Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (18)

Глава 18

Късно следобед Индия приключи с последните приготовления за пристигането на гостите. Херцогът и херцогинята на Вилиърс трябваше да пристигнат сутринта, а лорд Броуди, лейди Рейнсфорд и Летиша — следобед или рано вечерта. Лорд Рейнсфорд, изглежда, изобщо нямаше да дойде. Аделаид дискретно бе потвърдила, че той и съпругата му рядко се намират под един и същ покрив.

Всички стаи бяха проветрени и готови; рано сутринта щяха да сложат цветя във всяка една от тях. Индия, Флеминг и икономката бяха планирали предстоящата седмица така, сякаш подготвяха военна операция.

— Херцогинята ще изпълнява ролята на домакиня — напомни Индия на Флеминг, докато проверяваше списъка с вина, които щяха да предложат.

— Да, милейди — съгласи се икономът.

— Предполагам, че ще има какви ли не критични моменти и ако трябва, можеш да дойдеш при мен, но моля те, погрижи се останалите гости да не разберат, Флеминг.

— В никакъв случай, милейди. Днес лейди Аделаид пак ще вечеря в стаята си — съобщи й Флеминг.

Изтощението на Индия изчезна. Това означаваше, че с Торн ще вечерят сами, без надзора на компаньонка. Заключението на Аделаид, че нямат нужда от такава, беше грешно, но Индия не й възрази.

От утрешния ден нататък нямаше да има повече целувки — или сълзи — в прегръдките на Торн. Щом Лала прекрачеше прага, Индия щеше да се преобрази чисто и просто в семейна приятелка.

Но тази нощ… през тялото й се плисна вълна на въодушевление. Спомни си за мига, в който Торн я улови неподготвена и завладя устните й, без дори да попита, и по краката й отново се стече топлина.

Нито тя, нито той бяха сгодени. Засега. Тази вечер, колкото и непристойно да беше, още можеха да се целуват. Индия тръгна нагоре по стълбите с неприлична бързина и се насили да забави крачка. Когато Мари дойде, тя нареди да й приготвят ваната. Остана вътре цели десет минути повече, отколкото искаше, защото единственото, което истински желаеше, бе да се втурне по стълбите и да намери Торн.

Да говори с него.

Или може би да не говори.

Задължително трябваше да облече за вечеря някоя проста рокля и да си запази по-съблазнителните одеяния за пристигането на лорд Броуди. Но вместо това си сложи роклята, която й отиваше най-много, с цвета на перла в раковина, дълбоко деколте с шнур и лека горна пола от хлабаво изтъкан лен, която трепкаше отпред.

В нея се чувстваше палава. Не превзета, не и като стара мома.

Мари й помогна да обуе пантофки, с токчетата на които главата й щеше да стига точно до рамото на Торн. Най-накрая Индия слезе и си каза, че ще му позволи една-единствена целувка. Или може би две. Но не повече.

Флеминг стоеше в подножието на стълбището.

— Лейди Зенобия — каза той и се поклони. — Господин Дотри ви чака отвън, пред вратата — и й я отвори.

Разбира се, щяха да се хранят във вдовишката къща заедно с Роуз. Нямаше да има никакви целувки. Глупаво бе да изпитва такова смазващо усещане за разочарование.

Торн я чакаше, облегнат на каменния лъв на ръба на алеята.

— Роуз е заобиколена от хартиени кукли — каза той, когато тя се приближи — Съобщиха ми, че присъствието ми не е нито наложително, нито особено желано.

— Мислех, че ще вечеряме с нея — каза Индия.

Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха не към вдовишката къща, а в обратна посока, далеч от къщата, надолу по хълма.

— Клара е специалист по ножиците и Роуз е щастлива — каза той. — Помислих си, че покрай трескавите си усилия със Старбъри Корт може да сте пропуснали дупката за риболов.

Не се интересувам много от риболов — заяви Индия, — особено когато нося една от любимите си рокли.

