Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (14)

Глава 14

Уважаеми Торн,

Прилагам една сметка от Томас Шератон за няколко хиляди лири. Той беше така добър да ви даде мебели, изработени за друг клиент; знам, че ще искате да му се отплатите за великодушието със значителна сума, затова я добавих към сметката Господин Шератон ме помоли да ви благодаря най-сърдечно.

Индия

Уважаема Индия,

Сметката от Шератон беше съкрушителна, но я сравнявам с цената на „синьото огледало“, която беше наистина удивителна. Вие искате ли да изглеждате синя? Аз искам ли? Това за синя кръв ли трябва да намеква? Въобще интересувам ли се, че огледалото е венецианско? Не. Върнете го.

Торн

Уважаеми Торн,

Ще се зарадвате да разберете, че огледалото и полицата над камината вече са на мястото си и изглеждат великолепно.

Да продължа с новините: успях да ви намеря чудесен готвач. Трябваше да го примамя да напусне домакинството на лорд Писълторп, затова ще му плащате малко повече от обичайната му надница. Но тъй като се похвалихте, че сте — надявам се, че паметта ми е точна — повече от „богато копеле“, знаех, че няма да се поколебаете, защото прекрасната храна може да направи едно събиране, на което хората се чувстват неловко, поносимо Той пристигна, следван от екипа си, и аз наех и тях. Надявам се, че лорд П. няма да ви извика на двубой, но ако го направи, не се съмнявам, че ще излезете победител от боя с юмруци или нещо от този род.

Индия

Уважаема Индия,

Можете да запазите огледалото, ако успеете да се въздържите от отмъкване на персонал от други домакинства Писълторп наистина се свърза с мен. Не е доволен.

Между другото, в училище го наричахме „Чукалото в хаван“ поради нощните му занимания.

Торн

Уважаеми Торн,

Нямам представа какво имате предвид по отношение на лорд Писълторп и не искам да знам.

За съжаление новият ви иконом, господин Флеминг, няма да може да пристигне по-рано от деня, преди да дойдете вие и родителите ви. Освен това наех четири прислужнички за горния етаж, две за долния, една за черната кухня и един отговорник за конюшните. В момента търсим момче за черната работа.

Разчистихме къщичката до портата и я обзаведохме с най-необходимото, тъй като не знаех дали искате да наемете вратар.

Индия

Уважаема Индия,

Говорех за желанието му да се задоволява сам под завивките нощем. Писълторп използваше инструмента си много енергично по такъв начин, че всички момчета в сградата чуваха. Жените правят ли така? Вас изпратиха ли ви в пансион?

Подозирам, че дъщерята на един маркиз е прекалено деликатна и ценена, за да излезе от родителския надзор, но наистина не знам. Сестрите ми си останаха у дома, но всички ние бяхме специален случай.

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Не можете да ми пишете по този начин. В противен случай ще спра да ви уведомявам какво правя с имението ви. Просто ще ви изпращам сметките.

Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема Индия,

От раздразнението в писмото ви разбирам, че нощем дамите не докосват най-меките си части, което е голяма загуба за тях. Трябва да пробвате. Много е отпускащо, а вие изглеждате склонна към раздразнение.

Торн

Господин Дотри,

Прилагам следните сметки: 100 лири за восъчни свещи, 50 лири за сапун с луга и 200 лири за златни ширити.

Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема Индия,

Ако смятате да ме разорите, поне изпращайте по две-три думи към сметките, за да смекчите болката. Това, което написах, не може да е чак толкова ужасно, не съм ли прав? Бях останал с впечатлението, че по някакъв странен начин ние с вас сме започнали да се сприятеляваме. Но съжалявам, ако наистина сте се почувствали обидена. Предполагам, че дамите не искат да чуват за такива неща дори на шега. За какво, по дяволите, са всички тези златни ширити?

Торн

Уважаеми Торн,

Нямам нищо против да сме приятели, ако поне се опитате да бъдете духовит, а не вулгарен. Златните ширити са за подгъв за завесите в трапезарията. Днес ги закачихме и изглежда прекрасно на фона на коприната на стените.

