Джесика Таунсенд
Изпитанията на Мориган Врана (22)

21.
Показното изпитание

— Ооо, захарен памук! — възкликна Хоторн и посочи към един униформен служител на Тролизеума, който продаваше от лакомството. — Искаш ли? Баба ми даде пари за Коледа.

Мориган поклати глава. Стомахът й не беше бездънен, а в момента целият бе пълен с нерви, гадене и растяща сигурност, че днес ще е най-унизителният ден от живота й.

— Не си ли нервен?

Хоторн сви рамене и откъсна със зъби голяма хапка захарен памук.

— Малко. Струва ми се. Днес обаче няма да правя никакви нови номера. Нан каза да се придържам към най-добрите си. Просто ми се иска да можех да избера кой дракон да яздя.

— Няма ли да яздиш твоя?

Хоторн се изсмя късо и остро.

— Мой собствен дракон? Да не си луда? Аз нямам собствен дракон. Кои родители могат да си позволят да купят на детето си дракон? — Той облиза лепкавите остатъци захарен памук от пръстите си. — Когато правя номера, яздя някой от леките дракони на младшата лига. Обикновено или Летящ леко като хвърлена по вятъра бонбонена обвивка, или Блестящ на слънцето като нефтено петно в океана. Нефтено петно определено е най-добре обучен, но Бонбонена обвивка е далеч по-смела. Много я бива да излиза от стръмни гмуркания.

— Защо не използваш някой от тях?

— Знаеш го Обществото. — Мориган не си направи труда да му напомни, че не, тъй като е от република Зимномория, не знае. — Мислят, че техните дракони са по-добри от тези на Лигата. Нан смята, че е по-добре да не спорим. Надявам се обаче да не ми дадат планинска порода — те са толкова грамадни, че не можеш да ги завъртиш като хората. Ооо, виж, започва.

„Най-после“, помисли си Мориган, докато гледаше как старейшините влизат в Тролизеума. От трибуните се надигнаха овации. Старейшина Куин вдигна ръка за тишина и заговори в микрофона.

— Добре дошли — поздрави тя и гласът й загърмя от високоговорителите — на последното изпитание за набор 919 на Чудното общество.

Още овации. На Мориган й писнаха ушите. Стадионът бе претъпкан не само с оставащите кандидати, но също така и с техните покровители, други членове на Обществото, дошли да огледат новите таланти, и разбира се, приятели и роднини. Родителите на Хоторн бяха някъде горе по трибуните, както и Джак, който си беше дошъл за уикенда специално, за да подкрепи Мориган — нещо, което тя намери за изненадващо и всъщност доста трогателно. В Тролизеума атмосферата бе празнична, сякаш днес беше съвсем нормален ден и се канеха да гледат как два трола се млатят по главите.

— Добре дошли, уважаеми членове на Обществото. Добре дошли, покровители. Но най-вече добре дошли на нашите кандидати, седемдесет и пет смели младежи, които стигнаха толкова далеч, направиха толкова много и накараха мен и другите старейшини да се гордеем.

Кандидати, когато пристигнахте днес, на всеки от вас бе даден случаен номер, за да определим реда на изпитване. Един служител на Обществото ще дойде да ви вземе от местата ви на групи по пет. Бъдете готови да действате бързо, когато извикат номера ви, и да последвате служителя до портата долу, където вашият покровител ще ви посрещне и ще ви придружи на арената.

— Да, ако имам късмет — промърмори Мориган.

Хоторн изпръхтя и й се усмихна съчувствено. Той щеше да е единайсети в днешното изпитание, но Мориган бе получила номер седемдесет и три… от който в началото не бе доволна, защото означаваше дълго и нервно чакане. Но както изтъкна Хоторн, колкото по-късно й дойдеше редът, толкова повече време щеше да има Юпитер да се добере дотук.

— Ако след изпитанието — продължи старейшина Куин — сте си спечелили място сред деветте най-добри кандидати, името ви ще се появи на таблото на първенците. Ако ли не… ами, пожелаваме ви хубаво бъдеще в някое друго поприще. Успех, момичета и момчета. Да започваме.

Първият кандидат, излязъл на арената, беше Дина Килбърн от Прашен кръстопът. Преди да започне, нейният покровител се засуети да подрежда столове, маси и стълби в хаотични кули, създавайки нещо като импровизирана катерушка.

