Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (29)

Глава 29

На следващия ден Торн избегна Индия, като прекара почти цялото време в работа в библиотеката. Дори обядва там. Всъщност думата „работа“ не бе съвсем точна — не спираше да се унася в мисли, вперил невиждащ поглед в бюрото, докато мастилото се разливаше по писмата, които се опитваше да напише.

Не можеше да повярва на твърдението на Индия, че ще изостави детето си. И все пак всеки път, щом решеше, че трябва да е лъжа, най-голямата й лъжа… здравият му разум, разсъдъкът му, разбирането му за света го караха да се люшка в обратната посока, да вярва, че му е казала истината.

Индия очевидно беше също като майка му: жена, която опитваше еротични удоволствия и продължаваше нататък, готова да остави детето в праха, вдигнат от заминаването й. Също като Индия, майка му имаше професия, която определяше цялата й същност. Която обичаше. И двете бяха надарени, градивни жени, които поставяха професията си преди личния си живот.

И все пак…

Помисли си за разговора, когато Индия му разказа за заминаването на родителите си за Лондон. Как плака на рамото му, накъсаните й ридания, които му подсказаха, че никога досега не е разкривала тази болка пред никого.

Торн знаеше какво е да те изоставят, било необмислено, както бе постъпил баща му, било себично, както бе постъпила майка му. Жена, белязана с такава болка, никога не би изоставила бебето си. Не би могла да го изостави.

Той просто не го вярваше. Към края на следобеда вече беше убеден, че Индия го е излъгала. Бе си спомнил всяка минута, всяка секунда, която бяха прекарали заедно, бе извикал в паметта си всяка дума, която си бяха разменили, всеки неин поглед.

А освен това помисли много внимателно за снощния им разговор. Тя вярваше, че той иска да се ожени за нея само заради детето, което вероятно са създали. Може би наистина вярваше, че ще е по-щастлив, ако се ожени за Лала. Със сигурност се чувстваше виновна, защото Лала блуждаеше наоколо с вид на замаяно влюбено агънце.

Предполагаше, че ако беше джентълмен, и той щеше да се чувства виновен. Да, но не беше и не се чувстваше. Никога не бе обещавал на Летиша Рейнсфорд нито едно скапано нещо. Всъщност двамата дори не бяха говорили на четири очи, с изключение на онези два пъти — в Кенсингтън Гардънс и на разходката с карета. Всеки път, щом се приближеше до нея, тя се дръпваше уплашено.

Дори и да не беше срещнал Индия, щеше да размисли сериозно за този брак, защото майката на Лала беше не просто неприятна. Беше отвратителна. Не искаше децата му да имат баба като нея. Освен това от вероятността лейди Рейнсфорд да отхвърли предложението му за ръката на дъщеря й го делеше само една неприлична шега.

Не, не се чувстваше виновен. А ако Индия се чувстваше така, можеше да намери на Лала друг съпруг. По дяволите, той с радост би осигурил зестрата! Не можеше да има съмнение, че като сватовница Индия ще е също толкова надарена, колкото като организаторка.

Той отиде на горния етаж да се изкъпе. Все още мислеше усилено. Бракът с Индия щеше да е като да се опитва да обуздае морската буря. Тя бе една от малцината хора на този свят, които не се страхуваха от него — жена, която рязко се обръщаше, за да застане лице в лице с него, с ръце на хълбоците и присвити очи, жена, която му казваше какво точно мисли.

Самата мисъл за това го накара да се ухили.

— Шалче, сър? — предложи личният му прислужник.

Торн кимна. Защо пък да не се облече както подобава, щом ще моли една дама да се омъжи за него? Индия искаше истинско предложение. Той можеше да го направи.

Но все пак възнамеряваше да я целуне, преди да е изрекъл и една дума. Ако просто докоснеше ръката й, по тялото й щеше да премине лека тръпка. Очите й щяха да станат по-тъмни, а езикът да докосне устните й, подготвяйки се да го приеме. А след като откъснеше устните си, тя щеше да се вкопчи в него и да го погледне замаяно.

Ако я целунеше, преди да й предложи, тя нямаше да намери сили да му устои.