— Всъщност няма да ловим риба — успокои я Торн. Изглеждаше изненадан. — Аз дори нямам въдица.

— А това е крайно неблагопристойно — добави Индия.

— Мислех, че сме загърбили тези глупости, поне докато сме насаме.

— Не, не разбирате. Сега къщата е пълна с прислужници. Можем наистина да се окажем компрометирани, ако някой ни види сами след здрачаване.

Той продължи да върви, влачейки и нея.

— Кой ще ни види?

— Всеки един от прислужниците — а слуховете от този тип се разпространяват в Лондон като пожар. Репутацията ми ще бъде съсипана Всъщност трябва веднага да се върнем в къщата.

Торн просто се ухили.

— Не се безпокойте Ще кажа на Вандър, че помежду ни не се е случило нищо.

— Не е само това — възрази тя. Опитваше се да обясни по начин, който той да разбере — Моят живот — животът на всяка дама — се състои от сутрешни посещения и музикални вечеринки, и балове. Ще ме отхвърлят от обществото. Никой няма да ме приема повече, нито да ми изпраща покани. Това означава да си съсипана.

Двамата стигнаха до подножието на хълма.

— Животът, който описвате, изглежда дяволски скучен. Не мога да представя как само ходите по балове и правите посещения, Индия.

Тя се усмихна иронично.

— И аз не мога да си го представя.

— По дяволите, трябва да съсипя репутацията ви просто за да не се окажете впримчена в такъв отегчителен живот. Това ще е моето добро дело за тази година.

Привлече я към себе си и устните му се спряха върху нейните — не примамващи, както при първата им целувка, а горещи и изискващи. Този път целувката му беше изгаряща заповед, дръзко нареждане тя се откаже от всякакъв контрол.

Индия разтвори устни без колебание. Знаеше, че тялото й копнее за вкуса и допира му, осъзнаваше, че веднага е започнала да трепери, макар и леко. Знаеше, че ръцете й се обвиват около врата му като ръце на удавник, когото само той може да спаси.

Когато той я привлече още по-близо, тя нададе вик — звук, който устните му приглушиха. Кракът му си проправи път напред, между нейните, и тя изви тяло срещу него, треперейки от напрежение.

Шумно стенание, проклятие, а после Торн я грабна на ръце, направи една дълга крачка и я пусна. Индия изпищя и падна, но се приземи не на твърдата земя, а на един брезент, увиснал във въздуха.

— Хамак — обясни Торн и й се ухили, както стърчеше над нея. — Никога ли не си лежала в хамак?

Тя погледна към въжетата, които държаха хамака над земята.

— Не! Не можем да го направим. Трябва да…

Торн легна до нея с отработен жест, който разкриваше, че е прекарал много нощи в хамаци.

— В това ли спят гмуркачите в тинята? — попита шепнешком Индия. Едва успяваше да изрече думите заради изгарящата топлина на тялото, което се намести до нейното.

Той поклати глава и допря съвсем леко устни до нейните.

— Спяхме на земята между гробовете, в църковния двор. Там беше спокойно и тихо.

— А кога си спал в хамак?

— На борда на един кораб — отговори той. — Веднъж пътувах с Източноиндийската компания.

Индия искаше да го попита още нещо, но ръката му бе обхванала главата й отзад, точно толкова, колкото да я обърне към устните му. А след като тя се покори на мощта и силата в целувката му, тази ръка се раздвижи…

Плъзна се по шията й — ласка, която изглеждаше почти невинна. Индия се премести по-близо до него, ръцете й го придърпаха отгоре й, а части от нея бяха изпълнени с жажда, каквато никога досега не си бе представяла.

Но не можеше да мисли за това, защото целувката им беше влажна и гореща, и толкова пламенна, че главата й се наклони назад, а хамакът ги обгърна и тласна телата им едно към друго, толкова близко, колкото фигурите на сатира и любовницата му.

