Агата Кристи
Смъртта на мисис МакГинти (25)

Глава XXV

Предварителното следствие беше приключило със следното заключение — убийство от неизвестен извършител.

След изслушване на заключението Еркюл Поаро покани присъстващите в Лонг Медоус.

Поаро бе положил много старание, за да създаде някакво подобие на ред в дългата всекидневна. Столовете бяха подредени в правилен полукръг, кучетата на Морийн бяха изгонени с голяма мъка, а Еркюл Поаро, самоиздигнал се в качеството си на председател, беше застанал в дъното на стаята и откри събранието с леко прочистване на гърлото.

— Messieurs el Mesdames…

Той направи пауза. Следващите му думи бяха неочаквани и изглеждаха почти нелепи.

Мисис МакГинти умря. И как умря тя?

На колене застанала, също като мен.

Мисис МакГинти умря. И как умря тя?

Ръката си напред подаде също като мен.

Мисис МакГинти умря. И как умря тя?

Ей така…

След като проследи реакциите им, Поаро продължи:

— Не, не съм полудял. Това, че ви преповтарям стихчетата на една детска игра, не означава, че се вдетинявам. Мисис Апуърд също е играла на тази игра. Наистина, тя ми повтори думите, но с известна разлика: Мисис МакГинти умря. И как умря тя? Главата си навън подаде също като мен. Това ми каза тя, това и направи. Тя си подаде главата навън от любопитство и умря също като мисис МакГинти. За целта, която сме си поставили, ще трябва да се върнем към самото начало — при мисис МакГинти, която е коленичила, лъскайки подовете на другите хора. Мисис МакГинти беше убита, а Джеймс Бентли беше арестуван, съден и признат за виновен. Поради неизвестни за мен причини полицейският началник Спенс, натоварен със случая, не беше убеден във вината на Бентли, въпреки че уликите срещу него бяха много силни. И аз се съгласих със Спенс. Дойдох тук, за да дам отговор на въпросите: „Как е умряла мисис МакГинти? Защо е умряла?“ Няма да ви отегчавам дълго. Само ще кажа, че едно такова просто нещо като шишенце с мастило ми даде ключа към истината. Четири снимки са били публикувани в Санди Комет — вестник, четен от мисис МакГинти в неделята преди смъртта й. Вече всички знаете за тези снимки, затова ще се огранича да отбележа, че мисис МакГинти е разпознала една от тях, тъй като я е видяла в някоя от къщите, където е работила. Споменала е за това на Джеймс Бентли, въпреки че той тогава не обърнал никакво внимание на думите й, нито пък се е замислял над тях впоследствие. В действителност, той почти не я е слушал. Но е останал с впечатлението, че мисис МакГинти е видяла снимката в дома на мисис Апуърд и че когато хазяйката му е говорила за някаква жена, която нямало да бъде толкова горделива, ако всичко за нея станело известно, тази жена била мисис Апуърд. Не можем да се осланяме на това негово твърдение, но мисис МакГинти със сигурност е употребила израз точно в този смисъл, а няма съмнение, че мисис Апуърд беше горда и властна жена. Както всички вие знаете — някои от вас присъстваха, а другите вече са го чули — аз показах тези четири снимки на мисис Апуърд. Улових едва прикрита изненада в погледа й. Разбрах, че е разпознала някого и реших да я подложа на изпитание. Трябваше да я накарам да признае истината. Мисис Апуърд каза, че е виждала някъде „една от снимките, но не може да си спомни къде“. Когато я попитах точно коя снимка, тя посочи тази на малката Лили Гамбъл. Но това, уверявам ви, не беше истината. По свои собствени причини мисис Апуърд искаше да запази тайната за себе си и посочи друга снимка, за да ме забави и обърка. Но един човек не можеше да бъде излъган — убиецът. Имаше един човек, който знаеше точно коя снимка е разпознала мисис Апуърд. Ще продължа без заобикалки — въпросната снимка е била на Ева Кейн — съучастничка, жертва, а може би и водеща фигура в прословутото дело на убиеца Крейг. На следващата вечер мисис Апуърд беше убита. Била е убита по същите причини, поради които преди това е била убита и мисис МакГинти. Мисис МакГинти е протегнала ръката си, а мисис Апуърд — главата си. Но резултатът е един и същ. Преди обаче мисис, Апуърд да бъде убита, три жени получили от нея съобщение по телефона. Това са мисис Карпентър, мисис Рендъл и мис Хендерсън. Мисис Апуърд ги молела да я, посетят през въпросната вечер. Прислужницата й имала свободна вечер, а синът й и мисис Оливър отишли в Калънки на театър. Следователно мисис Апуърд е търсела възможност да разговаря насаме с всяка една от тях. Сега да разгледаме защо мисис Апуърд е позвънила точно на тези три жени? Дали е знаела къде е виждала; снимката на Ева Кейн? Или само е била сигурна, че я е виждала, без да помни къде? Имали ли са тези три жени нещо общо помежду си? Изглежда нищо друго, освен възрастта им. Всички са били на около тридесет. Може би сте чели статията в Санди Комет има доста сантиментална рисунка на това как би изглеждала дъщерята на Ева Кейн след години. Всички жени, поканени от мисис Апуърд, до една са били на подходяща възраст, за да бъдат дъщери на Ева Кейн. В такъв случай вероятно в Бродхини, живее дъщерята на известния убиец Крейг и неговата любовница Ева Кейн. Освен това навярно въпросната дъщеря не би се спряла пред нищо, за да предотврати разкриването на този факт. Дори би стигнала дотам, че да извърши две убийства. Защото когато мисис Апуърд беше намерена убита, на масата й имало две чаши с кафе, и двете използвани, а на чашата на посетителя бяха намерени слаби следи от червило. Нека сега се върнем на трите жени, получили покана за посещение по телефона. Мисис Карпентър е получила съобщението, но твърди, че не е отишла в Лабърнъмс онази вечер. Мисис Рендъл имала намерение да отиде, но заспала след вечеря. Мис Хендерсън наистина отишла, но къщата била тъмна, никой не отговорил на нейното почукване и накрая тя си тръгнала. Това са версиите на тези три жени. Има обаче определено несъответствие в разказите им. На лице е втората чаша с кафе с червилото по нея. Един външен свидетел — момичето Една — горещо ни уверява, че е видяла русокоса жена да влиза в къщата. Важна улика е и парфюмът. От тях трите единствено мисис Карпентър използва такъв скъп и екзотичен парфюм.

