Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (15)

Глава 15

Късният следобед на следващия ден

Салонът, Старбъри Корт

— Индия, скъпа, настоявам днес да си легнеш рано — каза Аделаид. — Изглеждаш полумъртва.

Индия изпита прилив на чист срам. Истината бе, че снощи остана да будува до късно, погълната от подвизите на Франсис Федър.

— Не мога. Разполагам само с един ден преди пристигането на херцога и херцогинята.

— И аз съм изтощена — съгласи се кръстницата й. — Ще вечерям в стаята си и ти препоръчвам да направиш същото. Кога ще пристигнат господин Дотри и Роуз?

— Утре сутринта — отвърна Индия.

— През следващата седмица този млад мъж ще трябва да внимава за езика си. Удивена съм, че скъпата Елинор не е успяла да постигне повече с него. Все пак е живял в дома им от малък.

Според Индия, на каквато и възраст Торн да бе влязъл в къщата на херцога, нямаше значение: пак щеше да е твърде късно.

— Разбира се, той е син на баща си — продължи Аделаид. — Тези очи са на баща му, и тази коса, и всичко останало.

— Но не и характерът — отбеляза Индия. — Винаги съм смятала херцога на Вилиърс за много възпитан, както и за остроумен.

— Да, защото се запозна с него, когато вече беше женен. Преди години изпитваше огромно удоволствие да разстройва хората. Представи си какъв скандал избухна, когато се появи за пръв път в обществото, след като доведе под покрива си шест незаконородени деца от пет различни майки.

— Не смятам, че господин Дотри върви по стъпките на баща си в това отношение. Мисля, че не сее деца из цялата страна — каза Индия.

— Съгласна съм.

Аделаид излезе от салона и тръгна към стълбището.

— Според моя опит хората, чиито родители са водели непорядъчен живот, често пъти са много консервативни. Да вземем за пример теб, скъпа моя.

Индия тръгна след нея и без да се замисля, спря, за да се увери, че по блестящия парапет не е останала нито една прашинка.

— Какво общо имам аз? Аз не съм родена в съюз, в който е имало нещо непорядъчно.

— Не, разбира се! Родителите ти се ожениха в катедралата „Сейнт Пол“ в невероятно хубав ден, макар да си спомням, че по-късно следобед заваля. Но те не бяха, ако мога така да се изразя, съвсем традиционни в начина, по който те отглеждаха, нали?

Тъй като повечето родители не изпращаха децата си в гората да търсят гъби за вечеря, Индия не се опита да ги защити. И все пак…

— Не смятам, че ексцентричността на родителите ми ме е направила неспонтанна — настоя тя.

— Ти пазиш грижливо сърцето си — каза Аделаид, стигна до най-горното стъпало и се спря. — Нали така, дете? Говориш за избор между кандидатите си така, сякаш избираш столове за трапезарията.

— А как иначе? — отвърна Индия жегната. — Така щеше да постъпи баща ми, ако беше жив и ако беше съвсем различен човек.

Тя ясно си даваше сметка, че ако баща й беше жив, и до ден-днешен можеше да тича из имението му без истински обувки, освен ако не я бяха омъжили за някой говедар.

— Със зестра и титла като твоята разполагаш с богат избор. Казвам просто, че можеш да избереш по любов, стига да пожелаеш.

Аделаид влезе в спалнята си, позвъни за камериерката си и седна до огнището.

— Това не се оказа особено блестящо решение за родителите ми — възрази Индия, която бе последвала кръстницата си в стаята й. Сега се наведе и я целуна по бузата. — Нали знаеш, че най-щастливият ден в живота ми беше, когато ме прибра?

Аделаид се усмихна, но поклати глава.

— Не беше най-щастливият, защото скъпите ти родители те напуснаха. Не беше нарочно, но те напуснаха.

Самата Индия смяташе, че родители, които прекарват времето си, като се правят на артисти и почитат луната, вместо да се уверят, че дъщеря им е нахранена и облечена, са изоставили това дете години преди да хукнат към Лондон и да загинат при злополука с карета.

Но освен това знаеше, че Аделаид предпочита да вярва, че маркизът и съпругата му са били просто лекомислени. Ексцентрични. Различни.

