Агата Кристи
Смъртта на мисис МакГинти (11)

Глава XI

Полицейският началник Спенс седна срещу Еркюл Поаро и въздъхна:

— Не твърдя, че нищо не сте направили, мосю Поаро — бавно каза той. — Лично аз смятам, че сте свършили работа. Но малко. Страшно малко!

Поаро кимна.

— Сами по себе си сведенията, които получих, не са достатъчни. Трябват още.

— Сержантът или аз трябваше да обърнем внимание на този вестник.

— Не, не, не можете да вините себе си. Престъплението беше толкова очевидно! Грабеж с насилие. Цялата стая претършувана, а парите липсват. Защо точно парче вестник е трябвало да се окаже от значение за следствието?

Спенс упорито повтори:

— Длъжен бях да се сетя за това. И шишенцето с мастило…

— Научих за него съвсем случайно.

— И все пак то ви е накарало да се размислите — защо?

— Само след тази случайна фраза, че мисис МакГинти е искала да пише писмо. Ние с вас, Спенс, пишем толкова много писма! За нас това е ежедневие.

Полицейският началник въздъхна. После той постави четири фотографии на масата.

— Това са снимките, които ме помолихте да открия. Оригиналните снимки, публикувани от Санди Комет. Във всеки случай те са малко по-ясни от репродукциите. Но давам ви честната си дума, няма какво толкова да търсим в тях. Стари, избледнели, а прическите на жените променят целия им външен вид. Няма нищо определено в тях, на което бихме могли да се спрем. Като щръкнали уши, например, или особен профил. Тази клоширана шапка например, смешната фризура и розите! Никакъв шанс!

— Ще се съгласите ли с мен, че можем да изключим Вера Блейк?

— Мисля, че да. Ако Вера Блейк е била в Бродхини, всички биха го разбрали. Изглежда, че да разказва тъжната история на живота си е било неин специалитет.

— Какво можете да ми разкажете за другите?

— Научих, каквото можах. Ева Кейн напуснала страната, след като Крейг бил осъден. Мога да ви кажа името, което е приела. Хоуп^[1] — доста символично, нали?

Поаро промърмори:

— Да, да. Романтично. „Красивата Ивлин Хоуп е мъртва“. Принадлежи на един ваш поет. Сигурно се е сетила оттам. Впрочем името й наистина ли е било Ивлин?

— Мисля, че да. Но тя бе известна като Ева. И сега, след като сме на тази тема, мосю Поаро, мнението на полицията за Ева Кейн съвсем не съвпада с това на статията в Санди Комет. Дори е противоположно.

Поаро се усмихна.

— Това, което полицията предполага, не е доказателство, но обикновено е добра следа. Какво мисли полицията за Ева Кейн?

— Че тя в никакъв случай не е била невинна жертва, както читателите си я представят. Аз бях доста млад по онова време и си спомням как моят предишен шеф и инспектор Трейл, на когото беше възложен случаят, оживено дискутираха. Трейл вярваше (имайте предвид, че липсваха всякакви доказателства), че чудесната идея за отстраняването на мисис Крейг е принадлежала на Ева Кейн. И че тя не само е измислила това, но го е и извършила. Един ден Крейг се завръща вкъщи и вижда, че приятелката му е действала по съкратената процедура. Предполагам Ева Кейн е очаквала смъртта да мине за естествена. Но Крейг бил по-съобразителен, затова изхвърлил нарязаното тяло в мазето и изготвил план за това как мисис Крейг умира в чужбина. После, когато всичко излязло на бял свят, той настървено твърдял, че го е извършил съвсем сам, и че Ева Кейн не знаела нищо. И така — Спенс вдигна рамена, — никой не можел да докаже обратното. Отровата била в къщата. И двамата са могли да я използват. Красивата Ева Кейн невинно потръпвала от ужас. Тя била скалъпила историята много добре. Тази хитра малка актриса. Инспектор Трейл имал подозрения, но върху тях не можело да се гради обвинение. Разказвам ви нещата така, както ги научих, мосю Поаро, ала това не са доказателства.

