Глен Купър
Покана за задгробен живот (41)

40.

18 дни

Сайръс не успяваше да намери начин да потисне паниката. Никаква промяна в стойката, нито в мисловния процес можеха да пропъдят нажежения до бяло страх, който го прониза с все сила в мига, когато чу Мериън да вие в слушалката.

Стенли Майнът изпрати всички налични агенти в бостънското бюро по дирите на похитителите и изпрати зов за помощ до Вашингтон да осигурят още хора. Авакиян се опита да накара Сайръс да се прибере или да отиде у тях, където жената на Пит можеше да се грижи за него. О’Мали отказа и на Майнът сърце не му даваше да го кара насила. Остана на мястото си и гледаше през прозореца в посттравматичен шок, когато влезе Авакиян и каза:

— Долу във фоайето те чака някоя си Емили Фрост. Искаш ли да я видиш?

Сайръс й се беше обадил по телефона: кратък, тъжен разговор. Тя беше отменила всички свои срещи, за да дойде колкото може по-бързо.

— Божичко, Сайръс — възкликна тя, когато Авакиян я доведе в кабинета.

— Емили.

Лицето му беше пепеляво. Тя дръпна един стол и седна до него.

— Някакви новини?

Той поклати глава.

— Един от екипите е в къщата на Мериън. Разпитват нейната приятелка. Провеждат съдебномедицински изследвания. Кълна се в бога, ще го убия.

— Знам, че е трудно — каза съчувствено Емили. — Трудно е да се проумее тази жестокост. Няма да те питам как си, но как се справя Мериън?

— Марти ми съобщи, че се е наложило да й дадат успокоителни. Колкото аз искам да убия Уелър, толкова тя иска да ме види мъртъв.

— Вината не е твоя.

— Тя мисли, че е моя. Емили, а може би е права?

— Не е вярно. Ти просто си вършиш работата. — След пресконференцията по повод заповедта за арест на Уелър Сайръс и Емили бяха разговаряли до късно през нощта по телефона. Той най-накрая успя да облекчи душата си, като й разказа какво чудовище е този човек. — Макар вече да знам всички тези неща за него, пак не мога да повярвам, че използва невинно дете, за да стигне до теб… ужасно е — промълви тя и докосна ръкава му. — Твоят приятел Пит попита дали не мога да те накарам да излезеш за няколко часа? Може ли да те заведа да пийнем нещо? Моля те!

Майнът лично пое случая на Тара. Навремето беше добър оперативен агент и годините административна работа не бяха намалили неговите способности. Когато научи, че вероятно един от похитителите е бил англичанин, накара един от служителите си да пусне на съседката на Мериън записи с различни английски акценти. Тя избра този от Ливърпул.

По-нататък по следата бюрото се свърза със Скотланд Ярд, за да провери за роднини на Алекс Уелър. Получиха отговор по електронната поща, че Алекс има брат на име Джоузеф, наскоро уволнен с почести от британската армия. Следвайки нататък следата, проверката на полетите от британските летища разкри, че Джоузеф Уелър преди седемнайсет дни е влязъл в САЩ през Бостън с туристическа виза.

Агентите показаха разпечатка на паспортната му снимка на Джейн. Вече разполагаха със самоличност.

Скоро след това снимката на Джо Уелър беше разпространена в телевизионните канали и новинарските сайтове заедно с тази на неговия брат. Двамата заеха първите две места в списъка с най-издирвани престъпници на ФБР.

Алекс беше в кухнята и пиеше чай с Джо, когато горещата новина се появи на телевизионния екран. Снимката на Джо изпълни екрана.

— Най-накрая стана известен — отбеляза Алекс.

— Крайно време беше. Чудя се как успяха да разберат толкова бързо.

— О’Мали не е глупав. Май вече не можеш да се върнеш у дома.

Той изсумтя.

— Няма и нужда. Харесва ми да бъда с теб.

От стълбището се чу писък. Беше Ерика.

— Алекс, ела веднага!

Ерика и Джеси бяха около леглото на Тара. Момичето се гърчеше и размахваше ръце.

— Получила е пристъп — заключи Алекс спокойно. — Джо, имаш ли портфейл?

Джо му го подаде и го наблюдаваше как подпъхна кожата между стиснатите зъби, за да предпази езика. След това Алекс седна до нея и започна да я гали по бузата, за да я успокои.

— Всичко е наред, скъпа. Ще се оправиш. Скоро ще ти мине, защото доктор Алекс е тук. — След минута тялото й се отпусна, а дишането се нормализира. Алекс вдигна очи. — Когато се свести, ще увелича дозата на лекарствата й. Тя е скъпа стока.

Джеси го гледаше удивена. Никога не го беше виждала с пациент, не знаеше, че може да бъде толкова нежен към чужд човек.

— Прекрасен си — прошепна му тя.

— Не се впечатлявай толкова — подхвърли Джо. — Все още си е чекиджия.

В този момент в стаята нахлу Сам.

— Алекс, на сайта има нещо, което трябва да видиш.

Джо тупна брат си по гърба, когато минаваше край него.

— Работата на водача на култ никога не свършва, а?

Сам посочи компютъра в трапезарията.

— Това беше качено преди минутка на таблото за съобщения.

Алекс седна на стола на Сам и го прочете. Беше от О’Мали и към него имаше прикачена снимка на Тара.

Всеки, който види това съобщение, трябва да знае, че Алекс Уелър, така нареченият водач на Кръстоносния поход за вътрешен мир, е най-обикновен и злостен престъпник. Издирва се за убийството на млада жена на име Амбър Ходж, а заедно с брат му се издирват за отвличането на моята осемгодишна дъщеря Тара. Той се надява да накара властите да спрат издирването му, докато държи малката ми дъщеричка като заложник. Това обаче няма да стане. Не се поддавайте на лъжите му за „блаженството“. Това е опасен наркотик, който разрушава живота и убива хора. Помогнете ми да го намеря и да спася дъщеря си. Ако сте я видели, моля, обадете се на този номер. Анонимността ви ще бъде гарантирана. ФБР предлага сто хиляди долара награда за онзи, който помогне. Не се колебайте — това е правилната стъпка, която трябва да направите. Моля, помогнете ми да намеря дъщеря си.

— Какво да направя? — попита Сам.

— Махни го. Да не позволяваме хората да се объркват. По-късно довечера, когато момичето се съвземе, му изпрати снимка за доказателство, че е жива. Нека на нея се виждат датата и часът, но нищо, което би могло да послужи за идентификация. Изпрати я до неговия адрес във ФБР. Пиши му, че ако отново качи съобщението, ще я убием.

— Ще бъде изпълнено.

— И поспи малко тази вечер. Утре отиваме на нашата първа мисия с пряко действие. Тя трябва да е разбивач.