Отново целуна кръстницата си, отиде в спалнята си и се строполи на леглото. За жалост веднага щом си легна, установи, че има предостатъчно енергия да мисли за усещанията, които събуждаше у нея Торн. В негово присъствие се чувстваше глупава, женствена, коленете й омекваха. Което беше абсурдно.

Тя се обърна по гръб и прехапа устна. Трябваше да спре да мисли за него. Той бе човек, който знаеше какво иска, и искаше Лала: момиче, което беше симпатично и несложно, като слънчев лъч. И красиво. Индия не страдаше от излишна скромност по отношение на външния си вид, но нямаше нито съвършените черти на Лала, нито лъчезарните й сини очи.

Нещо повече, Индия се бе сдобила с корава черупка, изградена през онези самотни дни, в които родителите й лудуваха, а тя стоеше гладна и не знаеше какво да прави. Когато нямаше нито готвач, нито прислуга — нищо друго, освен една огромна рушаща се къща.

Тя въздъхна и позвъни за Мари, за да я помоли да й донесе вечеря. Беше глупаво да се чувства оскърбена от факта, че Торн иска да се ожени за друга.

Все пак тя не го искаше.

 

 

На следващата сутрин Торн реши да тръгне към Старбъри Корт на кон и остави Роуз, Туинк и Клара да го следвате каретата. Напълно осъзнаваше, че е раздразнителен. Като за начало, машината за каучукови ленти се бе повредила вчера — бедствие, последвало сутрешна разходка с карета с Летиша, която го остави малко притеснен.

Летиша не каза нито дума. Нито едничка. Просто седеше до него със сплетени в скута ръце, красива и безмълвна като английска роза.

Индия не беше английска роза. Беше диво цвете, нещо ярко и некултивирано, чиято красота докосва сърцето.

Утре, когато пристигнеше за събирането, Летиша със сигурност щеше да има да му каже повече неща за себе си. Може би препускащите коне или чистият въздух я бяха подтикнали към дружелюбно мълчание.

Когато слезе от седлото пред Старбъри Корт, огромната предна врата се отвори и един човек — очевидно иконом, защото не носеше ръкавици — излезе отвътре, следван от двама лакеи.

Икономът се поклони.

— Господин Дотри, казвам се Флеминг. Лейди Зенобия ме нае за ваш иконом, ако услугите ми се окажат задоволителни.

Торн му подаде палтото си, а Флеминг му съобщи, че лейди Аделаид и лейди Зенобия още не са станали. След това Торн му зададе достатъчно въпроси, за да се ориентира за общото разположение на помещенията — невероятно, но при всичките си посещения той така и не бе стигнал по-далеч от приземния етаж. Изглежда, покоите на семейството бяха разположени в едното крило, а стаите на гостите — в другото.

— Детската стая обикновено не се ли намира на третия етаж? — попита той.

— Лейди Зенобия смята, че съвременните майки предпочитат не толкова старомодния стил — отговори Флеминг. — Нейно благородие превърна една голяма дневна в семейното крило в детска стая, свързана с малка стая за бавачката.

Торн се заизкачва по стълбите, като мислеше за възстановяването на Старбъри Корт. Индия не просто бе боядисала стените — тя действително бе взела решение как ще живеят той и новото му семейство.

Влезе в детската стая и развеселен видя до камината голям люлеещ се стол, от двете страни на който имаше друг, по-малък, и едно мъничко столче, очевидно предназначено за Антигона. Роуз щеше много да се зарадва.

Нещо повече, Индия бе наредила лавици покрай стените на алкова и ги бе напълнила. Роуз щеше да се влюби в „Приключенията на шестте вавилонски принцеси“. Той взе една книга с приказки и погледна към изображението на Пепеляшка на корицата. Лала беше по-хубава. По дяволите, Индия беше по-хубава от нея!

Макар че Индия не беше хубава в традиционния смисъл на думата. Не и с тази странна комбинация от бяло-руса коса и по-тъмни вежди. Ами онази бенка точно до устата й! Тя сякаш беше слязла от някоя чувствена картина, като онези на Тициан, при които художникът бе използвал любовницата си като модел.

