми се струваше вероятно той доброволно да те е изоставил пред олтара.

— Така ли? — погледна го тя смаяно. Вандър видя как руменината нахлува обратно в бузите й. — И не си ми казал?

Вандър виждаше как в очите й се изписва ужас.

— Кажи ми, че до днес не си знаел, че Едуард е избягал от затвора. Че не ме е напуснал пред олтара!

Ако се съдеше по блясъка в очите й, напрежението и тъгата й току-що се бяха превърнали в ярост, не много по-различна от тази на Вандър. Но преди да може да отговори, Рийв я улови за раменете и внимателно я обърна с лице към себе си.

— Това няма значение, скъпа — каза той. — Сега съм тук. Не съм те оставил да чакаш напразно в църквата. Ще направя всичко необходимо, за да поправя ситуацията.

Той погледна към Вандър над главата на Миа.

— Аз, разбира се, знаех за условията на завещанието на Джон Карингтън и Миа ми каза за извънредните мерки, до които е прибегнала, за да ви накара да се ожените за нея. Дължа ви благодарност.

Челюстта му видимо се стегна и той добави:

— Изпитвам силни съмнения за това, колко дълго би оцелял Чарли под грижите на сър Ричард.

— Предполагам, че смятате да повдигнете обвинения срещу него — каза Вандър.

Рийв се усмихна и всички останали следи от изискан професор се стопиха. Ръцете му паднаха от раменете на Миа, а на лицето му се изписа свирепото пред вкусване на лъв, който се приближава към плячката си.

— Разбира се. Смятам да го посетя. Но Миа беше на първо място.

Той пое ръката й в своята.

Жестът беше преднамерен. Метафоричната ръкавица издрънча на земята.

Миа погледна към пръстите, обвили ръката й, а после вдигна глава към Рийв. Устните й се разтвориха.

Преди да е успяла да проговори, Рийв каза:

— Трябва бързо да поправим злополучните обстоятелства, които са произтекли от похищението ми.

Вандър ги гледаше, стиснал зъби. Но жената, която виждаше, не беше съпругата му: беше майка му, която се взираше в лорд Карингтън. Тази жива картина го поставяше в положението на баща му, кипнал от безсилна ярост.

— Убеден съм, че можем да го уредим бързо — потвърди Вандър, без дори с примигване да издава, че единствената му мисъл е за убийство. Той отказваше да се превърне в баща си.

Почувства погледа на Миа върху себе си.

— Но ние сме женени — прошепна тя.

Вандър погледна към нея и, слава богу, не почувства нищо. Беше отцепил тази част от себе си.

— Както самата ти ми каза много пъти, херцогиньо, можем да се разведем в рамките на шест месеца.

Внимаваше тонът му да звучи спокойно и разумно.

— Особено при положение като сегашното, любима — добави Рийв. — Самият крал ще разтрогне брака, ако баща ми поиска. Графът е много близък с Негово величество.

Вандър кимна.

— В такъв случай ще оставя вашите роднини да уредят въпроса — рече той и почувства, че не може да понесе повече от това нежно събиране. — Съмнявам се, че очакваш дете — обърна се той към Миа. — Освен ако не се окаже, че е така, няма да се противопоставя на разтрогването на брака.

Миа се отскубна от Рийв и направи крачка към Вандър.

— Само това ли ще кажеш? — повиши глас тя.

— Да — отговори той. Устните му едва помръдваха. — Мъжът, когото обичаш, се върна при теб, херцогиньо. И никога не те е изоставял. Вече нямаш нужда от моята закрила или от името ми.

Тя се хвърли напред, вдигнала единия от малките си юмруци, и го удари право в гърдите.

— Ние сме женени! Аз… съм… твоята… херцогиня!

Вандър беше влязъл в стаята, за да завари своята херцогиня в обятията на друг мъж. Приликата с брака на родителите му извика нова приливна вълна на гняв, която заплаши да го завлече под повърхността.

— По силата на клетви, които ме помоли да анулирам — изтъкна той.

— Да, но след това…

— За бога, херцогиньо, нали ще получиш това, което искаш! — изръмжа херцогът. — И аз ще получа това, което искам. Този брак беше грешка от самото начало и ти го знаеш.

Миа отстъпи крачка назад.

— Ще избухне скандал.

Ако се бе надявал да има шанс, че думите й как била неговата херцогиня означават нещо повече, това изречение го убеди в противното. Никоя жена не искаше скандал. Майка му също не го желаеше, но сълзите й не бяха толкова важни, колкото това да бъде с мъжа, когото обичаше. Майка му обаче съумя и да остане херцогиня, и да запази любовника си.

Вандър стисна ръката си в юмрук и се насили да говори спокойно:

— Може да минат няколко години, но накрая скандалът ще утихне. Ти ще получиш Рийв, а аз ще си намеря друга херцогиня. Не бързам.

Миа потръпна.

— Разбирам — промълви. Не откъсваше поглед от лицето му.

— Прекарали сте заедно само няколко дни — обади се Рийв, — така че това едва ли може да се нарече брак. Не сте споделяли кой знае колко неща.

Миа ахна. Този звук накара Рийв да сбърчи чело. Вандър не каза нищо, само го погледна спокойно. „Точно така, копеле такова — помисли си някаква дълбока първична част от мозъка му. — Аз я обладах първи. Тя извика моето име. Обладах я до стената на конюшните и тя ме помоли за още.“

Но този миг на триумф се разсея като мъгла на слънцето.

Рийв щеше да получи всичко, което имаше значение. Той имаше любовта на Миа. Притежаваше целия й смях и нежност. Цялата смелост, която означаваше, че Миа никога не се е страхувала от него — нито като от херцог, нито като от мъж. Цялата интелигентност, въображение и страст, които тя изливаше в романите си. Цялата доброта, която бе накарала Шишо и Джафер да се влюбят в нея на мига.

Вандър се поклони и се обърна да повика Гонт. Прекоси стаята. Чувстваше се като мъртвец.

— Само още едно нещо — обади се Миа зад гърба му.

Вандър се спря на половината път до вратата.

— Вече си знаел, че Едуард не ме е напуснал, но не каза нищо.

Думите й разбиха тишината като пронизително щракане на пистолет.

— Защо не ми каза веднага щом разбра истината?

Вандър стисна устни, преди да се насили да се отпусне. После се обърна и я погледна.

— Разбрах вчера, но си исках четвъртата нощ, херцогиньо. Бях си платил за нея.

— Ти си платил за нея? — повтори бавно Миа. — Аз платих за тези нощи. Или не си спомняш обвинението си?

— Четири нощи, това беше номерът.

— Четири нощи — повтори шепнешком Миа. — Това е всичко, което съм била за теб — четири нощи?

— Не ме превръщай в герой, херцогиньо. В един роман може да има само един герой, нали помниш?

Този път, когато тръгна към вратата, никой не извика името му.