Керелин Спаркс
Неочаквана любов (18)

Глава 18

Червени светещи очи, опасност, белият проблясък и скърцане на зъби. Мъртвото тяло на г-жа Болтън, проснато на пода.

Хедър се стресна и събуди.

— Мамо, добре ли си?

Бетани стоеше до леглото с ококорени от тревога очи.

Хедър си пое дълбоко дъх. Беше просто лош сън. Предупреждението на Фиделия за червени, светещи очи, се бе промъкнало в собствените й сънища и спомени.

— Добре ли си?

Старата жена седна на леглото, за да завърже обувките си. Двете с Бетани вече бяха облечени.

— Добре съм — Хедър погледна към часовника на нощната масичка. Десет и десет. — Успах се.

Нищо чудно, след като бе будна през по-голямата част от нощта.

— Сънувала ли си други сънища? — попита тя Фиделия тихо.

Възрастната жена се намръщи и изрече безмълвно: Огън.

Огън? Хедър повдигна вежди. Искаше да научи повече, но не желаеше да го коментират пред Бетани.

Малкото момиченце се втурна към вратата.

— Гладна съм.

— Хайде да закусим.

Фиделия я побутна навън.

— Лош ли беше? — попита Хедър, тъкмо когато приятелката й затваряше вратата. — Огънят? — прошепна.

Възрастната жена трепна.

— Самият ад.

Тя затвори вратата.

Ад? Хедър потрепери. Това ли беше планът на Луи? Да подпали тази къща и да ги убие всичките? Тя се изкъпа, облече и слезе в кухнята за бърза закуска.

След това помоли Пиер да я пусне в модното студио.

— Мога да влизам и сама, ако знаех кода на алармата.

Охранителят подпря вратата, за да стои отворена.

— Ще попитам Роби. Никой няма правото да узнава кода без неговото разрешение.

— Разбирам.

Хедър мразеше заключените врати точно толкова колкото и всички инсталирани камери за наблюдение, но нямаше как да ги избегнат. Тя влезе в студиото и се спря пред работната си маса. За момент не можеше да повярва на очите си. Премигна. Не, беше реалност.

Там, върху масата, скиците й бяха разкъсани на две. Коприненият шифон в кралско синьо, който така прецизно беше скроила предната вечер беше нарязан и обезобразен. Хедър извика.

— Madame? — Пиер се втурна в стаята. — Добре ли сте?

Тя посочи към унищожението.

— Работата ми.

— Какво не е наред? — дотича и Фил в стаята.

— Работата ми е унищожена — изстена Хедър. — Има толкова охранители в тази къща и толкова много проклети камери. Защо никой не видя това?

— Тук няма камери — обясни Фил. — Днес ще ги инсталираме.

— Кой би направил нещо толкова подло?

Пиер вдигна двете части на една от скиците.

Фил се намръщи.

— Този, който би спечелил най-много от това.

Хедър си пое дълбоко дъх. Алберто. Той не искаше тя да работи за Жан-Люк.

— Трябва да говоря с Алберто.

— Смяташ, че той го е направил? — попита Пиер. — Познавам Алберто от години. Не мисля, че би сторил нещо такова, но не се тревожи. Ще разследваме случая до край.

— Няма да се повтори отново — увери я Фил.

Хедър кимна.

Двамата охранители си тръгнаха и тя остана загледана в останките от работата си. Можеше ли Алберто да направи нещо толкова подло? Поне разполагаше с изобилие от копринен шифон. Налагаше се да скрои роклята наново. Ако започнеше сега, до обяд вече щеше да я шие.

Разви плата върху другата маса и наложи скроените парчета отгоре.

— Buon giorno — Алберто влезе в студиото. — Пиер каза, че си искала да ме видиш?

Хедър пое дълбоко въздух, за да остане спокойна.

— Какво знаеш за това? — посочи тя към масата зад себе си.

— Боже мой! Какво е станало? — Той забърза напред, за да погледне по-отблизо.

— Надявах се ти да ми кажеш.

Алберто вдигна парче от разрязания плат.

— Това е ужасно!