Поаро бе прекъснат от виковете на Ив Карпентър:

— Това е лъжа! Гнусна лъжа. Не съм била аз! Никога не съм стъпвала там! Никога не съм приближавала това място! Тай, не можеш ли да направиш нещо срещу тези нападки?

Гай Карпентър пребледня от гняв.

— Ще ви напомня, мосю Поаро, че мога да ви съдя за нанасяне на обида и всички присъстващи тук ще ми бъдат свидетели.

— Обида ли е, дето казах, че жена ви употребява определен парфюм и също, позволете ми да добавя, определено червило?

— Но това е нелепо — проплака Ив. — Абсолютно нелепо! Всеки би могъл да напръска въздуха с парфюма ми.

Лицето на Поаро неочаквано грейна в усмивка.

— Mais out, точно така! Всеки би могъл да го направи. Това е нещо съвсем очевидно и не дотам находчиво. Непохватно и грубо. Толкова непохватно, че, що се отнася до мен, успя да ме заблуди. Но постигна и още нещо. Даде ми, както се казва, идеи. Да, даде ми идеи. Парфюм и следи от червило върху чашата с кафе. Мога да ви уверя, че всяка следа е можела много лесно да бъде премахната. Например би могло чашите да бъдат измити и поставени обратно по местата им. Защо не? В къщата не е имало никой и все пак това не е било направено. Зададох си въпроса — защо? Струва ми се, че отговорът е — да се наблегне нарочно върху феминистичната теза, да се подчертае фактът, че престъплението е било извършено именно от жена. Започнах да размишлявам върху телефонните обаждания до тези три жени — всички те са получили само съобщения. Никоя не е говорила директно с мисис Апуърд. Следователно може и да не е била мисис Апуърд тази, която се е обаждала. Бил е някой, който на всяка цена е искал да въвлече жена, която и да е жена — в престъплението. Отново си зададох въпроса — защо? Може да има само един отговор — че не жена е убила мисис Апуърд, а мъж.

