Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chocky, 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 49 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2003)
Издание:
Джон Уиндъм. Чоки
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1979
Библиотека „Галактика“, №9
Преведе от английски: Теодора Давидова
Рецензенти: Огнян Сапарев, Петко Георгиев
Редактор: Петър Алипиев
Редактор на издателството: Милан Асадуров
Оформление: Богдан Мавродиев, Жеко Алексиев
Илюстрация на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Жулиета Койчева
Английска, първо издание
Дадена за печат на 28.VIII.1979. Подписана за печат на 22.X.1979
Излязла от печат 22.XI.1979. Формат 32/70×100 Изд. №1306
Печ. коли 10. Изд. коли 6,48. Цена 1,50 лв. Страници: 160
Код 08 9536621231/5714–82–79
Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
John Wyndham. Chocky.
Penguin Books © the Estate of John Wyndham, London, 1968.
Ч 820
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Чоки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Чоки | |
| Chocky | |
| Автор | Джон Уиндъм |
|---|---|
| Първо издание | 1968 г. Обединеното кралство |
| Издателство | „Георги Бакалов“, Варна |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | Научна фантастика |
| Вид | роман |
| Поредица | Библиотека „Галактика“ |
| Преводач | Теодора Давидова |
Чоки (на английски: Chocky) е научнофантастичен роман, написан от британския писател Джон Уиндъм и публикуван през 1968 г. Книгата придобива немалка популярност, поради което през 1984 г. въз основа на произведението на Уиндъм е заснета едноименна телевизионна поредица. Сериалът е излъчен за първи път от британската телевизия Темз.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива около семейство Гор. Главният герой е дванадесетгодишно момче на име Метю, осиновено от счетоводителя Дейвид Гор и неговата съпруга Мери Гор. Подобно на много деца Метю има въображаем приятел, въпреки че този период за него би трябвало отдавна да е приключил. Притесненията на неговия баща нарастват, когато Метю показва признаци на стрес и обвинява за това своя въображаем приятел. Докато историята се развива, става ясно, че съзнанието на детето е окупирано от извънземен интелект – факт, към който проявяват интерес и хора от тайни правителствени кръгове.
Телевизионен сериал
Романът е екранизиран в три последователни серии от по 6 епизода всяка, продукция на Thames Television, адаптирани от Антъни Рийд:
- Чоки – 9 януари до 13 февруари 1984
- Децата на Чоки – 7 януари to 11 февруари 1985
- Предизвикателството на Чоки – 29 септември to 16 октомври 1985
Външни препратки
- „Чоки“ на сайта
„Моята библиотека“
.svg){kind=small}
|
12
Оставихме Метю да спи цялата сутрин. Слезе за обед унил и подтиснат, но бях радостен да видя, че не е разстроен. Нахранихме се и той се качи на велосипеда си и излезе сам. Върна се едва за вечеря — уморен, но гладен. Щом се нахрани, залитайки, се качи в стаята си.
Следващият ден бе неделя и той сякаш почти бе влезнал в предишното си „аз“. Когато го видя да омита на закуска сериозно количество храна, Мери малко се поуспокои. Изглежда, и Поли, усети, че нещата се нормализират, макар че явно нещо измъчваше мозъчето й. Скоро тя изплю камъчето.
— Няма ли да направим нещо? — попита тя.
— Какво искаш да кажеш с това „да направим“? — попита майка им.
— Ами нали днес е неделя? Можем да организираме нещо. Искам да кажа, че когато Златното копитце се върна след отвличането, в негова чест бе организирано тържество с атлетически състезания — разказа Поли с надежда.
— Обзалагам се, че то е спечелило на всички дисциплини — избъбра Метю с пълна с мармалад и препечен хляб уста.
— Е, нали тържеството е негово? — честно си каза Поли.
— Никакви атлетически състезания, нито каквито и да било празненства — заявих аз. — Ние с Метю ще се разходим кротко край реката, нали?
— Дадено — каза Метю.
Тръгнахме полека край брега.
— Тя ми каза, че трябва да си отиде — започнах аз.
— Да — съгласи се Метю. Въздъхна: — Този път ми обясни, както трябва. Но преди беше ужасно.
Не го попитах за обясненията, които му бе дала тя. Той отново въздъхна.
— Ще ми бъде малко скучно — забеляза той. — Тя ме научи да виждам нещата по-добре.
— Нали можеш да продължаваш да виждаш и сам? Светът е много интересен. Има много неща за гледане.
— О, да. Виждам. Повече отпреди, искам да кажа. Но човек се чувствува много самотен, когато трябва да гледа сам за себе си…
— Ако можеш да отразиш това, което виждаш върху хартията, ще можеш да го споделиш и с други хора… — подхвърлих аз.
— Да — призна Метю. — Няма да е същото, но все пак е нещо…
Спрях и бръкнах в джоба си.
— Метю, тук има нещо, което искам да ти дам. — Извадих малка, покрита с червена кожа кутийка и му я подадох.
Очите на детето се замъглиха. Ръцете му висяха неподвижни.
— Вземи я — настоях аз.
Той посегна и неохотно пое кутийката, гледайки я с потънали в сълзи очи.
— Отвори я — отново се обадих аз.
Той се колебаеше. Бавно и с нежелание натисна копчето и повдигна капака.
Обратната страна на медала блесна на яркото слънце.
Метю погледна с безразличие, близко до отвращение. Внезапно заинтригуван, той се наведе, за да го разгледа по-добре. В продължение на няколко секунди момчето стоеше, без да помръдне. После ме погледна усмихнато, макар сълзите му да не бяха пресъхнали още.
— Благодаря ти, тате… О, благодаря…! — каза той и отново сведе глава, за да го разгледа.
Бяха се постарали да го направят. Човек трудно можеше да познае, че нещо е било поправяно:
