Джоузеф Хелър
Залезът (27)

26
Йосарян

Нудълс Кук трябваше да се готви за урока по история, а Йосарян имаше среща в музея. Сети се за Нудълс след седмица, когато наближи АУП и чу тенекиените парни свирки на продавачите на печени фъстъци. Те пък му напомниха мелодичните фрази в „Горски шепот“ от „Зигфрид“ и битката за вълшебния пръстен от крадено злато, уж даваш власт над света на всеки, който го притежава, а всъщност носещ само горест, печал и разруха. Докато минаваше през вратите, за да влезе в автогарата, Йосарян си представи как героят германец, който всъщност е чист исландец, стои край пещерата на заспалия змей, който се е излегнал, тоест гледа си работата. „Остави ме да спя“, изръмжава той вместо благодарност на посърналия цар бог Вотан, който, воден от отчаяната тъжна надежда да си върне пръстена, се е промъкнал да го предупреди, че се задава безстрашният герой.

Младият Зигфрид е имал змей, с който да се пребори, Йосарян имаше свирепите кучета долу на входа към тайнствения здрачен свят на подземията, за които Макбрайд вече бе получил разрешение да претърси.

Замислеше ли се за този ден, Йосарян не помнеше по нещо да е проличало онова, което той щеше да узнае по-късно в болницата, докато обмисляше своето пътешествие по Рейн като художествена шега — че още същия ден ще започне да вижда двойно и накрая ще се озове в болницата заедно със своите затруднения с Мелиса, с половин милион долара и с продажбата на една обувка.

Сега, когато Германия отново бе обединена и в нея се ширеше неонацистко насилие, Йосарян си каза, че „Ню Йоркър“ ще лапне като топъл хляб тази хаплива пародия на пътешествието по Рейн, на което се впуска един съвременен асирийски Зигфрид със съмнително семитско потекло от американската средна класа — какво противоречие само. Но хората, които идваха на свиждане само да го разсейват, и лекарите неминуемо го лишиха от време и от онзи оптимистичен плам, съществен за съживяването и постигането на сериозна литературна цел.

Йосарян не можеше да не се възхити на ветеранското самообладание, с което Мелиса и дори Анджела ставаха по-ниски от тревата в присъствието на децата му или на Франсес и Патрийк Бийч, сливаха се незабележимо с фона или се измъкваха нечуто от стаята. А после пак изникваха сякаш от нищото съвсем случайно, там бяха дори старият Сам Сингър, бордовият стрелец, който идваше на свиждане на онази канара, своя приятел, болен от рак, както и любопитният им шантав приятел от Калифорния с месестото лице и измъчените очи, дошъл да търси Йосарян заради достъпа до Майлоу. Имаше дори едно измислено видение на ранен през войната, целия в страховити бинтове и гипс, казваше се Войникът в бяло, митична ретроспекция на друга изкривена илюзия.

По аналогия на Йосарян му хрумна, че Зигфрид е хукнал нагоре пеш, за да събуди с целувка Брунхилда, след като е взел пръстена, който съсеченият змей е спечелил, докато е работел като великан и е съзиждал вечната Валхала за безсмъртните богове, които вече са знаели, че идва и техният залез.

А Йосарян отиде с такси и с повечко целувки за Мелиса, която откри сам-сама в здрачния киносалон на музея, където без прекъсване прожектираха филм за историята на авиацията. Но издрасканите стари ленти за първите летци го грабнаха толкова бързо, че съвсем забрави да й досажда. Самолетът на Линдберг върху екрана бе по-изумителен от всички космически капсули. Мелиса също бе изпълнена с благоговение. Младият двайсет и четири годишен Линдберг е летял с перископ, тъй като отпред нямало видимост заради допълнителния резервоар за гориво.

След вечеря той се почувства капнал от пътуването, а и познаваше прекалено добре техния любовен дневен ред, че да ламти за секс. Дори и да се обиди, Мелиса не го показа. Йосарян малко се изненада, че е заспала преди него.

Както лежеше по гръб и си мислеше в самота, най-неочаквано реши от благодарност да я изненада с една пета от половинмилионното златно съкровище, което е спечелил този ден, и да плати от джоба си данъците. Сети се, че подарък от сто хиляди долара, които ще бъдат запазени за черни дни от жена, скъсваща се да работи за някакви си шест хиляди, ще й се отразят не по-малко благотворно от подмяната на двете сребърни пломби, осемте дузини рози за два дни и коприненото дантелено бельо от „Сакс“ на Пето авеню, „Виктория Сикрет“ и „Фредерикс“ в Холивуд. За човек като нея тези паднали сякаш от небето сто хиляди долара сигурно изглеждаха много пари.

В самолета тя бе с пола, но Йосарян вече бе изгубил желание да се занася. Говореше повече за сватбата на автогарата. Искала и тя да иде, въпреки че Йосарян още не я беше поканил. Мислеше си по-скоро как да прекарат разделени няколко вечери.

Колкото по-голяма бе вероятността Мелиса да му поднесе неочаквани похотливи наслади и открития, толкова по-малко ги предвкусваше той. Твърде бързо се бяха опознали — беше се случвало и преди, случваше се всеки път — и той вече бе решил, че не е зле оттук нататък да се виждат по-рядко. Когато не се готвеха да си лягат или не обсъждаха какво да ядат, често нямаше какво да правят. И това се бе случвало и преди. Случваше се всеки път. А ако не правиш нищо, често е по-здравословно да го правиш сам. За нищо на света не би я завел отново на танци и предпочиташе да умре, отколкото да иде на театър. След стоте хиляди долара вероятно би било по-мъдро да се разделят като приятели. Все още не й бе казал нищо за човеколюбивия си порив. И преди бе имал донкихотовски приумици.

И точно тогава бе покосен.

И тук неговото пътешествие по Рейн бе по-различно. Зигфрид тръгва на лов и е пронизан в гърба.

Йосарян пое към автогарата и бе спасен в болницата.

Бе получил аура и преходно исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение и следващите десет дни той и медицинската му сестра Мелиса, с която бе решил да се среща по-рядко, бяха заедно всяка сутрин, по-голямата част от следобедите и почти всяка вечер, после тя си тръгваше да се наспи, та на другата сутрин да се яви на работа и да помага да го поддържат жив, като следи някой от медицинския персонал да не обърка нещо. Чак предпоследния ден откри, че е бременна. Йосарян не се съмняваше, че детето е от него.