Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (8)

Глава 8

Графът на Джъп бе украсил преддверието си със статуи на голи мъже и жени, които се съвкупляваха.

Индия никога досега не беше виждала съвкупление (или съществителното беше „съвокупление“? Това изобщо беше ли съществително?), но знаеше достатъчно, за да е сигурна, че тези статуи изобразяват вариации на акта, който бе чувала да описват. Например точно от вътрешната страна на вратата имаше група от две жени и един мъж. Голите им тела бяха така преплетени, че беше трудно да се каже кой крайник на кого е.

— Колко необикновено! — измърмори Аделаид, като си вееше с ветрилото. — Почти съжалявам, че тогава майка ми не ми позволи да танцувам с Джъп. Питам се дали е поръчал да ги изваят по живи модели.

Тя заобиколи една хоризонтална композиция, изобразяваща двама души, изваяни от един-единствен мраморен блок.

— Мъжете не приличат на англичани — отбеляза Индия. Чувстваше се донякъде горда, че изобщо забеляза чертите на лицата им.

— Навярно гърци — отговори Аделаид и погледна любопитно към една бронзова статуя. — Знаеш ли, мисля си, че е възможно тази фигура да е на Челини?

Индия и представа нямаше кой е Челини. „Фигура“ все още ли беше статуя, когато изобразяваше повече от двама души? Или тогава беше „композиция“?

Тя се премести до Аделаид, която се взираше в голия мъж, застанала зад гърба му. Краката му бяха извънредно космати. А освен това имаше опашка.

Индия сбърчи нос.

— Това човек ли е трябвало да бъде?

— Не ставай превзета, скъпа! — сгълча я Аделаид. — На този свят няма нищо по-лошо от английска дама, която не оценява изкуството, особено прекрасна бронзова статуя от шестнайсети век. Копитата и опашката подсказват, че е сатир.

— Какво е сатир?

— Получовек-полукозел, от гръцката митология. Гувернантката ми не ми разказваше много за сатирите, защото всички те са палави.

Тя извади от чантичката си монокъл, наведе се и погледна към основата на статуята.

— Това ми прилича на подписа на Челини.

Човекът-козел имаше красив гръб, с ясно очертани мускули, каквито Индия си представяше, че имат малцина английски джентълмени. И макар че сигурно не трябваше да поглежда нататък, задните му части бяха оформени много привлекателно. Закръглени, би казала. И мускулести.

— Бенвенуто Челини е един от най-прочутите скулптори в Ренесансова Италия — каза Аделаид. — Съпругът ми даде цял куп пари за един сребърен поднос, изобразяващ Нептун. Гол, разбира се, така че не можехме да го използваме дори в приятелски кръг — допълни тя и въздъхна.

Покойният лорд Суифт често вземаше екстравагантни решения. За щастие на Аделаид, съпругът й почина, преди да успее да разори цялото имение.

Сатирът не беше сам. Той прегръщаше една млада дама. Едната му ръка бе обвита около кръста й, а другата — отметната във въздуха и извита над главите им.

Двамата се целуваха.

Любимата му носеше също толкова дрехи, кол кого и той.

— Слава богу, че майка ти не те възпита като пуританка, иначе сигурно щеше да припаднеш от вида на това — отбеляза Аделаид, загледана по-внимателно в начина, по който двете фигури се притискаха една към друга.

Беше вярно, че майката на Индия предпочиташе да танцува гола на лунна светлина, вместо да се държи както подобава на дама. Във всеки случай, скулптурата предизвика у Индия повече трескава горещина, отколкото слабост и припадък.

— Мисля, че сатирът всъщност е бог Вакх — продължи кръстницата й. — Виждаш ли тази лоза около челото му? Или някой следовник на Вакх, защото мисля, че богът нямаше копита.

Индия се интересуваше повече от факта, че отпред не можеше да види нищо по-надолу от гърдите му: под кръста съпругът и любимата му се сливаха.

Аделаид се отдалечи и заоглежда една гола жена, облегната на учудващо голяма птица.

