Агата Кристи
Смъртта на мисис МакГинти (20)

Глава XX

Еркюл Поаро седеше в кабинета на полицейския началник Спенс в Килчестър. Отпуснат в един стол, той беше затворил очи и докосваше върховете на пръстите пред себе си.

Полицейският началник прие някакви доклади, даде инструкции на един сержант и накрая погледна към Поаро.

— Някаква блестяща идея ли ви хрумна, мосю Поаро? — попита той.

— Размишлявам — отвърна Поаро. — Отново преразглеждам фактите.

— Забравих да ви попитам — успяхте ли да изкопчите нещо полезно от Джеймс Бентли при последното си посещение?

Поаро поклати глава и се намръщи.

Наистина в момента мислите му бяха изцяло заети с Джеймс Бентли.

Беше много досадно, отчаяно си мислеше Поаро, че в този случай, когато бе предложил услугите си без възнаграждение, единствено от приятелски чувства и уважение към един добър полицейски служител, на жертвата й липсваше всякаква романтичност и притегателна сила. Можеше да си имам работа с някое чудесно младо момиче, объркано и невинно, или пък честен млад мъж, също объркан и невинен, но с „измъчен, ала непокорен дух“ — мислеше си Поаро, който напоследък бе чел доста английска поезия в една антология. Вместо това той се бе ангажирал с този Джеймс Бентли, който беше истински патологичен случай на егоцентризъм, защото цял живот беше мислил само за себе си. Един човек, лишен от благодарност за усилията да го спасят, дори можеше да се каже напълно незаинтересован.

Наистина, мислеше Поаро, заслужава да го оставим на бесилото, щом като му е толкова безразлично…

Но не, Поаро нямаше да остави нещата да стигнат дотам.

Гласът на Спенс прекъсна размишленията му.

— Нашият разговор — каза Поаро, — ако мога така да се изразя, не даде никакви резултати. Ако е имало нещо важно за помнене, той не го помни. А това, което помни, е толкова мъгляво и уклончиво, че човек не може да се опре на него. Във всеки случай по всичко личи, че мисис МакГинти е била много развълнувана от статията в Санди Комет и е разговаряла по този въпрос с Бентли, като специално е назовала човек, живеещ в Бродхини и „свързан със случая“.

— Свързан с кой случай? — рязко попита Спенс.

— И нашият приятел не е сигурен — отвърна Поаро. — Каза, че навярно е случаят Крейг, но не беше много убеден. Но тъй като това е единственият случай, за който Бентли е чувал, по всяка вероятност ще е единственият, за който би си спомнил. Въпросният „някой“ е жена. Джеймс Бентли дори цитира думите на мисис МакГинти: „Някоя, която няма да се надува така, ако всичко се разчуе“.

— Да се надува? Гордост?

— Mais oui — Поаро кимна, след като разбра, че Спенс схваща какъв смисъл се крие зад думата. — Подобно изказване може да ни подскаже много, нали?

— Някакъв ключ към това коя може да е тази горделивка?

— Бентли предполага, че е мисис Апуърд, но лично аз не виждам причина за това!

Спенс поклати глава.

— Вероятно защото тя е горда и властна жена — дори прекалено, бих казал. Но едва ли е ставало въпрос за мисис Апуърд, тъй като сега тя е мъртва и то поради същата причина, заради която и мисис МакГинти беше убита — разпознаването на снимката.

Поаро тъжно промълви:

— Предупредих я.

Спенс гневно измърмори:

— Лили Гамбъл! Що се отнася до възрастта й, има само два възможни варианта — или мисис Рендъл или мисис Карпентър. Не причислявам към тях и онова момиче Хендерсън, тъй като нейното минало е известно.

— А на останалите две — не е?

Спенс пое въздух.