— Но пък подсказват възможността, че една, поне една от „тези трагични жени“ е представлявала нещо повече — че е била убиец, и ако има достатъчно силна подбуда, би могла да убие отново… А сега да преминем към следващата — Джанис Кортлънд. Какво можете да ми кажете за нея?

— Поразрових се из досиетата и намерих доста противни неща. След като обесиха Едит Томпсън, положително е трябвало да изпратят на бесилото и Джанис Кортлънд. Те с мъжа си били много неприятна двойка, а тя така подработила онзи младеж, че той бил изцяло в ръцете й. Но през цялото време, държа да отбележа, на заден план е стоял някакъв богаташ и тя искала да премахне съпруга си, за да се омъжи за него.

— А омъжила ли се е?

Спенс поклати глава.

— Нямам никаква представа.

— Тя заминала за чужбина, а след това?

Спенс вдигна рамене.

— Била е свободна. Не била обвинена в нищо. Дали се е омъжила и какво е станало с нея, не ми е известно.

— Значи човек може да я срещне на някоя забава — каза Поаро, като си мислеше за забележката на доктор Рендъл.

— Точно така.

Поаро прехвърли погледа си на последната снимка.

— А детето Лили Гамбъл?

— Била твърде малка, за да бъде обвинена в убийство. Изпратили я в поправително училище, където поведението й било добро. Изучила стенография и машинопис и й дали работа на изпитателен срок. Справила се добре. За последен път се чуло за нея в Ирландия. Мисля, че можем да я задраскаме от заподозрените, мосю Поаро, също както направихме с Вера Блейк. В края на краищата, тя е водела благопристоен живот, а хората са склонни да простят на едно дванадесетгодишно дете за нещо, което е извършило в пристъп на гняв. Какво ще кажете, да я зачеркнем ли?

— Бих го направил — каза Поаро, — ако не беше брадвата. Не можете да отречете, че Лили Гамбъл е използвала брадва, за да убие леля си и че незнайният убиец на мисис МакГинти също е използвал нещо, което е било подобно на брадва.

— Може би имате право. А сега, мосю Поаро, нека разгледаме ситуацията, която засяга лично вас. Радвам се да чуя, че никой не се е опитал да ви убие.

— Н-н-н-е — каза Поаро след моментно колебание.

— Бих искал да ви кажа, че веднъж или дваж се подведох по вас. Какви са впечатленията ви от жителите на Бродхини?

Поаро разгърна бележника си.

— Ако Ева Кейн е все още жива, то тя би била към шестдесетте. Дъщеря й, за чийто живот Санди Комет рисува такава трогателна картина, би била на около тридесет. Лили Гамбъл също би била на толкова. Джанис Кортлънд, вероятно, е на около петдесет.

Спенс кимна в съгласие.

— Значи стигаме до жителите на Бродхини, като специално спираме на тези, за които е работила мисис МакГинти.

— Точно така.

— Ситуацията се усложнява от факта, че мисис МакГинти понякога е вършила тук-там по нещо извънредно, но засега ще приемем, че тя навярно е видяла нещо, вероятно снимка, в някоя от „редовните“ къщи, които е почиствала.

— Дадено.

— Що се отнася до възрастта, тя ни предоставя няколко варианта. Първо — семейство Уедърби, където мисис МакГинти е била в деня на смъртта си. Мисис Уедърби е на подходящата възраст, за да бъде Ева Кейн и има дъщеря на годините, на които би била дъщерята на Ева Кейн. Дъщеря от предишен брак.

— А снимката?

— Mon cher, нищо конкретно не може да се каже. Прекалено много време е минало и, както вие казвате, прекалено много вода е изтекла оттогава. Мисис Уедърби е била определено красива жена и има държането на такава. Тя изглежда твърде крехка и безпомощна, за да извърши убийство, но, доколкото зная, и Ева Кейн е била възприемана по същия начин. Трудно е да се каже в действителност колко физическа сила е била необходима, за да бъде убита мисис МакГинти, още повече че не се знае точно какво оръжие е било използвано, каква дръжка, каква сила е била необходима, за да се удари с него, остротата на ръба му и прочие.

— Да, да. Ние така и не можахме да го намерим, но продължавайте!