— Предполагам, че това е Леда с лебеда. Как мислиш, господин Дотри дали е знаел, че тези статуи вървят с къщата?

— Нямах представа. — За миг светлината изчезна, когато Дотри мина през вратата. — Проклятие, със сигурност нямаше да доведа Роуз тук. Поверих я на грижите на кочияша, но не мога да остана дълго.

Аделаид започна да му бъбри за Челини, а Индия извади лист хартия и молив и започна да прави списък на статуите. Това й помагаше да не обръща внимание на глупавата болка, копнежа, който бе събудила у нея целувката на сатира.

Това беше смешно.

Абсурдно.

Целият разговор отвън с Дотри не й беше помогнал. Никога досега не бе виждала мъж да парадира така открито с ерекцията си… за втори път. Аделаид се бе погрижила Индия да разпознава признаците на мъжката възбуда, та дори и само с цел никой мъж да не може да я изненада.

Но не знаеше, че мъжете постоянно се поддават на похотта. Всъщност най-вероятно носеха дълги палта специално за да прикрият този факт. През ума й премина мисълта за панталоните на Дибълшър, тя потръпна и прогони образа от съзнанието си.

Статуите бяха десет на брой. Тя зачака за пауза в лекцията на Аделаид за ренесансовите скулптури и попита:

— Искате ли да задържите тези фигури, господин Дотри?

Той стоеше пред Леда, която имаше много големи гърди и изглеждаше безкрайно радостна, сякаш лебедите бяха съвсем по вкуса й.

— Може би ще задържа тази — измърмори той. Но хвърли кос поглед към Индия. Опитваше се да я шокира, като някое малко момче, което си сваля панталона.

— Прилича на прислужница в някоя селска кръчма — каза с безразличие тя. — Според мен сатирът е много по-интересен.

Дотри се завъртя и отправи към бронзовата статуя внимателен, продължителен поглед. И Индия погледна пак. Ръката на сатира бе извита над любимата му в жест, който бе и жизнерадостен, и закрилнически. Индия неволно изпита повторен прилив на топлина.

— Ако и двамата бяха жени, и аз щях да мисля така — ухили се порочно Дотри.

Пак се опитваше да я предизвика, но тя отказа да му достави удоволствието да изглежда скандализирана.

— Да пратим ли статуите в плевнята? Може да решите съдбата им някой друг път.

Аделаид се обърна и се намръщи.

— Скъпа, не е възможно да имаш предвид, че действително ще се опиташ да поставиш тази къща в ред. Индия никога не се е занимавала с нещо като това — обърна се тя към Дотри и направи широк жест, с който показваше цялата къща. — Нейните услуги са по-скоро като на съпруга. Временна съпруга.

Усмивката му стана по-широка.

— С изключение на интимността, разбира се! — провикна се Аделаид.

Индия завъртя очи.

— Господин Дотри, уверявам ви, че моите клиенти не гледат на мен като на съпруга, била тя временна, или не.

— Всъщност най-вероятно точно по тази причина винаги падат на колене пред теб с пръстен в ръка — отбеляза кръстницата й.

— Ще платя богато и пребогато, за да се обзаведа със съпруга — отбеляза Дотри. Изглеждаше много развеселен. — Това, че трябва да платя и за временна такава, не ми се струва прекалено. Според адвоката ми вие вземате повече, отколкото струват много зестри.

— Вярно е — кимна Аделаид. — От мига, в който реши да помага официално на хората, скъпата Индия заяви, че услугите й трябва да бъдат смятани за екстравагантност, в противен случай нямаше да се отнасят с нея с уважението, което заслужава.

Индия реши да не обръща внимание на този разговор, който с нищо не й помагаше. Отвори първата врата отляво и влезе в голям салон. Проядените от молци завеси от Дамаска бяха паднали на пода, а до стените имаше само няколко разнебитени мебели.

— Адски съм разочарован — каза Дотри и влезе в стаята. — Тук няма нищо особено скандално.

