Чарлз Фрейзър
Тринайсет луни (10)

7

Както беше планирано, Телънт и аз си разменихме търговските постове, когато започна да става студено и след като Клеър замина за Савана. Обратно в Уейя не се виждах често с Беър, докато суровото време не го накара да слезе от планината. В зимната къща тази година, докато вятърът виеше навън, а димът от дървата се стелеше гъсто под тавана, слушах ловните истории на Беър от месеците, когато ме е нямало. Това беше поредица от сезони, в която всичките му самотни излети през горите бяха отчаяно страховити, на косъм от фаталното. Той разделяше разказа на три части, не спестяваше никакви подробности, защото имахме много време на разположение. Но аз ще обобщя.

По средата на зеленото лято го ухапала огромна змия, много по-дълга от неговия ръст. Главата й била голяма почти колкото кучешка, зъбите й били с размера на изкривените му показалци. Мислел, че този вид змии отдавна са си отишли от този свят, но грешал. Прасецът на крака му се подул и станал дебел колкото отвора на кофа и той не можел да се движи из планината. Дни наред лежал под козирката на една скала, без да яде, само пиел по малко вода, която се стичала през пукнатина направо от скалата. Кожата на прасеца му почерняла, после се разцепила от коляното до глезена. Чак след две седмици успял да изкуцука до вкъщи, слаб като царевично стъбло.

При следващото му пътуване, в разгара на есента, по невнимание застрелял и убил един сив вълк на здрачаване, като го взел за съвсем друго животно, млада кошута или дългокрако прасе. Светлината била много слаба, а той бил нетърпелив. Разбира се, грехът, че е убил вълк, обезсилил пушката му за по-нататъшна употреба. Опитал се да я изчисти, като напълнил барабана със седем тънки жилави пръчици от киселица и я потопил да престои в реката, но въпреки това, тя не можела да улучва целта. Така че накрая се предал, свалил механизма на спусъка и я подарил на децата в селото да я ползват за игра.

После, още на следващото му пътуване, през краткия период на студената сива ранна зима, си направил лагер на ръба на една скала, горе при високите ели. За вечеря имал само чай, който си бил сварил на накладения огън от някакво повехнало от сланата, но с хранителен вид растение, наподобяващо гъба или лишей, което той намерил в градинка близо до скалата. Бръснещ вятър се появил малко след като се стъмнило. Необяснимо и без прецедент звездите станали големи като борови факли, които горели по цялото небе. Пълната Луна на снега била като блестяща дупка в тъмнината, през която един друг свят започвал да става видим. Това било откритие, заслужаващо пълно внимание. Беър лежал на ръба на скалата, погълнат от удивителната нощ и дългия лунно-сивкав пейзаж, проточил се в планински далечини, каквито никога не си бил представял. Тъй като умът му бил зает с друго, той оставил огънят да загасне и забравил да се завие. Когато започнало сребристото зазоряване, едва можел да движи краката си. Отишъл до близкото поточе и ги потопил в студената, бавно течаща вода, но въпреки това загубил почернелия палец на левия си крак от премръзване.

— Какво лошо съчетание на луни — каза Беър. — Най-лошото ловуване, което съм имал.

След това аз смених темата и му разказах моята любовна история от лятото. Разказвах я в продължение на ден-два, между храненията и спането, като се стараех да бъда забавен с материала, с който разполагах — подробности за Клеър и Федърстоун, красотата на Речната долина, пищността на Краншоу, моите терзания и копнежът ми по Клеър.

Когато дойде ред на Беър да говори за любов, първият ред от историята му беше следният: аз бих могъл да се наслаждавам на старост, изпълнена със спокойствие и респект като глава на моя народ, мъдър съветник, добър разказвач на истории през зимните нощи. Вместо това обаче аз съм глупак и обект на клюки и присмех.

В този момент си помислих, че сигурно съм попаднал на състезание по разказване на истории и единственото, което можех да сторя, беше да слушам.

Беър каза, че се бил влюбил дълбоко и отчаяно в една красива млада вдовица главно заради нейната безмилостна и ненаситна любовна страст. Казвала се Лист-от-Кучи Дрян или Сара. Не можел да й се насити. Така че когато тя казала, че ако иска да продължат, трябва да се ожени за нея и за двете й сестри, той точно това и направил, защото все още държал на старите нрави, макар тези със смесена кръв и белите шотландци в Нацията да заявявали, че старите нрави вече са пометени и женитбите трябва да стават само между двама души, ограничение, което не се спазвало преди.