Ръката на Торн се плъзна под врата й и от гърлото на Индия се изтръгна някакъв звук, когато дланта му се обви около извивката на гърдата й. Индия откъсна устни от неговите и неволният й вик се разнесе във въздуха.

Той измърмори проклятие и устата му покри нейната, докато палецът му търкаше зърното й и разпалваше поток от златен огън, който потече през тялото й. Викът на Индия бе заглушен от целувката му. Не че го осъзнаваше наистина, защото можеше да мисли единствено за коравото му топло тяло, което притиска нейното, докато тя безсрамно се извива към него.

Торн отново погали грубо гърдата й и за миг сърцето на Индия спря да бие. Когато поднови ударите си, препускаше. Тя сви едното си коляно и го мушна между бедрата му. Този път стонът излезе от неговата уста.

— Искам… — прошепна Индия, като се откъсна от него. Но дрезгавите думи се изтръгнаха от гърлото й — Ти и мен.

Той леко дърпаше корсажа й, който веднага поддаде. Торн отново наведе глава и я целуна по ключицата. Индия почувства как цялото й същество се разлюлява от някакъв трепет и зачака целувката му да стане по-продължителна.

— Ти и аз — поправи се тя и остави пръстите си да се плъзнат в косата му, гъста и мека… и прекалено дълга за джентълмен. Той не беше джентълмен и това й харесваше. Никой джентълмен нямаше да я събори на брулено от вятъра корабно легло и да започне да я целува така интимно на място, където можеше да ги види всеки.

Пръстите й се плъзнаха по врата му, отклониха се, за да погалят раменете му. Докосването й го накара да изстене дрезгаво. Единствените други звуци бяха сънливото мърморене на реката и песните на птиците, които виеха гнезда.

Никой нямаше да разбере. Никой нямаше да чуе. Индия се опита да придърпа главата му надолу, за да го целуне пак, по той се надигна на един лакът. Изглеждаше стабилно настанен в хамака, макар че той се люлееше.

— Няма такова нещо като „ти и аз“ — отсече той.

— Има ти и аз в този хамак — отговори тя. А после премести крака си така, че да докосне тази гореща, жизненоважна част от него. Видя как при допира й в очите му се спуска гняв, като лудостта в нейната кръв.

— Моля те, Торн Моля те.

Той се наклони по-близо и попита срещу устните й:

— За какво ме молиш, Индия?

Хамакът се люшкаше, а с него и неговото тяло срещу нейното. Мускулите на рамото му заиграха под пръстите й, финият лен на ризата му се плъзна над кожата.

Устните му се отвориха срещу нейните. Ръката му отново се обви около гърдата й и донесе несравнимо удоволствие на зърното й Индия се вкопчи в него В стомаха й гореше странен огън, краката й трепереха.

Усещането й хареса.

И то много.

Когато Торн отново вдигна глава, тя видя в очите му нещо диво.

— Искам всичко това — промълви тя и ахна, защото пръстите му се плъзгаха по хълбока й — неоспоримо интимно докосване. — Ти и мен — и примигна. — Искам да кажа, ти и аз.

Торн бе смъкнал корсажа й и устните му се спуснаха към гърдата й. Тя изви гръб и простена.

— Имам нужда от… О, Торн, имам нужда да…

Той премина към другата гърда и Индия загуби контрол над онова, което искаше да каже, каквото и да беше то. Едната му ръка повдигаше крака й нагоре и оставяше след себе си свирепа жажда. Треската отново я обхвана.

Искаше вкуса му, мириса му, властните му запленяващи целувки.

Хрумна й една неясна мисъл: ако щеше да се прави на лека жена, спокойно можеше да действа като такава. Остави крака си да падне, подканвайки Торн да я обсипе с още ласки.