Разбира се, любовниците на Тициан изглеждаха кротки и ведри. Изражението им изобщо не приличаше на това на Индия. Тя беше същински трън в петата, но по някаква причина размяната на писма с нея го забавляваше също толкова, колкото двубоите му с Вандър. И все пак беше малко по-различно, вероятно защото Индия бе жена.

Той се върна в коридора и отвори вратата към господарската спалня. Беше казал на Индия, че не обича червеното; естествено, тя бе тапицирала стените в тъмноалено. След като влезе, той осъзна, че е вградила и алков. За разлика от Роуз и нейните книги обаче, Торн бе получил Челини.

Приближи се, за да разгледа скулптурата, и осъзна, че Индия я е обърнала по такъв начин, че всеки, легнал в леглото, можеше спокойно да види и двете фигури с едва докосващи се в целувка устни и преплетени тела.

На рамото на сатира имаше залепена бележка.

Уважаеми Торн,

Опитах се да превърна тази стая в убежище за хората със страстна натура. Може би това ще ви вдъхнови, за да достигнете нови висоти.

Индия

Той изсумтя. Но свали бележката и я пъхна в джоба си. Пазеше всичките й писма, дори и само затова че бяха нещо ново. Никога досега не си бе писал с жена.

Стаите за гости се намираха от другата страна на къщата. Нито един самоуважаващ се човек не можеше да е в леглото по това време, затова Торн реши да събуди Индия. Не беше трудно да се досети коя спалня е нейната — пред вратата витаеше лека следа от парфюма й.

През завесите се процеждаше светлина и Торн можа да види, че леглото е обвито в прозрачна коприна с цвят на кехлибар; едва успя да различи през нея очертанията на спяща фигура. Дръпна завесите и изпита особено чувство, сякаш щеше да открие омагьосана принцеса. Като в някоя от приказките, които Индия бе купила за Роуз.

Тя лежеше свита на една страна. Гъстата й светла коса се беше разпиляла по възглавницата. Торн с изненада установи, че в съня си изглежда сладка. И все пак у нея имаше нещо еротично: устните й по природа бяха рубиненочервени и той смътно различаваше бенката. Тази бенка би накарала всеки мъж да погледне по-внимателно долната й устна и да си помечтае за това, което можеше да направи тази уста.

Проклятие!

Смешното беше, че в този миг, докато гледаше надолу към нея, той си спомни за дните, когато беше гмуркач в тинята, преди херцогът на Вилиърс да изникне от нищото и да обяви, че му е баща. Никога не беше виждал жена с такава кожа като Индия, като вътрешната страна на венчелистче.

Тогава дори не подозираше, че такива жени съществуват. Като дъщеря на маркиз, Индия беше всичко, което той не беше и нямаше да бъде. Цялото това усещане за право по рождение беше в костите й и се виждаше в лицето й.

В ненадеен прилив на раздразнение Торн седна на леглото, очаквайки, че движението ще я събуди. Тя отвори уста и издаде нещо като смешно тихо сумтене, след което преметна ръка над главата си и продължи да спи.

Веднъж, когато беше момче и беше студено — тъкмо започваше да вали, — той видя момиче с топло вълнено палто, чиято майка протегна ръка и каза: „Хайде, миличка“. Момичето дори не го видя, но се отдалечи, обгърнато от цялата любов, която той така и не бе познал.

Нищо чудно, че докато седеше до Индия, отново се чувстваше като гмуркач в тинята. Тя се бе радвала на всичко това: парите и блясъка, любовта и закрилата.

Той протегна ръка, хвана я за рамото и я разтърси не особено нежно.

Тя отвори очи и изразът, изписан в тях, го удари право в мъжкото достойнство. Тя изглеждаше замаяна, сякаш бе правила любов часове наред. Сякаш се събуждаше след любовна нощ и искаше още.

Сякаш…

Очите й изведнъж се отвориха докрай и тя седна. Ръката му затисна устата й.

— Моля ви, не викайте. Бог знае, че последното, което искаме аз или вие, е да се окажете компрометирана. Аз никога няма да се оженя за една жена само защото обществото смята, че трябва.