— Знаете как стоят нещата днес. Войната разтърси всички и всичко. Поправителното училище, където е била Лили Гамбъл, заедно с цялата му документация, са били унищожени от бомба. Ами хората? Най-трудното нещо на света е да проверяваш живота на хората. Вземете Бродхини — единствените хора, за които знаем нещо, са семейство Самърхейс, които са живели по тези места от триста години насам, а също и Гай Карпентър, който е един от инженерите Карпентър. Всички останали са, как да кажа, въздух. Доктор Рендъл е вписан в Медицинския регистър, известно е къде е следвал и къде е практикувал, но не знаем нищо за семейната му среда. Жена му е от Дъблин. Ив Селкърк, съпругата на Гай Карпентър, е била красива млада вдовица от бойната. Да вземем семейство Уедърби — изглежда те са пропътували целия свят, били са и тук, и там, и навсякъде. Защо? Има ли някаква причина? Дали той е злоупотребил с пари в банка? Или са предизвикали скандал? Не казвам, че не можем да разберем всичко за тези хора. Напротив, можем, но се иска време. Самите те няма да ни помогнат.

— Защото обикновено има нещо, което искат да скрият, и не е нужно това да е непременно убийство — каза Поаро.

— Точно така. Би могло да бъдат неприятности със закона, скромен произход или скандал от личен или обществен характер. Но каквото и да е то, засегнатите са положили много усилия, за да скрият тайната си, а това доста усложнява нещата.

— Но не ги прави невъзможни.

— О, не. Съвсем не е невъзможно, но изисква време. Ако Лили Гамбъл е в Бродхини, както аз си мисля, то тя е или Ив Карпентър, или Шийла Рендъл. Разпитвал съм ги, но беше един най-обикновен разпит. И двете твърдят, че по време на убийството са били вкъщи, сами. Мисис Карпентър ме гледаше невинно с широко отворените си очи, а мисис Рендъл беше нервна, но тя си е нервна по природа, така че по това не може да се съди.

— Да — отвърна Поаро замислена — Тя наистина е нервна.

Той си спомни за мисис Рендъл в градината на Лонг Медоус. Мисис Рендъл беше получила анонимно писмо или поне така твърдеше. И преди това, и сега той продължаваше да се чуди на думите й.

Спенс каза:

— Трябва да внимаваме, защото ако една от тях е виновна, то другата е невинна.

— А Гай Карпентър е вероятно бъдещият нов член на Парламента и е важна фигура в областта.

— Това не би му помогнало, ако е виновен за убийство или е съучастник в него — мрачно заяви Спенс.

— Знам. Но нали трябва да бъдете сигурен?

— Точно така. Във всеки случай ще се съгласите, че въпросът опира до двете жени, нали?

Поаро въздъхна.

— Не… не бих казал. Има и други възможности.

— Кои са те?

Поаро замълча за момент, а след това заговори с променен, почти нехаен глас:

— Защо хората пазят снимки?

— Защо ли? Боже мой! Защо хората пазят какви ли не боклуци, джунджурии и дрънкулки? Просто го правят и това си е!

— Тук съм съгласен с вас. Някои си пазят нещата. Други изхвърлят всичко, от което повече не се нуждаят. Да, това е въпрос на темперамент, но аз говоря специално за снимките. Защо хората пазят именно снимки?

— Защото просто не изхвърлят нищо. Или са спомен…

Поаро наблегна на последните му думи:

— Именно. Те са спомен. Отново да си зададем въпроса — защо? Защо една жена пази снимките си като млада? Като първа причина, разбира се, бих изтъкнал суетността. Била е хубаво момиче и си пази снимките от младини, за да й напомнят за отминалата красота. Това я насърчава, когато огледалото не е много ласкаво към нея. Вероятно казва на приятелките си с въздишка: „Така изглеждах на осемнадесет години“… Какво ще кажете?

— Да, да, прав сте.

— В такъв случай това е причина номер едно. Суета. Сега причина номер две — сантименталност.

— Не е ли едно и също?

— Не, не съвсем. Защото сантименталността те подвежда да пазиш не само своите снимки, но и снимките на други хора… на омъжената дъщеря като прохождащо бебе с играчки наоколо.

— Виждал съм такива — Спенс се ухили.