Индия

Уважаема Индия,

Не ме бива много в духовитостите. Навярно защото съм израснал на улицата. Не можете ли да ми простите? Все пак не съм казал, че нощем лежа и се самозадоволявам, докато мисля за вас. Беше просто учтив въпрос.

Торн

Уважаеми Торн,

Защо, за Бога, да споделям с вас такава лична информация? Наистина съм любопитна.

Индия

Уважаема Индия,

От тона на писмата ви ми стана ясно, че го правите. Сложете сатира, в която стая сте си избрали. Сигурен съм, че ще ви подейства вдъхновяващо, а не го искам никъде край себе си. Нямам настроение да гледам мъжки задници.

Иска ми се тази вечер да можех да дойда в Старбъри и сам да видя завесите със златни ширити. Пак ще се опитам да ви понапия. Приятно ми е да си спомням за съвместните ни вечери.

Торн

Индия бе наела икономка, на която от известно време бе хвърлила око — отлична прислужничка на работа в една лондонска къща, в която не ценяха достатъчно способностите й. Беше по-млада от повечето икономки, но имаше желязна воля и нямаше да се остави новият й господар да я сплаши. А освен това — което може би беше също толкова важно — тя щеше да бъде яростен защитник на Лала.

С годините Индия бе осъзнала, че прислужниците играят важна роля в един брак, при това не само защото добрият готвач внася повече щастие във всяка къща.

Според сериозното мнение на Индия спалнята на Лала беше точно това, което би желала всяка дама. Без да обръща внимание на инструкциите на Дотри, тя бе избрала за бъдещата му съпруга легло със спираловидни колони и завеси от светложълта коприна с избродирани трицветни теменуги. Под прозореца бе поставено изящно бюро, от което господарката на къщата можеше да гледа към моравата отзад. Изгледът се простираше чак до върбите по речния бряг. Спалнята представляваше истинско убежище, място, което щеше да отразява приветливостта на Лала и да я подхранва.

Освен това бе купила голям гардероб от господин Шератон, с рафтове с различна широчина, на които да прибират вечерните рокли, дневните рокли и дори, на специален рафт, рокля за представяне в двора.

Налагаше се някои части от имението да останат недокоснати, поне докато къщата се сдобие с истинска господарка. Млекарницата и сградата за производство на бира все още бяха в окаяно състояние; детската стая беше чиста, но празна. Индия едва успя да надникне в библиотеката и само купи няколко удобни стола и няколко сандъка с книги. Смяташе да подреди лавиците, но нищо повече.

Сега нужниците бяха чисти, но въпреки това тя щеше да приложи новото изобретение на господин Брама — тоалетна с клапан за резервоара с вода. Никога не го беше виждала, но беше чела за него и макар че откритието беше съвсем ново и много скъпо, тя бе решила, че трябва да инсталира такива в цялата къща, макар че това щеше да се случи след събирането.

След като бе прекарала цели десет години на границите между господарите и прислугата, Индия напълно осъзнаваше, че животът на прислужничките ще се подобри неимоверно, ако нощните гърнета си отидат завинаги.

Понеже Дотри не й даде никакви указания за ливреите, тя си поигра с мисълта да облече прислужниците му в тъмночервено, просто за да го подразни, но накрая се спря на връхни дрехи от синя италианска вълна, съвсем малко по-тъмни от яйца на червеногуш дрозд.

Тъй като градините бяха безжалостно окастрени, не можеха да украсят къщата с цветя. Решението на Индия беше да направи щедро дарение от името на господин Дотри на енорийската църква, която отчаяно се нуждаеше от нова камбанария, в замяна на свободата на главния градинар да вземе всичко, от което се нуждае, от цветните лехи, които се простираха зад къщата на викария.

Къщата вече беше красива: блестяща, елегантна и все пак уютна, луксозна, но и удобна.

Уважаеми Торн,

Както ме посъветвахте, предложих сатира на местната църква. Викарият така се обиди, че трябваше да направите голямо дарение за поправката на камбанарията. Може би трябва да приберем Челини в трезорите на Английската банка, къде то да очаква по-нататъшните ви инструкции?