Гласът му прозвуча по-сурово, отколкото трябваше.

Той остави ръката си да падне.

Очите й вече бяха загубили онази сладка замаяност и за миг той усети, че го пробожда съжаление. Вместо това тя го гледаше гневно.

— Какво правите тук? — изсъска. — Не смейте да си мислите, че само защото сте ме наели, имате право на лични услуги! — и започна да търси пипнешком нещо зад себе си.

По гърба му се плисна ярост.

— Смятате, че бих дошъл в стаята ви за това?

— Няма да сте първият! — тросна се тя. Извади ръката си и проклет да е, ако не стискаше прът, увит в каша с цветни мотиви. — Само ако ме докоснете отново, ще ви ударя!

— Какво е това, по дяволите?

— Железен прът, който ще стоваря върху черепа ви, ако не се разкарате от леглото ми и от стаята ми!

— Нима искате да ми кажете, че има мъже, които са дръзнали да влязат в стаята ви с неприлични предложения? Това ли ми казвате, Индия?

Очите им се срещнаха, той посегна, взе оръжието и опита тежестта му на ръка.

— Това няма да свърши много работа. Няма да спре мъж, който наистина е решен.

— Свърши това, което трябваше — отговори гордо Индия.

— Кой? — попита Торн. Знаеше, че гласът му е излязъл от гърлото като пистолетен изстрел. — Кой го е направил?

— Аз уредих въпроса.

— Кой?

— Не ви влиза в работата!

Тя събра всичката тази великолепна коса и я преметна зад раменете си.

— А сега искам да…

Той се наведе над нея и изръмжа думите право в лицето й:

— Индия, кой е посмял да влезе в спалнята ви и да ви уплаши?

— Освен вас ли? — отвърна хапливо тя, но добави: — Сър Майкъл Филипс. Ударих го в ухото с железния си прът. — Усмивката накара очите й да грейнат. — На следващия ден се оплака, че бил загубил слуха си и вече нямало да може да пее вярно!

Торн преглътна още едно ръмжене. Това копеле щеше да е в състояние да пее само партии за кастрирани тенори, след като Торн приключеше с него. Но нямаше нужда да разкрива това пред Индия.

— Филипс, който има къща на Портър Скуеър? Беше в Оксфорд? Глупава брадичка, която покрива само половината от брадата му?

— Да — потвърди тя и избута още коса зад раменете си. — Двете с Аделаид посетихме майка му, защото страдаше от инфлуенца. След като излезе от опасност, той като че ли повярва, че ще се грижа и за него.

— Някой друг да го е правил?

Тя му се намръщи, затова той постави въпроса по различен начин:

— Откъде взехте идеята за железен прът, Индия?

— Кръстницата ми държи такъв в леглото си за всеки случай, докато пътува. В странноприемници например. Една жена винаги трябва да е подготвена.

Ако една жена нямаше мъж, който да спи до нея, навярно трябваше да има железен прът. Всъщност идеята не беше лоша. Всъщност… може би щеше да успее да произведе прътове специално за тази цел.

— За какво си мислите? — попита подозрително тя.

— За производство на железни прътове за самозащита на дамите — отговори той с готовност. — Имам фабрика, която би могла да ги изработва. Можем да използваме метал за скрап. Може би с по-тънък край за жени с по-малки ръце.

За миг тя впери поглед в него, а после избухна в смях.

— Така ли спечелихте несметните си милиони?

Господи, беше убийствено красива! Опасно красива. Той насочи мислите си обратно към причината, поради която бе нарушил уединението й.

— Индия, бихте ли ми обяснили какво търси онази статуя в спалнята ми?

— Не харесвате ли стаята си? — попита тя и в очите й просветна палава усмивка.

Всъщност я харесваше. И тя го знаеше.

— Стените са червени — изтъкна той.

— Дяволът трябва да си има бърлога, която подхожда на темперамента му — отговори тя невъзмутимо. — Фон, ако мога така да се изразя.

— Ще трябва да го смените.

Индия поклати глава.