Зъбите му докоснаха зърното й и в същия миг пръстите му се извиха напред. Тя започна да се гърчи срещу него. От устата й се сипеха думи — безкраен поток от молби, които щяха да я притеснят, само дето…

Не я притесняваха.

Всичко й се струваше правилно. Съвсем естествено, съвсем правилно.

— Знам, че дълбоко в себе си си джентълмен, колкото и да твърдиш обратното. — Думите заседнаха в гърлото й — Но те моля, Торн. Аз съм…

— За какво ме молиш?

Той гледаше сериозно надолу към нея, сякаш едната му ръка не бе отпусната върху меката кожа на вътрешната страна на бедрото й. Тялото на Индия бе замръзнало, тя чакаше тези пръсти да се прокраднат по-нагоре.

— Един джентълмен би спрял дотук — каза тя. Предизвикваше го.

Пръстите му се изкачиха още един сантиметър. Отново спряха. Усещането, което забушува в тялото й, я накара да се разтрепери.

— Един мъж, когото не го е грижа за обществото, би продължил, защото жената в прегръдките му е… е благосклонна — прошепна тя.

Във въздуха се понесе тих дрезгав смях.

— „Благосклонна“?

Пръстите му отново се понесоха над нея и всичкият въздух изсвистя от дробовете й.

— Моля те — промълви тя едва чуто. Мразеше да шепне.

Просто сякаш не можеше да намери достатъчно въздух, за да изрази властно желанията си.

— Бъди сигурна за какво ме молиш — предупреди я Торн с мрачен глас. — Ако продължиш да ме умоляваш, Индия, наистина ще те прелъстя, при това без съжаление. Но няма да се оженя за теб просто защото вече съм ти го вкарал.

При тези думи сърцето на Индия ускори ритъма си, макар че трябваше да остане възмутена как дръзва да й каже подобно вулгарно нещо. Но не беше възмутена. Беше въодушевена.

— Не искам да се омъжа за теб — увери го тя. Изразяваше се възможно най-ясно. Вече бе успяла да разпаше ризата му и усещаше под пръстите си топлия му гладък гръб. — Дори не те харесвам кой знае колко.

— Аз те харесвам — прошепна той срещу устните й. — Но почти съм обещал да се оженя за друга.

Индия бе уморена от всички тези приказки за брак. Всъщност изобщо от приказки. Тя се промъкна малко надолу, разлюлявайки хамака така, че лицето й се намираше под неговото.

— Искам да направя всички неща от онази книга.

Устните му се извиха закачливо, макар че в очите му се четеше жажда.

— Всички ли?

За миг тя се замисли и кимна.

— Освен онова с двете жени. Такива неща не ме интересуват.

— Проклятие! — измърмори той, но тя зърна смях в очите му.

— Ти ме научи как да се целувам, но това не ме изпълни с желание да се омъжа за теб — напомни му тя. Не беше на себе си от възбуда. — Ако не искаш, просто ми кажи, защото…

Яростното напрежение в погледа, който й отправи, накара думите да секнат в гърлото й.

— Защото какво?

— Защото ще намеря друг мъж, който не е джентълмен — отговори Индия. Нямаше да му позволи да я сплаши.

Макар че той сякаш щеше да й се нахвърли, Индия не трепна. Торн обичаше да се хвали, че не е джентълмен, но щеше да се държи като такъв. Щеше да й откаже. Нямаше да отнеме на една дама най-ценното й — добродетелта.

Тя плъзна длани нагоре по гърба му, под ризата, и оповести:

— Не съм девствена.

Сега отново шепнеше, но наистина, по какъв начин би могла една жена да изрече подобно скандално нещо, освен шепнешком?

Не беше свикнала да лъже, а да лъже точно Торн се оказа учудващо трудно.

В продължение на няколко дълги секунди той остана загледан мълчаливо в нея. Най-накрая попита:

— Трябва ли да намеря някакъв негодник и да го убия, задето те е обладал без разрешението ти?