С тази мисъл той погледна надолу и смъкна палтото, което бе облякъл току-що.

— Не, ще сложа тъмносиньото — обърна се той към прислужника си. Синьото палто беше по-дълго и щеше да покрие всичко необходимо. Все пак Индия не беше единствената, попаднала в плен на бурята от чувства. Само като я погледнеше, само като осъзнаеше, че е в стаята, и членът му щеше да реагира. И да си остане така.

Тя му причиняваше нещо. Нещо, което разрушаваше самоконтрола му и го превръщаше в подивял скот, който можеше да мисли само за едно. Той бързо закопча по-дългото палто, преди прислужникът му да посегне да му помогне.

Някой леко почука на вратата и прислужникът му отвори. Един лакей му подаде малък сребърен поднос.

— Писмо за господин Дотри.

Торн протегна ръка и позна почерка на Индия, едновременно смел и изящен, украсен със заврънкулки и все пак лесен за разчитане. Също като Индия.

Уважаеми господин Дотри,

Исках да ви съобщя, без да губя време, че събитието, за което и двамата се притеснявахме, няма да се случи. Надявам се, че ще намерите за какво да използвате специалното разрешително.

Желая ви всичко най-хубаво:

Лейди Зенобия

За миг той се загледа в листа, преди да осъзнае, че новината не променя нищо. Съвсем нищо, по дяволите! Този път Индия не беше забременяла, но следващия път щеше. Или по-следващия.

Ако трябваше да я придърпа в този алков и отново да я обладае без предпазни мерки, щеше да го направи. Всъщност наистина щеше, без колебание. Очевидно дебелашкото му предложение я бе разстроило и тя бе прибегнала до измама, за да го накара да се откаже. Трябваше веднага да й изясни, че е разбрал маневрата й и че я иска заради самата нея, а не заради несъществуващото бебе.

Прокара пръсти през косата си и излезе от стаята, за да я потърси. Индия не беше в спалнята си, затова Торн слезе долу.

Не я намери нито в салоните, нито в балната зала, трапезарията или стаята за закуска. Къде, по дяволите, беше?

Торн тъкмо тръгваше към вратата към крилото на прислугата, за да провери дали брои супените лъжици, когато чу някъде вън от къщата повишен глас — несъмнено арогантния тон на лейди Рейнсфорд.

Той тръгна към шумотевицата и се озова на входната врата, откъдето можеше да види как въпросната дама, застанала на алеята, държи реч пред аудитория, състояща се от Флеминг на най-горното стъпало и баща му, мащехата му и Вандър в подножието на стълбите.

Точно тогава баща му се премести и разкри още двама участници в тази малка драма: Индия също беше там. С войнствено изражение на лицето тя притискаше Роуз здраво до себе си.

— Мога да позная доказателствата за поквара, когато ги зърна! — тъкмо казваше лейди Рейнсфорд. Гласът й бе по-писклив от обикновено.

Проклятие! Торн хукна по стълбите Елинор сложи длан върху ръката му.

— Запази спокойствие — каза тихо тя.

Малките очички на лейди Рейнсфорд се присвиха, когато го зърна.

— Ето го и него! Предполагам, че сте се надявали да скриете това дете, господин Дотри? Доказателството за долната ви и покварена природа!

Индия наблюдаваше приближаването на Торн с непреодолим ужас. Беше се справяла с какви ли не кризи в най-различни домакинства; беше утешавала жени, докарани до истерия от съпрузите, прислужниците и децата си.

Но всичко бе съвсем различно сега, когато ураганът бе връхлетял в резултат от решение, взето не от някой друг, а от нея. Все пак тя предложи на Торн да държи Роуз скрита. Вдовишката къща беше нейна идея. Тя стоеше като парализирана, сякаш изведнъж се бе озовала на голяма сцена, без да й кажат предварително репликите й.

— Вие поканихте мен и дъщеря ми тук с измама! — изпищя пронизително лейди Рейнсфорд. — Ако не бях разкрила позора ви, дъщеря ми можеше да се омъжи за вас и да се окаже съсипана — абсолютно съсипана! Колко дълго смятахте да прикривате присъствието на копелето си?