— Приключих с обзавеждането. Първите ви гости ще пристигнат утре и аз трябва да се погрижа майката на Лала да започне да ви обожава, което, честно казано, ще е по-голямо предизвикателство, отколкото цялата работа по къщата взета заедно.

— Ако изключим спалнята, Индия, свършили сте чудесна работа. Това място е ослепително.

Тя поизправи гръб и един кичур коса падна над гърдите й. Беше дълъг и къдрав, а гръдта беше точно толкова пищна и възхитителна, колкото изглеждаше, когато собственичката й бе облечена, макар че тя обичаше да носи рокли, привлекателни колкото облеклото на някоя гувернантка.

Трябваше да се махне от стаята й.

— Добре — каза той и скочи на крака. — По-добре да се приготвя за пристигането на Роуз. В момента пътува с каретата.

За миг на лицето на Индия се изписа разочарование, но после тя каза царствено:

— Никога не бива да влизате в спалнята на една дама.

— Вандър пристига утре — осведоми я той, без да обръща внимание на забележката й. — Това е граф Броуди, бъдещият херцог. Недейте да обличате онази рокля, с която ви видях последния път. Никакви рокли ли нямате, с които да можете да съблазните един мъж?

— Няма да съблазнявам лорд Броуди! — отсече Индия и веждите й се събраха като буреносен облак.

— Вандър ми е приятел, но не мога да гарантирам, че е нещо особено в леглото — ухили се Торн. — Ако външността му ви хареса, трябва първо да опитате стоката. Лично аз никога не съм си падал по рошава русолява коса.

— Няма да ви обръщам внимание — заяви тя, преметна крака над ръба на леглото и затърси с крака пантофките си за спалнята. Имаше най-красивите стъпала, които бе виждал някога: стройни, бели и наглед меки като коприна. А глезените й бяха също толкова деликатни, колкото останалата част от нея.

В ума му изникнаха белезите, които прорязваха бедрата му. Тя наведе глава и пъхна крака в малките си пантофки. Сега Торн можеше да види само невероятната й коса.

Тя се изправи.

— Сега трябва да си вървите. Мари, моята камериерка, ще дойде скоро.

— Тя какво, просто влиза в стаята ви сутрин, така ли?

— Разбира се.

— Ще трябва да се откаже от този навик, след като се омъжите.

Без дори да поглежда към него, Индия се приближи към тоалетката. Той не обичаше да го пренебрегват, затова каза:

— Вандър може да е от сутрешния тип.

Тя се обърна към него, докато нахлузваше пеньоара си, и той видя в очите й леко объркване.

— Сутринта мъжът се обръща и установява, че е готов — обясни той. — Събужда се жаден и ако до него има меко тяло, ще ощастливи въпросната жена. И ще иска да го направи, без да го прекъсват разни камериерки.

Лицето й порозовя. Торн се ухили и реши да си тръгне с тази мисъл в главата. Излезе от спалнята и слезе по стълбите, за да уведоми Флеминг за съществуването на Роуз — само за да установи, че Индия го е информирала за всичко, включително и за необходимостта засега да пази в тайна присъствието на Роуз във вдовишката къща.

Прекара половин час, като разглеждаше кухните, килера на иконома, шкафа със сребърните прибори.

— Откъде, по дяволите, е набавила всичко това? — обърна се той към Флеминг, загледан в пълния със сребърни подноси шкаф. Някои имаха огромни куполовидни капаци, а други — малки крачета.

— Лейди Зенобия е запозната с изделията на господата Ханам и Крауч. Оказа ми доверието да ме изпрати в магазина им на Мънкуел Стрийт и да купя най-необходимото за домакинство с такива размери.

Торн взе един поднос — от онези без претрупаните крачета. Разбира се, беше виждал такова сребро на масата на баща си. Херцогът нямаше желание да държи среброто си скрито.

Но и през ум не му беше минавало самият той да се сдобие с нещо такова. Подносът, който държеше сега, беше овален, с някаква украса.

— Изглежда, ще свърши работа — каза той.

— Този поднос е с вълнообразни мотиви по ръба, а централната част е с ажурна украса — обясни Флеминг. — По-късно можем да добавим герб, ако пожелаете.