Индия се завъртя в кръг из стаята. Диванът и всички столове трябваше да отидат право на боклука заедно с поколенията от мишки, които ги бяха заселили. Но на бюрото до стената му стигаше едно хубаво излъскване, за да се приведе в някогашния си изящен вид.

— Пропорциите на тази стая са божествени! — измърмори Аделаид и побутна част от ламперията, която се бе отделила от стената.

— За нещастие няма да мога да обиколя цялата къща, тъй като Роуз ме чака. Лейди Зенобия, бихте ли могли да прецените от състоянието на тази стая дали ще можете да преобразите къщата в обстановка, която да прикрие истинската ми същност? — попита Дотри.

— Мога да преобразя къщата, но не и вас — отговори Индия.

Неговият отговор накара Аделаид да сбърчи чело.

— Скъпи господин Дотри, ще трябва да овладеете езика си. Няма да се понрави на майката на Летиша.

— Може би трябва да отложите уроците по гръцки — предложи Индия, като внимаваше гласът й да прозвучи искрено. — Само докато научите достатъчно английски, за да се изразявате подобаващо.

— Предполагам, че вие никога не ругаете. — В гласа на Дотри определено имаше провокация.

Индия започваше да го разбира: той я намираше забавна. И то не тогава, когато самата тя смяташе, че проявява духовитост.

— Господин Дотри може да не е разполагал с всички предимства, които са желателни за един мъж — заяви най-искрено Аделаид, — но това не означава, че не е джентълмен. Някои от най-големите джентълмени са произлезли от нищото. Например икономът ми.

Дотри беше ужасяващо привлекателен, когато се ухилеше; на едната му буза се образуваше трапчинка. Кой би си помислил, че такъв страховит мъж ще има трапчинка?

Без да забелязва нищо, Аделаид продължи да дърдори за своя иконом и за неговите изключителни маниери. Той никога не споменавал името Божие напразно.

— Поне аз никога не съм го чувала и не мога да си представя, че би го сторил.

Индия, която бе наела въпросния господин на работа при кръстницата си, беше съвсем сигурна в това.

— Боя се, че за мен е прекалено късно да науча този урок — каза Дотри. — А сега трябва да съкратим обиколката на имението, защото Роуз отдавна е под грижите на моя кочияш. Лейди Зенобия, според мен лейди Аделаид би предпочела да не се заемате със Старбъри Корт.

— Съжалявам, Аделаид, но вече се съгласих — заяви Индия и добави: — И няма да се проваля.

Последното го изрече с известно усилие. Единственият случай, в който се провали, беше след като се наложи да отблъсне сина и наследник на лорд Менинг с нож за отваряне на писма, което доведе до това, че напусна имението, преди да успее да смени готвача.

— Но къде ще отседнем? — настоя Аделаид. — Нали не мислиш да се настаним тук? Куфарите и камериерките ни трябва да пристигнат след час-два… на тревата ли ще спим?

— Ще запазя стаи за всички вас в „Рогът и еленът“ в Тонбридж — предложи Дотри. — Мястото е доста прилично.

— Чудесно! — съгласи се Индия.

Аделаид въздъхна.

— Боя се, че кръщелницата ми е свикнала да става на нейното — обърна се тя към Дотри.

— Може би Роуз и бавачката й биха могли да отседнат в „Рогът и еленът“ по време на събирането? — Индия все още се мъчеше да се справи с проблема с кръщелницата на Торн.

— В никакъв случай! — отсече той. — Искам тя да е близо до мен през цялото време.

— В имението има ли някакви други сгради?

— Вдовишка къща и къщичка край портата.

— Мога да обновя и вдовишката къща — предложи Индия. — Роуз ще е съвсем близо до вас. Ще можете да я посещавате всеки ден. Но ще е далеч от очите на лейди Рейнсфорд, поне докато Нейно благородие не се съгласи за годежа.

— Вие смятате ли да се омъжите някога? — попита Дотри.

— Какво? — попита Индия объркана.