Дина беше изумителна. Ловка катерачка, невероятна акробатка и — както откри с шок Мориган…

— Маймуна?

Хоторн се засмя, а после се огледа гузно.

— Мориган! Не можеш да я наричаш така. Тя не е истинска маймуна. Просто има опашка.

Дина се люлееше ловко от една кула на друга, балансираше на върха или висеше с главата надолу, хванала се с опашката, и завърши с идеално приземяване. Но на старейшините им отне само минута да стигнат до решение и й махнаха да излезе от Тролизеума, без да впишат името й на таблото на първенците. Дина изглеждаше съкрушена.

— Ооо — въздъхна Хоторн и потрепери. — Тежък старт.

Мориган беше смутена. Какво точно търсеха старейшините? Какви хора смятаха за подходящи за Чудното общество? Замисли се за единствените други членове на Обществото, които познаваше — Юпитер, чието рядко умение бе да вижда неща, които никой друг не може, и госпожа Чанда, награждаваната оперна певица, която събираше дребни горски животни. Дали на единайсет години те са били по-впечатляващи от Дина Килбърн, невероятната акробатка с маймунска опашка? Или старейшините търсеха нещо различно, някакво друго неопределимо качество, което правеше човека идеален за член на Обществото?

Оттам нататък изпълненията тръгнаха все по на зле.

Никой от следващите четирима кандидати — художник пейзажист, бегач с препятствия, илюзионист и момче, което свиреше на укулеле — не се класира сред първите девет. Когато изкараха втората група кандидати, на таблото още нямаше имена.

Всъщност не се класира никой чак до деветия кандидат, Шепърд Джоунс — момче, което твърдеше, че може да говори с кучетата. Той представи невероятна поредица от номера с десетина кучета, големи и малки. Лаеше им команди и тълпата аплодираше, когато кучетата скачаха през обръчи, вървяха заднешком на задните си лапи и танцуваха едно с друго. Старейшините обаче останаха скептични.

— Прати едно от кучетата при мен — нареди старейшина Куин. Шепърд излая към едно овчарско куче и то се втурна нагоре по трибуните към старейшина Куин, която му показа съдържанието на дамската си чанта и го отпрати. — А сега ми кажи какво видя кучето.

Шепърд коленичи и проведе кратък разговор с животното.

— Портмоне, пай със свинско, чадър, червило, навит вестник, очила за четене и молив. — Кучето излая още веднъж. — А, да, и парче сирене.

Старейшина Куин кимна и публиката избухна в аплодисменти.

Кучето излая два пъти. Шепърд вдигна срамежливо очи към старейшина Куин.

— Ъъъ… той пита може ли да получи пая със свинско, моля?

Старейшина Куин грейна и подхвърли пая на Шепърд.

— Ето, може да получи и сиренето.

Овчарското куче заскимтя леко и излая три пъти. Лицето на момчето почервеня.

— Няма да им съобщя това — прошепна той.

— Какво каза то, момче? — попита старейшина Вонг.

Шепърд Джоунс разроши косата си, забил поглед в земята.

— Казва, че от сиренето получава запек.

Шепърд Джоунс беше първият кандидат, вписан на таблото, и публиката заръкопляска, когато името му се появи на големите екрани в двата края на Тролизеума.

Десетият кандидат обаче — момиче на име Миладор Уест, което направи три невероятни шапки за единайсет минути и поднесе по една на всеки от старейшините — не получи място.

След това дойде редът на Хоторн. Мориган му пожела успех, когато го поведоха към арената със следващата група от петима. Той бе облечен от глава до пети в мека кафява кожа и след като Нан Чавка го представи („Хоторн Бързолет от Невърмур“), момчето пристегна предпазителите за пищялите и китките и шлема си. Публиката ахна, когато един дресьор на дракони на Чудното общество въведе висок шест метра дракон с блестящи зелени люспи и дълга ярка опашка.

Разбира се, Мориган беше виждала дракон на картинка. (В републиката те се смятаха за извънредно опасни хищници и ужасна напаст, и Отрядът за изтребване на опасни животни често присъстваше на първа страница на вестниците през ловния сезон. Или защото успешно е унищожил някое гнездо, или защото са им изгорили лицата.) Но нищо не можеше да се сравни с това да видиш истински дракон. Хоторн на няколко пъти й бе предложил да я вмъкне в някоя драконюшня под прикритието на нощта, защото не му бе позволено да я покани на тренировките. Но Юпитер бе казал: не, благодаря, би предпочел Мориган да запази оригиналните си крайници.