— Няма да е зле да ме опознаеш, Флеминг. Отговорът на това предположение е: „Когато адът замръзне“.

— Точно така, сър — съгласи се икономът, без да трепне. Той взе подноса и го връчи на един лакей, който подтичваше след тях като кутре. — Прибери го в килера ми, Стивънс.

— Защо?

— Защото го пипахме и трябва да се излъска преди употреба.

Торн бе започнал да губи интерес към среброто.

— Изобщо не ми пука дали е излъскан, или не, стига отгоре му да има храна.

— Да, сър, останах с това впечатление, когато платихте на „Ханам и Крауч“, макар че те не ви изпратиха опис на предметите, които купихте.

Тонът на Флеминг беше сух; Торн подозираше, че двамата ще се разбират много добре.

Той вдигна рамене.

— Нали осъзнаваш, че съм копеле? Този факт причиняваше на лондонския ми иконом лошо храносмилане, докато накрая напусна заради безсмъртната си душа.

— И аз съм дете на случайността, както му казваме в планините — осведоми го Флеминг.

Торн избухна в смях.

— Как е успяла да те намери, по дяволите?

— Работих за маркиза на Песъл, а последното ми място беше главен лакей у херцога на Вилиърс.

— Аха! Откраднала те е от баща ми.

— Всички, които работят в областта на домакинските услуги, знаят за лейди Зенобия. Всеки, който иска да смени къщата, се надява — а понякога се моли — тя да дойде на гости. Запознах се с нея преди две години, когато тя разговаря с всички хора от домакинството на Негова светлост. Тя не забрави за амбицията ми да стана иконом.

— Винаги ли говори с всички хора в домакинството?

Флеминг кимна.

— От иконома до прислужницата от черната кухня. Както можете да се досетите, научава много неща за домакинството.

Тази жена беше гениална.

Когато влезе в библиотеката, образът на Индия в леглото отново изплува в главата му. Досега предполагаше, че дамите спят по дрехи от каша, може би с малко дантела на врата и китките. За да са добре покрити.

Индия носеше светлосиня коприна. С много дантела, която не покриваше почти нищо.

Тази интересна посока на мислите му обаче бе прекъсната от скриптене на колела, затова той излезе да посрещне Роуз. Тя слезе от каретата. Стискаше здраво Антигона и изглеждаше несигурна. Навярно Торн трябваше да пътува с нея, при все че Туинк и Клара вече слизаха на свой ред.

Той се спря и протегна ръце.

— Роуз!

Лицето й изглеждаше напрегнато и той изчака малко, докато тя обмисли ситуацията. Най-накрая тя се втурна към него и той я вдигна.

— Как е моето момиче? — попита той.

— Аз не съм твоето момиче — заяви тя с онази своя откровеност, която караше хората да се чувстват неудобно.

— Моето момиче си — поправи я той. — Взех те назаем от баща ти.

— О!

Не изглеждаше убедена. Торн без проблем убеждаваше представителките на красивия пол да го харесат — докато не се запозна с Роуз. Тя се държеше на разстояние въпреки всичките му усилия да я очарова.

— Сега отиваме във вдовишката къща — каза той. Това обстоятелство му беше много неприятно. Разбираше, че е необходимо, но не искаше да крие Роуз, сякаш се срамува от нея. Така все едно я изкарваше незаконородено дете, при положение че беше съвсем законна издънка от свещен брак.

Но когато съобщи на Летиша за Роуз и за вдовишката къща, тя веднага кимна.

— Майка ми е… с труден характер — каза тя. Гласът й беше едва чут шепот. Торн знаеше какво му казва в действителност: той трябваше да я спаси. И щеше да го направи.

— Къде е лейди Зенобия? — попита сега Роуз.

— Предполагам, че е в къщата — отговори Торн. — Искаш ли да я видиш?

Роуз енергично кимна.

— Знам, че тя ще иска да види колко е напреднала Антигона.

Торн хвърли поглед към Флеминг.

— Лейди Зенобия несъмнено ще дойде при вас във вдовишката къща, госпожице Роуз — каза икономът. — На посещение.