Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (26)

Глава 26

Лейди Рейнсфорд слезе от стаята си точно навреме за обяд, което бе достатъчно да внуши на Индия желание да избяга обратно в Лондон. Не беше осъзнала колко неприятна е тази жена, не и докато не откри, че в която и стая да влезе лейди Рейнсфорд, се чува само нейният глас. Преди обяда тя не спря да говори за упадъка на обществото, което (според нея) бе започнало да се превръща в глутница вълци.

Флеминг оповести, че Лала е останала в стаята си със силно главоболие; единствената мисъл в главата на Индия бе, че ако лейди Рейнсфорд й беше майка, навярно щеше да развие хронична мигрена.

Обядът бе посветен на лекция за средновековните обичаи, свързани със службата на придворните дами. Всичко това целеше сътрапезниците да разберат, че лейди Рейнсфорд се е омъжила за човек с много по-ниско обществено положение.

Така поне заключи Индия.

— Не мога да одобря начина, по който лейди Рейнсфорд говори за собствената си дъщеря — обърна се Аделаид към Индия, след като всички други избягаха от масата и останаха само те двете. Всички бяха намерили спасение в салона, с изключение на Торн, който бе тръгнал нанякъде, и на Лала, която бе пропуснала обяда.

Лейди Рейнсфорд демонстративно бе инструктирала Флеминг да не носи на дъщеря й поднос в стаята, като уточни със смях, че хълбоците на Лала и бездруго са достатъчно едри.

— Не мога да я понасям! — възкликна пламенно Индия. — И моята майка не беше идеална в отглеждането, Аделаид, но тя поне никога не се е опитвала да изяде малкото си.

— Преувеличаваш — възрази Аделаид. — Донякъде.

— Горката Лала дори не беше в стаята, за да се защити, а майка й само дето не ни каза, че ги подяждала така, че не им оставали пари за нищо друго!

— Извънредно грубо.

— И каза, че госпожа Пигърс, за която всички знаят, че още скърби заради смъртта на дъщеричката си, се лигавела само защото носела черно и плачела на улицата.

— Не беше никак състрадателно — съгласи се Аделаид. — А освен това не ми харесва начинът, по който те гледа, скъпа.

— Решила е, че съм уличница — обясни Индия. Изобщо не й пукаше. Лейди Рейнсфорд беше права. Индия наистина бе извършила някои палави неща — в един хамак, както и в една вратарска къщичка. Но вместо срам изпитваше гордост.

— Ще трябва да си поговоря с нея — отсече Аделаид. — Тя съвсем сама разруши репутацията на няколко души и съм сигурна, че е забелязала, че Торн е влюбен в теб.

— Какво?

— Ами, наистина е влюбен, скъпа. Както и лорд Броуди. Горката Лала няма никакъв шанс, което може да е причина за раздразнението на майка й.

— Много грешиш — осведоми я Индия. — Торн твърдо е решил да се ожени за Лала.

— Макар и със съжаление, трябва да се съглася. Не подозирах, че положението на Лала у дома е толкова отчаяно. Знам, че господин Дотри се гордее с това, че не е джентълмен. Но всъщност бих казала, че той е един от най-големите джентълмени, които имам удоволствието да познавам.

— Съгласна съм.

— Затова ще се ожени за Лала, защото така е най-почтено. А ти, скъпа моя, ще си много щастлива с лорд Броуди.

Индия преглътна с усилие.

— Разбира се.

— Подозирам, че Лала и Торн няма да са така щастливи. Но се тревожа не за тях, а за теб. Точно заради такива ситуации обществото налага ограничения на поведението на хората.

Аделаид дръпна Индия и я накара да спре. Всички вече бяха влезли в салона и коридорът беше пуст.

— Заедно с добродетелта си, жената отдава и сърцето си — каза тихо тя. — За мъжа не е така. Обществените ограничения защитават не само репутацията на жените, а и сърцата им.

Очевидно празноглавата, любяща кръстница на Индия забелязваше много повече, отколкото показваше. Сега я целуна по бузата и изчезна в салона. Индия остана загледана в стената.

Аделаид със сигурност грешеше за брака на Торн и Лала. Детството му е било ужасно и той имаше нужда от доброта в живота си. Все пак самата Индия не можеше да му я даде. По природа не беше блага и прощаваща като Лала. Това личеше съвсем ясно от факта, че все още бе бясна на родителите си, задето я пренебрегваха и накрая я изоставиха.

И все пак искаше Торн да избере нея, а не Лала. Не само заради тялото му или заради любенето. Заради гениалната находчивост, с която изобретяваше разни неща, като каучуковата лента на Индия, просто защото бе купил една непроизводителна фабрика и трябваше да спаси работните места на двайсет и шестима души.

Дори заради начина, по който бе видял истинската Лала, когато всички останали — цялото общество — я пренебрегваше. Той бе осъзнал, че Лала е умна и че някои трябва да я спаси.

Ами отношението му към Роуз! Това не можеше дори да се изрази с думи. Сякаш от раз бе станал баща на Роуз. Това момиченце никога нямаше да разбере каква късметлийка е да има двама бащи, които я обичат, закрилят и ценят.

Индия едва не изстена на глас. Аделаид беше права. Наистина бе забравила да пази сърцето си.

Изглежда, вече го бе отдала, без да забележи.