Драконът изпускаше мощни струи пара през тесните си ноздри и въртеше глава наляво-надясно. Зрителите се дръпнаха назад в седалките си.

Хоторн не изглеждаше ни най-малко смутен от близостта си с древното влечуго, което би могло да го овъгли само ако кихне в грешната посока. Отдели няколко минути да се запознае с животното и то да свикне с присъствието му, като го потупваше по хълбоците нежно, но твърдо. Драконът го наблюдаваше внимателно с едното си пламтящо оранжево око.

Хоторн тръгна в кръг около него, плъзгайки длан по грубата му кожа, така че драконът да знае къде е и да не се подплаши. Мориган бе виждала един коняр в имението Врана да прави същото с конете за каретата на баща й. Старейшините се приведоха напред, наблюдавайки внимателно действията му.

Старейшина Вонг изглеждаше особено впечатлен и непрекъснато побутваше старейшина Куин и шепнеше в ухото й.

Хоторн взе голямо парче сурово месо от дресьора на Чудното общество и нахрани дракона, като го потупваше, вече по-грубичко, по врата, докато накрая — без никакво колебание — се засили, скочи и се покатери на седлото, нагласено между лопатките на дракона. Изплющя с кожените юзди и се приведе напред, когато грамадното зелено влечуго размаха криле и полетя.

Хоторн и драконът му описаха голям кръг над арената, преди да пристъпят към същината на представлението си. Хоторн изкрещя команда, която Мориган не чу добре, заби пети в животното и се започна — те правеха салта, пикираха над трибуните и се спускаха рязко към земята само за да завият в последната секунда. Летяха в права линия — драконът разперил криле встрани, докато Хоторн стоеше изправен на гърба му и имитираше движението със собствените си ръце, сякаш той самият летеше. После изведнъж се намести пак в седлото, извика команда и драконът сви криле и се преобърна на триста и шейсет градуса, преди да разпери крилете си отново, без да е загубил никаква височина.

Мориган никога не бе виждала Хоторн в тази светлина — напълно уверен и владеещ се, сякаш правеше онова, за което е роден. Изпънати назад рамене, очите — вперени напред. Той командваше дракона майсторски; все едно бе продължение на тялото му. Хоторн беше тъкмо такъв шампион, какъвто го описваше Нан Чавка.

Реакцията на публиката го потвърди. Всички — включително и старейшините — бяха запленени от Хоторн, ахкаха и пищяха, когато се устремяваше към земята, и аплодираха, когато излизаше от пикиране или се плъзгаше над трибуните на Тролизеума, само на сантиметри над главите им.

Мориган остана изненадана от таланта на приятеля си. Не че не беше вярвала, че Хоторн е добър. Просто й бе трудно да свърже този уверен, зашеметяващ драконов ездач с момчето, което веднъж прекара цял следобед да й показва как може да издава пърдящи звуци с мишниците си.

Като финален щрих Хоторн използва огнедишащата система на дракона си, за да изпише с дим инициалите си в небето, преди да кацне умело на арената.

Публиката и старейшините скочиха на крака да аплодират Хоторн, докато той слизаше от гърба на дракона и се покланяше. Никой не викаше по-силно от Мориган.

Старейшините се посъветваха за кратко, но изглежда, бяха единодушни; името на Хоторн се появи директно на първо място.

После обаче качеството на изпълненията пак забуксува и никой от следващите три групи не бе добавен към одобрените.

Накрая дойде време за кандидата, когото Мориган цяла година чакаше да види. Когато Баз Чарлтън обяви „Ноел Девъро от Сребърния район“, Ноел излезе на арената като кралица, появяваща се в тройната си зала. След около минута кипрене тя отвори уста да запее и сякаш ангелски хор гръмна и посипа звезден прах над Тролизеума.

Песента нямаше думи. Тя бе облак от мелодия — чиста, сладка приспивна песен, която обви Мориган като мехур от съвършено задоволство. Един бърз поглед наоколо й показа, че не е само тя; навсякъде имаше унесени очи и кротки усмивки, сякаш гласът на Ноел бе хвърлил странна магия на блаженство. Мориган не искаше песента да свършва. Трябваше да признае, че умението на Ноел наистина е поразително добро.

Колко дразнещо.

