Джоузеф Хелър
Залезът (7)

6
Майлоу

— Не може нито да се види, нито да се чуе. Ще е по-бърз от звука и по-бавен от звука.

— Затова ли го наричате досвръхзвуков?

— Да, майор Боус.

— Кога бихте искали да лети по-бавно от звука?

— Когато се приземява и може би когато излита.

— Безспорно, нали, господин Уинтъргрийн?

— Несъмнено, капитан Хук.

— Благодаря, господин Майндърбайндър.

Съвещанието се провеждаше едно ниво под земята, в сутерена на БАССОП, новото Бюро за авангардни специални секретни отбранителни проекти, в кръгла зала със стени от прозрачна пластмаса в морскосиньо, осветени от огънати паралели и меридиани върху деформирани континенти и украсени с живописна сцена с ярки фигури, в която хищна риба се отбранява от връхлитащи грабливи птици. На стената зад извитата редица от подстригани глави на питащите имаше кондор с огромни криле и криви златни нокти. Всички присъстващи бяха мъже. Воденето на бележки бе забранено. Това бяха мъже с остър ум и колективната им памет бе достатъчна препоръка. Двама вече сподавяха прозевките си. Всички смятаха за естествено помещението да се подслушва. Съвещания като това бяха твърде поверителни, за да останат в тайна.

— Ще бъде ли по-бърз от светлината? — попита един полковник от полукръга експерти, обградил в мъртва точка водещия заседанието, чийто стол бе по-висок от останалите.

— Ще бъде почти толкова бърз.

— Можем да го форсираме да лети дори по-бързо и от светлината.

— Ще има известно увеличение в разхода на гориво.

— Само минута, господин Майндърбайндър, моля, почакайте само минута, нека да попитам нещо — проточи един озадачен цивилен с държание на специалист. — Защо вашият бомбардировач ще бъде безшумен? И сега имаме свръхзвукови самолети, но те определено вдигат шум, нали?

— Ще бъде безшумен за екипажа.

— Какво значение има това за врага?

— Би могло да има значение за екипажа — натърти Майлоу, — а никой не е по-загрижен от нас за тези момчета. Някои от тях няма да слизат на земята с месеци.

— Дори и години със зарежданите във въздуха самолети, които препоръчваме.

— Ще бъдат ли и невидими?

— Стига да искате.

— И няма да вдигат шум?

— Екипажът няма да ги чува.

— Освен ако не намали скоростта и не позволи на звука да го настигне.

— Разбирам, господин Уинтъргрийн. Всичко е измислено много умно.

— Благодаря, полковник Пикъринг.

— Колко души ще бъде вашият екипаж?

— Само двама. Двама се обучават по-евтино, отколкото четирима.

— Безспорно, нали, господин Майндърбайндър?

— Несъмнено, полковник Норт.

Офицерът в средата, генерал, прочисти гърло, за да привлече вниманието. Всички застинаха. Той извънредно много ценеше напрежението.

— Светлината движи ли се? — попита накрая генералът. Настъпи оловна тишина.

— Светлината се движи, генерал Бингам — реагира най-после Майлоу Майндърбайндър с облекчение, че е успял.

— По-бързо от всичко — добави услужливо бившият ефрейтор Уинтъргрийн. — Светлината е може би най-бързото нещо.

— И едно от най-светлите.

Бингам се обърна с подозрение към мъжете вляво. Някои кимнаха. Той се намръщи.

— Сигурни ли сте? — попита и извъртя строгата си физиономия към специалистите отдясно.

Неколцина също кимнаха страхливо. Някои извърнаха поглед.

— Странно — изрече бавно Бингам. — Виждам онази светлина на масата в ъгъла и тя ми изглежда съвсем неподвижна.

— Това е, защото се движи много бързо — обясни Майлоу.

— По-бързо от светлината — каза Уинтъргрийн.

— Може ли светлината да се движи по-бързо от светлината?

— Разбира се.

— Не можете да видите светлината, докато тя се движи, сър.

— Безспорно, нали, полковник Пикъринг?

— Несъмнено, генерал Бингам.