— Разбира се, че ще се омъжи! — възкликна Аделаид с възмутен глас. — Индия има безброй обожатели.

— Невероятно — измърмори той. — Чудесата нямат край. Винаги се учудвам колко неща са готови да изтърпят представителите на моя пол.

— Колко странно! — отговори сладко Индия. — Самата аз никога не се учудвам на мъжете. Толкова често се държат абсурдно, та ми се струва, че това е отличителна черта на вашия пол.

— Скъпи мои, препирате се като децата, които за свое щастие така и не родих — намеси се Аделаид. — Индия, предлагам да се оттеглим в кръчмата и да обсъдим доколко си готова да се нагърбиш с такъв голям проект.

Здравият разум диктуваше на Индия да последва кръстницата си през вратата, но тя не помръдна от мястото си.

— Ще трябва да се научите да се държите по-мило, след като се ожените за Летиша — заяви тя на Дотри.

Нещо в погледа му й подсказа, че в този момент той не мисли за годеницата си.

— Тя ще повехне като цвете, ако някога й заговорите така. Прекалено е мила, за да понесе задълго сарказма ви.

— Но точно поради тази причина я избрах — осветли я Дотри, докато крачеше към нея. — Не заради някакво абсурдно желание да вляза в редовете на аристокрацията. Ако исках да се оженя за някоя жена единствено заради титлата й, нямаше да избера Летиша.

— Ще извадите късмет, ако приеме предложението ви — отсече Индия. — Дори и тя заслужава…

— Дори и тя? Нима намеквате нещо за добродетелта на бъдещата ми съпруга?

Тя го погледна намръщено.

— Разбира се, че не! Ама че низко съзнание имате!

— Винаги. И така, какво имахте предвид?

Индия се поколеба и стъписана видя, че той отново е започнал да се хили, без да откъсва поглед от нейния.

— Ако смятате да ми съобщите, че Летиша е глупачка, това вече го знам.

— О! — отвърна внимателно Индия.

— Усмивката на госпожица Рейнсфорд е така чаровна — сладка като мед. Тя е прекрасна и като всеки мъж с гореща кръв, аз тъй да се каже, нямам търпение да легна с нея. Тя никога няма да се опита да ме промени. Всяка сутрин ще ме посреща с усмивка, ще ми предлага това, което желая, и ще го прави с радост, защото такъв й е характерът.

Поразена, Индия установи, че я обзема чувство, за което и насън не си бе представяла, че ще изпита ревност към Летиша Рейнсфорд. Никой мъж на този свят не би нарекъл нея сладка като мед.

— Защо смятате, че ме интересува фактът, че не знае гръцки? — продължи Дотри. — Или умножението? Аз мога да умножавам и сам.

Индия се овладя.

— През последните десет години съм пребивавала в много домакинства. Виждала съм не един и двама съпрузи, които смятат жените си за глупачки. С времето високомерието им изсмуква благостта, която преди са обичали.

— Такива мъже са глупаци — отсече категорично Дотри. — Съпругата е инвестиция като всяка друга, а аз се грижа за собствеността си. Ще глезя Летиша и честно казано, никога няма да й говоря така, както говорих на вас, защото с вас говорих така, както говоря с мъже.

През тялото на Индия премина вълна на ярост.

— Летиша няма да бъде ваша собственост — процеди тя през стиснати зъби. — Тя ще бъде ваша съпруга. Ваша другарка в живота. И за ваше сведение, аз не съм мъж.

— Така ли? Аз пък мисля, че може да сте генерал, маскиран с женски дрехи.

Това беше върхът. Лала беше сладка като мед, а тя самата беше генерал. Думите, които преминаха през ума й, не бяха от учтивите.

— Ще изпратя писмо в лондонската ви резиденция с имената на неколцина търговци и майстори, които би трябвало да могат да ви помогнат — каза кратко тя.

Дотри поклати глава.

— Искам вас.

— Не можете да ме имате. Сега, ако обичате, махнете се от пътя ми. Искам да отида при кръстницата си.