Индия

Уважаема Индия,

Вдовишката къща напредва ли? Мисля, че на Роуз ще й хареса люлеещо се конче. Днес ми каза, че Антигона не харесва новата гувернантка (втората, която наемам) и когато намерих време да проверя ситуацията, разбрах, че дамата вече е подала предизвестие за напускане. Ще пристигнем с бавачка и с нашата скъпа Антигона.

Торн

Уважаеми Торн,

Завърших спалнята на господарката на дома, което означава, че къщата е почти готова. Тук не можах да открия люлеещо се конче. Може би вие ще намерите в Лондон? Вдовишката къща очаква Роуз.

Индия

Уважаема Индия,

Ще пристигна след три дни заедно с Роуз. Изпратих новия си иконом за люлеещо се конче, но той намери само люлееща се крава. Роуз мисли, че кравата е глупава, а аз храня подобни опасения за новия иконом. Тя я кръсти Лютиче.

Торн

Уважаеми Торн,

Една добра млечна крава винаги е добра инвестиция; бъдещите ви потомци може да я харесат.

Ще се зарадвате да разберете, че нужниците вече функционират, а спалните са обзаведени. Вчера с лейди Аделаид напуснахме „Рогът и еленът“ и се преместихме в Старбъри Корт.

Индия

Уважаема Индия,

Споменах ли ви, че поканих приятеля си Вандър, бъдещия херцог на Пиндар, на събирането? Знам, че вие двамата сте идеални един за друг по отношение на кръвта — от синя по-синя и у двама ви. Напоследък взех да си мисля, че трябва да го предупредя. Това е най-малкото, което човек може да направи в името на братството.

По същия начин бих го предупредил да носи чесън, за да прогони някой вампир.

Торн

Уважаеми Торн,

Боя се, че след като ви опознае малко по-добре, Летиша ще избере местния доктор — много красив млад мъж — вместо вас. Повиках доктор Хатфийлд, за да го предупредя за предстоящото пристигане на лейди Рейнсфорд. Както може би знаете, Нейно благородие ежедневно се нуждае от медицинско внимание за множество заболявания. Обещах на Хатфийлд по две лири за всеки ден, през който се върти на пета около нея.

Индия

Уважаема Индия,

Това навярно е първият разход, който от все сърце одобрявам. Надявам се, че Хатфийлд ще успее да удържи дамата под контрол. Срещал съм я едва два пъти, но живея в страх.

Торн

Уважаеми Торн,

Не бива да говорите така шеговито за бъдещата си тъща. Може би наистина трябва да се заемете да усвоите изкуството на изисканите маниери. Ще е жалко, ако се окаже, че сме свършили толкова работа по къщата, а накрая лейди Рейнсфорд реши, че никак не ви харесва. А със сигурност ще стане точно така, ако не си изиграете картите по-добре.

Индия

Уважаема Индия,

Вие сте моят коз. Предполагам, че следващата ви кариера ще е в областта на сватовничеството. Във всеки случай тъкмо се връщам от среща с Летиша в Кенсингтън Гардънс и изпитвам прекалено топли чувства към всичко и всички на този свят, за да се дърля с вас. Чувствам, че съм голям късметлия.

Всичко най-хубаво.

Торн

Поради някаква нелогична причина Индия бе запазила всички бележки на Торн. Допадаше й начинът, по който изреченията му прорязваха страницата, силният му наклонен почерк. На този етап вече бе събрала доста голяма купчина, тъй като пратениците не спираха да препускат до Лондон и обратно от дни насам. Но това писмо изхвърли в камината на библиотеката.

Разбира се, радваше се, че е щастлив. Беше възхитена. Лала щеше да успее да го накара всеки ден да показва онази трапчинка на бузите си. Лала беше възхитителна, това беше истината. Възхитителна така, както са възхитителни зайчетата, бебетата и всички малки сладки неща на този свят.

В последно време Индия усещаше, че самата тя е точно обратното на възхитителна. Изглеждаше измъчена. Беше толкова изтощена, та имаше чувството, че я е газил кон. Накъдето и да погледнеше, виждаше, че има още неща за правене. Всъщност, докато наблюдаваше как пламъците поглъщат писмото на Торн, осъзна, че пространството над тази камина се нуждае от картина.