Целият стадион — дори Мориган — заръкопляска бурно, когато Ноел се поклони, пращайки въздушни целувки към тълпата и усмихвайки се на старейшините. Хоторн сръчка Мориган и нададе давещи се звуци, но бе прекалено късно за това. Тя вече го бе видяла как избърсва скришом една сълза, когато песента свърши.

Старейшина Куин махна с крехката си ръка към таблото и имената се преподредиха така, че сега сладкопойната Ноел беше на второ място зад Хоторн, следвана плътно от говорещия с кучета Шепърд. Лицето на Ноел посърна само за миг, сякаш разочарована, че не е номер едно, но тя бързо се съвзе и напусна арената, вирнала нос.

Стомахът на Мориган се сви. Ноел щеше да влезе в Обществото. Популярната талантлива Ноел щеше да е в набор 919, както и Хоторн, и щяха да станат първи приятели. Хоторн щеше да забрави за Мориган, а тя щеше да е принудена да напусне Невърмур и Юпитер, и всичките си приятели в хотел „Девкалион“, и нямаше да ги види никога повече. Знаеше си. От тази увереност й секна дъхът, сякаш някакъв грамаден депресиран слон седна върху гърдите й.

Хоторн май усети какво й минава през ума. (Е, не точно частта с депресирания слон.)

— В началото е по-лесно да се класираш на висока позиция — обясни той и я ръгна с лакът в ребрата, а после отпи от ментовата лимонада. — Има още много хора, които да съборят Ноел от таблото. Вероятно и мен ще ме съборят.

Мориган знаеше, че той само скромничи, но въпреки това му бе благодарна.

— Знаеш, че ще влезеш — каза тя и също го ръгна в отговор. — Ти беше изумителен.

С отминаването на следобеда изглеждаше все по-невероятно предсказанието на Хоторн да се сбъдне. Макар че Шепърд бързо отпадна от първите девет, Ноел слезе само с две места надолу. Пред нея беше Хоторн, вече на второ място, на трето бе момче на име Махир Ибрахим, което изнесе дълъг монолог на трийсет и седем различни езика с интонация, определена от старейшините като „безупречна“.

В момента първото място се заемаше от Анах — пухкавата хубавелка със златните къдрици, която Мориган помнеше от Чудното посрещане. С избелялата си жълта рокля, лачените обувки и коса, навита на венец отзад, тя изглеждаше сякаш отива на неделно училище… и това остави Мориган съвсем неподготвена за необичайния й талант.

Покровителят на Анах, жена на име Сумати Мишра, се похвали, че нейната кандидатка има умението да познава човешкото тяло. За да го докаже, легна доброволно на една метална носилка на колелца, а Анах я разряза със скалпел, извади апендикса й и я заши отново с малки, спретнати шевове. Най-забележителното бе, че го направи с вързани очи.

На Мориган й достави голямо удоволствие да види как лицето на Ноел посърна, когато Анах излезе директно на първо място и я събори на четвърто.

Изпитанията продължиха със смесени резултати. Кандидат след кандидат предприемаха късащата нервите разходка до центъра на арената. Някои бяха уверени и нахални, други изглеждаха сякаш се молят подът на арената да зейне и да ги погълне.

Едно уплашено момиче трепереше толкова силно, че сякаш се разтвори във въздуха, стана нематериална от самия ужас на сценичната треска. За щастие се оказа, че това е умението й — да става невеществена. Тя трепкаше като млечнобял призрак под слънчевата светлина и демонстрира своята невещественост, като мина право през масата на старейшините. Публиката беше впечатлена. Постепенно увереността на момичето нарасна.

За нещастие, изглежда, талантът й произтичаше от нейния ужас, защото щом се почувства по-уверена и започна да се наслаждава на светлината на прожекторите, тялото й стана пак материално. При връщането си през масата на старейшините, тя се блъсна в нея и една кана с вода прелетя над старейшина Вонг. Момичето не се класира между първите девет.

Междувременно Мориган се опитваше да потисне растящата си тревога. След всяко представление оглеждаше редиците от покровители.

— Къде е той? — промърмори тя.

— Ще дойде. — Хоторн й предложи от пуканките си, но тя отказа. — Юпитер никога не би пропуснал последното ти изпитание.

— Ами ако не успее?

— Ще успее.

— Ами ако все пак не успее? — повтори Мориган през рева на тълпата, докато Лин Май-Линг пробяга бързо двайсет и втората си обиколка на Тролизеума, а после тропна ядно с крак, когато старейшините я отпратиха с любезно махване. От публиката се разнесе съчувствено мърморене. — Та аз дори не знам какво е умението ми! Как ще се справя без него?