Поаро огледа слушателите си. Всички бяха застинали. Обадиха се само двама души.

Ив Карпентър с въздишка промълви:

— Сега вече говорите смислено.

Мисис Оливър енергично заклати глава и допълни:

— Разбира се.

— Ето така стигнах до следния извод — мъж е убил мисис Апуърд и мъж е убил мисис МакГинти! Кой мъж? Причината за престъплението трябва да е била все същата — всичко опира до снимката. Чие притежание е тя? Това е първият въпрос. И защо е била запазена? Е, добре, може би не е чак толкова трудно да се отговори. Да кажем, че първоначално е била запазена от сантименталност. След като мисис МакГинти е била… премахната, не е било необходимо снимката да бъде унищожена. Но след второто престъпление положението е вече различно. Този път снимката определено ще бъде свързана с убийството. Сега снимката става опасно притежание. Следователно, ще се съгласите с мен, тя е трябвало да бъде унищожена.

Поаро погледна присъстващите, които кимаха срещу него в знак на съгласие.

— Но, въпреки всичко, снимката не е била унищожена! Не, не е била! Знам го със сигурност, защото я намерих преди няколко дни. Намерих я тук, в таза къща. В чекмеджето на бюрото, което виждате до стената. Ето я!

Той показа избледнялата снимка на глуповато усмихнато момиче с букет рози.

— Да — каза Еркюл Поаро. — Това е Ева Кейн. На гърба на снимката с молив са изписани две думи. Да ви ги кажа ли кои са? „Моята майка“…

Очите му, сериозни и обвиняващи, се спряха върху Морийн Самърхейс. Тя отметна назад кичур коса и втренчи в него големите си учудени очи.

— Не ви разбирам. Аз никога…

— Не, мисис Самърхейс, разбира се, че не разбирате. Може да съществуват само две причини за съхраняването на снимката след второто убийство. Първата е невинна сантименталност. Вие нямате чувство за вина и, следователно, сте могли да запазите снимката. Самата вие казахте един ден на мисис Карпентър, че сте осиновено дете. Съмнявам се дали някога сте знаели името на истинската си майка. Но някой друг е знаел. Някой, който се е гордеел със семейството си — гордост, която го кара да се придържа към дома на предците си, гордост от предците си и потомствения си род. Такъв човек по-скоро би умрял, отколкото да допусне целият свят — и децата му — да научат, че Морийн Самърхейс е дъщерята на убиеца Крейг и Ева Кейн. Такъв човек, както казах, би предпочел да умре. Но това не би помогнало, нали? Затова е готов да убие.

Джони Самърхейс скочи от мястото си. Когато заговори, гласът му беше тих, почти дружелюбен:

— Май че наговорихте доста глупости, а? Наслаждавате ли се на изобилието от хипотези? Хипотези — ето какво е всичко това! Говорите разни неща за жена ми…

Внезапно той изпадна в ярост.

— Проклета мръсна свиня…

Бързината на реакцията му завари хората в стаята неподготвени. Поаро чевръсто отскочи назад, а полицейският началник Спенс бързо застана между Поаро и Самърхейс.

— Хайде, хайде, майор Самърхейс, успокойте се, успокойте се…

— Съжалявам. Наистина е смешно. В края на краищата всеки може да постави тази снимка в чекмеджето.

— Точно така — отвърна Поаро. — И което е интересно, по тази снимка няма отпечатъци от пръсти.

Еркюл Поаро направи пауза и леко поклати глава.

— А би трябвало да има — тихо продължи той. — Ако мисис Самърхейс я е пазила съвсем невинно, то би трябвало отпечатъците от пръстите й да бъдат върху снимката.

Морийн възкликна:

— Мисля, че сте полудели! Никога в живота си не съм виждала тази снимка! Освен когато онзи ден бях у мисис Апуърд.