— Последната забележка, която бих направил за семейство Уедърби е, че мистър Уедърби, ако поиска, а предполагам, че той го иска, може да бъде доста неприятен. Дъщерята е фанатично отдадена на майка си. Тя мрази втория си баща. Няма да коментирам тези факти, а само ви ги представям. Дъщерята би била в състояние да убие, за да предотврати възможността миналото на майка й да стане достояние на втория й баща. Майката би могла да убие по същата причина. Бащата би могъл да убие, за да предотврати един „скандал“. Много повече престъпления се извършват, за да се съхрани репутацията на даден човек пред обществото, отколкото можете да си представите. Семейство Уедърби са „порядъчни хора“.

Спенс кимна.

— Ако, казвам само ако, има нещо вярно в този Санди Комет, тогава семейство Уедърби ми изглеждат най-подозрителни — каза той.

— Именно. Единственият друг човек в Бродхини, който би подхождал по възраст на Ева Кейн, е мисис Апуърд. Има две доказателства срещу това мисис Апуърд да бъде припозната в ролята на Ева Кейн, убила мисис МакГинти: първо, тя страда от артрит и прекарва по-голямата част от времето си в инвалидна количка…

— В романите — сякаш със завист започна Спенс — тази инвалидна количка би могла да бъде и фалшива. Но в истинския живот рядко стават такива неща.

— И второ — продължи Поаро, — мисис Апуърд изглежда догматична и жестока, по-склонна да заплашва, отколкото търпеливо да уговаря хората, което не съвпада с представите ни за нашата млада Ева. От друга страна, характерите на хората се развиват, а самоутвърждаването е качество, което се придобива с възрастта.

— Това е доста вярно — примири се Спенс. — Мисис Апуърд… не е невъзможно, ала звучи невероятно! Но сега да разгледаме другите възможности. Например Джанис Кортлънд.

— Мисля, че може да бъде елиминирана. Никой в Бродхини не е на нейната възраст.

— Освен ако някоя от по-младите жени не е Джанис Кортлънд с пластична операция на лицето. Не, не ми обръщайте внимание, само се пошегувах.

— Има три жени на трийсет и няколко години. Това са Дирдри Хендерсън, съпругата на доктор Рендъл и мисис Карпентър. Тоест, всяка една от тях би могла да бъде Лили Гамбъл или съответно, дъщерята на Ева Кейн, що се отнася до възрастта.

— А що се отнася до вероятността?

Поаро въздъхна.

— Дъщерята на Ева Кейн би могла да бъде висока или ниска, с тъмна или светла коса — въобще не знаем как изглежда тя. Вече разгледахме Дирдри Хендерсън в тази роля, а сега да огледаме другите две! Преди всичко ще ви кажа следното — мисис Рендъл се страхува от нещо.

— От вас?

— Мисля, че да.

— Това е доста показателно — каза бавно Спенс. — Вие намеквате, че мисис Рендъл може да е или дъщерята на Ева Кейн, или Лили Гамбъл. С тъмна или руса коса е тя?

— С руса.

— Лили Гамбъл беше русокосо дете.

— Мисис Карпентър също е русокоса. И с много скъп грим и дрехи по себе си. Дали в действителност е красива или не, не зная, но има забележителни очи. Чудесни големи сини очи.

— Мосю Поаро… — Спенс поклати глава към приятеля си.

— Знаете ли на какво ми заприлича в момента, в който изтича от стаята да извика съпруга си? Напомни ми за красива пърхаща пеперуда. Тя се блъсна в мебелите и разпери ръцете си като сляпа.

Спенс снизходително погледна към Поаро.

— Романтик. Ето какъв човек сте вие, Поаро! Вие и вашите красиви пърхащи пеперуди с големи сини очи.

— О, съвсем не е така — отвърна Поаро. — Приятелят ми Хейстингс, той беше романтичен и сантиментален. Аз — никога. Аз съм ужасно прагматичен. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че ако претенциите на една жена за красота зависят изцяло от красотата на очите й, тогава независимо колко късогледа е тя, ще си свали очилата и ще се научи да се справя без тях, дори ако очертанията на предметите са неясни, а разстоянията, — трудни за преценка.