— Аз не съм баща на Роуз — отсече Торн. Изражението в очите му накара Индия да потрепери.

Лейди Рейнсфорд обаче не изглеждаше впечатлена.

— Дрън-дрън! Тя беше прибрана в отделна къща, точно както ми каза камериерката ми тази сутрин. Не вярвах на ушите си, но ето че е тук. Ако това дете на срама наистина беше ваша повереница, нямаше да има нужда да криете съществуването му. Мисля, че всички можем да се съгласим по този въпрос!

Индия отново изпита прилив на вина. Трябваше да се досети, че лейди Рейнсфорд ще изпрати камериерката си да шпионира. А после почувства как слабичките раменна на Роуз треперят под ръцете й и вината се замени с възмущение.

Как смееше тази жена да изрича подобни неща пред дете? Тя беше достойна за презрение. Някой трябваше да я накара да млъкне.

Лейди Рейнсфорд се прехвърли към нова мишена — херцога на Вилиърс.

— Ами вие? Предполагам, че сте похвалили опита на сина си да измами хората, които приемат брачния обет сериозно. Християнският морал за вас само за подигравка ни е, Ваша светлост?

Последните две думи не бяха изречени като уважително обръщение.

Херцогът не отговори, но изражението му беше ужасяващо. Той направи крачка напред и Индия почувства, че намесата му само ще влоши ситуацията още повече.

— Това няма нищо общо с господин Дотри! — провикна се тя, прекъсвайки Вилиърс, преди да успее да отговори или още по-лошо, да запрати лейди Рейнсфорд в най-близкия плет.

Без да й обръща внимание, херцогът тръгна напред като хищен звяр.

Лейди Рейнсфорд просто изсумтя и очите й се върнаха на малкото момиченце, което трепереше под пръстите на Индия.

— Тя досущ прилича на баща си. — И това не беше комплимент!

По гръбнака на Индия се плисна вълна на абсолютна ярост.

— Вие сте зла жена — изръмжа тя, — каквито са и безобразните ви обвинения. Роуз е моя дъщеря и изобщо не ви засяга!

Още докато думите излизаха от устата й, не можеше да повярва, че ги изрича. Но се възцари тишина.

Слава богу, възцари се тишина.

Изражението на лейди Рейнсфорд стана невярващо.

— Тя е ваше дете?

Стъписана, Индия си пое дълбоко въздух. Сега вече нямаше връщане назад.

— Да — заяви войнствено тя. — Мое. Трябва веднага да прекратите неприятните си намеци, лейди Рейнсфорд. Господин Дотри е невинен по обвиненията, които му отправяте.

Тя притегли Роуз по-близо до себе си.

— Винаги съм знаела, че не сте стока! — отвърна лейди Рейнсфорд и отвратено изкриви устни. — Хората не спират да дърдорят колко сте прекрасна, но има такива, които разбират, че само лека жена би приела пари от мъж. Както се местите от домакинство в домакинство, чудя се дали изобщо знаете кой е бащата!

Думите улучиха целта и я поразиха с горчивината на отровен кинжал. В този миг Индия осъзна какво означават припрените й думи за самата нея, за репутацията й. Сърцето й се сви. Щеше ли някога да се научи да мисли, преди да приказва?

Торн направи крачка към лейди Рейнсфорд. Яростта в очите му бе овладяна, но свирепа.

— Искам до един час да сте напуснали къщата ми.

— Предполагам, че наистина вие сте бащата — тросна се тя, — след като защитавате тази паднала жена!

С една-единствена импулсивна реплика Индия бе унищожила всички тези години, през които бе пазила репутацията си. Лейди Рейнсфорд щеше да разпростре злобата си из цял Лондон. Слава богу, Аделаид се бе оттеглила да си почине в стаята си. Не че имаше значение.

С Индия беше свършено. Наистина свършено.

Тя преглътна с усилие. Струваше й се, че огромна ръка е стиснала сърцето й. Всеки шанс да си изгради живот с Торн бе загубен. Точно той не можеше да се ожени за съсипана жена. Децата им щяха да се окажат парии, след като лейди Рейнсфорд разпространеше злобната си история.