— Обещахте да направите тази къща обитаема, така че Летиша и семейството й да се чувстват удобно.

— Не можете да получавате всичко, което поискате.

— Вие се страхувате — изрече подигравателно той.

— Няма от какво да се страхувам — отсече Индия, сложи ръка на гърдите му и ги натисна. — Бих искала да се отдръпнете.

— Да не се боите, че няма да успеете? Не можете да понесете мисълта да бъдете моя временна съпруга за три седмици?

Очите му станаха тъмносиви, като небето по здрач, и това не й хареса.

Той повтори:

— Да не би да се боите, че няма да успеете?

— Разбира се, че не. Отдръпнете се или ще викам за помощ. Кочияшът ми е много едър.

— Ако го сторите, ще се окажем компрометирани — осведоми я той, като понижи глас. — Лейди Аделаид май забрави, че ни остави без придружителка. Можете ли да си представите какво ще стане, ако се окажем завинаги обременени един с друг?

— Не, не мога! — отсече Индия. — А сега за последен път: моля ви, бихте ли ми позволили да напусна стаята?

— Може и да не се страхувате от работа, но се боите от нещо — каза той, без да помръдне и на сантиметър. Вместо това се подпря на стената с ръка до лявото й ухо и лицето му се озова още по-близо до нейното.

Индия усети мириса му: ухание на нещо диво и гористо, на сапун и вятър.

— Следователно трябва да заключа, че се страхувате от мен — заяви той.

— Не се страхувам от вас — отговори Индия с равен глас. — Но смятам, че Летиша може да постигне нещо много повече от това да се омъжи за човек, който я смята за глупачка и иска да се отнася добре с нея само защото е платил!

Той отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.

— Вие сте романтичка! Колкото и дръзка и безцеремонна да сте, вие сте романтичка!

Индия стисна ръката си в юмрук и го удари с всички сили. Той дори не трепна, но отстъпи крачка назад, без да спира да се смее. Тя се обърна да си тръгне, като си мърмореше под нос.

Той я хвана за ръката.

— Какво казахте, Индия?

Тя обърна глава и го изгледа свирепо.

— Пуснете ме!

— Не и преди да повторите това, което казахте — отново онази трапчинка.

— Казах, че сте копеле — отвърна тя, без да увърта.

— Права сте.

Беше ужасно привлекателен, когато се смееше. Сивите му очи се стопляха. А топлината беше опасна, защото предизвикваше топлина и у Индия.

Тя изтръгна китката си от ръката му.

— Ако не възстановите Старбъри Корт — провикна се тя, когато вече бе изминала половината път до вратата, — ще кажа на Елинор, че сте ме нарекли копеле и сте използвали обстоятелствата около раждането ми като причина да избягате.

Индия застина, а после бавно се обърна.

— Нямах предвид това и вие го знаете!

Херцогът на Вилиърс и съпругата му яростно закриляха неговите незаконородени деца. Елинор може би щеше да й прости. Вилиърс със сигурност нямаше. А тя ги харесваше. Наистина харесваше и двамата.

— Но това казахте. Притиснах ви, Индия. Ако си мислите, че това няма да се хареса на баща ми… права сте. Той не само че няма да го хареса, а и ще унищожи репутацията ви, без да се поколебае.

— Няма да посмеете!

— Ще посмея. Искам Летиша за съпруга. Не искам да си губя времето да търся друга жена. Очевидно майка й е твърдо решена дъщеря й да се обзаведе с имение в провинцията, затова трябва да я поканя тук, преди новината за Роуз да се разчуе, както ми съобщихте навън. А вие ми обяснихте пределно ясно, че имам нужда от вкуса ви — не казахте ли, че е безукорен? Това е работа, която не може да я свърши първият работник, хванат от улицата.

— Това е изнудване! Вие сте покварен…

Той я прекъсна:

— Нещо повече, ще трябва да възстановите и вдовишката къща. Тази ваша идея съвсем не беше лоша. Роуз може да остане там по време на събирането, така че семейство Рейнсфорд да не направи мигновено същото заключение като вас относно бащинството й.