Тя поклати глава. Нещо недоловимо се промени във въздуха помежду им. Той се размърда, съвсем леко, но усещането беше толкова приятно, че през тялото на Индия запулсира тръпка.

— Няма да го направя в хамак — отсече той. Устните му се плъзнаха по скулата й и тя почувства горещото докосване на езика му.

Леко задъхана, прошепна:

— Добре.

— Можем обаче да започнем в хамака — продължи той с мъркащ глас.

С тези думи ръката му повдигна крака й и не спря. Не започна да си играе и да я гали, нито да прокарва върховете на пръстите си по вътрешната страна на бедрото й. Вместо това се насочи право към най-сладкото място, което, честно казано, досега не бе докосвано от никого другиго, освен от самата нея.

Сега пръстите му потънаха в мекотата й, завладяха я, без да молят за разрешение, започнаха да вземат това, което искат. По тялото й се разля вихрена вълна от огън, защото той не спираше да натиска точно там, където трябваше Индия отвори уста да изкрещи, но той притисна устните й със своите. С тази целувка и това, което правеше с ръцете си… тя започна да се гърчи под него, задъхана, неспособна да попречи на краката си да се движат. Пръстите й стиснаха гърба му, а през главата й премина неясната мисъл, че иска тежестта му, усещането, начина, по който той…

Един от пръстите му потъна в нея и тя откъсна устни от неговите, защото изгаряше и звуците в гърлото и трябваше да изригнат…

И тя свърши. Просто ей така. В един хамак. Оргазмите, които получаваше от собственото си докосване, по никакъв начин не можеха да се мерят с този, не и когато Торн беше до нея, когато мускулестият му крак я притискаше надолу, хамакът се люлееше, пръстите му… а езикът му беше в устата й.

— Торн — изохка тя, без да е сигурна какво иска да каже — Торн!

Пръстите му се измъкнаха и хамакът се люшна. А после той я затисна с цялата си възхитителна тежест, с лакти от двете страни на лицето й, и започна да я целува с пламенна, всепоглъщаща жажда, която превърна нервите й в лумнал пожар. Току-що бе стигнала до върха, а ето че отново трепереше, сърцето й се блъскаше, а ръцете й се размахваха над него. Инстинктивно се надигна към горещината и силата му.

Той отдели устни от нейните, но Индия вече не бе на себе си. Дъхът и излизаше на малки накъсани ридания. Торн пъхна ръка в косата й и я привлече към себе си. Устните му се плъзнаха по нейните, хамакът се люшна, а тялото му се притисна в нейното. От гърлото й се изтръгна някакъв отчаян звук и се разнесе във въздуха.

— Няма да можеш да запазиш тишина, нали? — осведоми се Торн. В очите му тлееше жарава. — Никога няма да успееш да мълчиш.

Индия не знаеше как да отговори. Умът й беше замъглен, изпяло погълнат от фино изваяния контур на устата му. Тя отново се изви насреща му и облиза долната му устна.

Очите му се затвориха и той даде отговор на собствения си въпрос:

— Никога. Ти се отдаваш с цялото си същество, нали, Индия? Цялата.

Индия беше сигурна само ведно: нямаше никакво желание да се сравнява с която и да било друга жена. Чувстваше се едновременно удовлетворена и незавършена, преситена и жадна.

— Мога да пазя тишина — изохка тя.

На устните му се появи чудновата полуусмивка. Той наклони хълбоци. Хамакът се завъртя и цялата му тежест се притисна между краката й. От гърлото й се изтръгна стон.

— Лъжеш — прошепна той в шията й, докато подръпваше кожата й със зъби и я целуваше. — На този свят няма много жени като теб, Индия.

— О, за бога! — провикна се раздразнено тя. — На този хамак ли ще се любим?

— Не.

Сърцето й се сви и тупна чак до пантофките, а ръката й падна от гърба му.

— О!