Един семеен портрет би бил идеален: може би Лала и децата й в градината и Торн, облегнат на дърво точно зад тях, с това негово изражение на силни чувства и овладяната сила на тялото му.

Индия поклати глава и излезе от стаята почти тичешком. Нямаше да отговори на писмото му.

Всъщност от сега нататък не биваше да отговаря на никакви писма.

Уважаема Индия,

Ще се зарадвате да разберете, че разреших проблема с гувернантката. Вместо гувернантка намерих учител, един младок на име Туинк. Завършил е Кеймбридж преди около три минути и половина, но е добро момче. Смее се, а Роуз има нужда от смях.

Бавачката й се казва Клара. Добро момиче е, от планинските части на Шотландия и навярно ще се влюби в Туинк, но не мога да направя нищо по въпроса. И двамата ще дойдат с нас в Старбъри Корт и ще отседнат във вдовишката къща.

Торн

Индия бе прекарала целия следобед в библиотеката в разпределяне на книгите за лавиците и все още не бе свършила. Според нея библиотеката бе сърцето на всеки дом. Пълните с книги лавици създаваха впечатлението, че семейството е живяло на едно и също място от поколения насам, вдъхваха усещането за любознателни умове, завещали своите колекции на наследниците си.

Очевидно Торн не разполагаше с такива колекции.

Джъп, изглежда, също не бе имал такова нещо. Или не бе притежавал много книги, или библиотеката бе станала жертва на някой особено образован крадец, тъй като бе заварила повечето лавици празни.

Това нямаше значение: тя купи три големи коша с „разнообразни книги“ от книжарницата „Храмът на музите“ на Финсбъри Скуеър и те пристигнаха тази сутрин. Сега лавиците бяха изтъркани и намазани с масло и блестяха на юнското слънце в очакване да ги заемат. Индия започна с изпразването на кошовете, а после се зае да трупа книгите на купчини според тематиката им: литература и поезия (от които имаше много малко) тук, военна история и тем подобни (поне петдесет) там, книги за поддържане на домакинството и земеделието (три високи купа) от другата страна на стаята. Имаше книги за очерците, книги за църковните проповеди и четиринайсет библии. (Очевидно книжарят не бе помислил, че тя действително ще разгледа покупките си.)

Когато ги раздели, насочи вниманието си към книгите, останали от Джъп, за да им намери мястото в купчините.

Точно тогава — и може би не трябваше да се изненадва — откри палавите му книги.

Първата, която вдигна, се казваше „Спомените на една жена на удоволствието“. Последваха я „Венера в манастира или монахинята в расото й“, „Изнасилването на сабинянките“ и „Любовните приключения на Тили Тъкет“.

— Тили Тъкет?

Що за име беше това? Индия се отпусна на пода и отвори книгата на случайна страница. Установи, че е вперила поглед в гравюра на лудуваща двойка. Като някоя глупава прислужничка тя ахна и затръшна корицата, а после отново отвори книгата и провери какво точно се случва.

Когато я остави настрана, чувстваше, че бузите й пламтят. Може би трябваше да купи шкафове за книги, които се заключват. След бърз поглед към „Изнасилването на сабинянките“ я пусна в купчината, предназначена за изхвърляне. Последваха я още няколко, също толкова ужасни.

Но после Индия взе „Истинските и забележителни любови на един безгрижен джентълмен“ и обърна първата страница. Книгата проследяваше приключенията на млад мъж на име Франсис Федър.

Оказа се, че Федър не е толкова… мек^[1]. Всъщност Индия дори не подозираше, че интимните части на мъжете са толкова големи. Тези на Федър бяха дълги почти колкото прасеца му. Това не изглеждаше анатомически възможно.

Книгата беше украсена с многобройни илюстрации и в тях определено имаше нещо притегателно. На една от тях например Федър и възлюбената му правеха любов на една маса.

Индия разбра, че това е маса за хранене, защото на пода лежаха разбити една чаена чаша и две чинии, навярно поради трескавата отдаденост на героите на заниманията им. Това я накара да погледне по друг начин на почистването в една къща, макар че илюстрацията със сигурност целеше само да шокира читателя.

Аделаид й бе обяснила, че тези неща се случват под завивките, на тъмно. От време на време.