— Да. Понякога са доста смущаващи за самите хора от снимките, но майките си ги харесват. А синовете и дъщерите често пазят снимки на майка си, особено, ако да кажем, тя е починала рано. „Така е изглеждала майка ми като момиче“.

— Започвам да разбирам накъде биете, Поаро.

— Вероятно има и трета категория. Нито от суетност, нито от сантименталност, нито от любов, а може би от омраза? Какво ще кажете?

— Омраза ли?

— Да, за да се запази желанието за мъст. Някой те е наранил — и ти пазиш снимката му, за да ти напомня за обидата.

— Нов нашия случай не е така, нали?

— Мислите ли?

— А вие?

Поаро промърмори:

— Статиите във вестниците нерядко са неточни. Санди Комет твърди, че Ева Кейн е била наета от семейство Крейг като гувернантка. А дали е било така наистина?

— Да, така е било. Но сегашната презумпция е, че ни интересува Лили Гамбъл.

Поаро внезапно се изправи в стола си и размаха пръст към Спенс.

— Погледнете снимката на Лили Гамбъл. Тя не е красива, не, в никакъв случай. Честно казано, с тези зъби и очила изглежда направо грозна. Тогава никой не би пазил снимката й поради причина номер едно — от суетност. Ив Карпентър или Шийла Рендъл, които са хубави жени, особено Ив Карпентър, ако са имали такава снимка, биха я скъсали на хиляди парченца — да не би някой да ги види и познае.

— Е, да, има нещо вярно в това.

— Значи елиминираме причина номер едно. Сега да разгледаме сантименталността. Обичали ли са Лили Гамбъл на тази възраст? Не, никой не я е обичал и точно това е важното. Била е нежелана и необичана. Някакво отношение към нея е имала само леля й, която впоследствие умира от удара на брадва. Следователно снимката на Лили Гамбъл не е пазена от сантименталност. А що се отнася до желанието за отмъщение, никой не е мразел Лили Гамбъл. Убитата й леля е била самотна жена, без съпруг и близки приятели. Никой не е хранел ненавист към горкото бедно дете, само са го съжалявали.

— Значи според вас, мосю Поаро, излиза, че никой не би запазил нейна снимка?

— Точно така — до този извод стигнах и аз.

— Но все някой го е направил. Защото мисис Апуърд го е виждала.

— Наистина ли?

— По дяволите! Нали вие ми казахте! И тя самата го е казала.

— Да, такива бяха думите й — отвърна Поаро. — Но починалата мисис Апуърд беше в известен смисъл потайна жена. Обичаше сама да урежда нещата си. Показах й снимките и тя позна едната от тях. Но след това, поради неизвестни причини, не посочи снимката, която беше разпознала, а друга. Искала е, нека така да се изразя, сама да се оправи в ситуацията и то както тя си е представяла нещата. И понеже има пъргав ум, нарочно е посочила друга снимка. Така запази тайната за себе си.

— Но защо?

— Защото, както вече казах, е искала сама да играе играта.

— Дали не е искала да шантажира някого? Мисис Апуърд беше изключително богата вдовица на фабрикант от Северна Англия, сам знаете.

— О, не е било шантаж. По-скоро е искала да направи благодеяние. Да предположим, че много е харесвала въпросната личност и не е искала да разкрие тайната й. Освен това е била любопитна. Възнамерявала е да говори на четири очи с лицето и по време на разговора да прецени дали то има нещо общо със смъртта на мисис МакГинти. Горе-долу това е била посоката на разсъжденията й.

— Следователно изключваме снимката на Лили Гамбъл и остава разпознатата снимка да е една от другите три, така ли?

— Да. Мисис Апуърд е искала при първа възможност да се свърже с въпросното лице, което я е посетило, след като Робин Апуърд и мисис Оливър заминали на представление в Калънки.

— И тя е позвънила на Дирдри Хендерсън. Това поставя Дирдри между подозрителните. Майка й също!

Полицейският началник Спенс тъжно поклати глава към Поаро.

— Наистина обичате да заплитате нещата, мосю Поаро — каза той.