— Когато се запознаят с нея, няма да останат доволни.

— Мисля, че ще приема идеята ви за специално разрешително. След като им стана зет, спокойно могат да се запознаят с Роуз.

Индия не знаеше какво да мисли.

— Много добре — въздъхна тя и се предаде. Не й беше приятно да си мисли, че Елинор я смята за дотолкова непоносима, та да отказва да общува с Торн заради обстоятелствата около раждането му. — Ще ви помогна.

— Ще останете и за събирането — продължи той. Сега, когато бе получил всичко, което искаше, гласът му бе дълбок и спокоен. — Поканил съм един приятел, който най-вероятно ще се влюби лудо във вас. Трябва ви съпруг, а той е свободен.

— Не ми трябва вашата помощ, за да си намеря съпруг!

— Така ще е честно — отвърна той с благ глас. Очите му играеха.

Ноктите на Индия се забиха в дланите с такава сила, че останаха отпечатъци.

— Искам неограничен бюджет. Ще трябва да наема половината Лондон, за да приключа бързо.

— Давайте. Ние, богатите копелета, сме три вида: богати, по-богати и още по-богати. Аз съм от последните.

— Имате ли някакви по-специални изисквания във връзка с обзавеждането на стаите?

Той вдигна рамене.

— Обичам всички цветове, освен червено. Баща ми оценява лукса, а една стая за гости трябва да прилича на кралски дворец, ако е възможно. Отървете се от тези голи статуи, освен ако не искате да задържите сатира. Става ми мъчно, като си представя, че сте станали на толкова години, без нито веднъж да зърнете мъжки задник.

— Ако отново ми кажете нещо подобно, ще изляза през тази врата и никога няма да се върна — предупреди го Индия.

За миг се възцари тишина, а после той отново се усмихна. Раздразнена, Индия видя в очите му искрица на възхищение.

— Вие наистина имате топки — каза той.

— Аз не съм генерал! — възрази тя. Яростта я тласкаше към безразсъдство, затова продължи: — Откъде знаете, че не съм виждала мъжки задник?

— Ако сте, значи у вас има неподозирани дълбини, лейди Зенобия — каза той, очевидно безкрайно развеселен.

— Двете с лейди Аделаид ще ви очакваме точно след една седмица — заяви Индия, без да обръща внимание на провокацията. — Дотогава ще знам точно какво трябва да се направи.

— Добре. Още едно нещо — сети се той. — Не искам легло в стаята на Летиша. Тя ще спи при мен.

— Не искате легло? — попита невярващо Индия. — Разбира се, че ще сложа легло в стаята на жена ви. Ами ако тя не иска да спи с вас?

— Ще спим заедно — заяви той и отново скръсти ръце на гърдите си.

— Вашата съпруга…

— Знам. Заслужава някой много по-добър от аз.

— Мен — тросна се Индия.

— Какво?

— „Аз“ е граматически неправилно. Трябва да бъде: „Заслужава някой много по-добър от мен“.

Той избухна в смях, но Индия продължи да говори през него:

— Всяка дама има право на уединение, независимо дали съпругът й я смята — и се отнася с нея като — своя собственост.

— Вие, изглежда, мислите, че Летиша няма да иска да спи с мен — каза той с предразполагащ глас. — Боже, боже, Индия! Имате такива мрачни възгледи за брака. Трябва да се научите поне да се преструвате на оптимистка, след като приемете ръката на някой мъж.

Тя се завъртя на пета и излезе сърдито от стаята, последвана от дълбок, сподавен мъжки смях.

— Видях, че устните ви се движат — провикна се той. — Не казахте ли на лейди Аделаид, че никога не ругаете? Или говорехте за иконома й?

През главата на Индия прелетяха цял куп подбрани изрази.

— Три седмици с лейди Зенобия като моя съпруга — обади се Дотри, без да спира да се смее, когато я настигна. — Не мога да се сетя за по-добро въведение към живота с Летиша.