Агата Кристи
Смъртта на мисис МакГинти (24)

Глава XXIV

I

— Това ще ни вкара в лудницата — каза Спенс.

— Не е чак толкова страшно — успокоително отвърна Поаро.

— Така си мислите. И най-малката информация, която достига до нас, само усложнява нещата. Сега ми разправяте, че мисис Апуърд е позвънила на три жени. Помолила ги е да дойдат вечерта. Защо точно на три? Тя самата не е ли знаела коя е Лили Гамбъл? Ако въобще става въпрос за Лили Гамбъл! Да вземем книгата с името на Ивлин Хоуп. Това предполага, че мисис Апуърд и Ева Кейн са едно и също лице, съгласен ли сте?

— Което съвсем точно съвпада с впечатлението на Джеймс Бентли от думите на мисис МакГинти.

— Мислех, че не е сигурен.

— Не е. Би било невъзможно за Джеймс Бентли да бъде сигурен в каквото и да било. Не е слушал внимателно приказките на мисис МакГинти. Но независимо от това, ако Джеймс Бентли си е изградил впечатлението, че мисис МакГинти е говорила за мисис Апуърд, това, вероятно, е било именно така. Впечатленията рядко лъжат.

— Последната информация от Австралия (между другото, Ева Кейн заминала за Австралия, а не за Америка) гласи, че въпросната „мисис Хоуп“ е починала там преди двадесет години.

— Вече ме осведомиха за това — отвърна Поаро.

— О, вие винаги всичко знаете, мосю Поаро.

Поаро не взе под внимание язвителната забележка на Спенс и продължи:

— От една страна имаме починалата в Австралия „мисис Хоуп“, а от друга страна?

— От друга страна имаме мисис Апуърд, вдовицата на богат фабрикант от Северна Англия. Живеела с него близо до Лийдс и му родила син. Скоро след неговото раждане мъжът й починал. Момчето имало предразположение към туберкулоза. След смъртта на съпруга си тя живяла предимно в чужбина.

— Кога започнала тази история?

— Четири години, след като Ева Кейн напуснала Англия. Апуърд срещнал някъде в чужбина бъдещата си съпруга и й купил къща за сватбата.

— Значи в действителност мисис Апуърд би могла да бъде Ева Кейн. Как е било моминското й име?

— Харгрейвс, струва ми се. Но какво толкова има в едно име?

— Да, наистина. Ева Кейн, или Ивлин Хоуп, може и да е починала в Австралия, но може и да си е измислила удобна смърт, след което да се е възкресила като Харгрейвс и да се е оженила за богат мъж.

— Всичко това е било преди много време — рече Спенс. — Но да предположим, че вашата версия е вярна. Да предположим също, че тя е пазила своя снимка, и мисис МакГинти я е видяла и разпознала. Тогава излиза, че тя е убила мисис МакГинти.

— Би могло да е и така, не мислите ли? Робин Апуърд е говорил по радиото тази нощ. Мисис Рендъл спомена, че е отишла до къщата същата вечер, но не е успяла да влезе вътре, защото никой не я чул и не й е отворил. Според мисис Суийтимън Джанет Грум й казала, че мисис Апуърд не е чак такъв инвалид, за какъвто се представя.

— Всичко звучи чудесно, Поаро, но остава един факт — фактът, че самата тя беше убита, и то след като е разпознала снимката. Искате да докажете, че двете убийства не са свързани помежду си, така ли?

— Не, не, не твърдя, такова нещо. Съвсем явно те са свързани помежду си.

— Предавам се.

— Ивлин Хоуп. Това е ключът към загадката.

— Ивлин Карпентър? Това ли е вашата идея? Значи не Лили Гамбъл, а дъщерята на Ева Кейн! Но тя положително не би убила собствената си майка.

— Не, не става въпрос за убийство на майка.

— Какъв вбесяващ дявол сте вие, мосю Поаро! Още малко и ще кажете, че и Ева Кейн, и Лили Гамбъл, и Джанис Кортлънд, и Вера Блейк — всичките те живеят в Бродхини! И четирите заподозрени…

— Повече от четири са. Нали не сте забравили, че Ева Кейн е била гувернантка на семейство Крейг?