— Можете да видите светлината само когато нея я няма — каза Майлоу.

— Нека ви покажа. — Уинтъргрийн скочи нетърпеливо и угаси лампата. — Виждате ли? — Отново я светна. — Забелязвате ли разликата?

— Разбирам какво искаш да кажеш, Джийн — рече Бингам. — Да, започвам да виждам светлината. — Генерал Бингам се усмихна и се отпусна на страничната облегалка на стола. — Майлоу, обясни с две думи как всъщност изглежда твоят самолет.

— На радар ли? Врагът няма да го види. Дори когато самолетът е натоварен с пълно ядрено въоръжение.

— На нас. В снимки и чертежи.

— Това е тайна, сър, докато не ни отпуснете някакви средства.

— Невидим е — добави Уинтъргрийн и намигна.

— Разбирам, Юджин. Невидим? Започва да ми прилича на стария „Стелт“.

— Е, вярно, прилича малко на стария „Стелт“.

— На „Б-2 Стелт“ ли? — извика стъписан Бингам.

— Съвсем малко!

— Но е по-добър от „Стелт“ — бързо вметна Майлоу.

— И много по-красив.

— Не, не е като стария „Стелт“.

— Няма нищо общо със стария „Стелт“.

— Това ме задоволява. — Бингам се отпусна отново на стола. — Майлоу, мога уверено да заявя, че всички тук харесваме това, което чувам днес от теб. Как се нарича новият чудесен самолет? Поне това трябва да знаем.

— Нашият нов чудесен самолет се нарича „Досвръхзвуков невидим безшумен дефанзивно офанзивен щурмови бомбардировач за втори удар «М и М»“.

— Прилично име за дефанзивно офанзивен щурмови бомбардировач за втори удар.

— Името отразява същността, сър.

— Момент, господин Майндърбайндър — възрази кльощав цивилен от Националния съвет за сигурност. — Говорите за врагове, сякаш имаме такива. Ние вече нямаме врагове.

— Винаги имаме врагове — възрази на свой ред заядлив геополитик, който носеше очила без рамки и се смяташе за не по-малко умен. — Задължително е да имаме врагове. Ако нямаме, трябва да си ги създадем.

— Сега обаче срещу нас няма велика сила — намеси се и един шишко от Държавния департамент. — Русия се сгромоляса.

— Значи отново е време на Германия — каза Уинтъргрийн.

— Да, Германия си е Германия. Разполагаме ли с необходимите пари?

— Заем — каза Майлоу.

— Германците ще дадат — каза Уинтъргрийн. — И японците. А пипнем ли парите им — добави той тържествуващо, — те трябва да направят всичко, за да са сигурни, че ще спечелим всяка война срещу тях. А това е друга добра секретна дефанзивна черта на нашия чудесен офанзивно дефанзивен щурмови бомбардировач.

— Радвам се, че изтъкна това, Джийн — каза генерал Бингам. — Майлоу, искам да извоювам златната палма с този самолет и ще го препоръчам.

— На малкия негодник ли? — викна Майлоу обнадежден.

— О, не — отвърна Бингам, искрено развеселен. — Твърде рано е за Малкия негодник. Ще се наложи поне още едно съвещание със стратези от другите служби. А след това ни чакат и ония проклети цивилни, дето се въртят около президента, например Нудълс Кук. Ще ни трябва също изтичане на информация, за да гръмнат и вестниците. Искам да си осигурим подкрепа. Сам разбираш, че не си единственият, който се занимава с това.

— Кои са другите?

— Единият е Стрейнджлъв.

— Стрейнджлъв ли? — попита Майлоу. — Некадърник.

— Лайнар — потвърди Уинтъргрийн.

— Той пробутваше „Стелт“.

— Сега какво предлага?

— Разполага с онази чудесия, наречена „Универсален направи-си-сам дефанзивен неразрушим фантастичен артистичен опасен офанзивен щурмови бомбардировач за първи, втори и трети удар «Стрейнджлъв»“.

— Въздух под налягане — каза Уинтъргрийн. — Нашият е по-добър.

— Неговото име е по-добро.

— Ние работим върху нашето име.