Тук трябва да кажа, че Беър бил женен доста пъти, но или не искаше, или не можеше да даде точен брой на женитбите си. Да кажем обаче, че е имал голям брой жени, би създало неточно впечатление. На паша, който управлява харема си или на петел, обслужващ цяло ято кокошки във фермата. Някои от жените той беше напуснал, други бяха напуснали него. Беше горе-долу поравно. Не хранеше лоши чувства към нито една от тях. И все още тъгуваше по първата си жена, Дивия Коноп, с горчива болка, почти петдесет години след смъртта й. Когато мислеше за нея, той ставаше вечно млад като нея, защото тя завинаги щеше да остане на седемнайсет години и голяма част от любовта му беше там при нея.

Сара обаче беше достатъчно разумна да не ревнува от мъртвата, или изобщо не я беше грижа в каква посока прелитаха истинските чувства на Беър. Той се оженил за трите сестри едновременно, а те довели със себе си няколко свои братовчедки, вдовици и стари моми, майка с ужасен характер и една стара прабаба, която твърдяла, че е живяла няколко десетилетия след стотната си година. Така че Беър бил в пълно малцинство и обсаден от многото си нови жени, които се нахвърляли върху него и имали превес при вземането на повечето решения, освен в традиционните мъжки области като войни и ловуване, от които първото изобщо не съществувало, а второто било само сянка от миналото и в повечето случаи служело като оправдание на мъжете да се измъкнат в спокойствието на горите.

Жените на Беър се съгласили с него да следват поне традициите, които повелявали, че нивите са грижа на жените и така те станали изцяло тяхна собственост. А също така и къщата, житницата и разбира се, къщата за месечните неразположения, която, след като години стояла необитаема, изведнъж започнала бързо да се оживява с настъпване на пълната луна. Ако Беър някога се осмелявал да отиде в нивите просто, за да поразговаря с жените — защото не проявявал интерес към копанта — те го прогонвали. Най-възрастната жена — баба Мо, защото мъжът й бил великият Обесен Мо, била по начало ниска и близо до земята, а възрастта на практика я била превила почти на две поради ревматизма, стигала едва до кръста на Беър. Дори и така тя веднъж тръгнала след него с една стара мотика от кремък и хленчела: „Няма мъже в моята царевица, никакви мъже няма“.

Беър спял повечето нощи в общинската къща и когато не издържал, се промъквал пълзешком по лунна светлина да посети Сара в къщата й, несигурен в шанса, че тя ще склони да спи с него. И ако Беър почти нямал желание за останалите жени, те от своя страна нямали никакво за него. Една от тях като че ли изобщо не можела да го понася и правела ядосани хапливи забележки по адрес на всяка негова дума или действие, друга пък го третирали като клоун, който Бог бил създал за нейно лично забавление. И трите жени имали любовници, които идвали и си отивали. Тези млади мъже ядели от храната, при изгрева на луната изчезвали в спящите къщи, а на разсъмване си отивали. Всичките жени използвали лек, който ги предпазвал от влюбване, така че сърцата им оставали свободни и чисти. Но те използвали също така и формула, която да кара мъжете да се влюбват в тях, и по този начин имали неимоверна власт. Беър бил в много неизгодна позиция спрямо тях.

Скоро любенето на Сара, което преди женитбата било страстно и ежедневно, изведнъж намаляло, докато накрая на Беър започнало да му се струва, че еклипсите на луната все повече зачестяват. И дори когато го приемала, той ставал обект на шеги дни наред след това, защото колибата, където спели жените била малка, както бяха всички къщи в Уейя, и всякаква любовна интимност в такива затворени места била просто илюзорна, поддържана от благоприличието и сдържаността на останалите обитатели. Но семейството на Сара — майка й и сестрите й, и особено баба й, не притежавали нито едно от двете качества. Те обсъждали любовните звуци на Беър, докато ядели супата си на закуска и се състезавали една друга да видят коя от тях най-сполучливо ще имитира стоновете му. Издавали звуци на диви прасета, които ровят в земята, свирукане на мармот, магарешко пръхтене, гарванови звуци. Беър обикновено или изчезвал от къщата, или прекарвал цял ден сърдит край огъня в общинската къща, или тръгвал да скита покрай реката, независимо от времето, в търсене на компания и взаимност, като в тези случаи пристигаше в търговския пункт, започваше да пие и да проклина любовта във всичките й форми и искаше аз да съм там да го слушам, защото Телънт беше лош слушател и не даваше и пукната пара за разказите му, той само пишеше цифри в тефтерите.