Е, добре, може би Аделаид не бе направила това уточнение, но такова бе заключението на Индия.

Федър не се съобразяваше с подобни ограничения: бяха го изобразили на речния бряг, а когато го показаха в леглото, от двете му страни имаше сгушена по една жена, точно като гръцката статуя, която сега се намираше на тавана.

На този етап Индия се върна назад и започна да чете историята. Дойде на себе си чак след трийсет минути, когато светлината влизаше под тъп ъгъл през прозорците на библиотеката. Отметна косата си зад ушите и осъзна, че пръстите й треперят.

„Книгата беше интересна — каза си тя. — Просто интересна.“ Затвори я и си пожела да забрави изображенията вътре. Работата беше там, че гравюрите изглеждаха толкова… ами… еротични… а жените съвсем нямаха видна свенливи или засрамени. Изглеждаха много весели.

Дори нетърпеливи.

Макар че как биха могли да бъдат нетърпеливи? Не беше физически възможно. Но на онази картинка с масата, на която главата на жената висеше от ръба, а косата й метеше пода? Изражението, изписано на лицето й, със сигурност беше екстаз.

Беше трудно да се каже. Индия отново отвори на тази страница и обърна книгата обратно, за да разгледа по-добре лицето на жената.

Устата й беше отворена. Огромна болка ли изпитваше, или удоволствие?

Индия размишляваше над този въпрос, когато някакъв шум наруши концентрацията й и тя вдигна глава. Торн стоеше на прага и я гледаше. Тя затръшна корицата на книгата и скочи на крака. Чувстваше се като дете, заловено да краде бонбони.

— За бога, какво правите тук? Трябваше да дойдете чак след два дни!

Торн вдигна вежда.

— Не отговорихте на последните ми две писма. Реших да се уверя, че не сте припаднали от изтощение.

— Не съм, разбира се! — отвърна Индия и отпусна ръката си, така че книгата остана скрита от гънките на полата й.

— Цял ден бях във фабриката, затова се отбих на път за Лондон. — Той огледа лавиците. — Кажете ми, че не се опитвате да подредите тези книги.

Индия прочисти гърлото си.

— Само най-общо, по тематика. Ще сложа литературата в едната част, а историята — в друга.

— Предполагам, че библиотеката е единственото хубаво нещо на това да притежаваш имение в провинцията — каза Торн, приближи се до масата и взе една книга за животновъдство. — Мога да ви изпратя книгите, които имам в Лондон. Вече не се побират в лавиците на библиотеката ми и са наредени до стените, за голямо неудоволствие на икономката ми.

Индия нехайно остави „Забележителните любови“ най-отгоре върху купчина книги за пътешествия. Торн взе книга от друг куп и погледна към гръбчето й.

— Всички тези книги ли са за църковни проповеди?

— Страхувам се, че да — отговори Индия. — Тази купчина и онази там, и всички други на най-отдалечената маса.

— Джъп не спира да ни изненадва. Нали ще се отървете от тях? Така ще има място за книгите ми от Лондон.

Индия кимна.

— Какви книги обичате?

— Всичко, до което успея да се добера, но не и проповедите. Какво друго има тук?

Индия се сети за палавите книги, но не знаеше как да ги нарече.

— Да видим… Има малка купчина книги по граматика, две по гръцка граматика и три по немска.

Торн запали лампите, прикрепени към стените, както и тази на поставката над камината.

— Предполагам, че тях мога да ги дам на Роуз. Това дребосъче е толкова сериозно, че навярно ще ги изчете за една седмица.

— Намерих няколко детски книжки, които може да й харесат. Оставих ги във вдовишката къща.

— Вече два пъти ходихме в книжарницата „Хачард“ — подметна нехайно той, върна се до масата и взе един пътепис.

Индия почувства как вътрешностите й се свиват. Ако погледнеше към следващия куп…

— Не мислех, че лично ще се занимавате с подобни задачи — каза тя, промъкна се малко по малко до проблемната книга и подпря бедро на масата. Само след миг небрежно щеше да вземе цялата купчина и да я занесе на някоя лавица.