— Ще се любим на леглото ми — прошепна той. — В онази червена спалня, която ми приготви.

— Не мога да се любя с теб в това легло!

Той се подсмихва и тя почувства потръпването от този допир върху кожата му.

— Напротив, можеш.

— Няма да е правилно да се любим в спалнята ти.

— Защо?

Начинът, по който можеше да се движи в този хамак, без да го преобърне и двамата да се изсипят на моравата, бе вълшебен. Той отново вдигна корсажа й и млечнобялата й гърда се изсипа в ръката му. Индия не можеше да види какво прави той, защото косата му й закриваше видимостта.

Можеше обаче да го почувства.

То я накара да се задъха, макар да се опитваше да му обясни:

— Твоята спалня е за съпругата ти. За женена двойка. Ние не сме женени и това е само една нощ… — и гласът й секна, когато забрави какво казваше.

Торн вдигна глава и прокара палец по зърното й. Тя изписка.

— Не мога да се любя с теб на открито, Индия. Това означава в моята стая.

С плавно движение той се изтърколи от хамака и я привлече право в прегръдките си. Само след миг и двамата стояха прави.

— Не в къщата — успя да изрече тя.

— Защо?

— Както ти казах току-що, къщата… спалнята е за теб и съпругата ти — опита се да обясни отново тя, като се запъваше над думите и се мъчеше да разгадае израза в очите му. — Там ще си създадеш спомени и аз не искам един от тези спомени да е… — и млъкна неловко.

Той я удостои с онази своя иронична полуусмивка.

— Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер, нима ми казваш, че не ми е позволено да заведа любовница в Старбърн Корт?

— Точно това ти казвам — отсече тя и скръсти ръце на гърдите си. — Аз ти създадох дом. Не бива да го опетняваш.

— Да го „опетнявам“?

Индия определено започваше да се дразни, както и да се чувства леко смешна. Наистина ли бе позволила на един мъж да сложи ръце между краката й… навън, на открито? Май да. Извинението за „грешна преценка“ не стигаше да оправдае такава лудост.

Тя разтърси полите си, за да ги оправи, и се зачуди дали е загубила всичките си фуркети.

— Мисля, че трябва…

Думите й завършиха с тих писък, защото изведнъж се озова преметната на рамото на Торн, който вече се изкачваше обратно по хълма.

— Пусни ме! — настоя тя. — Торн!

Той само се засмя.

— Всеки момент ще стигнем до вратарската къщичка. И между другото, не съм от мъжете, които имат любовници, след като се оженят. Освен това трябва да ти кажа, че никога не съм се любил без предпазни средства. Не те грози опасност да заченеш нежелано дете от мен.

— Къщичката на вратаря?

Едната му ръка придържаше задните й части, стискаше ги здраво и усещането бе… Индия започна да се върти.

— Трябва да ме пуснеш. Това е абсурдно!

— Ти си учудващо лека, предвид извивките ти — съобщи й ведро той и я стисна малко по-силно.

Индия се отблъсна от гърба му.

— Твърдиш, че съм дебела? Пусни ме!

Дългите му крачки вече ги бяха превели от тревата на чакълената пътека, която водеше към вратарската къщичка.

— Торн!

— Трябва да те проуча по-подробно, за да разбера дали имаш излишно тегло — осведоми я той. Гласът му бе мек като коприна.

— В никакъв случай! — разгневи се Индия и се отскубна точно в мига, в който той я сваляше на земята, така че залитна назад и се блъсна във вратата на къщичката. Погледна към Торн и се подготви да му проглуши ушите с тирада, каквато не бе чувал никога досега.

Той обаче гледаше към нея и тя забрави всичките си думи.

— Искам те — отсече той. — Ще те обладая, лейди Зенобия Индия. Не говорим за брак, защото ти ще се омъжиш за някоя по-добра партия от мен, а аз съм почти обещан на друга. Но тази нощ ще си доставим взаимно удоволствие. Искаш ли да добавиш някакви други уточнения?