— Виж, той ще дойде, ясно? Но ако не дойде… — Хоторн изви врат, оглеждайки стадиона. — Ако не дойде, аз ще сляза на арената с теб. Ще измислим нещо.

Мориган повдигна вежда.

— Какво например?

Той задъвка пуканките си и за момент се замисли сериозно.

— Можеш ли да издаваш пърдящи звуци с мишниците си?

Слънцето залязваше зад трибуните на Тролизеума и прожекторите се включиха. В съзнанието на Мориган те бяха предназначени да покажат в най-ярка светлина публичното й унижение.

Класирането се менеше постоянно и кандидатите в челната деветка се взираха тревожно в таблото. Всеки път, когато на него се появяваше нов кандидат, имаше стенания, сълзи или гневни избухвания от онзи, който отпадаше от деветката.

Мориган погледна към Ноел, която седеше два реда по-надолу, гризеше си ноктите и през пет секунди се озърташе към таблото. Сега тя беше на седма позиция.

Точно пред нея бе едно момче, познато на Мориган от Книжното изпитание — Франсис Фицуилям, който бе спретнал вечеря от седем ястия за съдиите. Всяко ястие ги хвърляше в хаос от бурни емоции, които бяха странни за гледане: от силна параноя след блюдо от октопод на скара до изблик на радостен смях, предизвикан от боровинково суфле.

На пето място бе Тадея Маклауд, червенокоса здравенячка от планините, която победи в единоборство възрастен трол.

Хоторн беше слязъл до четвърто място, току зад едно дребно момче с ангелски лик на име Аркан Тейт. Аркан беше цигулар и докато свиреше, обикаляше пъргаво из стадиона и между редовете от седалки, без да пропусне и нота.

Беше много добър, но старейшините не изглеждаха склонни да го добавят към списъка на таблото… до последния момент, когато миловидният Аркан разкри истинския си талант. С леко смутена усмивка той изпразни джобовете си, в които се оказаха сума ти бижута, портфейли, часовници и монети, който бе успял да свие, докато свиреше на цигулката. Мориган бе дълбоко впечатлена. Той бе задигнал даже обицата на старейшина Куин направо от ухото й!

Хоторн не изглеждаше никак смутен, че един джебчия се е класирал над него. Всъщност бе по-скоро възхитен от умението на Аркан, дори след като осъзна, че собствените му кожени ръкавици за езда са сред купчината с плячка, която сега момчето връщаше предмет по предмет на законните собственици.

— Как го направи? — повтаряше Хоторн, широко ухилен, и оглеждаше ръкавиците си, като че ли те биха могли да му подскажат отговора.

Мориган тъкмо се канеше да каже за двайсет и седми път, че не знае, и ще бъде ли така любезен да спре да пита, когато видя приятелката на Ноел да излиза на арената с Баз Чарлтън.

— Това е тя. — Мориган смушка Хоторн. — Това е момичето, което видяхме на двора при Изпитанието на страха. Помниш ли? Ох, как й беше името…?

Това бе осмият кандидат на господин Чарлтън за деня; от неговата група Ноел беше стигнала най-напред. Мориган погледна към нея; тя гледаше приятелката си с безизразно, незаинтересовано изражение — все едно бе съвсем случайна кандидатка.

Хоторн поклати глава.

— За какво говориш?

— Ама наистина ли не я помниш?

— Кого да помня?

Отегчено, разсеяно мърморене пробяга през редиците от кандидати, когато Баз Чарлтън обяви кандидатката си като Кадънс Овъглен от Невърмур. Гласът му бе почти заглушен от разговорите на неспокойната публика. Но за разлика от всички останали Мориган гледаше внимателно.

— Кадънс! Така се казва. Бях забравила. Как можах да забравя? — попита тя Хоторн, който сви рамене.

— Продължавайте — нареди старейшина Куин и си наля чаша чай. Старейшините също започваха да показват признаци на умора; след няколко часа оценяване те вече си поглеждаха часовниците, подпираха брадички на ръцете си и се прозяваха широко.

Баз Чарлтън даде знак на някого в малка стаичка с прозорче на върха на трибуните. Прожекторите угаснаха, потопявайки публиката в мрак, и на големите екрани започна да се прожектира филм.