— Имате късмет, защото аз зная, че казвате истината. Снимката е била сложена в чекмеджето само няколко минути, преди да я открия там. Тази сутрин на два пъти чекмеджето беше изпразвано на земята и на два пъти аз прибирах всичко отново: първия път снимката не беше в чекмеджето, но втория — вече беше там. Междувременно някой я поставя в чекмеджето. И аз зная кой е той.

Различни нотки прозвучаха в гласа му. Той вече не беше онова смешно човече с абсурдни мустаци и боядисана коса. Приличаше на ловец, който застига плячката си.

— Престъпленията са били извършени от мъж. И са били направени от най-обикновени подбуди — за пари. В дома на мисис Апуърд беше намерена книга и на листче в нея бе написано Ивлин Хоуп. А Хоуп е било името на Ева Кейн, след като тя е напуснала Англия. Ако истинското й име е било Ивлин, по всяка вероятност тя би дала това име и на детето си. Но Ивлин може да бъде и женско, и мъжко име. Защо тогава решихме, че детето на Ева Кейн е момиче? Главно защото Санди Комет бе писал така! Но в действителност Санди Комет приема тази версия въз основа на предполагаемо интервю с Ева Кейн. А тя е напуснала Англия, преди да роди. Ето защо никой не е могъл да каже от какъв пол е детето й. Тук допуснах да бъда подведен. От наивната небрежност на пресата. Ивлин Хоуп, синът на Ева Кейн, пристига в Англия. Той е талантлив и привлича вниманието на много богата жена, която нищо не знае за неговия произход, а само романтичната история, която той пресъздава с много чувство (красива история за трагедията на млада балерина, умряла в Париж от туберкулоза!). Тя била самотна жена, която неотдавна загубила единствения си син. Талантливият драматург приема нейното име с помощта на юрист. Всъщност вашето истинско име е Ивлин Хоуп, нали така, мистър Апуърд?

Робин Апуърд извика с писклив глас:

— Разбира се, че не е! Нямам представа за какво говорите!

— Не сте в състояние да го отречете. Има хора, които ви знаят под това име. Името Ивлин Хоуп е написано на листчето с вашия почерк — същият почерк, с който е написано „Моята майка“ на гърба на снимката. Мисис МакГинти е видяла снимката и надписа на нея, разтребвайки стаята. Тя е разговаряла с вас, след като вече прочела статията в Санди Комет. Мисис МакГинти предположила, че това е снимката на мисис Апуърд на млади години, понеже нямала представа, че мисис Апуърд не ви е истинска майка. Но вие сте съзнавали, че ако тя някога спомене нещо по този повод, то веднага би станало достояние на мисис Апуърд и това би бил краят. Мисис Апуърд имаше доста фанатични разбирания за наследствеността. Тя не би толерирала нито за момент сина на известен убиец, нито пък би простила вашите лъжи. Следователно мисис МакГинти е трябвало на всяка цена да бъде заставена да мълчи. Вероятно сте й предложили малък подарък срещу дискретност. Повикали сте я на следващата вечер преди лекцията ви по радиото. И сте я убили. Ей така…

С внезапно движение Поаро сграбчи чукчето за захар от полицата и го размаха, сякаш искаше да го стовари върху главата на Робин.

Жестът бе толкова застрашителен, че неколцина от присъстващите изпищяха.

Робин Апуърд ужасено извика:

— Недейте… недейте… Стана случайно. Кълна се, че беше случайност. Не исках да я убивам. Загубих разсъдъка си, кълна се, че беше така.

— Измили сте кръвта и сте върнали чукчето за захар, откъдето сте го взели. Но съществуват нови научни методи за идентифициране на кръвните следи и за разпознаване на неясни отпечатъци.

— Казвам ви, че никога не съм имал намерение да я убивам… Беше страшна грешка… И не беше моя вината… Аз не нося отговорността. Това е в кръвта ми и нищо не бих могъл да променя. Не можете да ме екзекутирате за нещо, което не е моя вина…

Като едва си поемаше дъх от яд, Спенс изрече:

— Не може ли? Ще видите как ще го направим!

И с официален тон той изрече на висок глас:

— Длъжен съм да ви предупредя, мистър Апуърд, че всяка ваша дума може да бъде използвана срещу вас…