Тя поклати глава Не можеше да откъсне поглед от лицето му. Всичко, което правеше, целият й живот, откакто порасна, бе регулиран и подчинен на дисциплината и насочен към осъществяването на възможно най-добрия брак.

Това нямаше нищо общо с брака.

Това беше за нея.

— Знаеш ли, че никога не съм се любил с жена, на която имам доверие? — попита разговорчиво той.

— Какво?

— Знаеш какво е договорът — продължи той, посегна зад нея и отвори вратата. — Ти не се опитваш да ме впримчиш, защото дяволски добре знам, че се овлажняваш там долу, когато мислиш за мен, не за парите ми.

Караше я да изглежда като лека жена. Каквато май наистина беше.

Или по-скоро щеше да стане веднага щом извършеше това, защото дамите не се любеха с мъже, за които не бяха омъжени.

Никога.

Индия проследи с поглед как Торн бутна кепенците, за да се отворят и да пропуснат чезнещата светлина. Обърна се, погледна към нея и тя се изненада от свирепостта в очите му.

— Ще те попитам пак дали някои ти е отнел девствеността насила, Индия.

Гласът му отново бе станал тих и зловещ. Беше готов да се бие — не, да смаже — всеки мъж, който я бе оскърбил.

— Не — каза тя и го озари с онази нова усмивка, която съществуваше само за него.

Той изрече нещо, което тя не чу, а после се озова в прегръдките му и двамата отново започнаха да се целуват така трескаво, че тя не можеше да си поеме въздух. Ризата му вече бе извадена от панталона и Индия обви ръце около кръста му. Той се отдръпна и издърпа ризата през главата си.

Беше великолепен. Издутите мускули на гърдите му се спускаха към кръст, на който не се виждаше дори сантиметър излишна плът. Тялото му бе съвсем различно от нейното. Индия се намръщи, посегна и прокара пръст по един бял белег, който минаваше през корема му.

— Тялото ми е покрито с белези — каза той, като погледна надолу.

— Съжалявам — каза тихо Индия, наведе се и целуна мястото, където допреди секунда беше пръстът й. После се изправи, обърна се и се качи по тесните стъпала до спалнята, която бе обзавела за бъдещия вратар, ако Торн пожелаеше да наеме такъв. В стаята нямаше почти нищо друго, освен легло, достатъчно голямо за един мъж и съпругата му.

Тъкмо бе отворила единия кепенец, когато две ръце се плъзнаха около кръста й и тялото на Торн се притисна към гърба му, кораво и топло.

— Може ли да разкопчая роклята ти?

Устните му бяха на врата й. Индия се облегна на него и се наслади на усещането да е някъде извън тялото си.

Вече не се чувстваше като лейди Зенобия, дъщеря на маркиз. В този миг беше просто Индия, просто себе си и се любеше с мъж, който не очакваше от нея нищо друго, освен самата тя да изпита удоволствие.

— Да — отговори тя. Гласът й беше толкова пресипнал, че трябваше да прочисти гърло и да опита отново — Да, можеш.

Розовата като раковина рокля се свлече в краката й. Корсетът я последва. Индия бавно се обърна, осъзнавайки, че ризата й е прозрачна. В сравнение с много жени, чиято красота отговаряше на изискванията на модата, тя беше пищно оформена. Когато едно дете израсне гладно… е, Индия обичаше да си похапва и не се извиняваше за това. И макар понякога да си мислеше, че извивките й са прекалено много, това не я тревожеше достатъчно, за да я накара отново да премине към гладуване.

— Проклятие! — изпъшка Торн.

Индия почувства как на устните й трепва усмивка без нейно позволение. Фигурата й може и да не отговаряше на сегашната мода, но Торн очевидно я оценяваше. Тя посегна и точно както бе направил той с ризата си, издърпа своята през главата си и я захвърли настрана.