Тя го погледна кръвнишки.

— Несъмнено.

Очите му изведнъж се разшириха и платът се изплъзна измежду пръстите му.

— Ти мислиш, че аз… — Изпуфтя той с възмущение. — Нямам нужда да прибягвам до подобни действия. Твоята модна линия ще се провали е гръм и трясък и сама.

Хедър се поколеба. Той изглеждаше искрено обиден. Но ако не го беше сторил той, тогава кой?

— О, но разбира се. Били са моделите. Симон и Хелга.

— Инга. — Алберто потърка червената драскотина на врата си. — Те не контролират добре гнева си.

— Да, виждам. Какъв им е проблемът?

Мъжът трепна.

— Моля те, не казвай на Жан-Люк. Той вече им е достатъчно ядосан. Със сигурност ще ги уволни.

— Заслужават си го.

— Не! Моля те. Това ще ги унищожи.

Хедър изсумтя.

— Те са топ модели. Могат да работят навсякъде.

— Не, не могат. Жан-Люк е единственият, който би ги наел. Той… разбира техния проблем. Те имат, ъм, недъг.

— Да, веднага ми стана ясно.

Очите му се разшириха.

— Така ли?

— О, да. Нарича се психясала кучка.

— Не! Те… не могат изобщо да излизат на слънце. Повечето дизайнери никога не биха толерирали това.

— Искаш да кажеш, че са алергични към слънчевата светлина?

Алберто сви рамене.

— Може и така да се каже. Представи си… без снимки на плажа. Никой друг дизайнер няма да ги наеме. Ще са напълно съсипани, ако Жан-Люк ги уволни.

Хедър не можа да изпита и грам съчувствие към тях.

— Трябваше да помислят за това, преди да обезумеят по този начин.

— Чувстват се застрашени от теб. Жан-Люк никога не е показвал толкова силен интерес към друга жена.

— Наистина ли? — Вече започваше да се чувства малко великодушна. — Искаш да кажеш, че не е имал дълга опашка от приятелки?

— Изобщо даже. Странеше от жените години наред, но това се промени сега, когато те срещна.

— Ами другите момичета, които Луи е убил?

Той потрепна.

— Това беше преди доста време.

Обзалагаше се, че е така. Теорията й за безсмъртието отново се прояви в съзнанието й.

Алберто притисна длани една в друга.

— Моля те, не казвай на Жан-Люк за това. Аз ще говоря с тях. Ще се погрижа никога повече да не ти създават проблеми.

— Можеш да ги накараш да се държат прилично?

Тя погледна със съмнение драскотината на врата му.

— Ако искат да дефилират в шоуто с моите модели, ще правят каквото им кажа. И ще ти помогна. — Той посочи към масата, където тя се готвеше да изреже отново кройката на първата рокля. — Ще ти покажа как да изрязваш полата по диагонал. Развява се по-добре, когато моделите се движат по подиума.

— Това би било чудесно. Благодаря ти.

— А тези скици… — Той вдигна двете половини. — Няма да изглеждат като нови, но можеш да ги залепиш с тиксо и да ги ксерокопираш. Всъщност винаги трябва да правиш копия на всичко, което рисуваш. Има отлични ксерокс машина в офиса на Жан-Люк. Използвай я.

— Не бих искала да го притеснявам.

Алберто се засмя.

— Той не е там през деня.

— Тогава къде е?

Мъжът видимо преглътна с усилие.

— Той е… навън. — Махна неопределено с ръка във въздуха. — По работа.

— Къде?

— Ще ти дам кода на алармата, за да можеш да влизаш в офиса му — изстреля думите Алберто. — 1485. Не питай за значението. Кодът за студиото е същият.

— Наистина ли?

Затова ли не искаха да й кажат номера? Колко ли стаи използваха същата комбинация?

— Имаме ли сделка? — попита Алберто. — Нали няма да кажеш на Жан-Люк какво са направили Симон и Инга?

— Не, няма. Този път ще ги оставя да им се размине.

— Моля те, не казвай на никого, че съм ти издал кода.

— Устните ми са запечатани.

