Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (16)

Глава 16

Госпожица Летиша Рейнсфорд надзираваше камериерката на майка си, която приготвяше куфара й за Старбъри Корт — не защото Абигейл имаше нужда от надзор, а защото майка й настоя, а Летиша отдавна бе разбрала, че е по-лесно да прави каквото иска лейди Рейнсфорд, отколкото да се опитва да й се противопостави.

— Внимавай с тази рокля — обади се лейди Рейнсфорд от кушетката си в другия край на стаята. — Дантелата на ръкавите е валансиенска.

Абигейл вече знаеше това и винаги внимаваше. Но майката на Летиша обичаше да изброява скъпите неща, които притежаваше. Почти толкова, колкото да изброява болежките си. Но не толкова, колкото Лала обичаше да прави груби забележки наум, без никой да може да ги чуе.

Това беше грях и тя го знаеше. Сега кимна, каза: „Да, мамо“ и продължи да гледа, докато Абигейл старателно сгъваше роклята между парчета бяла коприна, които щяха да предпазят дантелата от скъсване или намачкване.

— Още не съм съвсем сигурна за това посещение — каза капризно майка й. — Копеле, да си го кажем направо! Дъщеря ми да се омъжи за дете, родено в срам! Кой би си помислил? Не и аз, не и по времето, когато бях най-красивата жена в обществото и избрах баща ти.

— Все пак господин Дотри е син на херцога на Вилиърс — осмели се да й напомни Лала — нито за първи, нито за десети път.

— Който е също толкова скандален, колкото потомството си — отвърна майка й, вдигна отпуснато ръка във въздуха и я остави да падне. На сутринта бе намазала лицето си със смес от краставица и хума, която гарантираше, че ще заличи всички бръчки. Сега сместа бе изсъхнала, беше се втвърдила и започваше да се пропуква като брега на пресъхнало езеро.

— Баща ти би трябвало да се ужаси при самата мисъл да слее кръвта си с такъв неморален човек като Вилиърс, камо ли с тази на някое от копелетата му.

Абигейл бе приключила с роклята и сега я покриваше с едно последно парче коприна, преди да затвори капака на сандъка.

— Татко е много впечатлен от притежанията на господин Дотри — напомни Лала на майка си. От самото начало не бе спряла да повтаря две понятия: „херцог“ и „богатство“.

Но не смееше да изрече нито едно от нещата, които много би искала да каже, като например да изтъкне, че няма човек, който да я смята за нещо повече от хубаво личице, ако не и направо за глупачка. И че баща й е уморен и изпит, съсипан от финансови тревоги. И че Лала трябва да се омъжи бързо, а не да му струва още един сезон.

Честно казано, майка й би трябвало да целува краката на господин Дотри. Беше цяло чудо, че Лала го срещна, защото той не посещаваше обичайните светски събирания. Никога не я бе виждал как се запъва в разговор, как се мъчи да намери подходящите думи, как се опитва да измисли нещо духовито или дори само подходящо и не успява. Лала се опитваше да каже нещо, но усещаше, че лицето й се стяга, а по шията й пропълзява руменина.

Господин Дотри обаче сякаш не очакваше от нея да е умна, което улесняваше всичко. Той беше толкова интересен, че за своя изненада Лала наистина обръщаше внимание на думите му.

Ако имаше избор, не би се спряла на него. Тя харесваше мъже, които съвсем не бяха толкова агресивни и мъжествени. В продължение на почти две години преди дебюта си бе запленена от викария им — човек със слабо интелигентно лице и нито един косъм на главата си. Ходеше на църква толкова редовно, че майка й започна да я нарича Госпожица Добродетелна.

— Дотри е богат — отговори капризно майка й. — Но кой би помислил, че аз, аз, ще трябва да изложа дъщеря си на пазара за продан, за да я купи някакво копеле с пълна със злато кесия? Моите прекрасни дъщери трябваше да бъдат грабнати от най-високопоставените мъже в тази страна още в мига на дебюта си.

— Марая получи четири чудесни предложения — напомни й Лала и позвъни за лакеите, които трябваше да вземат сандъка.

Споменът накара покритото с глина лице на майка й да се разчупи в усмивка.

— Да, Марая е истинска красавица. Какъв прекрасен сезон беше нейният! Всички шепнеха за нея, правеха залози кого ще приеме…

Лала не проумяваше защо изобщо е имало предположения: баща й просто бе приел предложението на най-богатия кандидат за ръката на Марая. За жалост според него нито един от мъжете, които поискаха Лала, не му предложи адекватна компенсация за красотата й. Вместо това продължи да чака по-високо предложение — а после сезонът свърши.

Само при мисълта да изтърпи още един сезон сърцето й се разтуптяваше болезнено. Ако господин Дотри не се оженеше за нея, трябваше отново да мине през всичко това с ясната мисъл, че в обществото говорят шепнешком за нея — не защото е красива, а защото я смятат за глупава.

Дори бе дочула как някакви момичета се кикотят и я наричат „занесена“. Не го разбра напълно — какво означаваше „занесена“? — но очевидно не беше комплимент.

Абигейл отвори вратата на спалнята и се отдръпна. Лакеите влязоха и вдигнаха сандъка на лейди Рейнсфорд. Той щеше да потегли незабавно, така че роклите да бъдат проветрени и изгладени, преди собственичката им и Летиша да пристигнат следобед на следващия ден.

— Просто ми се иска да си малко по-жизнена, Лала — продължи майка й, без да обръща внимание на присъствието на мъжете. Лейди Рейнсфорд никога не забелязваше прислужниците, освен когато искаше да свършат нещо. — Макар че, честно казано, не си виновна, че си глупава. Но би могла да направиш нещо за хълбоците си.

Лала стисна зъби и си заповяда да не плаче. Щеше да е смешно да се разциври само защото двама лакеи ги гледаха.

— Така изглеждаш толкова тромава — продължи безмилостно майка й. — Кълна се, че ще е лесно. Ако просто спреш да ядеш за няколко седмици, можеш да придобиеш същата стройна фигура като сестра си. И тогава няма да сме принудени да обираме остатъците и да се унижаваме да посещаваме дома на някакво си копеле.

— Херцогът на Вилиърс ще присъства на събирането, майко — напомни й Лала и добави с известно отчаяние: — и съм сигурна, че много ще се обиди, ако покажеш така ясно мнението си за сина му.

— Никой не може да твърди, че не съм самата тактичност — отсече майка й, без да обръща внимание на истината. — Абигейл, ще съм ти благодарна, ако затвориш вратата след лакеите. Влиза течение и сигурно ще проникне в дробовете ми и ще ме довърши, преди да съм се освободила от грижите за последната си дъщеря.

Тя преметна крака през ръба на леглото и посочи към копринената си роба. Лала го загърна около костеливите й рамене.

— Искам билков чай с малко мед. А на теб ти е време да се разходиш в парка. Три пъти на ден, нали помниш? Днес дори не си си подала носа навън. Вече е десет часа сутринта. Леността е убиец за фигурата.

От зазоряване Лала не бе спряла да се върти около майка си, но преглътна острия си отговор. Нямаше смисъл. Никакъв.

Продължи да си го повтаря, докато не затвори вратата зад гърба си и не се отправи към Кенсингтън Гардънс.