— Там, където има гувернантка, трябва да има и деца. Или поне едно дете. Какво е станало с децата на семейство Крейг?

— Мисля, че са били момче и момиче. Някакви близки ги взели.

— Следователно в нашия кръг на разследване трябва да включим още двама души. Две лица, които са могли да пазят снимката поради споменатата от мен причина — отмъщение.

— Не вярвам — каза Спенс.

Поаро въздъхна.

— И все пак трябва да се вземат под внимание. Мисля, че зная истината, въпреки съществуването на един факт, който напълно ме обърква.

— Радвам се, че все пак нещо ви обърква — отвърна Спенс.

— Кажете ми едно, mon cher Спенс. Ева Кейн е напуснала страната преди екзекуцията на Крейг, нали?

— Да, разбира се.

— И по същото време тя е очаквала дете, нали?

— Да.

— Bon Dieu, колко глупав съм бил! — възкликна Еркюл Поаро. — Всичко е толкова ясно, не мислите ли?

След тази забележка едва не последва едно трето убийство — убийството на Еркюл Поаро, извършено от полицейския началник Спенс в полицейския участък на Килчестър.

II

— Искам — заяви Еркюл Поаро — да се обадя по телефона на мисис Ариадни Оливър.

Телефонният разговор с мисис Оливър беше осъществен не без затруднения. Съобщиха му, че мисис Оливър работела и не можела да бъде обезпокоявана. Но Поаро беше глух за всякакви извинения. След малко чу гласа на писателката, който беше сърдит и доста задъхан.

— Е, добре, какво има? — каза мисис Оливър. — Трябваше ли точно сега да ми се обаждате? Беше ми дошла най-страхотната идея за убийство в магазин за платове. Нали ги знаете онези старомодни магазини, в които освен платове продават костюми и смешни долни ризи с дълги ръкави.

— Не ги знам — отвърна Поаро. — При всички случаи това, което имам да ви кажа, е далеч по-важно.

— Не би могло да бъде по-важно — каза мисис Оливър. — Искам да кажа, не и за мен. Ако не я запиша веднага, идеята ми ще се изпари!

Еркюл Поаро не обърна никакво внимание на творческите й мъки. Той започна да задава остри заповеднически въпроси, на които мисис Оливър отговаряше някак неопределено.

— Да… да… това е един малък театър… Един от тях беше Сесил Еди-кой си, а човекът, с когото аз разговарях, беше Майкъл.

— Възхитително! Това е всичко, което исках да зная.

— Но защо са ви Сесил и Майкъл?

— Мадам, по-добре се върнете при костюмите и ризите с дълги ръкави!

— Не разбирам защо не арестувате доктор Рендъл — каза мисис Оливър. — Ако бях на мястото на шефа на Скотланд Ярд, щях да го направя.

— Напълно възможно. Пожелавам ви успех с убийството в магазина за платове!

— Цялата идея вече отиде по дяволите — оплака се мисис Оливър. — Вие я съсипахте!

Поаро вежливо се извини.

Той затвори телефона и се усмихна на Спенс.

— Сега отиваме, или поне аз ще отида, да разговаряме с един млад актьор, чието кръщелно име е Майкъл и който изпълнява само второстепенни роли в театъра в Калънки. Само се моля да е същият Майкъл.

— Защо, за бога…

Поаро изкусно отбягна надигащия се гняв на полицейския началник Спенс.

— Знаете ли, cher ami, какво е secret de Polichinelle?

— Това урок по френски ли е? — разгневено попита Спенс.

— Secret de Polichinelle е тайна, която всеки може да знае. Поради тази причина хората, които не я знаят, никога няма да я чуят, защото ако всеки си мисли, че знаеш нещо, никой няма да ти го каже.

— Само не мога да разбера как още се удържам да не ви хвана за гушата! — каза полицейският началник Спенс.