Хедър беше открила нов, неочакван съюзник. Алберто прекара следващите два часа, помагайки й да скроят първата рокля. И тя знаеше, че резултатът е по-добър в сравнение с кройката, която беше направила предишната нощ.

— Благодаря ти. — Хедър събра остатъците плат, за да ги хвърли. — Би ли желал да се присъединиш към нас за обяд?

— Съжалявам, но не мога. Имам среща за късен обяд със Саша.

— Не знаех, че се е върнала в града.

Алберто се намръщи.

— Не знаех, че го е напускала.

— Замина в неделя. Отиде до Сан Антонио на някакво модерно спа.

— Уговорихме срещата си миналата събота. — Той тръгна към вратата намръщен. — Надявам се да не е забравила.

— Не се ли притесняваш, че ще ядосаш Симон и Инга?

Хедър трепна. Не трябваше да пита. Не беше нейна работа, ако Алберто си играеше с три жени. Но когато едната от тях беше старата й приятелка от гимназията, а другите две — психясали кучки, можеше да стане голяма бъркотия.

— Те няма да разберат. — Алберто се спря на вратата. — Нямам истински шанс с тях. Би трябвало изобщо да не се занимавам и с двете, но те имат някаква сила над мен.

Хедър повдигна вежди.

— Сила? Като магия ли?

Дали пък психясалите кучки не бяха всъщност психясали вещици?

Той въздъхна.

— Те са… различни. Нищо добро няма да излезе от увлечението ми по тях.

— Това вероятно е така.

Той я погледна притеснено.

— Ти също трябва да внимаваш. Дължа много на Жан-Люк. Той е мил и талантлив мъж, но… трябва да стоиш далеч от него, ако можеш.

Алберто побърза да излезе от стаята преди Хедър да успее да му отговори или дори да се съвземе от шока.

Хедър прекара следобеда в шиене, докато Пиер и Фил инсталираха две камери в студиото. Странното предупреждение на Алберто продължаваше да ехти в ума й. Ако се възхищаваше на Жан-Люк, защо я предупреждаваше да стои далеч от него? Какво знаеше той, което тя не? И какво беше значението на 1485? Рождена дата?

Тя потрепери. Невъзможно. Креативният й ум се престараваше.

Фил и Пиер се присъединиха към тях в кухнята за вечеря. Хранителните запаси намаляваха, затова Пиер предложи да отиде до магазина. Тъй като Алберто беше взел БМВ-то за дългата си среща със Саша, Хедър му даде ключовете за пикапа си, заедно със списъка с покупки.

Фиделия почистваше масата, когато спря внезапно. Една чиния се изплъзна от ръцете и се счупи на пода.

— Какво?

Хедър скочи на крака.

Фиделия прониза Фил с паникьосан поглед.

— Спри го! Веднага!

Той се втурна по коридора и навън през входната врата. Хедър се затича след него и тъкмо беше стигнала вратата, когато ударната вълна от силна експлозия я блъсна назад. Сърцето й се качи в гърлото. Ушите й пищяха, но тя възстанови равновесие и се запрепъва навън. Застина.

Пикапът й бе погълнат от огромен пожар. Пламъците се изстрелваха нагоре към небето. Пиер. Усети, че й се повдига и се преви на две.

Фил стоеше на алеята със стиснати юмруци. Падна на колене, изви глава назад и изрева. Звучеше странно през бученето в ушите й. Силната топлина на огъня я накара да отстъпи назад и тя се спъна в рамката на вратата.

— Мамо?

Хедър затръшна вратата и се облегна на нея. Черни точици играеха пред очите й и не можеше да измисли какво да каже.

Бетани заприпка към входната врата.

— Къде отидоха всички? Може ли и аз да дойда?

Хедър преглътна надигащото се в гърлото й гадене и поклати глава.

Фиделия влезе в изложбената зала, притискайки чантата си до гърдите. Очите й блестяха от непролети сълзи.

— Закъснях, нали?

Собственото зрение на Хедър се замъгли от напиращия плач.

— Беше точно, както го сънува. Ад.