— Неговият „Универсален направи-си-сам дефанзивен неразрушим фантастичен артистичен опасен офанзивен щурмови бомбардировач за първи, втори и трети удар «Стрейнджлъв»“ не може да се сравнява с нашия „Досвръхзвуков невидим безшумен дефанзивно офанзивен щурмови бомбардировач за втори удар «М и М»“ — каза рязко Майлоу.

— Никога не е направил нещо, което да работи, нали?

— Радвам се да го чуя — каза генерал Бингам, — защото, момчета, подкрепям вас. Ето новата му визитна картичка. Един от нашите агенти по сигурността я е задигнал от един агент по сигурността в друг отдел за доставки, с който сме на път да започнем открита война. Вашият бомбардировач ще ни бъде от полза.

Визитната картичка, която вървеше от ръка на ръка, бе украсена с двуглавия орел на Австро-унгарската империя и релефен текст в златистокафяво, който гласеше:

Харолд Стрейнджлъв и съдружници

Висококачествени връзки и съвети

Покупко-продажби на влияние втора употреба

Високопарност по поръчка

Забележка: Информацията върху тази картичка е за служебно ползване

Майлоу посърна. Картичката бе по-добра от неговата.

— Майлоу, всички ние участваме в надпреварата на века за съвършеното оръжие, което ще доведе до края на света и ще донесе вечна слава на победителя, използвал го пръв. Който отгледа тази рожба, ще се издигне до Съвета на началник-щабовете и аз, Бърнард Бингам, държа да съм този човек.

— Браво, браво! — припяха в хор офицерите от двете страни на генерал Бингам, който грейна в свенлива изненада, а двамата цивилни — дебелият и тънкият — мълчаха умърлушено.

— Тогава по-добре действайте бързо, сър — грубо подкани Уинтъргрийн. — Защо да си чешем задниците, след като разполагаме с такова страхотно изделие. Ако вие, момчета, не го искате…

— Ама разбира се, Юджин, разбира се. Само ми намери нещо свястно за реклама, да знаем за какво говорим, когато говорим с хората за това, за което ти ни говори днес. Без много подробности, защото ще ни вкараш в беля. Само няколко силни реда как ще хвърчат продажбите и може би няколко цветни рисунки, за да добием представа как ще изглежда. Няма нужда да бъдат точни, достатъчно е да правят впечатление. А ние ще се размърдаме незабавно. Бърз като светлината значи? А, Майлоу, има още един неприятен въпрос, който трябва да ти задам.

— И аз — каза дебелият.

— И аз — каза Хърбата.

— Деликатно е, затова предварително се извинявам. Твоите самолети ще летят ли? Ще вършат ли работата, която казваш, че ще вършат? Бъдещето на света може да зависи от това.

— Нима ще ви лъжа? — попита Майлоу Майндърбайндър.

— Когато бъдещето на света може да зависи от това? — намеси се бившият ефрейтор Уинтъргрийн. — По-скоро бих лъгал бившата си жена.

— Дадохте ми уверенията, от които се нуждаех.

— Генерал Бингам — каза Уинтъргрийн с горчивата тържественост на обиден, — знам какво е война. През Втората световна копах изкопи в Колорадо. Служих отвъд океана като ефрейтор. Подреждах пощата в Средиземноморието по време на десанта в Нормандия. Бях там точно в деня на дебаркирането, в пощенската канцелария, малко по-голяма от помещението, където сме днес. Рискувах да ми счупят врата заради запалките „Зипо“, откраднати в името на нашите бойци в Италия.

— Аз също, само че заради яйцата — каза Майлоу.

— Не е необходимо да ни се напомня всичко, което залагаме. Никой тук не осъзнава по-силно от мен своите отговорности, нито е изпълнен с по-голяма готовност да ги изпълни.

— Извинете, сър — рече смирено генерал Бингам.

— Освен ако това не сте вие, генерале, или господин Майндърбайндър. Или вашите колеги на масата, сър. Божичко, знаех си, че тия скапани копелдаци ще поискат нещо — оплака се Уинтъргрийн, когато двамата излязоха от заседателната зала.