— Гувернантките на Роуз се задържаха едва колкото да си разопаковат багажа. Но от сега нататък Туинкъл може да я води в книжарницата. Знаете ли, можехте просто да натрупате тези книги на лавиците. — И той се разсмя на изражението й. — Предполагам, че сте перфекционистка.

— Нямаше да съм особено добра в тази професия, ако не бях.

— Странно е една дама да говори за професия — каза той и разлисти поредната книга.

— Навярно не сте разговаряли с много дами — отвърна хапливо тя. — Заобиколен сте от жени, които работят много усърдно на различни поприща.

— Но те не са дами — възрази той и това си беше самата истина. Обърна глава и я изгледа изпод миглите си. — Не само че не са дами, но не са и дъщери на маркиз.

— Титлата на баща ми не е нещо, заради което да съм неспособна да работя.

— Очевидно е така. Но не се преструвайте, че не сте необикновена, Индия. — Вече бе стигнал до основата на купчината с книги. — Това е третата книга за Италия. Започвам да си мисля, че Джъп е купил този Челини по време на пътуванията си.

— Всъщност смятам, че тези книги са от книжарница — въздъхна Индия. — Тук намерих само двайсет или трийсет, затова трябваше да разширя библиотеката ви.

Торн вдигна глава и се разсмя шумно.

— Купили сте книгите на някакъв нещастен мръсник само за да създадете впечатлението, че предците ми са можели да четат?

— Никой не се опитва да прикрие произхода на къщата и факта, че вие сте неин собственик — възрази тя.

Той изсумтя.

— Просто искаме да покажем, че сте човек с изтънчен вкус — продължи Индия.

Преди да го спре, Торн се наведе и взе книгата на Федър. Започна да обръща страниците и на устните му се изписа абсолютно порочна усмивка.

— Виждам, че наистина съм много проницателен^[2] човек. У вас наистина има неподозирани дълбини, лейди Зенобия.

— Благодарение на лорд Джъп в новата ви колекция има много такива книги — измърмори тя и посочи към купчината на пода. Усещаше, че бузите й отново се изчервяват.

— По дяволите! — възкликна Торн, докато прелистваше томчето. — Каква авантюристична книжка!

— Изхвърлих няколко такива на боклука — отсече предизвикателно Индия.

— Добре.

Тя се поколеба, а после попита:

— Не сте ли любопитен какво е имало в тях?

— На този свят има много болести, Индия. Видях някои от тях като момче и още повече — като мъж… Не ги искам в къщата си или близо до Роуз.

Индия харесваше начина, по който той закриляше Роуз, затова му се усмихна широко. Без никаква предпазливост. Необичайно за нея.

Той се намръщи.

— Индия.

— Да?

— Нищо чудно, че всички онези мъже са пълзели в краката ви и са искали да се оженят за вас. С тази усмивка можете да съблазните и светец.

Отново погледна към книгата и обърна поредната страница.

— Харесаха ли ви начинанията на господин Федър?

— Хвърлих само един поглед на книжката.

Устата му потрепна.

— Стоях на тази врата цели пет минути, преди да ме забележите. Вярно, че виждах косо, но ми се стори, че сте най-запленена от илюстрацията.

При тези думи в тялото й се надигна топлина и го заля цялото. Благоприличието изискваше да побегне от стаята, но тя остана на мястото си.

Торн обърна книгата обратно, точно като нея.

— Какво, за бога, е толкова запленяващо? Освен големината на инструмента на Федър, която категорично влиза в категорията на оптимистичните мечтания.

Индия си отбеляза тази забележка като нещо, за което щеше да мисли по-късно. Коя жена би поискала нещо толкова голямо да се приближи до най-деликатните й части?

— Кажете, Индия — настоя Торн. Сега се смееше. Обърна книгата правилно.

— Опитвах се да разбера дали изпитва удоволствие — призна Индия.

— Виждате ли как размахва ръце във въздуха? Според моя опит — който не е малък — се забавлява прекрасно. Предполагам, че крещи.

Между краката й изригна още една гореща вълна.

— Крещи ли? — Индия не знаеше дали трябва да изпитва ужас, или завист.

— От удоволствие — добави той, като обръщаше страниците. — Федър й дава всичко, което иска. По дяволите, погледнете тази. — Той вдигна глава. В очите му тлееше дяволито пламъче. — И тук крещи.