Той леко докосна снимката на детето Лили Гамбъл, на която изпъкваха дебелите загрозяващи очила.

— Значи, смятате, че може да е Лили Гамбъл?

— Не, това е само хипотеза. Когато мисис МакГинти бе убита, мисис Карпентър все още не е била мисис Карпентър. Била е млада вдовица от войната, изключително бедна, която е живеела в общинско жилище. Била е сгодена за богат мъж от околностите — човек с политически амбиции и високо мнение за собственото си значение. Ако Гай Карпентър беше разбрал, че ще се ожени за, да кажем, момиче от долен произход, с лошата репутация на човек, ударил леля си с брадва по главата, или съответно, че е дъщеря на Крейг — един от най-известните престъпници на века, чиято восъчна фигура е изложена в музея на мадам Тюсо, е, тогава човек си задава въпроса — би ли приел всички тези унижения? Ще отговорите — да, може би, ако е обичал момичето. Но той не е от този тип хора. Бих го нарекъл егоистичен и амбициозен човек, извънредно загрижен за своята репутация. Мисля, че ако младата мисис Селкърк, както тя се е наричала тогава, е искала на всяка цена да се омъжи за мъж, който е такава добра партия, то тя би внимавала изключително много дори и най-малък намек относно нещастната й съдба да не достигне до ушите на годеника й.

— Разбирам. Значи мислите, че е тя?

— Отново ще ви кажа, mon cher, не зная. Само обсъждам възможностите. Мисис Карпентър беше изключително предпазлива с мен, внимателна и много разтревожена.

— Това не ми харесва.

— Да, така е, но е много трудно да се обобщава. Веднъж бях отседнал с мои приятели в провинцията и те отидоха на лов. Нали знаете как става? Човек върви с кучета и пушки и кучетата вдигат дивеча. Той полита над дърветата, високо във въздуха, а на теб ти остава само да стреляш. Това важи и за нашия случай. Може би има и други птици в гората. Птици, които вероятно нямат нищо общо със случая. Но самите птици не знаят това. Трябва да разберем, cher ami, коя е нашата птица. По времето, когато мисис Карпентър е била вдовица, сигурно хората са приказвали това-онова. Не чак толкова лоши неща, но все пак е било неприятно. И въпреки това трябва да съществува определена причина, поради която тя така импулсивно да ми каже, че мисис МакГинти е лъжкиня!

Спенс потърка нос.

— Нека изясним това, мосю Поаро. Какво наистина мислите по въпроса?

— Няма значение какво мисля. Трябват ми факти. А сега-засега кучетата само са тръгнали из гората.

Спенс промърмори:

— Само ако можехме да се доберем до нещо определено. До някакво наистина подозрително обстоятелство. Засега всичко е само хипотеза и то доста неясна. Цялата работа е малко мъглява, както казах. Дали някой наистина би убил по причините, които споменахме?

— Зависи — отговори Поаро. — Зависи от различните; семейни обстоятелства, които не са ни известни. Но манията за почтеност е страшно силна у хората. Това не са ти разни художници или бохеми. В Бродхини живеят почтени хора. Поне така разправя моята позната — пощальонката. А пък почтените хора искат да си останат такива. Да се знае за тях, че са имали дълги години щастлив брачен живот, а не да бъдат оградени от подозрения, че някой някога е бил замесен в най-сензационния углавен процес или че детето им е дете на известен убиец. И тогава изведнъж си казва: „По-скоро ще умра, отколкото мъжът ми да научи!“ или „По-скоро бих умряла, отколкото дъщеря ми да научи коя е тя!“ И продължаваш да размишляваш, докато не стиснеш до извода, че може би е по-добре, ако мисис МакГинти умре…

Спенс тихо попита:

— Значи, мислите, че е семейство Уедърби?

— Не, те може би най-добре отговарят на характеристиката, но само толкова. Като характер мисис Апуърд повече подхождаща бъде убиецът, отколкото мисис Уедърби. Тя притежава решителност, воля и определено е луда по сина си. За да не допусне той да научи какво се е случило, преди тя да се омъжи за баща му и по този начин да заживее уважавана от всички, мисля, че би отишла твърде далеч.