Тръгнаха из спираловидния комплекс на сутерена, гъмжащ от забързани мъже и жени в цивилно облекло или униформа, които сновяха превъзбудено по служебни задачи. Цялата тази скапана сган, изръмжа полугласно Уинтъргрийн, му изглеждала охолна и чистичка, стерилна и гадно самоуверена. Жените в униформа до една изглеждали дребни, с изключение на офицерите, които сякаш били цели канари. И всички до една, курвите им с курви, мърмореше Уинтъргрийн с виновно сведени очи, имали страшно съмнителен вид.

Продължиха към асансьорите и подминаха стрелка, която сочеше към Министерство на правосъдието. В следващия коридор друга стрелка, този път черна, сочеше към пряк път за новото Национално военно гробище. Зоната със свободен достъп в новата сграда на БАССОП със своя грейнал търговски център в извисилия се атриум вече бе станала втората туристическа забележителност в столицата — първата бе най-новият военен паметник. Човек трябваше да има специално, свръхсекретно удостоверение от БАССОП, за да се движи по етажите над или под множеството галерии и открити мецанини с будки за вестници в стил съвременен сецесион, щандове за закуски, магазинчета за сувенири с прочутите им живи атракции, диорами и стрелбища с виртуална реалност, вече отличени на международни архитектурни конкурси.

Отдясно в сутерена една яркочервена стрелка, която приличаше на избухнал снаряд, насочи погледите им към друга, върху която пишеше:

Подземия А — Я

Тя се пречупваше рязко надолу към затворена метална врата с надпис:

АВАРИЕН ВХОД

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО

СТРЕЛЯ СЕ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Охраняваха я двама униформени, явно сложени пред аварийния вход, за да не пускат никого. Огромната жълта буква С на лъскав черен фон успокояващо напомняше, че за удобство и защита на посетители и служители е направено ново старомодно противобомбено скривалище.

При асансьорите имаше други постове, които не обелваха дума дори помежду си. Вътре в асансьора имаше телевизионен монитор. Майлоу и Уинтъргрийн не помръднаха, не казаха нищо дори когато се изкачиха в централното фоайе на реалния свят, където екскурзоводи водеха туристи от туристически автобуси, паркирани оттатък летящите врати на главния вход. Не продумаха, докато не излязоха под лекия пролетен дъждец и не се отдалечиха от августейшата сграда за специални секретни проекти, в която току-що бе приключило съвещанието.

— Уинтъргрийн — прошепна накрая Майлоу, — тия наши самолети всъщност ще летят ли?

— Отде да знам, по дяволите?

— Как ще изглеждат?

— Май трябва да разберем и това.

— Ако бъдещето на света ще зависи от тях — отсъди Майлоу, — мисля, че трябва да сключим сделката, докато светът все още съществува. Иначе може никога да не ни платят.

— Трябват ни няколко чертежа. Проклетият Стрейнджлъв!

— И нещо за реклама. Кого да наемем?

— Йосарян?

— Може да възрази.

— Тогава да върви на майната си — избухна Уинтъргрийн. — Нека възразява. Пак ще го прескочим тоя скапаняк. Ама че скапаняк! Какво ми дреме дали възразява? Ще го прескочим този скапаняк още веднъж. Голям праз.

— Бих искал да не ругаеш толкова в столицата на държавата — рече Майлоу.

— Не ме чува никой освен теб.

Майлоу изглеждаше разколебан. Лекият слънчев дъждец ръсеше капки край него през призматична мараня, която виеше венец около челото му.

— Напоследък Йосарян пак възразява много. Иде ми да убия сина си, задето му е казал, че става дума за бомбардировач.

— Не убивай сина си.

— Иска ми се да наема някой по-посредствен печалбар с положение във властта, който да няма толкова скрупули, стигне ли се до правене на пари.

— Нудълс Кук?

— Точно Нудълс Кук имах предвид.

— Нудълс Кук е прекалено едра риба за тази работа. А и пак ще опрем до Йосарян, за да се свържем с него.

— Йосарян ме безпокои. — Майлоу беше мрачен. — Не съм сигурен, че му вярвам. Боя се, че още е честен.