Индия гледа гравюрата цяла минута, преди да осъзнае какво прави Федър, заровил глава между краката на дамата. И да, тя наистина изглеждаше така, сякаш изпитва огромно щастие. А устата й беше отворена, както бе отбелязал Торн.

Индия отново дойде на себе си.

— Не трябва да водим този разговор. Крайно неуместно е.

Торн укорително поклати глава.

— Няма нищо лошо, Индия. Ние с вас сме приятели.

Това я накара да спре точно преди да е побягнала.

— Приятели? Вие разглеждате книги от такова естество заедно с приятелите си?

Самата мисъл за това беше скандална.

— Не, само с вас. Елате и вижте какво прави той тук. Никога не съм го опитвал.

— Не!

— В такъв случай аз ще дойда при вас.

Индия припряно заотстъпва назад, докато не усети зад гърба си лавицата с книги.

— Не искам да го виждам!

Торн се спря точно пред нея и едрото му тяло й попречи да помръдне. Стоеше толкова близо, че рамото му се търкаше в нейното и тя усещаше острата му, благоуханна мъжка миризма. Дори чуваше дишането му.

— Подозирам, че е трябвало да живеете като монахиня, та обществото да не ви обърне гръб, нали? На колко сте години? — продължи той и я огледа от горе до долу. — Двайсет и две?

Индия въздъхна.

— Двайсет и шест.

— Били сте принудена да се обвивате в добродетелно бяло цели двайсет и шест години. Нищо чудно, че искате да се оттеглите. Това е самият ад.

Усмивката му, забеляза тя, беше опасна за душевното й спокойствие. Както и за добродетелта й. Индия прочисти гърло.

— Трябва да се върна към работата си, Торн. А този разговор не се е състоял.

— Искате да кажете, че тези монахини нямат право да зяпат интимните части на Федър? — попита Торн и й се ухили. — На мен тази картинка ми харесва. На вас не ви ли харесва?

Индия погледна надолу и установи, че една млада дама подскача върху Федър. Телата им бяха свързани само чрез неговото изключително… нещо. А освен това като че ли лежаха на клона на едно дърво.

— Не! — възкликна тя.

Той затвори книгата и я пусна върху една лавица. Надвеси се още по-близо над нея и подпря дясната си ръка над главата й.

— Тези илюстрации са преувеличени. Знаете го, нали, Индия?

Тя го изгледа намръщено.

— Това няма значение.

— Има, защото ще се омъжите. Докато бях в „Итън“, видях цял куп мъже така, както ги е майка родила. Мога да ви уверя, Индия: за когото и да се омъжите, няма да може да се мери с Федър.

Колкото и нелепо да беше, Индия почувства, че трябва да защити бъдещия си съпруг.

— Няма как да го знаете — възрази тя. — Сигурна съм, че той ще бъде… всичко, което трябва да бъде един мъж.

Торн й се хилеше и онова горещо, объркано усещане се разпростираше из цялото й тяло.

— Наистина няма значение — повтори остро тя.

— Може би, преди да решите кой ще е той, ще трябва да го заведа да се изкъпем в някое езерце и да го огледам дискретно. Би било ужасно, ако очаквате първата си брачна нощ с мисълта за Федър, а откриете, че на съпруга ви му е голям колкото напръстник.

— Няма да бъде!

— Откъде знаете? Ще се чувствам ужасно, ако някоя от книгите, които притежавам, ви поквари така, че никога да не можете да се насладите на брачния си живот.

Индия го побутна.

— Дръпнете се, ако обичате. Отивам си в стаята.

— Знам. Сега ще ми повторите, че този разговор не се е състоял. Знаете ли, че вие сте първият приятел от другия пол, когото съм имал някога?

— Не мисля, че сме приятели — отбеляза Индия.

— В такъв случай какви сме?

Тя се провря под ръката му и се отдалечи, без да отговори, защото нямаше убедителен отговор.

Беше стигнала почти до вратата, когато той изкрещя:

— Индия!

Тя се обърна.

— Забравихте си четивото преди лягане!

Книгата профуча през въздуха и тя инстинктивно вдигна ръка и я хвана.

Пак онази усмивка.