— Той би ли се разстроил толкова много?

— Лично аз се съмнявам. Схващанията на младия Робин са на съвременен скептик. Освен това е егоцентрик и във всички случаи бих казал, че е по-малко привързан към майка си, отколкото тя към него. Той не прилича на Джеймс Бентли.

— Ако приемем, че мисис Апуърд е Ева Кейн, дали синът й Робин не би убил мисис МакГинти, за да предотврати разкриването на миналото?

— Дори и за секунда не бих си помислил такова нещо. По-скоро би се постарал да извлече полза от този факт. Например би го използувал в пиесите си! Не виждам как Робин Апуърд би извършил престъпление, за да запази уважението на хората към себе си и майка си, или пък от преданост към майка си, или за каквото и да било, ако то не носи солидна изгода лично на Робин Апуърд.

Спенс въздъхна и добави:

— Това е огромна територия за изследване. Може и да успеем да научим нещо за миналото на тези хора, но се иска време. Войната усложни нещата. Досиетата са унищожени и това бе чудесна възможност за онези, които искат да заличат миналото си. Те си присвояваха чужди паспорти, особено след „инциденти“, когато никой не е можел да разпознае чий труп на кого е бил! Само да можехме да се концентрираме върху нещо конкретно… Но вие имате толкова много варианти, мосю Поаро!

— Скоро ще сме в състояние да ги ограничим.

Поаро напусна кабинета на Спенс не толкова бодър, колкото се беше показал пред него. И двамата бяха обезпокоени от фактора време. Само ако разполагаха с малко повече време!…

Някъде далеч в съзнанието му се спотайваше дразнещото съмнение: беше ли сградата, която Спенс и той изграждаха, поставена върху стабилни основи? Ако предположим все пак, че Джеймс Бентли е бил виновен…

Поаро не се поддаде на това съмнение, но то продължи да го притеснява.

За кой ли път той прехвърли в ума си разговора с Джеймс Бентли. Размишляваше върху него, докато чакаше влака на перона в Килчестър. Беше пазарен ден и имаше много хора. Откъм входовете за перона нахлуваха още по-големи тълпи.

Поаро се наведе напред, за да погледне. Да, влакът най-сетне се задаваше. Преди да успее да се изправи, Поаро внезапно почувства целенасочен удар отзад в кръста. Той бе нанесен с такъв замах и бе толкова неочакван, че го завари напълно неподготвен. Още една секунда и той щеше да се намери върху релсите под приближаващия се влак, ако някакъв мъж не го беше хванал в последния момент и не го бе издърпал назад.

— Какво ви стана? — попита той. Беше едър сержант от армията. — Да не сте полудели? Човече, та вие почти отивахте под колелата на влака!

— Благодаря ви, хиляди благодарности.

Тълпата вече се беше раздвижила около тях, едни се качваха, други слизаха от влака.

— Добре ли сте сега? Ще ви помогна да влезете.

Потресен, Поаро притихна на седалката си.

Излишно бе да си казва: „бях блъснат“, а той наистина беше блъснат. До тази вечер той съзнателно бе твърде предпазлив и непрекъснато нащрек за евентуална опасност. Но след разговора си със Спенс и след добродушното подпитване на Спенс дали някой не се е опитвал да го убие, Поаро неразумно бе сметнал евентуалната опасност за приключена или за малко вероятна.

Каква огромна грешка бе допуснал! Един от разговорите, които бе провел в Бродхини, бе постигнал резултат. Някой се страхуваше. Някой се мъчеше да сложи край на едно опасно възобновяване на вече приключилото дело.

Поаро се обади на Спенс от телефонната кабина на гарата в Бродхини.

— Вие ли сте, mon ami? Чуйте ме, моля ви. Имам новини за вас. Чудесни новини! Някой се опита да ме убие…

Поаро с наслаждение изслуша пороя от думи и възклицания от другия край на жицата.

— Не, не съм ранен. Но не бях далеч от смъртта… Да, под колелата на влака. Не, не видях кой беше. Но искам да ви уверя, приятелю мой, че ще разбера. Сега вече знаем, че сме на правилен път.