Но изведнъж ненадейно, неочаквано Вандър, който стоеше мълчаливо до нея, обви дясната си ръка около рамото й.

— Лейди Рейнсфорд — подхвана той с ледения глас на оскърбен благородник, — на ваше място щях много да внимавам какво ще кажа отсега нататък. Говорите за съпругата ми.

Индия се стресна, но Вандър стисна рамото й по-силно в безмълвно предупреждение.

— Роуз е моя дъщеря — продължи той и гласът му се понижи до регистъра на цивилизован, но готов на убийство маниак. — Предпочетохме да не разгласяваме брака си поради злощастните обстоятелства около баща ми.

Едрото му тяло топлеше гърба на Индия, досущ така, сякаш наистина бяха семейство. Умът й бушуваше. През вцепенението си успя да осъзнае, че изолирането на херцога на Пиндар поради лудост не е убедителна причина за брак.

Вандър обаче не беше свършил.

— Ако отново обидите съпругата ми — жената, която някой ден ще стане херцогиня на Пиндар — ще се погрижа да ви прогонят от обществото, лейди Рейнсфорд. Не се съмнявайте в това.

Във въздуха отново запулсира стъписано мълчание.

— Всичко това ми се струва безкрайно забавно — заяви херцогът на Вилиърс. В дрезгавия му глас нямаше никаква веселост. — Цялата тази драма, без дори да плащаме за билети. Сега нали е мой ред да си кажа репликата? Лейди Рейнсфорд, не виждам причина да чакам следващи обиди. Възнамерявам да се погрижа до края на живота ви да не ви поканят на нито едно светско събитие. Смятам, че това ще е едно от малкото добри дела, които съм извършил в този мой пропилян живот.

Лейди Рейнсфорд рязко си пое въздух. Очите й щяха да изскочат, така че тя заприлича на сърдита жаба, докато местеше поглед от Вандър към херцога и Роуз. Най-после очите й отново се спряха на Индия, сгушена на сигурно място в прегръдката на Вандър.

— Не го вярвам! — изпищя тя, очевидно бе прекалено възбудена, за да помисли за мястото на семейството си в обществото.

— Няма да си показвам брачното свидетелство на такава като вас — отвърна презрително Вандър.

Изправена пред обединения фронт надве херцогски семейства — както и пред възможността да е нанесла смъртна обида на бъдещата херцогиня на Пиндар, — лейди Рейнсфорд демонстрира наченки на чувство на самосъхранение и издрънка някакво извинение.

Само след секунда млъкна, осъзнала, че я гледат пет чифта леденостудени, лишени от всякакво съчувствие очи.

Възползвайки се от мълчанието й, Елинор направи крачка напред.

— Лейди Рейнсфорд — каза тя. Гласът й бе по-суров, отколкото Индия го бе чувала, когато и да било преди. — От сега нататък не сте добре дошла на нито едно събиране, на което можете да очаквате да присъства някой член на семейството на херцога на Вилиърс или на херцога на Пиндар.

Лейди Рейнсфорд отвори уста, но Елинор вдигна ръка.

— Ако някога чуя и помен от слух във връзка с лейди Зенобия или госпожица Роуз — както и злостните ви противни обвинения — не само ще се погрижим всички да разберат, че сте луда, лейди Рейнсфорд, но освен това ще позволя на съпруга си да съсипе финансите ви. Вие и съпругът ви ще трябва да се оттеглите в провинцията в абсолютна бедност. Камериерката ви вече няма да може да шпионира за вас, защото няма да можете да си позволите да й плащате заплата. Пределно ясно ли се изразих?

— Да — отговори лейди Рейнсфорд с видимо преглъщане.

— Забравихте „Ваша светлост“ — намеси се Вилиърс. Гласът му изсвистя като острие и стана пределно ясно, че очаква събеседницата му да се обръща към съпругата му като слугиня към господарката си, а не като към равна.

— Мисля… мисля, че сега ще потърся дъщеря си — и лейди Рейнсфорд забърза по стълбите и влезе обратно в къщата без нито дума повече.